Monthly Archives: December 2014

Опълчението: в Новорусия са загинали над 20 хил. украински военни

Опълчението: в Новорусия са загинали над 20 хил. украински военниЗа 9 месеца на военна операция в югоизточната част на Украйна, сред украинските сили за сигурност са убити повече от 20 хил. души – военни доброволци и чуждестранни наемни бойци, съобщи ТАСС.

Според опълчението на Новорусия, от началото на наказателната операция от 3 април тази година, не се върнали от фронта 20 904 войници.

Украинската армия е претърпяла загуби на жива сила около 11 590 военни, почти 4200 служители на МВР, около 380 служители на Службата на сигурност, около 420 служители на Граничната служба и около 90 военни от ЦРУ, ФБР, спецчасти на САЩ.

„От общия брой на загиналите са: 3282 бойци от „Десен сектор“, основно включени в Националната гвардия, а също 30 наемника от специалните батальони на олигарха Игор Коломойски „Днепър“, „Азов“ и „Айдар“.

По оперативни данни, телата на загиналите се извозвали в Днепропетровск и се унищожавали в местен крематорий или се заравяли на мястото на разстрела и се числят като безследно изчезнали“, се казва в съобщението на портала „Новорусия“.

Сред загиналите има бойци от Полша, Германия, Великобритания, Чехия, Турция и т. н. Общо 630 души.

1779 души сред загиналите са от други военни структури на Украйна.

Тук е моментът да се отбележи, че тези данни са приблизителни. При това остават хиляди хора, които са изчезнали в неизвестност, намират се в плен или просто са погребани в братски могили.

Същевременно, Министерството на отбраната на Украйна публикува официални данни, съгласно които в Донбас са загинали 900 военнослужещи.

 

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BD/

По следите на изчезналата Кехлибарена стая

По следите на изчезналата Кехлибарена стая

Руският президент Владимир Путин открива възстановената Кехлибарена стая

Вече 70 години периодично изникват като гъби след дъжд слуховете, че скъпоценните творби най-после са открити

Историята на прочутата Кехлибарена стая е изпълнена с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Една от главните загадки обаче продължава да тревожи умовете и на експерти, и на иманяри, и на любопитни лаици: защо няколко поколения императори в продължение на 70 години настоявали за създаването на стая от материал, смятан за изключително неподходящ за монументално строителство. Дотогава от кехлибар нищо по-голямо от шахматна дъска не е било правено и изведнъж – шедьовър с площ 96 квадратни метра! И втората поред, но не и по значимост неразгадана и до ден днешен тайна е – къде все пак се намира сега истинската Кехлибарена стая?…

По следите на изчезналата Кехлибарена стая

Едно от най-прочутите произведения на изкуството през XVIII век е създадено от немски майстори за пруския крал Фридрих I и после е подарено на Петър I. Първоначално се нарича Кехлибарен кабинет, но после се преименува на Кехлибарена стая, тъй като в Русия размерите на залата, където са изложени направените творби, са много по-големи от мястото на предишната експозиция. Затова се налага руски архитект, италиански граф и академик по архитектура в Имперската художествена академия – Бартоломео Франческо Растрели, да се погрижи площта да се допълни с огледални пиластри. Работата му е толкова успешна, че Кехлибарената стая дълго време се смята за перлата на лятната резиденция на руските императори в Царско село.
Но преди това, сътвореното от немския майстор Андреас Шлютер рухва – в буквалния смисъл на думата. Когато през 1709 г. работата по Кехлибарения кабинет е завършена, скъпоценните пана неочаквано падат. Това се случва, защото са зле закрепени. Но Фридрих I така се ядосва, че прогонва майстора от страната.

По следите на изчезналата Кехлибарена стая

Скъп дар за
руския цар

Вече синът на краля – Фридрих Вилхелм I, подарява желания от руския цар шедьовър. По заповед на Петър I Кехлибарената стая внимателно се опакова и през 1717 г. изключително предпазливо се транспортира до Санкт Петербург.
26 лета по-късно императрицата Елисавета Петровна поръчва кабинетът да бъде „поправен“. И от 1743 та чак до 1770 г. създаденото от немски майстори се обогатява с позлатена дърворезба, огледала и цели картини-мозайки, изработени от ахат и яспис. Съществено нараснала в размерите и увеличила броя на скъпоценните творби, Кехлибарената стая се запазва в този си вид близо 200 години.
Обаче внезапните промени в температурата, газовете, отделяни от използваната в залата пещ за отопление, както и теченията постепенно започват да разрушават шедьовъра. Затова се налага майсторските произведения на изкуството да бъдат реставрирани през 1833, 1865, 1893-1897, 1933-1935 г. Мащабно възраждане на творбите е планирано за 1941 г. Но няколко години преди това всички следи започват да водят към предстоящото… изчезване на Кехлибарената стая.
Съществуват няколко легенди, свързани с този факт. Според една от тях веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. самият А.Н. Толстой предлага на Сталин с цел укрепване на приятелството с Германия да поднесе на властите там скъп дар – Кехлибарената стая. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това шедьовърът се намира в плачевно състояние. Но Йосиф Висарионович не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Успоредно с това от учениците на майстора се създава и макет с мащаб 1:1. Около 20 дни преди началото на Великата отечествена война истинската Кехлибарена стая е демонтирана, а мястото й е заето от дубликат. Над 300-годишният оригинал надлежно се фотографира и внимателно се слага в специални кутии, които е решено да се скрият в мазетата на Екатерининския дворец. А залата, обитавана от скъпоценния шедьовър в продължение на два века, краси  макетът. По този начин в Царско село наведнъж се струпват цели 3 Кехлибарени стаи…
Има данни, че през 1941 г. е решено музейните ценности от Екатерининския дворец да се изнесат в далечен Новосибирск. Възможно е именно там и до ден днешен да се пази шедьовърът. Но други източници твърдят, че заради крехките произведения на изкуството само Кехлибарената стая не заминава на това спасително за някои експонати пътешествие. Така скъпоценните творби се консервират на място: облепват се с хартия, а после – с марля и памук. Което в крайна сметка се превръща във фатална грешка.
Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в Кралския замък, където по онова време се смята, че се намира Кехлибарената стая. Лумналият огън изпепелява доста експонати и като Феникс от пепелта се появява легендата за унищожаването на ценния шедьовър…
Експертите обаче са на мнение, че произведенията на изкуството тогава не са засегнати от бомбардировката. А творбите се свалят в подземието на двореца, където оцеляват до щурма на съветските войски през април 1945 г., когато Кехлибарената стая се обявява за изчезнала. И по-нататъшната й съдба продължава да е една от най-големите тайни на ХХ и началото на ХХI век.

