Monthly Archives: August 2014

Сергей Лавров: Русия няма интерес Украйна да бъде съсипана

Ние не сме заинтересовани от съсипването на държавата. Това, което се случва в Украйна, което Международния комитет на Червения кръст окачестви като „вътрешен въоръжен конфликт” , ни заставя да се ръководим от тези подходи, които са определени от международното право – прекратяване на огъня и начало на преговори“, заяви Лавров, цитиран от РИА Новости и Агенция „Фокус“.

Руският първи дипломат каза, че Русия не може да не уважи волята на украинския народ.

Но този народ трябва действително да получи възможността не в условията на война, а в условията на мир да види до колко е възможно да бъдат постигнати споразумения.

Ние бихме искали руснаците в Украйна, заедно с украинците, заедно с унгарците, заедно с румънците да живеят така, както са свикнали, да бъдат уважавани и техните права да бъдат обезпечени”, допълни Лавров.

За Русия не е проблем нейните съюзници да се придържат към различно от руското мнение

„За разлика от НАТО, където всяка демонстрация на инакомислие се наказва“, заяви руският външен министър.

Лавров сподели, че Русия има много съюзници – това са и членовете на Организацията за колективна сигурност, и партньорите по евразийските интеграционни проекти и ШОС, и БРИКС.

И когато ни казват, че ето, вашите съюзници не винаги гласуват в унисон с Русия, ние не правим трагедия от това. За разлика от НАТО, където всяка крачка в страни се наказва”, заяви Лавров.

Жалко, че в Минск бяха установени изкуствени срокове

Сергей Лавров изрази съжаление, че на срещата в Минск са били установени изкуствени срокове в процесите за разрешаване на спорните въпроси между Украйна и страните от Митническия съюз.

Споразумяха се, че започналите преди време консултации трябва да се засилят. А тези проблеми няма да могат да бъдат изнесени на ниво държавни глави до 12 септември тази година”, каза той.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/28/%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9-%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0/

Русия е готова да изпрати хуманитарния конвой в Украйна

Русия е готова да изпрати хуманитарния конвой в УкрайнаПрессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков заяви, че вторият конвой с хуманитарна помощ за Украйна може да бъде изпратен по всяко време, но Москва очаква съгласуване на доставката Международния комитет на Червения кръст и Киев. Предаде ИТАР-ТАСС.

“Вторият конвой ще бъде изпратен в близко бъдеще, и като се имат предвид размерите на негативната динамика на хуманитарната катастрофа, по време на срещата двамата президенти обсъдиха възможността за изпращане на поредната партида с хуманитарна помощ в най-скоро време.

Руската страна е готова да го направи още утре, но тъй като операцията, както и предния път, ще се реализира под егидата на Червения кръст и с пълното сътрудничество с украинските власти, ние все още не можем да назовем точната дата”, каза Песков.

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/28/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8/

Русия засилва безопасността в отговор на действията на НАТО

Русия засилва безопасността в отговор на действията на НАТОРусия възнамерява да предприеме мерки, за да гарантира своята сигурност в отговор на действията на НАТО в Източна Европа, заявиха от постоянното представителство на Русия при НАТО, коментирайки изявленията на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, публикувани в The Guardian.

“По-видимото военно присъствие на НАТО на Изток ще нанесе вреда на евроатлантическата стабилност.

Русия ще реагира на действията на НАТО на Изток, за да си гарантира своята безопасност”, отбелязват от руската дипломатическа мисия в Twitter.

От там подчертават, че “изглежда НАТО не смята Русия за свой партньор, а по-скоро за враждебна сила”.

По-рано, в интервю за вестник The Guardian Расмусен заяви, че НАТО планира да разположи нови бази в Източна Европа заради кризата в Украйна.

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/28/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE/

Нова надежда за Украйна

Лидерите на Русия, Беларус, Казахстан, Украйна, а същото представители на ЕС до късно през нощта във вторник обсъждали ситуацията в Украйна и връщането на Донбас към мирен живот.

Според постигнатите договорености, в близко време ще бъде подготвен план за прекратяване на огъня в източната част на страната и ще бъде възобновена дейността на контактната група Украйна-Русия-ОБСЕ. Особен акцент бил поставен на по-нататъшните стъпки по преодоляване на икономическите разногласия.

Главната интрига била решена близо към полунощ: срещналите се тет-а-тет Владимир Путин и Петро Порошенко провели на масата за преговори около два часа. От самото начало експертите не очаквали от тази среща някакъв пробив.

Но при това неизменно подчертавали, че преговори в такъв състав са необходими. И президентът на Русия изрази сдържан оптимизъм. Ръководителят на държавата отбелязал, че среща в такъв формат е полезна.

