Защо дефлацията изненада всички

Защо дефлацията изненада всички

Снимка: Георги Колев

В България вододелът между ниската (безопасна) инфлация и дефлацията е втората половина на 2013 г.

Продължителен период на спадане на цените – такова е най-популярното обяснение на дефлацията. Всъщност става дума за явление с разнопосочни и опасни въздействия върху цялата икономика на дадена страна

В България всички знаят какво е инфлация. А след хиперинфлационната криза от 1997 г. политиците също си научиха урока. Леви и десни се кълнат в преданост към Спасителя – валутния борд. И сляпо прилагат неговите правила. Днес националната икономика е изправена пред ново, също тежко изпитание – дефлацията.

Популярно казано, тя се появява тогава, когато има продължителен спад на цените. В такова състояние България се намира от 15 месеца. Сред 8-те европейски страни, засегнати от опасната зараза, ние сме двоен рекордьор – най-дълго боледуваме и най-много пасуваме. От лятото на 2013 г., когато възникнаха първите симптоми, се смениха три правителства, но нито едно не видя приоритет в овладяването на дефлационната спирала.

1. Дефлацията не е просто низходящо движение на цените. Според известния експерт Робърт Пректър видимата причина за нея е финансова – трайно свито предлагане на пари и кредити. Тази тенденция пролича в България още след 2008 г. – първата година на кризата.

2. Защо дефлацията намери почва у нас? Възможните отговори са няколко:

Неадекватни антикризисни мерки. През 2009-2013 г. България неотклонно следваше указанията на ЕК за прилагане на неолибералната доктрина Austerity (суров режим на икономии, затягане на коланите). Шест години по-късно за Европа стана ясно, че консервативното лечение, наложено от тандема Меркел-Саркози, не даде очакваните резултати.

Некомпетентни управляващи. Българските политици на прехода не са се отличавали с оригиналност и кураж, когато се е налагало в кризисни ситуации да търсят смели национални решения. За сметка на това са добри имитатори и послушни изпълнители. Което означава, че щом Меркел е сбъркала, и ние с нея сме автоматично в кюпа на пострадалите.

Защо полякът Доналд Туск не допусна да го приобщят към губещия отбор? Или чехът Вацлав Клаус? Защото са държавници от нов тип – икономически националисти; те изработиха и наложиха антикризисни стратегиии, които не бяха в синхрон с тези на ЕК, но свършиха чудесна работа на Полша и Чехия. Днес дефлация в тези страни няма; безработицата е поносимо ниска; инвестициите растат; инфлацията е под контрол.

Висока задлъжнялост. Според цитирания Пректър в началото на всеки дефлационен цикъл стои прекомерният дълг. А българската икономика не от вчера страда от свръхвисока задлъжнялост. Най-напред междуфирмената, която надмина астрономическата сума 160 милиарда лева; после – растящите дългове на домакинствата кредитополучатели (25% от тях изпаднаха в несъстоятелност.) През последните две години отпуснахме края и на външния дълг – за една година той се удвои и надмина 28% от БВП. Контролът върху публичните финанси е изпуснат. Чакат ни тежки години – вероятно по-тежки от тези след 1997-а.

3. Къде е коренът на злото? Икономиката, следователно и финансовата система са сложни и деликатни механизми. Устойчиво развитие трудно се постига; дисбалансите се появяват внезапно и често изненадват икономическите играчи. Специализирани публикации предупреждават: „Дефлацията е коварна! Тя се усеща, когато вече е започнала и е късно хората да реагират.“ Такъв е случаят у нас.

Вододелът между ниската (безопасна) инфлация и дефлацията е втората половина на 2013 г. Тогава се появиха първите симптоми, че икономиката ни влиза в капана – покачване на външния дълг, верижни бизнес фалити, лоши кредити. Да добавим и трайния спад в реалните доходи и високата безработица, засегнала най-уязвимите групи – младежите и хората в предпенсионна възраст. Без да забравяме значителното свиване на потреблението и рязкото нарастване на спестяванията. Влоговете на граждани и фирми в банките надхвърлиха незапомнено високо равнище – 60 милиарда лева.

От психологическа гледна точка порочният кръг на българската дефлационна криза за по-малко от 6 години премина през следните фази:

1. Икономическият оптимизъм отстъпва пред песимизъм (2008-2009 г.; кризата парализира кредитната дейност и бизнесът превключи на по-ниски обороти).

2. Застой в инвестициите и потреблението (2010-2012 г.; преките чуждестранни инвестиции се свиха петорно; сериозно ограничени бяха и разходите за битово и производствено потребление).

3. Край на ниската инфлация и начало на дефлацията (август 2013-2014). Очаква се низходящата спирала да продължи до края на тази година и през цялата 2015-а.

Как да се измъкнем от капана?

Факт е, че сме закъснели! Реакцията трябваше да дойде още през 2013 г., но тогава управляващите и опозицията бяха заети с традиционната си политическа игра – кога и как да проведат поредните извънредни избори. Но още не е фатално. Всичко зависи от антикризисната стратегия, която ще бъде заложена в програмата за управление на коалицията, а
оттам и в макрорамката за бюджет 2015. Специалистите най-често препоръчват три вида мерки.

Първо, национална инвестиционна програма. Такава в момента няма, ако оставим встрани подобието на програма, което изфабрикуваха през 2013 г. коалиционните партньори ДПС и БСП. Резултатът беше, че си разделиха по партийно- му инвестиционни квоти за над 350 милиона лева, без това да повлияе на кредитирането и качеството на регионалните проекти.

Проблемът сега е – има ли пари за инвестиции? Извън конкурентната битка за европейско финансиране остава още една възможност – външен заем. В решението за актуализация на бюджета за 2014 г. е дадено право да се достигне необичайно висок таван от 4,5 милиарда лева. За рефинансиране на дълга и компенсиране на щетите от фалита на КТБ ще отидат на първо време максимум 2,5 милиарда лева. Каква по-важна цел от пренасочване на останалите 2 милиарда лева – чрез търговските банки, към реалния сектор, главно към средните и малките предприятия.

Второ, размразяване на политиката на доходите. Първата възможност – това да стане чрез отмяна на плоския/регресивен данък, отпадна.

Трето, т.нар. количествено облекчаване (quantitative easing). Тази мярка по принцип се осъществява от централната банка, която купува държавни ценни книжа с цел да намали лихвените проценти по кредитите и да увеличи паричната маса в обращение. Но вратата към такава нестандартна политика отдавна е затворена в България поради правилата на валутния борд. А и провалът на БНБ в казуса с КТБ вероятно задълго ще ограничи подобни действия.

 

 

Автор: Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/