По следите на изчезналата Кехлибарена стаяПоредното
„намиране“

Наскоро светът бе разтърсен от поредната „сензация“ – уж отново се появила следа, водеща към Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. Жител на Германия съобщил, че братовчед му – Корнелиус Гурлит, пази в квартирата си част от скъпоценната колекция, скрита от баща му.
По време на войната Гилдебрат Гурлит продава музейни експонати, конфискувани от окупираните територии. Някои съкровища така и си остават в тайниците на къщата на нациста. Преди смъртта си той разказва за това на сина си, който споделя бащините думи с братовчед си. Обаче след разгласяването, че шедьовърът може да бъде намерен, самият Гурлит безследно изчезва. А с това информацията за „откритото“ скъпоценно имане си остава голословна и се превръща в пореден слух…

По следите на изчезналата Кехлибарена стая

90-годишен
пази тайната

В интервю за немското списание „Der Standart“ бивш войник от армията на Хитлер – 90-годишният Вилхелм Крафт, твърди, че знае къде се намира Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. По думите на германеца той пазел тайната в продължение на половин век, страхувайки се от неонацисти и спецслужби. Заедно с приятелите си Крафт се заклева още през 1944 г. да не казва на никого нито дума за онова, което са видели. Но сега, когато колегите му вече не са между живите, старецът решава да сподели със света всичко, което знае.
Крафт служи през 1944 г. близо до норвежкия град Берген на подводница, която по-късно е потопена от бомбардировачите на съюзническите войски. Ранените са настанени в датска лечебница в Скаген, а после – изпратени в село Асо, намиращо се в северната част на полуостров Ютландия. Бившият войник признава, че заедно с приятелите му, без знанието на местните, копаят ями в края на населеното място. Когато приключват със задачата си, в Асо пристига товарен влак, изключително строго пазен от спецчасти. Крафт и другарите му случайно успяват да надникнат в един от вагоните, където виждат дървени кутии, в които явно се е намирало нещо много ценно. Началството обаче хваща любопитните войници и, заплашвайки ги със смърт, им нарежда да изтрият от паметта си наученото.
Крафт не изключва вероятността да са се натъкнали именно на легендарния шедьовър, който може да е бил заровен именно в малкото селце, намиращо се на полуостров в Европа, разделящ Балтийско и Северно море.

Версии и
още нещо…

Търсенето на истинската Кехлибарена стая като че ли никога не спира. И вече 70 години периодично изникват като гъби след дъжд слуховете, че мистериозно изчезналият шедьовър е на път отново да бъде представен на света в целия му блясък.
Предположенията за поредната диря в търсенето на легендарното съкровище разтърсват преди време и малкото източно-германско градче Дойчкатаринберг, намиращо се на границата с Чехия. На един от местните жители – Питер Хостейн, се налага да се поразрови в компютърните архиви на наскоро починалия му баща, служил като оператор в германските военновъздушни сили. Сред електронните документи има и свидетелства, че в края на 1944 г. от „Шорфхейд“ – резиденцията на Гьоринг, разположена на север от Берлин, по спешност е изнесено голямо количество тежки кутии, които впоследствие са скрити в подземен бункер край Дойчендорф – старото име на Дойчкатаринберг. Наследникът на ветеран от „Луфтвафе“ намира няколко дълголетници, които помнят точното място на склона между пътя и скалата, където някога се намирал входът към изкуствената пещера.
Цялото градче се развълнувало от новината. За сметка на местните власти дори са поканени експерти по минно инженерство. Електромагнитният анализ в посоченото място наистина открива на дълбочина от 20 метра под земята кухини, пълни с плътни структури. Всичко води към версията, че именно там са скрити отдавна търсените съкровища…
Кметът на Дойчкатаринберг – Хайнц-Петер Хаущайн, съобщава на пресата, че в кутиите несъмнено има не обикновено желязо, а най-вероятно нещо по-ценно. „На 90% сме сигурни, че открихме Кехлибарената стая. Скривалището е част от лабиринта, построен от нацистите, за да се запази откраднатото от тях по време на войната…“, уточнява градоначалникът. Местните жители пък винаги са знаели за съществуването на тайни ниши в пещерата, не са били наясно само с точното им разположение. Но въпреки всички положени усилия за намирането на изгубеното съкровище, и тук ентусиазмът изведнъж секва и изследователите така и не успяват да стигнат до предполагаемото имане…
Съществуват доста хипотези за това къде днес може да се намира изгубената Кехлибарена стая – от Кьонигсберг до Кобург, от солните мини в Източна Германия до тайни подземия и американски банкови сейфове. Дори се предполага, че шедьовърът се е намирал на потъналия параход „Вилхелм Густлоф“ или на крайцера „Принц Ойген“. Но всичко си остава в сферата на догадките…

каренце
Кое все пак липсва – копието или оригиналът?