„Наистина, не знам как ще завърши всичко това. Но във всеки случай, имахме възможност още веднъж да формулираме нашата загриженост”, заяви Путин.

Между другото, по време на срещата украинският президент така и не предявил на своя руски колега доказателства за намеса на Русия във вътрешните работи на съседната страна, за каквато толкова обичат да тръбят навсякъде киевските пропагандисти.

По този въпрос Порошенко не казал нищо, въпреки, че имал за това всички възможности. Може да се предположи, че не е казал, защото не съществува предмет за такъв разговор.

И това е нагледна илюстрация на факта, че информационната война, разпалена от Киев против Москва, е основана на преднамерено изопачаване на реалността, или кратко казано на лъжа.

Трябва да разбираме, че по време на срещата с Порошенко, Путин не издигнал и не могъл да издигне никакви условия за прекратяване на огъня, за възможни договорености между Киев, Донецк и Луганск.

Русия може само да способства за създаване на обстановка на доверие. И тя ще прави всичко възможно за да може преговорният процес да започне колкото се може по-скоро.

При всички случаи, гражданската война в Украйна някога ще приключи и за следвоенния мир трябва да се мисли още сега.

Затова Владимир Путин обърна на вниманието на участниците в минската среща на общия интеграционен потенциал на четирите държави, колко тясно са свързани взаимно, че най-малкият опит да бъдат разкъсани тези връзки се обръща в трагедия, което ни демонстрира Украйна.

Атмосферата на минската среща позволява на експертите да твърдят, че сегашната ескалация на международно напрежение може да бъде преодоляна.

Ръководителите на държавите не използваха ефектни заявления и остри заплахи, тъй като са настроени на сериозна работа по преодоляване на сегашната криза. То вселява надежда, че Украйна ще получи дългоочаквания мир, а Евразия ще получи нов стимул за своето развитие.

Автор: Сергей Дуз

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/28/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

Какво може да се очаква от срещата на НАТО в Кардиф

За датчанина Андерс Фог Расмусен, срещата на НАТО в Кардиф ще бъде последната. На 1 октомври на този пост той ще бъде сменен от премиера на Норвегия Йенс Столтенберг.

Расмусен е 12-ият ръководител на Северноатлантическия алианс, създаден в 1949 година. Преди бившия датски премиер, този пост заемали различни политици от различни страни. Не може да се каже, че някой от тях изпитвал голяма симпатия към СССР, или Русия.

Но дори при всички заедно взети предшественици на Расмусен, в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел не е било концентрирана толкова русофобия и откровена лъжа за позицията на Москва.

Именно Расмусен най-активно от всичко друго тиражира тезата за „руската агресия” в Европа. Според Расмусен, част от нея бил руският хуманитарен конвой в Украйна.

Онова, което днес се наблюдава в ръководството на Украйна, е истинска антируска истерия, каза военният експерт Игор Коротченко. Вече е ясно, че събитията в Украйна е някаква граница, която раздели нашите отношения със Запада на „преди” и „след” украинската криза.

Ако „преди” някой е имал илюзии относно това, че партньорството със Запада и НАТО ще даде някакви чувствителни дивиденти на Русия, то сега тези илюзии са изчезнали, смята Виктор Коротченко:

- Каквато и предпазливост и сдържаност да демонстрира руското ръководство, ние виждаме, че САЩ и НАТО продължават да увеличават своя военен потенциал около Русия, отхвърляйки като ненужни всички онези договорености, които нашата страна имаше с НАТО.

Неясните формулировки на тези договорености още по-рано предизвикваха съмнения, а сега виждаме, че тези договорености просто не се изпълняват.

Днес за създаването на нови постоянни военни бази в Източна Европа са само САЩ, Англия, Полша и страните от Прибалтика. Против са Германия, Франция, Италия, Испания, Гърция.

Така че най-вероятно в Уелс, НАТО ще обсъди механизма на изграждането в Полша на някакви бази без войски, но със складове и инфраструктура, за да може на тези бази оперативно да бъдат прехвърлени войски на НАТО в случай на „опасни ситуации”.

Руски експерти казват, че тези въпроси в НАТО вече се обсъждат отдавна, както и руските отговори.

Автор: Андрей Федяшин

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/28/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/

Русия не е издигала условия за разрешаване на конфликта в Украйна

Русия не е издигала условия за разрешаване на конфликта в УкрайнаПрезидентът на Русия Владимир Путин съобщи, че на преговорите с украинския си колега Петро Порошенко не са обсъждани условията за прекратяване на огъня в Украйна, съобщи ИТАР-ТАСС.

„Този въпрос не се е обсъждал. Ние, Русия, не можем да говорим за каквито и да било условия за прекратяване на огъня, за евентуалните споразумения между Киев, Донецк и Луганск”, заяви Владимир Путин пред журналисти във вторник.

