Monthly Archives: November 2014

309 години от създаването на Морската пехота на Русия

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/27/309-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5/

Песков: Путин и Порошенко обсъдиха ситуацията в Украйна, данните за заплахи са измислица

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/27/%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%82/

Сензационен филм разкрива кой офицер от ВВС на Украйна е свалил Боинга (видео)

Сензационен филм разкрива кой офицер от ВВС на Украйна е свалил Боинга (видео)Актуализирана версия с името на пилота и бордовия номер на изтребителя в двучасова документална лента

Последните информации за катастрофата на малайзийския Боинг в небето над Украйна бяха обобщени в новия документален филм на журналиста Андрей Караулов:

„Как катастрофира Боинга?“. Своето независимо разследване за ужасната трагедия разказва и разследващият телевизионен журналист Аркадий Мамонтов. Свои версии споделят политици, военни и летци – Петр Дейнекин, Леонид Ивашов, Иосиф Дискин. Всички международни експерти изведнъж спряха да бързат да разкриват подробности от „черните“ кутии.

Интересът на Западния свят да разследва инцидента с малайзийския „Боинг“ веднага изчезна, след като Русия даде на световната общност неопровержими документални доказателства, че страната не е имала никакво участие в тази трагедия и че повечето от фактите показват, че самолетът е свален от украинските сили, смятат те.

Във филма за пръв се посочват бордовия номер на самолета и името на пилотът, който е свалил самолета.

На 17 юли във въздушното пространство в района на катастрофата са били четири изтребителя Су-25 от 299-та ескадрила на ВВС на Украйна с бордови номера 06,07,08 и 38. Малазийския Боинг, по версията от филма е бил разстрелян от Су-25 с бордови номер 08, пилотиран от подполковника от украинските ВВС Дмитро Якацуц От 8 июли до ден днешен той се намира в ОАЕ.

Малайзийският Боинг е бил воден от киевската диспечерка Анна Петренко, която на 18 юли излиза внезапно в отпуска и повече не се е върнала на работа.

Изброени са много други доказателства, включително и интервю с първия помощник на днешния министър на отбраната на Украйна, който признава, че именно украинските ВВС са свалили Боинга.

 

Източник: http://pan.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/27/%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80/

Усилват отбраната на Крим с 14 изтребители

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D1%81-14-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Строителството на „Южен поток“ ще намали риска на транзит на газ за Европа

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0/

Трябва ли му на Киев възроден Донбас

В източната част на Украйна има проблеми с електричеството и водата. При боевете в Донецк беше повредена електроснабдителната мрежа, заради това се наруши подаването на електричество в пречиствателната станция.

Градът премина към минимален режим на водоснабдяване. Жителите бяха предупредени, че са възможни проблеми с отоплението. Плюс това извършването на ремонтни дейности засега е много сложно, защото обстановката, както и преди, е неспокойна.

Военните планомерно разрушават жилищните райони и най-важните инфраструктурни обекти.

Дори ако войната свърши веднага, възстановяването на Донбас от сегашното му състояние ще е много сложно – за това ще са необходими не един милиард долара. И парите не са всичко, смята руският политолог Михаил Синицин:

-Трябва да се помисли върху това дали украинската държава е заинтересована да има някаква производствена база.

Защото споразумението за асоциирането с ЕС предполага, че Украйна не се нуждае от такава производствена база. Създава се впечатление, че Украйна вече няма намерение да участва в икономическия живот на Донбас.

Главното условие, необходимо за възстановяването на Донбас, е прекратяване на войната. А от това страните в конфликта, изглежда, са още много далеч. Всеки ден от региона на областите идват съобщения за загинали и от двете страни.

Впрочем, киевските власти неведнъж от началото на конфликта са декларирали желанието си да възстановят Донбас. Премиерът Арсений Яценюк по-рано предлагаше да създаде специален целеви фонд.

Не толкова отдавна говореха, че в региона трябва да се създаде особена икономическа зона, вярно, не уточниха как това трябва да изглежда. Но наполеоновските планове на властите така и остават празна риторика.

В последния доклад на ООН за ситуацията в Украйна е описано как войната се отразява върху икономиката на страната.

За първите девет месеца през тази година инфлацията е стигнала почти 103%, БВП е намалял с 4,6% в сравнение с миналата година, чувствително се е увеличило нивото на безработица. А неизплатените заплати са в размер на почти 150 милиона долара – и сред онези, които не са получили парите си, са не само жителите на народните републики, но и на центъра.

При такива условия на самия Киев му трябва помощ. Но вместо да насочи за мирни цели онези пари, които все още са останали, Украйна продължава безсмислената и безпощадна война.