Една от все по-натрапваните напоследък версии  касае предположението, че фашистите се домогват всъщност до копието на Кехлибарената стая, а оригиналът надеждно е скрит още преди началото на Великата отечествена война.
Според легендата веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. истинският шедьовър бързо е подменен дори не с дубликат, а с макет на съкровищата в мащаб 1:1, който в крайна сметка и бива откраднат от войниците на Хитлер. Излиза, че Кехлибарената стая всъщност никога никъде не е изчезвала?…

По следите на изчезналата Кехлибарена стая

Мащабното възстановяване

Фрагменти от истинската Кехлибарена стая на 29 април 2000 г. са връчени от министъра на културата на Германия Михаел Науман на президента на Русия Владимир Путин. Флорентинската мозайка „Обоняние и осезание“ („Мирис и допир“), една от четирите, направени през 1787 г. по заповед на Екатерина II, и скъпоценен скрин с чекмеджета, сътворен през 1711-а от берлински занаятчия, заемат централно място в обзавеждането на стаята.
Германските власти конфискуват през 1997 г. части от шедьовъра, пазени от нотариус, на когото произведенията на изкуството са предадени за временно съхранение от германски офицер, участвал в извозването на Кехлибарената стая от Царско село. След като опитва да продаде ценната находка, той е задържан и съден. А дъщерята на нотариуса доброволно декларира, че няма никакви претенции към съкровището. И завещава правата за всички запазени творби на град Бремен, който, на свой ред, решава да ги върне на Русия.
По този начин се появяват косвени доказателства, че оцелялото от Кехлибарената стая се е намирало в Германия, но после явно е разпродадено на частни колекционери.
Но малко преди това – през 1981 г., започва изграждането на изгубените шедьоври. Работата по възраждането на творбите е толкова мащабна, че продължава над две десетилетия. Към реализирането на задачата са привлечени различни специалисти – изкуствоведи, химици, криминалисти, историци, реставратори. Няколко години са нужни само за разработването на самия проект, създаването на научна концепция, възстановяването на технологиите за боравене с кехлибар и подбор на екипа, който да реализира замисленото. В определен момент проектът дори за кратко е замразен заради недостатъчно финансиране и проблеми, свързани с доставката на суровини.
Но през 2003 г., за честванията, посветени на 300-годишнината на Санкт Петербург, Кехлибарената стая е възстановена напълно. Експертите са на мнение, че резултатът не просто надминава и най-смелите очаквания, но е и по-добър от оригинала.

 

 

Автор: Альона Нейкова

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D1%85%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD/

Военен експерт: Руските летци с радост посрещат „Доналд Кук” в Черно море

Военен експерт: Руските летци с радост посрещат „Доналд Кук” в Черно море

Ескадреният миноносец „Доналд Кук” от ВМС на САЩ е въоръжен с крилати ракети „Томахоук”, система за ПРО „Иджис”, зенитни артилерийски комплекси „Фаланкс”, зенитни ракети SM-2, противокорабни ракети „Харпун” и носи един вертолет SH-60.

Готови са пак да го обръснат тренировъчно с нисък полет, ако е дошъл за реванш

Есминецът от ВМС САЩ „Доналд Кук” с управляеми ракети на борда в петък отново навлезе в акваторията на Черно море. Американското командване обяви, че визитата му е изключително под формата на демонстрация на съюзническите задължения на САЩ по линия на НАТО с цел укрепване на сигурността по море.

Есминецът се прочу през пролетта на тази година след като бе облетян тренировъчно от руски бомбардировач Су-24. Пентагонът излезе с емоционално изявление срещу руската провокация, която деморализирала екипажа на „Доналд Кук”. Появиха се информации, че част от моряците са се уволнили доброволно след случката. МК.ру е взел блиц-интервю от главния редактор на сп. „Военная оборона” Игор Коротченко на тема какво може да се очаква от поредното навлизане на „Доналд Кук” в Черно море .

- Мнозина си спомнят инцидента на 10 април 2014 г. между „Доналд Кук” и Су-24. Заща есминецът се връща, иска да вземе реванш?
– Възможно е той да е дошъл, за да се реабилитира, да демонстрира американския флаг и да подкрепи с присъствието си украинските власти. Безспорно това създава атмосфера на напрежение в региона. Но няма начин той да вземе реванш. Първо, не сме в състояние на война със САЩ. Второ, от пролетта насам нашата военна групировка в Крим е усилена значително с различни видове въоръжения. Там сега има и мощна авиационна групировка, и последно поколение радиолокационни комплекси, което значи, че есминецът ще бъде следен 24 часа в денонощието.

- А какво ще е поведението на руските летци? Ще пощадят ли този път нервите на американските моряци?
– Нашите летци естествено ще отработват всички прийоми на учебния бой, без да взимат на мушка есминеца или да насочват оръжие срещу него. Смятам, че нашите военни посрещат с радост подобен гост, тъй като за тях е нужно да тренират, да усъвършенстват навиците си в учебен режим. А за това са необходими реални цели като този съвременен есминец.

- Тогава и американците ще са доволни, че ще могат да тренират в условия максимално близки до бойните…
– Проблемът на въоръжените сили на САЩ е, че те не са свикнали да контактуват с „противника” на къса дистанция. Особено когато неговата роля играе мощната и отлично подготвена руска армия, а не някакви араби. Затова избухват нервни кризи, валят жалби от психологическия натиск на руснаците и пр. дивотии. Макар че е възможно екипажът на „Доналд Кук” да е преминал специална психологическа подготовка, някакви особени тренировки и да потърси възможност да се реабилитира пред обществеността. Ще поживеем, ще видим…

 

 

Източник: http://www.blitz.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/28/%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8-%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82/

Русия: НАТО обучават полски пилоти да използват ядрено оръжие

Русия: НАТО обучават полски пилоти да използват ядрено оръжие

Руският заместник-министър на отбраната Анатолий Антонов

Чуждестранните партньори на Русия са замразили редица проекти, по които през последните години е бил постигнат съществен прогрес

В Полша са започнали да подготвят пилоти, които да използват ядрено оръжие. Това съобщи днес руският заместник-министър на отбраната Анатолий Антонов.

Особено притеснителен е фактът, че продължава подготовката на екипажите на самолетите на неядрените страни на НАТО и въвличането на нови държави, като например Полша”, подчерта Антонов.

По негови думи, отсъствието на контакти между военните министерства не спомага за укрепването на доверието и сигурността в Европа, а обратното: поражда неразбиране и подозрения.