Той отбеляза, че това не е работа на Русия, а на самата Украйна.

„Ние можем само да способстваме за създаването на доверителна обстановка в хода на този възможен и крайно необходим преговорен процес. Това обсъдихме”, поясни Путин.

Руският лидер добави, че на преговорите беше постигнато споразумение за взаимодействие с Русия по оказване на хуманитарни помощи на населението в източна Украйна.

„Ние разговаряхме за възможностите и необходимостта от оказване на хуманитарна помощ на Донецк и Луганск.

Договорихме се, как именно ще си сътрудничим в тази област. Сега няма да изпреварвам събитията, но мога да кажа, че вече имаме някакви съгласувания”, заяви руският президент.

Напомняме, че във вторник, в Минск все пак се състоя двустранната среща между президентите на Русия и Украйна, която продължила около 2 часа.

Путин заяви, че се е договорил с Порошенко за възобновяване на диалога във връзка с газовия проблем. По думите му, този въпрос в момента се намира „в задънена улица”, „но въпреки всичко, той трябва да се обсъди”.

Също така, Путин заяви, че Русия, Украйна и ЕС се споразумяха да продължат преговорите по газовите въпроси, за да премахнат опасенията във връзка със споразумението на Украйна за асоцииране с ЕС.

По-рано на тристранната среща в Минск между лидерите на страните членки на Митническия съюз (Русия, Белорус и Казахстан) с президента на Украйна Петро Порошенко и представителите на ЕС, Владимир Путин заяви, че адаптирането на украинската икономика към стандартите на ЕС ще струва на Украйна около 165 милиарда евро за 10 години, а загубите за Русия от пренастройването на икономиката й ще бъдат едва до 100 млрд. рубли.

По думите му, ще бъдат загубени партньорските връзки със страните от Митническия съюз в промишлеността, финансите, селското стопанство и транспорта.

Също така Путин заяви, че за да защити руския пазар, Москва ще бъде принудена да отмени преференциите за украинския внос и да въведете стандартен режим на търговия в условията на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС.

Това ще бъде направено в пълно съответствие с положенията на Споразумението на ОНД за зоната на свободна търговия и нормите на СТО.

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/27/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0/

САЩ могат да разчитат само на Русия срещу Ислямската държава

САЩ могат да разчитат само на Русия срещу Ислямската държаваКонфликтът в Източна Украйна трябва да се реши чрез преговори, за да не пречи на сътрудничеството между Путин и Обама, казва Иржи Валента*, Лени Валента, пред сп. „Нешънъл интерест“, САЩ

Докато Москва и Вашингтон враждуват заради Украйна, значително по-голямо и дълготрайно предизвикателство им открива възможност за сътрудничество.

За мнозина сривът в руско-американските отношения заради безкръвното нашествие на Москва в Крим и непряката война в Източна Украйна е показател за начало на нова студена война. Но Русия още не е навлязла в необратими промени и не е извървяла пътя от ограничен партньор до непримирим враг. Вашингтон и Москва все още имат много допирни точки от взаимен интерес, които не бива с лекота да се отхвърлят под въздействието на разпалените емоции. В действителност често забравяме, че следкомунистическа Русия участва заедно с Америка в борбата срещу силите на глобалния тероризъм, а също така сътрудничи с нея за предотвратяване на разпространяването на оръжия за масово унищожение и попадането им в ръцете на безотговорни държави. Последните събития на други места на планетата могат да създадат основа за подновяване на това сътрудничество.

Кризата в Украйна се развива стремително, а в същото време шокиращи събития се случват в Близкия изток. Добре организираната и дисциплинирана терористична организация Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) се опитва да се превърне в истинска терористична държава на части от територията от Ирак и Сирия. Заловила съвременно американско оръжие и разполагаща с огромни финансови средства, крадени в някои части на Ирак, ислямската държава привлича в редиците си хиляди радикално настроени млади мюсюлмани от различни страни. Благодарение на нарастващите ресурси, а също и поради наличието на чуждестранни паспорти у нейни войници, за първи път от години се появи ситуация, при която екстремистка „държава“ разполага със значителен потенциал и възнамерява да организира нападения, в която и да е част на планетата. Обезглавяването на Джеймс Фоули от джихадист с британски акцент очертава зоната на действие на ИДИЛ и нейните съюзници, която обхваща не само Западна Европа, но също Америка и даже Русия.

Като се има предвид какво става, и Вашингтон, и Москва в определен момент могат да се окажат от едната страна и не е изключено да заработят заедно, за да намалят възможностите на ИДИЛ, а също и на други групировки като „Ал Кайда“ и многобройните й разклонения. Ако се намери решение за Украйна, ще успее ли президентът Обама да премести фокуса на вниманието на Кремъл от Украйна към новата съвместна борба срещу тероризма?