 

Автор: Мария Балябина

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D1%83-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B1%D0%B0%D1%81/

Защо дефлацията изненада всички

Защо дефлацията изненада всички

Снимка: Георги Колев

В България вододелът между ниската (безопасна) инфлация и дефлацията е втората половина на 2013 г.

Продължителен период на спадане на цените – такова е най-популярното обяснение на дефлацията. Всъщност става дума за явление с разнопосочни и опасни въздействия върху цялата икономика на дадена страна

В България всички знаят какво е инфлация. А след хиперинфлационната криза от 1997 г. политиците също си научиха урока. Леви и десни се кълнат в преданост към Спасителя – валутния борд. И сляпо прилагат неговите правила. Днес националната икономика е изправена пред ново, също тежко изпитание – дефлацията.

Популярно казано, тя се появява тогава, когато има продължителен спад на цените. В такова състояние България се намира от 15 месеца. Сред 8-те европейски страни, засегнати от опасната зараза, ние сме двоен рекордьор – най-дълго боледуваме и най-много пасуваме. От лятото на 2013 г., когато възникнаха първите симптоми, се смениха три правителства, но нито едно не видя приоритет в овладяването на дефлационната спирала.

1. Дефлацията не е просто низходящо движение на цените. Според известния експерт Робърт Пректър видимата причина за нея е финансова – трайно свито предлагане на пари и кредити. Тази тенденция пролича в България още след 2008 г. – първата година на кризата.

2. Защо дефлацията намери почва у нас? Възможните отговори са няколко:

Неадекватни антикризисни мерки. През 2009-2013 г. България неотклонно следваше указанията на ЕК за прилагане на неолибералната доктрина Austerity (суров режим на икономии, затягане на коланите). Шест години по-късно за Европа стана ясно, че консервативното лечение, наложено от тандема Меркел-Саркози, не даде очакваните резултати.

Некомпетентни управляващи. Българските политици на прехода не са се отличавали с оригиналност и кураж, когато се е налагало в кризисни ситуации да търсят смели национални решения. За сметка на това са добри имитатори и послушни изпълнители. Което означава, че щом Меркел е сбъркала, и ние с нея сме автоматично в кюпа на пострадалите.

Защо полякът Доналд Туск не допусна да го приобщят към губещия отбор? Или чехът Вацлав Клаус? Защото са държавници от нов тип – икономически националисти; те изработиха и наложиха антикризисни стратегиии, които не бяха в синхрон с тези на ЕК, но свършиха чудесна работа на Полша и Чехия. Днес дефлация в тези страни няма; безработицата е поносимо ниска; инвестициите растат; инфлацията е под контрол.

Висока задлъжнялост. Според цитирания Пректър в началото на всеки дефлационен цикъл стои прекомерният дълг. А българската икономика не от вчера страда от свръхвисока задлъжнялост. Най-напред междуфирмената, която надмина астрономическата сума 160 милиарда лева; после – растящите дългове на домакинствата кредитополучатели (25% от тях изпаднаха в несъстоятелност.) През последните две години отпуснахме края и на външния дълг – за една година той се удвои и надмина 28% от БВП. Контролът върху публичните финанси е изпуснат. Чакат ни тежки години – вероятно по-тежки от тези след 1997-а.

3. Къде е коренът на злото? Икономиката, следователно и финансовата система са сложни и деликатни механизми. Устойчиво развитие трудно се постига; дисбалансите се появяват внезапно и често изненадват икономическите играчи. Специализирани публикации предупреждават: „Дефлацията е коварна! Тя се усеща, когато вече е започнала и е късно хората да реагират.“ Такъв е случаят у нас.

Вододелът между ниската (безопасна) инфлация и дефлацията е втората половина на 2013 г. Тогава се появиха първите симптоми, че икономиката ни влиза в капана – покачване на външния дълг, верижни бизнес фалити, лоши кредити. Да добавим и трайния спад в реалните доходи и високата безработица, засегнала най-уязвимите групи – младежите и хората в предпенсионна възраст. Без да забравяме значителното свиване на потреблението и рязкото нарастване на спестяванията. Влоговете на граждани и фирми в банките надхвърлиха незапомнено високо равнище – 60 милиарда лева.

От психологическа гледна точка порочният кръг на българската дефлационна криза за по-малко от 6 години премина през следните фази:

1. Икономическият оптимизъм отстъпва пред песимизъм (2008-2009 г.; кризата парализира кредитната дейност и бизнесът превключи на по-ниски обороти).