Антонов също така подчерта, че в момента военното сътрудничество между Русия и НАТО е прекъснато, но руското министерство на отбраната не смята, че това е повод за притеснение.

„През 2014 година военните отношенията с НАТО бяха замразени по инициатива на алианса. Решението на Брюксел беше едностранно.

То беше продиктувано от стремежа за наказване на Русия за готовността ѝ да отстоява националните си интереси”, подчерта Антонов.

Той добави, че чуждестранните партньори на Русия са замразили редица проекти, по които през последните години е бил постигнат съществен прогрес.

„Става въпрос за борбата с пиратството и тероризма, сигурността в Афганистан и региона.

Беше прекъснато и сътрудничеството във въздушното пространство, в рамките на което беше формиран механизъм за реагиране при актове на въздушен тероризъм”, поясни Антонов.

Освен това, говорейки за възможността Украйна да влезе в Северноатлантическия алианс, Антонов подчерта, че това може да доведе до окончателния разрив на отношенията между Русия и НАТО.

„Засега решението на украинския парламент за отказ от неутралитет не може да представлява заплаха за сигурността на Русия, понеже това решение е политическо.

Но ако в бъдеще това решение придобие военен смисъл и бъде последвано от влизане в НАТО, ние ще действаме адекватно.

Тогава отношенията ни с НАТО ще бъдат прекъснати по начин, който вероятно ще направи възстановяването им невъзможно”, заяви заместник-министърът на отбраната на Русия.

Напомняме, че преди няколко дни Върховната рада на Украйна гласува отказа от неутралитет.

Решението беше подкрепено от 303 депутати при минимално необходими 226 гласа.

Законопроектът, внесен от президента Порошенко, предвижда „отказ от статута на извънблокова държава и връщане към курса за сближаване с НАТО, което съществено ще подобри позициите на Украйна по отношение на отбраната и сигурността”.

 

 

Източник: http://www.fbr.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/28/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8/

Руски дипломат: България напразно гърми за „Южен поток“

Руски дипломат: България напразно гърми за "Южен поток"

Владимир Чижов

Русия няма да се връща към „Южен поток“, а Брюксел демонстрира готовност да развива енергийното сътрудничество с Русия

Това стана ясно от изявление на постоянния представител на Русия в ЕС Владимир Чижов, цитиран от агенция РИА „Новости“.

След срещите си с вицепрезидента на Еврокомисията за енергосъюза Марош Шевчович и еврокомисаря по енергетиката Мигел Каньете той заяви, че те са настроени за развитие на отношенията с Русия в сферата на енергетиката.

Чижов отбеляза, че страните от ЕС се връщат към въпроса за „Южен поток“.

„Опитват се, може би не толкова тук, в Брюксел, колкото в страните, които са били включени в този проект. Най-гръмка е България.

Позицията (на Русия) бе достатъчно ясно формулирана и от министъра на енергетиката Новак, и от ръководителя на „Газпром“ Милер“, добави Чижов. Двамата вече обявиха, че Русия няма да се връща към „Южен поток“.

Що се отнася до срещите с Шевчович и Каньете, руският дипломат сподели:

„И единият, и другият са настроени да се развиват сътрудничеството в енергетиката между Русия и ЕС. Усещането ми от общуването е позитивно“.

По думите му обсъждали се такива въпроси като газовият хъб, съдбата на газопровода Opal, сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика и в сектора на електроенергетиката.

„За Opal еврокомисарят Каньете каза, че плътно ще се заеме с този въпрос и даде необходимите указания“, съобщи Чижов.

В момента „Газпром“ може да пълни само наполовина в Opal, в който постъпва газ от „Северен поток“.

 

 

Източник: http://svetoven.pogled.info

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/28/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%8A%D1%80/

Москва няма да толерира претенциите на САЩ за световно лидерство

Москва няма да толерира претенциите на САЩ за световно лидерство

Виталий Чуркин

Постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин заяви, че «претенциите на САЩ за световно лидерство са неприемливи» за Русия, съобщи ТАСС.

«САЩ се позиционират в качеството на световен лидер. И направо да си кажем, има значителен брой страни, които приемат този подход. Но, подчертавам, с различна степен на желание, а понякога дори принудително. За Русия такъв начин за поставяне на въпроса по принцип е неприемлив», отбеляза Чуркин.

По негово мнение, този подход на Москва споделя и Пекин.

«Налага се да призная с горчивина, че светът изпусна онзи шанс, който беше даден на международната общност относно края на студената война.

Имам предвид шанса за създаване на истински партньорски взаимоотношения и координатна система, в която основните играчи със съгласуване по между си биха могли да решават основни световни проблеми», съобщи руският дипломат.

Сред конкретните прояви на «егоизъм и високомерие на западните партньори» Чуркин назова предвижването на НАТО на Изток.

При това, той изрази надежда, че «все пак настоящият нелек период на нашите отношения със Запада ще бъде преодолян. В това са заинтересувани те, ние и главите със здрав разум на Запад, които не са малко.

Необходимо е да осъзнаем първостепенното значение на съвместните решения на изострящи се глобални проблеми», призна руският дипломат.

Разказвайки за противоречията между Русия и Запада в рамките на Съвета за сигурност на ООН, Виталий Чуркин отбеляза, че този «антагонизъм» е локален: «Той се проявява при обсъждане на онези теми и проблеми, където има най-остри противоречия.

Днес това е ситуацията в Украйна. За другите многочислени важни въпроси от дневния ред на Съвета за сигурност на ООН, ние така да се каже, сме «обречени» на сътрудничество».

По-рано Чуркин заяви, че 2014 година е една от най-сложните в историята на неговата работа в световната организация.

Освен това, руският президент Владимир Путин, в коментара си за политиката на САЩ заяви, че остава с впечатление сякаш «победителите» в студената война са решили да прекроят целия свят за себе си.

Според Путин, политиката на САЩ на международната арена е сходна с поведението на новобогаташите, на чиито рамене се е стоварило огромно богатство във вид на световно лидерство.

«И вместо да се разпоредят с това богатство грамотно и внимателно в това число и в ползата на държавата си, те извършиха безразсъдни действия, без да помислят за последствията от тях», заяви руският президент.

Струва си да отбележим, че през ноември американският публицист и социолог Джеймс Ман в статията си за сп. The American Prospect написа, че идеята за «изключителна нация» от страна на САЩ не съответства на реалността в съвременната световна политика и забавя процеса на движение към многополюсния свят.

 

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/27/%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD/

”Южен поток” направи България четвърта резерва в домакински мач

”Южен поток” направи България четвърта резерва в домакински мачНяма вариант, в който да печелим от спирането на проекта

„Южен поток“ винаги е бил геополитически проект на Русия. Той бе роден като такъв през 2007 година, но не за да заобиколи Украйна, а Турция. Газът е може би най-важният дипломатически инструмент в ръцете на Владимир Путин. Но фиксирани върху политическата част на проекта забравяме икономическата му част.

Нека си го кажем честно – ако Русия иска да заобиколи Украйна ще го направи на всяка цена, защото тя в момента държи монопола на газовите доставки в Европа. Когато „Южен поток“ бе замислен министър-председателят на Украйна Виктор Янукович, беше и председател на ОНД, тоест и дума не може да става за игнориране на Киев.

Но времената се менят, както показват последните събития, и целта на Кремъл вече е друга. Прескачането на непокорната Украйна, която ясно пое проевропейски път, вече става цел номер едно за Москва. Готовият проект за „Южен поток“, замислян с други мотиви, става още по-актуален за Путин.

Но ЕС иска да покаже солидарност към Киев, в опитите да се откъсне от орбитата на Русия и започна да прави спънки пред реализацията на проекта като настоява „Газпром“ да не едновременно собственик на газа и на тръбата. Това, разбира се е неизгодно за газовия монополист и започват протяжни преговори, които тук-там излизаха от добрия тон.

И стигаме до последния епизод от сагата, в който Путин обявява, че няма как да започне „Южен поток“. Малко по-късно шефът на „Газпром“ Алексей Милер обявява, че проектът е безвъзвратно спрян и анонсира, че вместо него газът за Европа ще минава по нов тръбопровод в Черно море до Турция. По ирония на съдбата всичко това се обявява в Истанбул, който бе основна мишена на замисъла на „Южен поток“.

Но такива са правилата на голямата политика – няма вечни приятели, има вечни интереси. В тази игра е ясно кой диктува правилата – този който държи газа. Русия може да си позволи да загуби вложените милиарди в „Южен поток“, за да удари с газовата бухалка – колкото и грозно да звучи, това е действителността.

Кой печели и кой губи

Някои западни експерти твърдят, че отказът от „Южен поток“ е голяма победа за прозападната дипломация. На вербално ниво нещата действително звучат просто – притиснахме Путин да се откаже от проекта, който цели заобикаляне на Украйна.

Но ако тръбопроводът през Черно море до Турция се осъществи, Украйна пак ще бъде отрязана. Фактите обаче са още по-прости – 30% от нуждите на газ в Европа се задоволяват от Русия и това няма как да бъде променено през следващите най-малко 10 години.

Половината от тези 30% в момента минават по газопровода през територията на Украйна. Кремъл колкото и да надува мускули е наясно, че не може да отреже европейския пазар само за да задоволи имперското си его. Знаейки това Брюксел може да си позволи да прави спънки на Москва, за да води външна политика.

Реципрочно – Русия знае, че Европа не може без нейния газ и също го използва с геополитически цели, като последният пример с анонсирания газопровод през Турция. Каквито и словесни еквилибристики да ползваме е ясно, че няма как да посочим категоричния печеливш от създалата се ситуация.

Във всички сценарии обаче основният губещ е и ще остане Украйна. Губещ е и самият ЕС като цяло, защото преминаването на руския газ през Турция означава окончателен край на проекта „Набуко“, който имаше за цел да доставя газ конкурентен на „Газпром“. В малка или голяма степен от последния развой губят и няколко страни от ЕС, които са изцяло зависими от руския газ, в това число и България.

Къде е България в цялата схема

Няма вариант, в който България да печели от спирането на „Южен поток“ по две причини.

Първата е много проста и се крие в отговора на въпроса – След като проектът няма да се реализира, ще скъса ли България със зависимостта си от руските газови доставки?. Отговорът е еднозначен – не. Ще продължим да получаваме руски газ, но при неясни условия и през посредници, чрез системен газопровод с Турция, който все още не е изграден.

Втората е сякаш по-важна – на стратегическо ниво България изгуби възможността си да е регионален лидер. Ако „Южен поток“ се реализира София ще държи кранчето на входа на газопровода, който осигурява 15% от газовите нужди на Европа. И това не е цинично, а просто такива са реалностите на съвременната политика.

Когато нямаш козове в ръцете, обикновено си от губещата страна. Трябва да признаем, че ред правителства докараха нещата до тук. Всеки има своята вина, за да остане България встрани от голямата игра. Русофили и русофоби със замъглени погледи, забравиха за националния интерес.

Ако „Южен поток“ се реализира България ще е в силна позиция да преговаря с „Газпром“ българския газ, който бъде добит от двете находища в Черно море да влиза през тръбопровода. Не можем да говорим за преки икономически ползи за България, защото нито едно правителство не обяви какви транзитни такси ще се получават, за какъв период и каква е пряката финансова полза за страната. Но на фона на всичко останало тя се явява, не маловажен, но вторичен ефект за страната.

Има ли път назад

Разбира се, че като всичко в голямата политическа игра и решението за спиране на „Южен поток“ не е окончателно. То е част от мач, който геостратезите играят. Показва го и ясно точно подбраният момент и малко театрален сценарий за обявяване на новината.

Путин неслучайно избира Истанбул, за да заяви на ЕС, че няма да се съобразява с тях. По този начин той показва, че за да постигне целите си е готов да се съюзи с Турция, която бе оригиналният потърпевш от „Южен поток“. Но от друга страна руският президент използва доста дипломатичен език казвайки : „Русия не може да продължи реализацията на проекта за изграждането на газопровода „Южен поток“ заради България“. Шефът на „Газпром“ Алексей Милер бе ползван за по-категоричното изявление, че „проектът е закрит и връщане назад няма“.