Путин – руски християнски автократ

Най-напред Обама трябва да се опита да разбере какво формира светогледа на Путин и как се е променял. Макар че в гърдите му не бие демократично сърце, все пак той има някои основни ценности, характерни и за много американци.

Много аналитици насочват вниманието си към това, че Путин е бил младши офицер от КГБ и е работил в Източна Германия преди разпада на Съветския съюз, а след това, през 90-те години, е бил на ръководен пост във Федералната служба за сигурност, приемника на КГБ. Но мнозина забравят, че от 1989 до 1994 г. той е бил заместник на реформатора и кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, а след това министър-председател при президентството на Елцин. Главният архитект на Горбачовите реформи Александър Яковлев в своите мемоари под название „Дълбини на паметта: От Столипин до Путин“ отбелязва, че министър-председателят на цар Николай Втори е най-подходящата историческа аналогия.

Пьотър Столипин е бил автократичен, но съвременно мислещ, и по мнението на Яковлев Путин е негово въплъщение в наше време. Путин ни най-малко не е параноик с мания за величие и най-лесно е да бъде разбран, ако бъде смятан за амбициозен технократ, чиято цел е възстановяването на Русия като един от главните играчи на световната политика.

През май 2001 г., когато президентът Джордж Буш младши се срещна за първи път с Путин в Словения, го запита защо носи кръстче. Путин каза, че това кръстче, което получил от майка си, било спасено при пожар във вилата й. Някои възприели тази история като твърде „нагласена“, но Буш, който е преживял религиозна трансформация, не бил на това мнение. Когато го запитали на пресконференция дали се доверява на Путин, отговорил: „Да, взрях се в очите му и видях душата му“. Дълги години след това специалистите по Русия не одобряваха неговото изказване, защото го смятаха за наивно. И наистина, Путин не тръгна по пътя, предложен от такива привърженици на западното развитие като Андрей Сахаров. Той предпочете антиболшевишката, религиозно-националистическа концепция на другия руски лауреат на Нобелова награда – покойния Александър Солженицин.

При срещата си с папата във Ватикана миналата година Путин спомена страданията на християните в Близкия изток, а също така подкрепи идеята за помирение между западния и източния клон на християнството. Освен това той е единственият в историята руски лидер, посетил два пъти Ерусалим. Безпощадната му борба против тероризма, изглежда, поражда у него симпатия към хората с юдейска вяра и затова е установил приятелски и взаимноизгодни отношения с Израел.

Путин, тероризмът и Русия в обкръжението от НАТО

При една от първите си срещи с Буш Путин настойчиво го предупреждавал за опасните последици от връзките на екстремистите от „Ал Кайда“ с разузнавателната служба на Пакистан и съобщил за приближаваща „мащабна катастрофа“. За голямо съжаление той разполагал с достоверна информация. Кондолиза Райс ще напише по-късно: „Путин бе прав… и никога няма да ни позволи да го забравим“.

Напрежението, за което намеква втората част от фразата на Райс, се оказа реално. За съжаление руският президент започна да охлажда чувствата си към САЩ, откакто на руските граници започнаха да се появяват нови членове на НАТО и провокираха традиционния за Русия страх от обкръжаване. Тези страхове станаха причина за агресията против Грузия през 2008 г., за нахлуването в Крим през 2014 г. и за непряката интервенция в Източна Украйна.

Но той продължаваше да бъде с Америка в борбата с тероризма. През 2011 г., по време на либийската криза, администрацията на Обама убеждаваше Путин да се въздържи при разглеждането на резолюцията на ООН за Либия, защото тя по мнението на американския президент предвиждаше „всички необходими средства“ за предотвратяване на клане и гибел на мирни хора. Но руснаците не искаха да се избавят от Кадафи и бяха разтревожени, че убийството му ще отвори път за активизиране на тероризма. Ето как обясни това през март 2011 г. бившият руски президент Дмитрий Медведев: „Ако Либия се срине и „Ал Кайда“ пусне там свои корени, никой няма да спечели, включително и ние, защото тези екстремисти в крайна сметка ще се окажат в Северен Кавказ“. Путин отново излезе прав и, както в случая с Райс, няма да ни позволи да го забравим.

Той блокира всички възможности за отстраняване от трона на сирийския диктатор Башар Асад. Макар и да има икономически съображения, Русия също така е разтревожена и за религията. Съставеният от алауити шиитски мюсюлмански елит на Башар Асад се обявява в защита на сирийските християни и други малцинства. Ако Асад си отиде, Сирия може да стане следващата Либия – или дори още по-зле, като се имат предвид злодействата на бойците от Ислямската държава, с които се хвалят радостно в социалните мрежи.

Натиск за разрешаване на конфликта в Украйна чрез преговори

За да продължи каквото и да е сътрудничество срещу терористическите сили, трябва да се намери решение на украинската криза в приемливи и за двете страни условия. Това не означава, че Америка трябва да отстъпи пред Москва. За да се реши конфликтът чрез преговори, трябва Обама да продължи да изпраща помощи на Киев, включително и военна, като дори намекне, че тя може да бъде засилена в случай на нашествие. Тази политика трябва да продължава, докато се изпраща руско оръжие в Донецк и Луганск. Но също така Обама трябва да подложи на натиск Киев, за да постигне решение на конфликта чрез преговори със сепаратистите в източната част на Украйна. Президентът на САЩ може да използва финансовата и военната помощ като стимулатор за споразумение.

Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър даде следния съвет: при преговори с цел разрешаване на конфликт винаги е по-добре да не се стремите да постигнете безусловна победа, капитулация или пълно унищожение на противника. В този смисъл САЩ трябва да натискат Киев да не си поставя за цел унищожаването на проруските сепаратисти – това само ще засили напрежението в отношенията с Русия – и да настояват за незабавно прекратяване на огъня. Да се надяваме, че дипломатическите инициативи ще убедят Русия и тя ще накара сепаратистите да смирят своя плам. Урегулирането чрез преговори трябва да включва амнистия за сепаратистите, а на източната част на Украйна трябва да бъде гарантирана автономия в рамките на федералните структури. Тя трябва също да бъде напълно представена в украинския парламент. Всяко мирно решение трябва да гарантира неприкосновеност на границите на свободна и демократична Украйна, възможност за влизане в Евросъюза, но не в НАТО, а Русия да прекрати опитите си за дестабилизация на тази държава.

Колкото и да е голямо изкушението да се унизи Путин, опитите ще излязат прекалено скъпи. Той трябва да има възможност да каже, че е направил всичко за защита на рускоговорещото население в Източна Украйна, и да избегне икономическия спад в Русия. В крайна сметка Путин не може да си позволи да се създаде впечатление за негово „поражение“ в Украйна. За него това е опасно в политическо отношение – но е опасно също за Америка и Запада.

Русия трябва да се присъедини в борбата срещу ИДИЛ

Най-убедителен аргумент за отслабване на напрежението е необходимостта Русия и Америка да бъдат единни в борбата против дестабилизиращите планове на Абу Бакр ал-Багдади, а също против по-широкото предизвикателство от страна на международния тероризъм. Русия може да помогне на кюрдите, на американските и своите съюзници.

Русия вероятно би могла да помогне да се стабилизира влиянието в Иракски Кюрдистан. През 80-те години съветският лидер Леонид Брежнев, който подкрепяше тогавашния си приятел Саддам Хюсеин, не обръщаше внимание на отношенията с кюрдите. През последните няколко месеца Путин направи няколко първи стъпки за подновяване на отношенията с кюрдите, за да не допусне разпад на иракската държава и за бъдещ отпор срещу халифата ИДИЛ.

Съществува полезна предистория. До съмнителния съюз на Москва със Саддам кюрдите даваха разузнавателна информация на Съветския съюз, ходеха там на обучение и получаваха съветско оръжие. Подобни контакти могат да се подновят. И на Путин сигурно му е известно, че кюрдите дават убежище на много представители от преследваните етнически малцинства. Но докато руската мечка ръмжи по Украйна, той няма да насочи вниманието си за подпомагане на кюрди, йезиди и християни в Ирак и Сирия. Затова дипломатическото решение в Източна Европа може да има влияние върху ситуацията в целия свят.

Путин и американската държавна мъдрост

Най-важният урок, подчерта Робърт Гейтс (доскорошният военен министър, бел.ред.), е, че трябва да се отнасяме сериозно към националните интереси на Русия, а не само към нашите. Гейтс смята, че сме пропуснали своя шанс през 90-те години, когато Русия бе слаба и унижена, и в резултат на това отношенията между двете страни пострадаха. От гледна точка на Путин, отношенията се влошават по същия начин и днес. Макар че Русия и Америка са на противоположни позиции в конфликта за бъдещето на Украйна, не бива да забравят дългосрочните си интереси за унищожаване на онези, които могат да им навредят, и подобна борба може да се води по-ефикасно, ако двете страни си сътрудничат.

Русия и Западът не са главни врагове помежду си – и трябва да осъзнаят необходимостта да се избавят от заплахата от страна на ИДИЛ. (със съкращения)

*Иржи Валента е ветеран сред специалистите по Русия; работил е като съветник в няколко президентски администрации и е член на Съвета по външна политика.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/27/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5/

Путин и Порошенко разговарят на четири очи

Путин и Порошенко разговарят на четири очи

В беларуската столица Минск приключи срещата между президентите на Русия и Украйна. Беседата между Владимир Путин и Петро Порошенко продължи два часа.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков съобщи, че двустранната среща между Владимир Путин и Петро Порошенко е приключила.

След края на срещата във формата Митнически съюз-ЕС-Украйна президенът на Беларус Александър Лукашенко съобщи на журналистите, че Русия и Украйна са се договорили за среща „на четири очи“ между президентите на двете страни, на която да бъдат обсъдени злободневните въпроси. По думите му, Путин и Порошенко сами след края на срещата ще съобщят за нейните резултати.

По-рано Песков съобщи, че на срещата може да бъдат засегнати въпросите на украинската криза, проблемите с бежанците, въпросите за доставка на хуманитарна помощ и катастрофичната хуманитарна ситуация в Южна Украйна като цяло.

Също така на двустранната среща Кремъл възнамерява да обсъди бъдещето на руско-украинското сътрудничество във връзка с подписването от Украйна на Споразумението за асоцииране с ЕС.

Това е първата двустранна среща между Путин и Порошенко. До момента двамата държавни лидери за първи път се срещнаха във Франция, където участваха в отбелязването на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия.

Тогава обаче, в началото на юни, президентите на Русия и Украйна не общуваха „на четири очи“ – те си размениха само няколко думи в присъствието на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд.

Президентът на Русия Владимир Путин нарече позитивни състоялите се преговори с украинския му колега Петро Порошенко в Минск.

Според него, срещата в такъв формат е била полезна.

„Не знам с какво ще свърши всичко това, но поне имахме възможност да формулираме за пореден път нашите тревоги“ – каза Владимир Путин. Той изтъкна, че Русия ще прави всичко за мирния процес и прекратяване на кръвопролитието в Украйна.

Владимир Путин съобщи, че на преговорите е постигната договореност Русия да окаже хуманитарна помощ на жителите на източна Украйна.

 

По материали от печата

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/27/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80/

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БУМЕРАНГА

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БУМЕРАНГА„Тези, които разчитаха, че икономическите санкции срещу Русия биха могли да доведат до решаване на проблема с Украйна, е логично да изтрезнеят и горчиво да съжаляват след контрамерките, наложени от Русия в целия Запад и започнали със забраната за внос на селскостопански продукти и храни от ЕС”, мъдро пише гръцкото електронно издание на в. „Елевтеротипия” от 17 август.

Гърция, както знаем, е сред най-пострадалите от контрасанкциите на Русия. Само за да се запази гръцкият пазар от срив при реализиране на произведената и договорена с Русия селскостопанската продукция, на този етап са необходими повече от 125 млн. нови евросубсидии от ЕС. Но Гърция очевидно не е сама в бедата.

Олелията и паниката, които обхващат ЕС, имат своето сериозно основание. Причината е съвсем проста.

Оказа се, че оръжието, наречено санкции, както предупреждаваше руският президент, може да има обратен ефект – срещу Запада, и особено за Европа, която буквално си играе с огъня, участвайки в търговската война на САЩ срещу Русия.

На Запад сериозно се заблуждават, като си мислят, че могат да наказват Русия – най-голямата страна в света, една от най-бързо развиващите се икономики, притежаваща най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси (на 1-во място в света по добив на нефт и природен газ), и която разполага с 60 % от сладката вода на света, а в бъдеще тя ще е по-скъпа от петрола и газта.

Западните политически изяви, както и папагалските тиради на нинеуправляващите у нас, създават абсолютно измамната илюзия, че Русия е наказана. В действителност е точно обратното, защото:

• западните санкции срещу Русия започнаха с атаката на избрани бизнес среди около президента Путин, с блокиране на банкови сметки по линия и на основните стълбове на икономиката като например сектора на въглеводородите, където Русия държи палмата на първенството в света. Съществува обаче и възможност за износ от други доставчици, например Средния изток.

• Русия изпреварващо успя да сключи споразумение за 20 млрд. долара с Иран за облекчаване на споменатите западни санкции. В същото време ЕС предвидливо се въздържа да удари руския износ на природен газ, който обхваща една трета от доставките в Европа.

• Русия отговори меко на удара и като начало забрани вноса на селскостопански продукти и храни, което е четвъртата по значимост категория на вноса от Запад след машините, химикалите и медицинските консумативи. Така бе засегнато в известна степен и индивидуалното потребление. Доколко тази стъпка се оказа съществена, говорят данните от национално социологическо проучване през август, според което 92 % от руснаците смятат, че санкциите не им се отразяват и практически не ги усещат.

В същото време, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, западните санкции имат и положителен ефект, защото стимулират развитието на промишлеността. Руският бизнес бързо се ориентира и побърза да замени голяма част от вноса на тези продукти от развиващите се страни – Чили, Аржентина, Бразилия, Египет, което доведе до двойно засилване на ролята на Русия и страните от БРИКС – като приемат транзакции и в други валути, вместо в долари, с което бяха ударени и САЩ.

Наказващите Русия брюкселски бюрократи, ведно с Обама, Маккейн и Кери останаха жестоко измамени, защото наивно се надяваха, че след като наложат санкции на Русия, тя ще се примири, ще ги моли и ще чака покорно да благоволят да ги отменят.

Те всъщност май сбъркаха днешните времена в Русия с годините от времето на Елцин.

За разлика от Западна Европа например, Русия е сериозно калена в борбата с кризисни ситуации и икономиката й наскоро, и съвсем предпазливо, премина на релсата на „свободния пазар”.

Руснаците, както е известно на Изток и по-малко на Запад, имат силно развито национално самосъзнание, за чието издигане значително допринесе и президентът Путин. Според последните социологически проучвания неговото лидерство се радва на одобрение от 85-92 % сред руснаците.

Това е най-високото одобрение на политическа личност след унижението, което изтърпяха руснаците след разпадането на СССР.

Нещо много важно, което на Запад не се отчита, но което е доказано исторически, е, че руските хора имат здрав дух и воля за борба с трудностите, сплотяват се и са в състояние да издържат на много тежки изпитания, за да оцелеят, особено в условията на война.

За това свидетелстват и примерите с Наполеоновото нашествие и инвазията на Хитлер.

Обратното – пред себе си Русия има една разединена и раздирана от противоречия Европа, която е смесица от различно по етнически състав население, лишено от единно национално самосъзнание, ръководено от нерешителни и непопулярни политически лидери, за което сочи и ниската електорална подкрепа от последните избори за Европарламент. Единственото, което обединява тези хора чисто типологически, е потребителският нагон и самодоволството, което е естествена негова последица.

Времето на руското „наказание” през лятото, изглежда, е добре обмислено в ЕС, защото ако търговската война ескалира и през зимата, тогава президентът Путин може да активира в голяма степен най-мощното си енергийно оръжие – природния газ, и да наложи квоти или по-високи цени. Ефектът естествено ще е повишаване стойността на произведената продукция на Запад и увеличаване на разходите за живот в страните, консуматори на руски газ. На свой ред това неминуемо ще резонира в икономически застой на Западна Европа, в конкурентоспособността на стоките и в социалната и политическата стабилност.

Предвестник на бъдещо подобно ембарго е невижданото по мащабите си търговско споразумение за над 400 милиарда долара, което Русия сключи с Китай за доставка на природен газ през следващите 30 години. Изглежда, има известно отрезвяване от тези факти сред някои европейски управляващи среди, защото все по-често се чуват гласове, че действието на санкциите ще продължи няколко месеца. Както винаги обаче, „умните и красиви” демократи в България, които са на хранилка на американски фондации, централи и институции, и в момента са на власт, а пък се готвят да управляват и в бъдеще, ще осъзнаят тези истини едва когато кранчето на газта бъде затворено.

Тези, които наказват Русия, трябва да са наясно и с това, че ответните руски контрамерки, блокиращи вноса на храни, засега са меки, въпреки че и в този си вид са ефективни и предвещават разцепление в ЕС.

Но Путин предупреди в началото на август в Сочи, че ако Западът продължи да се държи безотговорно, контрамерките могат да ескалират.

Какво би станало например, ако на първо време Русия реши да затвори за полети въздушното пространство над Сибир? Колко ще са загубите на западните авиопревозвачи и кой тогава ще ги компенсира? САЩ, които са инициаторът на икономическата война с Русия, няма да го направят. Тогава?

Всичко казано до тук сочи, че основната причина, поради която Русия има надмощие в конфронтацията със Запада, не се заключава само в енергийната зависимост на Европа!

Усложняващата се икономическа ситуация е последица от изнасянето на западни производства в развиващите се страни, както и поради измамното благополучие, основано на икономиката на фондовите и финансовите балони.

За разлика от Запада Русия има работеща промишленост, и то на все по-високи обороти, която разчита на богатите суровинни ресурси, материали и технологии.

В заключение, според редица изтъкнати западни и руски икономисти и анализатори търговската война между ЕС и Русия вече не опира само до решаване на украинския въпрос. Тя надхвърля и рамките на Европа и засяга икономическия живот и стабилността в целия свят. Ако не се вземат мерки за нейното ограничаване, а за това вече има позитивни признаци от страна на германския канцлер г-жа Меркел, ако търговската война бъде оставена да ескалира, тя неминуемо ще доведе до огромна икономическа несигурност, засягаща преките чуждестранни инвестиции.