2. Застой в инвестициите и потреблението (2010-2012 г.; преките чуждестранни инвестиции се свиха петорно; сериозно ограничени бяха и разходите за битово и производствено потребление).

3. Край на ниската инфлация и начало на дефлацията (август 2013-2014). Очаква се низходящата спирала да продължи до края на тази година и през цялата 2015-а.

Как да се измъкнем от капана?

Факт е, че сме закъснели! Реакцията трябваше да дойде още през 2013 г., но тогава управляващите и опозицията бяха заети с традиционната си политическа игра – кога и как да проведат поредните извънредни избори. Но още не е фатално. Всичко зависи от антикризисната стратегия, която ще бъде заложена в програмата за управление на коалицията, а
оттам и в макрорамката за бюджет 2015. Специалистите най-често препоръчват три вида мерки.

Първо, национална инвестиционна програма. Такава в момента няма, ако оставим встрани подобието на програма, което изфабрикуваха през 2013 г. коалиционните партньори ДПС и БСП. Резултатът беше, че си разделиха по партийно- му инвестиционни квоти за над 350 милиона лева, без това да повлияе на кредитирането и качеството на регионалните проекти.

Проблемът сега е – има ли пари за инвестиции? Извън конкурентната битка за европейско финансиране остава още една възможност – външен заем. В решението за актуализация на бюджета за 2014 г. е дадено право да се достигне необичайно висок таван от 4,5 милиарда лева. За рефинансиране на дълга и компенсиране на щетите от фалита на КТБ ще отидат на първо време максимум 2,5 милиарда лева. Каква по-важна цел от пренасочване на останалите 2 милиарда лева – чрез търговските банки, към реалния сектор, главно към средните и малките предприятия.

Второ, размразяване на политиката на доходите. Първата възможност – това да стане чрез отмяна на плоския/регресивен данък, отпадна.

Трето, т.нар. количествено облекчаване (quantitative easing). Тази мярка по принцип се осъществява от централната банка, която купува държавни ценни книжа с цел да намали лихвените проценти по кредитите и да увеличи паричната маса в обращение. Но вратата към такава нестандартна политика отдавна е затворена в България поради правилата на валутния борд. А и провалът на БНБ в казуса с КТБ вероятно задълго ще ограничи подобни действия.

 

 

Автор: Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/

Иранският „ядрен проблем” ще го местят от Виена в Оман

Първият, на когото се обади след срещата във Виена иранският президент Хасан Рохани, беше руският президент Владимир Путин.

Съдейки по съобщението на Кремъл, Рохани е обещал, че споразумение с „шестицата” ще има, въпреки че страните не можаха да се разберат във Виена.

При това Техеран има намерение да направи това не след половин година, а още по-рано, след 3-4 месеца.

От руското външно министерство съветват да не се драматизира ситуацията с поредното удължаване на дискусията.

Руският външен министър Сергей Лавров уверява, че във Виена е направено много и е „останало да се съгласуват технически детайли”.

-Споразумяхме се да продължаваме преговорите. В рамките на три-четири месеца ние разчитаме да стигнем до изготвяне на документ, който ще съдържа всички базови принципи, чиято реализация ще бъде после предмет на технически консултации и разработване.

Администрацията на Обама подкрепя продължаването на преговорите. Но Джон Кери предупреди, че ако след четири месеца между страните не бъде постигнато единство по основните въпроси, целият ход на преговорите ще се „наложи да бъде преразгледан”.

Повечето руски експерти смятат, че такива заплахи за „преразглеждане” не са нищо друго, освен елемент на политически натиск.

Твърденията, че уреждането на „иранския проблем” ще се прехвърли към военен сценарий, е част от тактиката на преговорите, казва руският  политолог Владимир Евсеев:

-Страните са заинтересовани от продължаване на преговорите. Не мисля, че преговорите ще бъдат спрени.

Още повече, че САЩ и Иран имат интерес да си сътрудничат, в частност, в борбата с екстремистите от организацията „Ислямска държава” в Ирак. Стои и проблемът на Афганистан. Има и други общи за всички проблеми.

Подходът на Русия към проблема винаги е бил премерен и логичен. Преди няколко години Москва официално предложи да транспортира част от иранския уран в Русия, за да изключи всякаква неочакваност и да снеме самия източник на подозрения за ужким незаконното обогатяване на урана до военна градация.

На срещата във Виена Сергей Лавров предложи да се стигне до уреждането поетапно: да се снемат част от санкциите като отговор на част от насрещните стъпки на Техеран.

Изглежда, че тези предложения се отхвърлят, само защото техен инициатор е Русия.

