ООН: хуманитарна безпомощност

Последните цифри на ООН за недостатъчното финансиране на спешната хуманитарна помощ свидетелстват, че страните-донори отказват да дават пари и за неотложна помощ, дори за това да ги моли ООН.

Ето някои примери. В началото на март хуманитарните агенции на ООН молиха „донорите” да направят спешна вноска във фондовете за помощ на Централноафриканската република (ЦАР) и Южен Судан. Предупреждаваха, че мащабите на бедствието в тези страни неотклонно нарастват.

Но донорите не бяха впечатлени от тези призиви. От $552 милиона за ЦАР беше получена по-малко от 1/6 част, а от $1,27 милиарда за Южен Судан – примерно 1/5. Пред април последната не получи за спешни нужди $887 милиона, или близо 70% от плана за първото полугодие.

Няколко организации на ООН бяха принудени да кажат, че в условията на това оскъдно финансиране те няма да могат да се справят с хуманитарната криза в Южен Судан.

Работата не е по-добре и в страните, където неотдавна е имало или сега се провеждат специални операции с участието на военни контингенти на богати страни.

От доклада на Централния фонд за реагиране на извънредни положение на ООН следва, че Мали, където Франция воюваше миналата година, получи под 50% от запитаните средства. Също половината от обещаните $700 милиона получи Йемен.

Странно е, но пари не дават и на съюзника, от територията на който се води борба с терористите в Йемен, Сомалия и други страни, граничещи с Африканския Рог.

Брутният вътрешен продукт на разположената в тази стратегическа точка Джибути се формира основно за сметка на арендуването на земи за военни бази на САЩ, Франция, Германия, Италия, Испания и Япония. Но това не стига и ООН моли за Джибути пари и храни. Тази година страната получи едва 14% от обещаните средства.

Ако се правят такива неща със съюзници, какво ли остава да чакат враговете? На 23 април поредната тъжна новина дойде от Женева. Ръководството на пет хуманитарни учреждения на ООН казаха, че от запитаните в края на миналата година $6,5 милиарда за спешна хуманитарна помощ Сирия е получила едва $1,2 милиарда.

Ако пък няма пари за помощ на Сирия, тогава струва ли си да се задълбочава положението там? В безкомпромисната си бора с режима някои страни са готови да увеличават страданията на невинните хора.

Например тези дни САЩ отново се върнаха към плана, предложен миналата година от генерал Дейвид Петреус. Както винаги, този план не е много „сложен” – да се снабди сирийската опозиция със съвременно оръжие и да се затвори небето над страната за авиацията на правителството.

Ясно е, че единствен резултат, както преди винаги и навсякъде, ще стане продължаването на конфликта, увеличаването на броя бежанци и нарастването на хуманитарната катастрофа.

Вадим Ферсович

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/28/%D0%BE%D0%BE%D0%BD-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/