nomr4

Сред водещите причина за трансплантация на черен дроб – алкохолизъм

В Съединените Американски Щати около 17 000 души чакат за трансплантация на черен дроб. Счита се, че повече от половината нуждаещи се имат заболяване, причинено от злоупотреба с алкохол. Хепатит C вече не е причина номер 1 за чернодробна трансплантация в САЩ според проучване, публикувано в известен медицински журнал.

Една от причините за това според изследователите е, че в последните години се появиха лекарства, които успешно се справят със заболяването от хепатит С.

Относно трансплантациите на черен дроб има политика, която не позволява трансплантация на пациенти с тежък алкохолизъм, които не са имали период без алкохол. Въпреки това статистиките сочат, че от 33 000 трансплантирани пациенти от 2002 г. насам, 36% от тях са с алкохолно заболяване на черния дроб през 2016 г. и само 24,2% през 2002 г.

Това е една тежка и много обсъждана тема. Дали на хората с тежък алкохолизъм трябва да се предоставя равна възможност за чернодробна трансплантация, както на хората с чернодробно увреждане заради друга причина.

Кулминация на тези обсъждания може да се каже, че е 1997 г., когато група лекари и други медицински специалисти публикуваха препоръки за пациенти с алкохолно чернодробно заболяване. Те трябва да имат период без никакъв прием на алкохол поне 6 месеца преди трансплантацията, за да бъдат одобрени за операция.

Това „шестмесечно правило“ стана златен стандарт. Идеята е, че при пациентите, които могат да останат трезви шест месеца са с по-малък риск да се завърнат към унищожителната зависимост отново. Имаше също притеснения, че хората ще спрат да даряват органи, ако черният дроб отива при човек с алкохолна зависимост, който ще продължи да злоупотребява с напитки и след трансплантацията.

Много трансплантационни центрове работят със специални екипи, които включват не само лекари, но и психолози и социални работници. Те оценяват фактори като финансова стабилност и подкрепа от семейството. В последствие тези фактори биха били определящи за това дали пациентът би се завърнал към пристрастяването си.

Проучвания показват, че пет години след трансплантацията пациентите, които са спазили „шест-месечното правило“ и тези, които не са имат сравнително еднакви здравословни показатели, но 10 години след трансплантацията, пациентите с шест месеца трезвеност показват много по-добри резултати при рутинни изследвания.