Като цяло трябва да разберем, че заплахата не е в „ядрената програма” на Иран, а в това как липсата на споразумения за нея ще се отрази на целия режим на неразпространение на ядреното оръжие.

 

Автор: Андрей Федяшин

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC-%D1%89%D0%B5-%D0%B3%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82/

Определиха се страните, подкрепящи нацизма

Приемането на документа било предназначено за предстоящата през следващата година 70-годишнина от победата във Втората световна война.

За представения от Русия документ гласували 115 от 193 държави-членки на ООН. Против гласували три страни – Канада, САЩ и Украйна.

Още 55 делегации, в това число Европейският съюз, се въздържали да изкажат мнението си по този въпрос.

Текстът на резолюцията е публикуван и може да се намери в интернет в открит достъп. Онези, които го прочетат, ще се убедят, че в него не се съдържат никакви „подводни камъни“.

Резолюцията, в частност, осъжда опитите за отричане на Холокост, призовава да бъде осигурена всеобща ратификация и ефективно осъществяване на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация.

В документа се изразява загриженост прославата на нацисткото движение и бившите членове на организацията „Вафен-СС“. Всичко това се основава на принципите, приети в ООН след приключването на Втората световна война и Нюрбергския трибунал.

Но в последно време редица страни отстъпват от тези принципи. В Украйна бойците от Националната гвардия носят свастика на униформите си. В Прибалтика денят на освобождението от фашистките завоеватели обявяват за ден на траур.

Тези и други факти предизвикват загриженост в Москва и голяма част от света. Но само не на Киев, Отава и Вашингтон, отбелязва заместник-председателят на Комитета по международните въпроси на Съвета на Федерацията на Русия Андрей Климов:

- САЩ, Канада и Украйна сега образуваха тройка държави, които имат някаква своя реалност, различаваща се от международната. Те фактически се оказаха на едната страна от барикадите с националистите, последователите на Бандера и потомците на „Вафен-СС“.

Този факт беше потвърден по време на гласуването на заседанието на Общото събрание на ООН.

Президентът на Украйна Петро Порошенко публично заявява, че страната е готова за тотална война с Русия. Тотална, значи с всички методи и способи.

Това не само е идеология – това е хитлеристка терминология. Но в Европа, както и през 30-ге години на миналия век се надяват, че се оправят без нея, а тя покрай шумотевицата ще може да се погрижи за своите интереси.

Такава политика до нищо добро няма да доведе, предупреждава сенаторът Андрей Климов:

- Такава политика вече доведе навремето до Втората световна война. Европейците поощряваха агресора, изхождайки от някакви рационални съображения, че уж поощрявайки Хитлер, те по този начин могат да поставят Съветския съюз на място.

И получиха заслуженото – фактически всички се оказаха под окупация. Уви, историята се повтаря.

 

Автор: Татяна Табунова

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/25/%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D1%89%D0%B8-%D0%BD%D0%B0/

Русия подписа споразумение за стратегическо партньорство с Абхазия

Русия подписа споразумение за стратегическо партньорство с АбхазияВчера Русия и Абхазия подписаха договор за съюзничество и стратегическо партньорство.

Президентът на Русия Владимир Путин и президентът на Абхазия Раул Хаджимба подписаха договор за съюзничество и стратегическо партньорство между двете страни, предаде ТАСС.

Договорът гласи, че ако една от страните бъде подложена на агресия (въоръжено нападение) от страна на някоя държава или група държави, «то това ще се разглежда като агресия също и срещу другата страна от договора».

При такива случаи, страните ще ще предоставят една на друга «необходима помощ, включително и военна, както и ще оказват подкрепа в колективната отбрана».

Предполага се да бъде създадена Обединена група войски на Въоръжените сили на Русия и Въоръжените сили на Абхазия за отразяване на агресията.

Тази двустранна група ще бъде създадена не по-късно от една година от датата на подписването на договора.

Не по-късно от 3 години Руската Федерация ще предостави средства за модернизацията на абхазката армия, в това число е включена унификацията на стандартите на военно управление, материално-техническо оборудване, финансиране и социални гаранции за военнослужещите.

Също така ще бъде организирана подготовката на Въоръжените сили на Абхазия и тяхното оборудване със съвременни видове оръжия.

Също така, няколко точки от договора между двете страни са посветени на охраняването на абхазко-грузинската държавна граница, инженерно-техническо оборудване. Тези точки предвиждат срок на реализиране от 2 години.

Предполага се, че страните съвместно ще работят по охраняването на тази граница.

Освен това, договорът предполага «пълна свобода за пресичане на руско-абхазката граница при спазване на ограниченията, наложени от съображения за сигурност».

 

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/25/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5/