Тоест Путин оставя вратичка за продължаване на преговорите, като по този начин дава на Брюксел шанс да се възползва от създалата се ситуация. Много страни в ЕС твърдят, че отношението към Русия, заради Украйна, е достигнало до почти необратим момент и това не е добро за Стария континент, поради икономически причини.

В тази връзка е възможно ходът на Путин да представлява протегната ръка към европейската дипломация. България има уникалния шанс да се възползва от това, за да стане ключов играч в бъдещи преговори, ако такива има. Неслучайно Путин избра да посочи за виновник София, а не Брюксел, с чиито препоръки България се съобразява. В момента страната ни е в ролята на четвърта резерва в мача, който се играе на наша територия.

Трябват усилия за да убедим треньора (ЕС), че имаме сили да повлияем на крайния изход и да го убедим, че е сгрешил, като не ни е пуснал сред титулярите. Ако продължим с футболната аналогия, трябва да припомним, че са позволени три смени.

За да се възползва от момента обаче, страната ни трябва в спешен порядък да сложи на масата всичко около „Южен поток“ и ясно да формулира своя интерес.

Останалото са дипломатически умения, които трябва да убедят Брюксел, че България действително е важна страна в региона. Възможно е националният интерес да е друг.

Например за разработване на шистов газ, или пък за строеж на терминал за втечнен газ. Важното е да имаме стратегия, която да обслужва България, а не Вашингтон или Брюксел.

 

 

Автор: Джон Едгар Хувър

Източник: http://www.fbr.bg

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/27/%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A/

„Ислямска държава“ е много по-опасна, отколкото изглежда на Запада

Както пише британският вестник „Independent“, на 74-годишния Тоденхьофер му разрешили да дойде от Турция в Мосул, най-големия град на окупираните от „Ислямска държава“, след многобройни преговори с лидери на групировката.

В интервю за портала Tz.de журналистът признал, че е бил шокиран от както от военната мощ на „Ислямска държава“, така и от фанатизма на джихадистите.

Според него, никога по-рано той нищо подобно не е виждал. Въстаниците са въоръжени със съвременно оръжие, в това число картечници Heckler&Koch. „Един ден тези картечници ще открият огън по нас“ – предупреждава публицистът.

Според Тоденхьофер, „Ислямска държава“ вече контролира територия, по-голяма от тази на Великобритания.

Ислямистите са създали „изправно действащ държавен апарат“, в това число социално осигуряване и образователна система. Тоденхьофер твърди, че „Ислямска държава“ има планове за обучение и на девойки.

„Те далеч не са глупаци, това следва добре да се разбира. Един от нашите събеседници наскоро получи научна степен по юриспруденция. Не веднъж му е предлагана добре платена работа, но той отхвърли всички предложения за да се включи в борбата.

Срещали сме бойци от Европа и САЩ. Един от тях е родом от Ню Джърси. Представяте ли си човек от Ню Джърси да захвърли всичко и да замине да воюва в редиците на ислямистите?“ – споделя Тоденхьофер в интервю за CNN.

Въстаниците на „Ислямска държава“ смятат, че религиите, насърчаващи демокрацията, следва да бъдат унищожени.

Германският публицист подчертава, че джихадистите разчитат да завоюват целия свят и да унищожат всички религии, не съгласни с трактовката в Корана на шариата.

Въпреки това, терористите твърдят, че ще пощадят юдеите и християните като „споменати в писанието“.

„Планира се най-голямата религиозна чистка в историята на човечеството“ – изтъква Тоденхьофер. Според него, терористите не могат да бъдат победени нито с бомбардировки, нито с военна намеса: те са разсеяни по цялата контролирана от тях територия и се ползват с широка подкрепа от страна на местните жители

.“Всеки път, когато водената от американците коалиция случайно хвърля бомба върху мирен жител, броят терористи в света се увеличава“ – казва той. „Всеки ден прииждат стотици готови на всичко терористи от целия свят“ – предупреждава Тоденхьофер.

Според него, единствена сила, способна да се бори с натиска на ислямистите, са умерените сунити. „Цялата надежда е на иракските сунити. Те са единствените, които познават лицето на противника“.

По време на пътуването си журналистът общувал с въстаниците, отсичали, по тяхно собствено признание, глави и заробвали жени. Тоденхьофер посети и „сборен пункт“, където всекидневно идвали до 50 вербувани. Едно момче чрез преводач казало, че е едва на 13 години.

Тоденхьофер се срещал и с лидери на ислямистите и обсъждал с тях екзекуциите на негови западни колеги. „Джеймс Фоули плати живота си за глупостите на своето правителство, хвърлило го на произвола на съдбата“ – казал един негов събеседник.

Тоденхьофер стана първият западен журналист, посетил сирийските градове ал-Рака и Деир ел-Зор, превзети от „Ислямска държава“ през юни.

Съгласно репортаж на „Ал Арабия“, журналистът уредил пътуването си по интернет.

 

 

 

Автор: Екатерина Блинова

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/27/%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA/

Новата стратегия на САЩ срещу Куба и Иран след „затоплянето“

Обявеното възстановяване на дипломатическите отношения между Вашингтон и Хавана ще преначертае бъдещите отношения с Иран.

Съединените щати не са се отказали от амбициите си, нито революционните власти в Куба и Иран от своите позиции. САЩ постъпи прагматично, бидейки в пълното съзнание, че тези две държави няма да бъдат подчинени чрез дипломатическа изолация и икономическа война – американците се придържаха към тази стратегия дълги години и проумяха, че тя не работи. Сега Вашингтон се готви за нов тип конфронтация с Иран и Куба.

Едновременното обявяване от Раул Кастро и Барак Обама за възстановяването на дипломатическите отношения между САЩ и Куба изненада Европа. Както обикновено, Вашингтон тайно преговаряше със своите опоненти.

Две години американския президент Обама се опитваше да постигне умиротворяване между американската империя и двете държави, които ѝ се противопоставят – Куба в Латинска Америка и Иран в „Широкия Близък Изток“. Всъщност, повече от очевидно е, че едностранните санкции, военната агресия, подплатена от Вашингтон и упражнявана от неговите съюзници не работят. Куба и Иран понесоха жестоки удари, но не спряха да се противопоставят на САЩ.

По време на Студената война Куба се противопостави срещу апартейдната политика в Южна Африка, която заплашваше да се разпространи и в нейните съседи. Белия режим в Претория беше подкрепян от САЩ и Израел. Кубинската армия беше разположена в Ангола и Намибия до приемането на мирното решение от 1988 година. Фидел Кастро се оказа ключов фактор за унищожаването на онази идеология, противоречаща на всички демократични ценности и разделяща хората на два вида – господари и роби. Отне още три години докато апартейдния режим не беше премахнат и Нелсън Мандела стана президент на обединената Южна Африка.

По идентичен начин Иран мобилизира своята политика срещу апартейдните инспирации на Израел, който искаше да пренесе бруталния си апартейден режим от Палестина към своите съседи. Политика на Израел, която той следва от обявяването на израелската държава през 1948 година. Тогава под портрета на идеолога на ционистката политика – Теодор Херцел, първите ръководители на Израел обявиха създаването на еврейската държава на територията на Палестина. Затова термина „ционистки режим“ е съвсем обективно название на характера и политиката на властта в Тел’авив.

По времето на Махмуд Ахмадинеджат, Съединените щати и Израел претърпяха тежки поражения от Иран, особено в Ливан, Палестина, Сирия и Йемен.

Връзката между Южна Африка и Израел е широко документирана. Двете държави имат и общ „произход“ – Южна Африка беше проект на диамантения магнат Сесил Роудс – теоретик на „Германския империализъм“, докато Израел се роди от неговия ученик – Теодор Херцел. През 2002 година Кралица Елизабет дори нареди цензурирането на кореспонденциите между Роудс и Херцел по необясними причини.

От другата страна – приликите между Кубинската революция и Ислямската революция са незначителни. Али Шариати, идеолог на Иранската революция е бил преводач на Ернесто Чегевара на персийски. Куба и Иран никога не са имали значителни политически връзки. Бях очуден да проумея колко дълбоко е безразличието между тези две държави в разговорите си с техните лидери през годините. Вярно е, че културните разлики правят диалога по-труден: Кубинското общество е сексуално разкрепостено и по-неконсервативно, докато в Иран е точно обратното, например.

Очевидно е, че интересите на САЩ  от една страна и тези на Иран и Куба от друга са били и ще бъдат несъвместими. Не може да има компромис между империализма и национализма. За това не може да очакваме „спиране на огъня“ в тези региони, нито пък, че възстановяването на дипломатическите отношения между Хавана и Вашингтон прекратяване на икономическата, война, която САЩ наричат „налагане на санкции“.

Новата стратегия на Вашингтон

За Съединените щати беше спешно да намалят сблъсъка с Куба и Иран. Повторното инвестиране на САЩ в Латинска Америка и придвижването на американски войски от  „Широкия Близък Изток“ към Далечния Изток бяха блокирани от съпротивата на иранците и кубинците. Възстановяването на дипломатическите отношения между Хавана и Вашингтон бе добро решение точно преди върховната среща на Америките, която през 2015 година ще се проведе в Панама. Именно там Раул Кастро и Барак Обама ще се срещнат за първи път след „затоплянето“. Същевременно САЩ не може да се надява да раздели Ирак на три отделни държави без да се договори с Иран.

Новата ужким „миролюбива“ стратегия на Вашингтон е изключително опасна. Съединените щати няма да спрат опитите си да дестабилизират Иран и Куба, но сега си осигуриха „достъп отвътре“. Нито Куба, нито Иран сега ще могат да следят какви хора влизат в страните им от САЩ официално като бизнесмени и туристи. ЦРУ няма да се поколебае да осъществи „цветни революции“ в Куба или Иран при първа възможност.

В заключение – връщането на дипломатическите отношения между Куба и САЩ префигурират и отношенията с Иран.

 

 

Автор: Тиери Мейсан (превод: Alter Information)

Източник: https://alterinformation.wordpress.com/

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/27/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D1%80/

Светът през 2014 година: Вирусът ебола

Светът през 2014 година: Вирусът ебола

Снимка: Gettyimages

„Гладът убива много повече хора от ебола, но богатите не могат да умрат от него. Затова около ебола има паника, а около глада – не”. Това гласи надписът на една картинка с недохранено чернокожо дете, споделяна често в социалните мрежи. Не можем да го оспорим, но и не бива опасният вирус да бъде омаловажаван.

Най-масовата епидемия от ебола започна да се разпространява още в началото на годината в Африка. За нея обаче се заговори усилено, когато вече имаше риск и за развитите държави. Огнището е Гвинея в Западна Африка, ужасно засегнати са и Сиера Леоне, и Либерия. Случаи имаше в още няколко африкански държави (Сенегал, Нигерия, Мали и др.), няколко европейски (Испания, Германия), в ОАЕ и в САЩ. Страхът се разпространи по-бързо от самия вирус, не подмина и България. Ебола определено бе сред явленията, белязали годината. За съжаление – на цената на множество човешки животи.

За първи път разпространението на ебола е описано научно през 1976 г. Нито една епидемия обаче не може да се сравни с настоящата. Вирусът се състои от рибонуклеинова киселина (РНК) и e в състояние да се размножава в почти всички видове клетки на организма. Заразата се предава от човек на човек чрез телесните секрети, включително чрез потта и слюнката. В рамките на много кратко време причинява различни тежки симптоми на еболовата треска – висока температура, главоболие, обща отпадналост, мускулни и ставни болки. Инкубационният период трае между 2 и 21 дена. Първоначално смъртността бе изключително висока – 90%, напоследък се наблюдава известен спад, но не и в западноафриканските страни.

