Албански сюжети: физик вместо кардиолог, социалист вместо демократ

В резултат Бериша загуби. За президент с мнозинство депутатски гласове бе избран социалистът Рексхеп Мейдани, бил по-рано Генерален секретар на Социалистическата партия.

Мейдани никога не е бил член на тъжно прочутата „Албанска партия на труда”. Физик с известно име, той блестящо владее английски, професор е на Тиранския университет. Към социалистите той се присъедини в момент, когато Бериша от демократ постепенно започна да се превръща в авторитарен ръководител.

Малко преди това албанците бяха на ръба на гражданската война и само намесата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и международните полицаи ги спаси от страшното клане, когато северът вече започна „изчистване на сметките” с юга. Башким Фино, премиер на временното компромисно правителство, възникнало по време на общонародния бунт, веднага свали пълномощията си. Неговото място зае Фатос Нано, който през 1993 година беше хвърлен от Бериша в затвора и излежа там до 1997. Поръчаха му да формира министерски кабинет с привличането на представители на 5 малки леви партии, които влезнаха и в парламента. В този кабинет Фино получи мястото на вицепремиер.

През четирите години, когато Нано беше зад решетката, Мейдани беше първият човек в партията. Когато Нано излезе от затвора тези двама главни социалисти на Албания създадоха нов имидж – на политици с европейско лице. Новият президент и премиер веднага обещаха на своите избиратели да върнат откраднатото. Освен това, беше заявено, че страната завинаги ще се избави от хаоса и анархията. И разбира се, в Рим незабавно потвърдиха, че Тирана без подкрепа няма да остане.

Италианските власти отдавна изчислиха, е къде по-просто да се окаже помощ на адриатическите съседи с пари и опит в създаването на правна държава, отколкото да се чака повтаряне на неотдавнашния хаос и потока нелегални бежанци.

Новото ръководство на страната и лично премиерът Фатос Нано, получи от Италия съдействие в няколко насоки – в реформирането на Въоръжените сили, в създаването на финансова и гранична полиция. Рим издигна едно конкретно условие – ние ви даваме материална и политическа подкрепа, а вие въвеждане ред в къщата си. Премиерът Нано, разбирайки, че италианците ще дадат техника и пари само при тези условия, без колебания обеща да направи всичко зависещо от него.

Рим пое върху себе си координиращата роля и се договори с 35 страни, които станаха спонсори на Албания. След военните в Албания дойдоха и банкерите. Те също се нуждаеха от ред, стабилност и евтина работна ръка, която да увеличава капиталите и да връща солидни лихви срещу кредитите. А Рим просто така, от любов към съседите, и не мислеше да дава тези кредити.

По този начин, социалистите през 1997 година дойдоха на власт в Албания мирно и без всякакви ексцеси.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB/