Кой ще свърши мръсната работа на Запада

Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

Може ли Западът да накаже Русия заради Крим и възможно ли е друг да свърши мръсната работа в тази насока

Кризата в отношенията на Запада с Русия заради Украйна и Крим, която е основна тема при европейското пътуване на американския президент Барак Обама, както и ролята на НАТО в подобна ситуация са водеща тема за електронните издания на чуждите вестници. Те отразяват и речта на Обама, произнесена снощи в Брюксел, в която той говори за Русия.

Барак Обама често беше обвиняван, че пренебрегва Европа през първите пет президентски години. Затова сега той използва европейското пътуване, за да поднови ангажимента на САЩ в НАТО, но също и за да подтикне Европа да започне да играе по-силна роля в алианса, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Съкращенията в отбраната обаче правят НАТО по-малко страховита в очите на Русия, допълва изданието в друга статия и припомня, че през Студената война войските на САЩ в Европа наброяваха около 400 000 души, а сега в Европа има едва 67 000 американски военнослужещи.

Какво наказание може да има за Русия заради Крим? – този въпрос задава авторът на коментар в „Ню Йорк таймс“. Истината е, че Западът няма много възможности за действие срещу Русия.

Европейците са зависими и разчитат на руските газови доставки, САЩ и НАТО не търсят какъвто и да е конфликт с Русия, а и не бива да се забравя, че Украйна има партньорско споразумение с алианса, но не е негов член. Така че какво може да се направи друго освен да се приложат икономически санкции срещу Русия и тя да бъде изолирана, а престижът й да бъде намален, като бъде изхвърлена от Г-8? Това обаче изобщо няма да намали амбициите на Путин.

В Брюксел Обама заговори за санкции срещу Русия, които обаче могат да навредят на все още крехките европейски икономики, посочва в. „Вашингтон пост“. Всъщност речта на президента беше до голяма степен препирня с отсъстващ събеседник - Путин. Той предупреди, че напредъкът и просперитетът на европейците не е в безопасност заради по-традиционните и стари виждания за властта на Путин. Обама дори изненада аудиторията като използва темата за войната в Ирак, за да посочи на отсъстващия си събеседник как трябва да се действа. Обама каза, че дори когато се налага САЩ да се отдалечат от ценностите, които уважават, те се опитват да действат според международния ред. Не бива да забравяме, че като сенатор, Обама беше противник на войната в Ирак, пише вашингтонският вестник.

Като цяло Западът трябва да се подготви за дълга битка с Русия, предупреждава „Вашингтон пост“. Западът трябва да се приготви за възможността например Путин да се опита да дестабилизира Украйна, като спре търговския обмен, енергийните доставки или като насърчи съюзниците на Русия в Украйна да попречат на планираните избори.

Вестникът се спира на уверенията на Путин, че след анексирането на Крим няма да прави подобни опити в други територии и припомня уверенията на Хитлер след германското поглъщане на Австрия. Тогава той каза, че иска само Судетската област и няма да има повече претенции, но шест месеца след това уверение, на 15 март 1939 г. Хитлер погълна и останалата част от Чехословакия.

Никой не си представя военна конфронтация заради Украйна, но сега се говори за ново съотношение на силите.

Слабостта на Европа е в нейната зависимост от руския газ и петрол и Кремъл се опитва да запази репутацията си на надежден доставчик. Ето защо сега САЩ изразяват готовност да доставят газ на ЕС. Това няма да стане бързо, но имайки предвид, че САЩ имат богати ресурси, ще е добре както за Америка, така и за Европа, посочва френският в. „Фигаро“. Този процес ще бъде улеснен с подписването на европейско-американско споразумение за свободна търговия, договаряно от дълги месеци, но в този случай Обама трябва да се съобразява с растящата враждебност на Европа към глобализацията и с нейното раздразнение от американския шпионаж, допълва вестникът.

Според американския президент кримската криза е тест за САЩ и за Европа, както и за целия световен ред, посочва френският в. „Монд“.

Кримската криза създава възможност Азербайджан да задълбочи ролята си на алтернативен енергиен източник, посочва европейското издание „Юръпиън войс“. Страната вече играе голяма роля като регионален доставчик. През 2012 г. тя е изнесла 24 милиона тона петрол и 7 милиарда куб. метра природен газ основно през тръбопроводите Баку-Тбилиси-Джейхан и Баку-Тбилиси-Ерзерум. Азербайджан освен това планира да увеличи значително износа на природен газ, когато находището Шах Дениз-2 влезе в действие през 2017-2018 г. Това ще означава допълнителни 10 милиарда кубични метра газ за Европа от Азербайджан, посочва европейското издание.

По въпроса за евентуални икономически санкции срещу Русия ирландското издание „Уърлд политикс джърнъл“ посочва, че ЕС не гори от желание да прекъсне връзките си с Русия и акцентира върху тесните връзки на някои европейски страни с Москва. Франция е третият най-голям износител в ЕС за Русия и има договори на стойност 1,2 милиарда евро за изграждане на два руски бойни кораба от клас Мистрал, Италия зависи до голяма степен от руския газ, германски индустриални лобита смятат, че над 300 000 работни места в над 6000 фирми зависят от търговията с Русия. Евентуални икономически санкции биха държали руските туристи далеч от европейски страни като Гърция, Португалия и Испания, допълва изданието.

В Брюксел американският президент настоя, че военно решение на кризата с Русия не е вариант и подчерта, че трябва да се действа чрез дипломация и натиск, докато Европа призова САЩ да изнасят повече шистов газ, посочва британският в. „Гардиън“.

Но дали има начин Саудитска Арабия да свърши мръсната работа на Запада, който не иска да „нарани“ Путин, посочва изданието. Има прецедент в тази насока. Разгневена от съветската инвазия в Афганистан, Саудитска Арабия отвори до край кранчето на петрола и понижи цените на петрола в глобален план, докато той достигна 20 долара за барел. Така че сега Рияд би могъл да бъде убеден да направи подобно нещо. Саудитска Арабия е единственият производител на петрол с потенциала да намали цените по този начин и това да навреди на Русия, която е уязвима на този род санкции. Днес суровият петрол струва 107 долара за барел. Ако цената му бъде намалена до 90 долара на барел, това ще нанесе сериозни финансови и икономически вреди на Русия, посочва “Гардиън“.

Британският в. „Индипендънт“ цитира американския актьор Стивън Сийгъл, който сега снима филм в Румъния и твърди, че действията на Владимир Путин в Крим са много разумни, защото желанието му е да защити говорещите руски език в Крим, както и базата на Черноморския флот в Севастопол. Актьорът определя американската политика към Украйна като идиотска. Неотдавна в други интервюта Сийгъл беше нарекъл Путин един от най-големите световни лидери, ако не и най-великият жив лидер в света.

Източник: http://temadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/29/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4/