САЩ: дипломация без компромиси

„Америка има най-мощната армия в света, но ние не търсим конфликти; ние се стремим да запазим мира”, заяви на 27 април президентът на САЩ Барак Обама в изказването си в Малайския университет.

Защо не бяха реализирани тези стремежи в Афганистан, Ирак и Либия? Та нали и талибаните, и Садам Хюсеин и Мумар Кадафи отчаяно се стремяха да избегнат войната.

На 14 октомври 2001 година вестник „Гардиън” писа за това, че талибаните предлагали Усама бин Ладен да бъде предаден на неутрална страна, ако САЩ прекратят бомбардировките на Афганистан или предоставят доказателства за съпричастността на Усама бин Ладен към терористичните актове на 11 септември.

Когато тези условия не били приети, министърът на талибаните тайно пристигнал в Исламабад и направил още по-привлекателно предложение – не са необходими доказателства, прекратете бомбардировките и ние ще ви предадем ръководителя на „Ал Кайда в която и да е страна, освен САЩ.

Но, както пише „Гардиън”, тогава Джордж Буш заявил, че бомбардировките няма да бъдат прекратени, дори ако талибаните предадат бин Ладен, съратниците му и всички заложници…

Не е нужно да се обсъжда, дали те са виновни, или невиновни. Ние знаем, че той е виновен”.

А на 7 ноември същият вестник „Гардиън” писа за това, че администрацията на Буш отхвърлила мирните предложение на Вашингтон от страна на Садам Хюсеин.

Предложенията били предадени чрез сирийското разузнаване, френски, германски и руски дипломати, а преди самата война – чрез чиновници в оставка на ЦРУ.

Разузнаването на Ирак предлагало тогава невероятното – негласно да бъде разрешено на американски военни влизане в страната за издирване на оръжие за масово унищожение. Багдад също предлагал в течение на две години да бъдат проведени демократични избори с участието на международни наблюдатели.

И какво се получи в отговор на всичко това? През септември 2007 година испанският вестник „Ел Паис” публикувал извадки от стенограма на състояли се през февруари преговори между Джордж Буш и тогавашния премиер на Испания Хосе Мария Аснар в ранчото на Буш в Тексас.

Според тази стенограма, Буш заявил на Аснар, че независимо от това, дали Садам ще остане в Ирак, или не, „ние ще бъдем в Багдад в края на март”. Тогава Белият дом отказал да коментира достоверността на този документ.

Може би с идването на новата администрация, отношението на САЩ към преговори се променило? Но на 22 април английският вестник „Мейл” съобщил за доклад, направен миналата седмица от Гражданската комисия по разследване на нападението срещу посолството на САЩ в Бенгази.

Участващият в тази комисия контра-адмирал в оставка Чак Кюбик съобщил на журналисти интересна подробност. Скоро след началото на въстанието през 2011 година, Кадафи действително предлагал да се откаже от властта. Но според Кюбик, Белият дом забранил на Пентагона да води „сериозни” преговори за мирно предаване на властта.

А Кадафи поставял две условия за оттеглянето си – продължение на борбата с групировката на „Ал Кайда” в страните на ислямския Магреб и сваляне на санкциите против него, семейството му и неговите привърженици.

Посочените примери, разбира се, са свързани съвсем не с най-позитивни персонажи на съвременната история. Но все пак е имало шанс да бъдат избегнати войни и много хиляди жертви, в това число, американци и европейци.

Съществува ли такъв шанс днес, при своеобразните методи на реализиране на стремежите на ръководството на САЩ към запазване на мира?

Вадим Ферсович

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/29/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8/