Всички тези факти стреснаха света, а и нашата държава. До такава степен, че още през август главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев се втурна да обяснява колко трудно се предава вируса и че за България няма опасност. Дни след това Световната здравна организация (СЗО) обяви ебола за глобална заплаха. Броят на починалите и заразените се увеличаваше ежечасно, вече не можеше да се говори за ограничаване само до Африка. Особено след като в Испания от вируса почина и първият европеец – католическият свещеник Мигел Пахарес, който работел в болница в Либерия. В средата на лятото експертите твърдяха, че са успели да изучат подробно механизма, чрез който вирусът ебола подкопава работата на имунната система. Това обаче не даваше непосредствена надежда на заболелите.

По това време у нас се появи информация, че София ще приеме самолет от Нигерия, въпреки че Малта и Финландия са му отказали достъп заради случаите на ебола в африканската държава. Естествено, разтревожените реакции не закъсняха. От здравното министерство обаче информираха, че нигерийски самолет идва в България за планов ремонт и не крие рискове за предаване на ебола. Това бе потвърдено и от компанията „Луфтханза Техник София”.

До онзи момент вече имаше няколко разработени експериментални лекарства и опити за ваксина, но нищо, което със сигурност да действа. В САЩ дори започнаха изпитания с хора на една от ваксините. Учени от Тайланд пък успяха да получат антитела за борба с вируса. От „Лекари без граници” обаче обявиха, че светът губи битката с ебола. Председателят на международната организация Джоан Лиу заяви, че държавите не взимат никави решителни мерки и са сфромирали „коалиция на бедействието”. В края на септември жертвите на ебола вече бяха близо 4000 души, а заразените – близо 7000.

В началото на следващия месец в САЩ бе диагностициран първият случай на пациент, заразил се с ебола в Африка. Той бе хоспитализиран в Далас, щата Тексас, а из страната паниката започна да расте. Борбата на лекарите за живота на мъжа бе неуспешна и само седем дни по-късно той почина. Междувременно държавният секретар на САЩ Джон Кери призова международната общност да направи повече за ограничаването на болестта.

В България за вируса се заговори по-усилено отново, когато опасения за заразен имаше в съседна Македония. Британец почина в Скопие със симптоми, близки до тези на вируса. Заедно с негов приятел той бе отседнал в хотел в македонската столица. Целият хотел бе затворен от полицията, а на персонала не бе позволено да го напусне. У нас д-р Ангел Кунчев заяви, че мерките, които са взети на родните летища за установяване на болестта, са достатъчни и няма нужда от допълнителни. Междувременно се оказа, че починалият британец не е бил заразен с ебола и Македония си отдъхна.

Десет български лекари са обучени да се справят със случаи на ебола. Всички те работят в инфекциозната клиника на Военномедицинската академия, четирима от тях са все още специализанти. Сестрите, които трябва да им помагат, са 22. Ръководител на екипа е проф. Камен Плочев, стана ясно от публикации в медиите. Други материали пък разкриха нова престъпна схема в България, свързана с ебола – телефонни измамници искат пари за лечение за познат, роднина или приятел на жертвата, тъй като човекът е „заразен” с вируса.

В края на октомври имаше и добри новини – Нигерия официално се отърва от ебола и бе похвалена от СЗО за доброто си справяне със ситуацията. Дни преди това Сенегал също бе „оздравяла” от ебола, но там случаите бяха по-малко. Не така обнадеждаваща бе обаче общата статистика. Починалите от вируса вече наброяваха 5000 души, а заразените – 13 500.

Както в други подобни ситуации, и при тази не закъсняха конспиративните теории. Популярно в мрежата стана писмото на една ганайка, която твърдеше, че ебола е донесена нарочно от Червения кръст с цел развитите държави да получат контрол над ресурсите на Западна Африка. Теорията й намери доста последователи.

Появиха се и информации за вече готови лекарства. СЗО обаче ги опроверга и съобщи, че все още няма ефективен препарат срещу ебола. Междувременно и Демократична република Конго обяви край на епидемията, а жертвите стигнаха 5420.

Голямата уплаха за България дойде в края на ноември, когато българин, завърнал се преди седмици от Сиера Леоне, бе приет в столична болница с оплаквания, наподобяващи симптомите на ебола. Хората, контактували с човека, бяха поставени под наблюдение. Специалистите от ВМА веднага започнаха изследвания. След цяла на нощ на опасения и тревоги в крайна сметка се оказа, че човекът няма ебола, а малария. От последвалата пресконференция на здравното министерство стана ясно, че двама от потенциално заразените не са били открити от СДВР, но тъй като не ставаше въпрос за ебола, това не прерасна в скандал.

Горе-долу по същото време в САЩ първите изпитания върху хора на ваксината за ебола показваха, че лекарството е безопасно и може да помогне на имунната система да се бори срещу вируса. В началото на декември обаче ООН не бе оптимист за справянето с вируса. Оттам излязоха с официално изявление, че опасността той да се разпространи масово и извън Африка е огромна.

През годината на ебола се обръщаше голямо внимание, но недостатъчно се отделяше на истинските герои – медиците, които всекидневно се бореха с нея в ужасяващи условия. Десетки от тях загубиха живота си в борбата. Заради невероятната им смелост престижното списание Time даде приза си „Човек на годината” на обобщен образ – на бореца срещу ебола. „За неуморните кураж и милосърдие, за това, че дадоха на планетата време да засили защитата си, за риска, за упорството, за жертвите и спасените – борецът срещу ебола е човек на годината“, написа изданието.

Битката далеч не е приключила. В Западна Африка продължава да има около 100 огнища на болестта. Вирусът оказва изключително негативно влияние и на местната икономика, а 1 милион души са заплашени от глад заради него. По последни данни броят на загиналите е над 7300 души, а заразените са близо 20 000.

Ще се активизира ли най-сетне истински международната общност и ще овладее ли разпространението на един от най-опасните вируси? Можем само да се надяваме.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/12/27/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2014-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0/