Към момента ЕС има 190 милиарда евро в Русия, а Русия има в ЕС 77 милиарда евро. Банките, които са позиционирани директно и основно на руския и украинския пазари (само трите банки – Societe Generale, Unicredit, Raiffasenbank, сиреч Франция, Италия и Австрия, имат експозиция от 70 милиарда евро общо в двете страни). Санкциите поставят на сериозно изпитание и финансовата взаимозависимост между тях, свързана с увеличаването на разходите по заеми, ограничаване на кредитните линии, замразяването на бизнес сделки и др. И всичко това – в условията на глобалната икономика, която вече се превива под тежестта на огромен кредитен балон, заплашващ да гръмне.

Съгласно данните от сериозни анализи и статистики всички на Запад, включително САЩ, ЕС, Япония, са изправени пред перспективата за много слаб растеж, същевременно секторът на фондовия пазар е изкуствено надут и е готов да се пръсне, ако централните банки спрат печатането на пари.

Следователно, ако се задълбочи търговската война с Русия, несигурната икономическа ситуация ще се срине заедно с фондовите пазари и инвеститорите ще преустановят дори и малкото проекти, които са предназначени да реанимират изпадналите в дълбока рецесия западни икономики.

Анализаторите и геополитиците от висок ранг предупреждават също, че този път кризата ще бъде много по-съществена, отколкото онази от 2008 г.

Сегашната криза, според тях, ще бъде нелечима с познатите досега инструменти, защото по същество освен икономическа, тя ще е и геополитическа. И тя вече се надига и придобива плашещи размери.

Остава надеждата все пак здравият разум да надделее, а и политическата практика сочи, че той се проявява, когато насреща му има освен аргументи, и сила…

 

Автор: Мирослав ШОМОВ

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/27/%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0/

УКРАЙНА И KОСОВО : КЪДЕ Е РАЗЛИКАТА ?

KОСОВО И УКРАЙНА: СРАВНЕТЕ РАЗЛИКАТА

KОСОВО И УКРАЙНА: СРАВНЕТЕ РАЗЛИКАТА

Най-малко две държави в най-новата история на Европа предприеха „антитерористични“ военни операции срещу “сепаратисти”. И в двата случая западният елит реагира по два коренно различни начина.

Правителството на европейската държава “A” предприема, както го нарече, „антитерористична военна операция“ срещу „сепаратисти“, действащи върху част от територията на страната. От кадрите на западните телевизии виждаме бомбардирани жилища и хора, които бягат.

САЩ, Великобритания и другите страни от НАТО рязко осъждат действията на правителството на държавата “А”, обвиняват го в „геноцид“ и „етническо прочистване“ и заявяват, че е възникнала „хуманитарна криза“. Западните политици и журналисти ни казват, че „трябва да се направи нещо“.

И нещото е направено.

НАТО стартира „хуманитарна“ военна интервенция, за да спре правителството на държавата “А”, като я бомбардира в продължение на 78 дни и нощи. Лидерът на страната е заклеймен като „новия Хитлер“ и е обвинен във военни престъпления. По-късно е арестуван и с военен самолет е отведен в Хага, за да бъде съден за военни престъпления, където умира в затворническа килия. Без да бъде осъден.

Правителството на европейската държава “В” предприема, както го нарече, „антитерористична военна операция“ срещу „сепаратисти“, действащи върху част от територията на страната. Западните телевизии не показват (или едва-едва) бомбардирани жилища и хора, които бягат от домовете си, макар че други телевизионни станции информират за това. Но САЩ, Великобритания и другите страни от НАТО не осъждат действията на правителството на държавата.

Нито го обвиняват в „геноцид“ и „етническо прочистване“. Западните политици и журналисти не ни казват, че „трябва да се направи нещо“, за да се спре убийството на хора от правителството на държавата “B”. Тъкмо обратното, същите сили, които подкрепиха действията срещу държавата “A”, сега подкрепят военната офанзива на правителството на страната “В”. Лидерът на страна “В” не е обвинен във военни престъпления, нито пък е заклеймен като „новия Хитлер“, въпреки че е подкрепян от крайно десни екстремистки националистически групи и на всичко отгоре получава щедри помощи отвън.

Всеки, който защитава политиката на правителството на държавата “А”, или по някакъв начин оспорва господстващите интерпретации на Запада, е заклеймен като „отрицател на геноцида“ и „апологет на масовите убийства“. Но такъв позор не се лепва върху тези, които подкрепят военната офанзива на правителството на държавата “В”. Клеветата се изсипва върху онези, които се противопоставят на тази политика.

Обективно, политиката на правителството на държавата “В” е далеч по-зловеща от тази на държавата “А” и причинява много повече човешки страдания с агресивните си действия. Това прави двойните стандарти на Запада далеч по-гадни.

Ако още не сте се досетили, държавата “А” е Югославия, а държава “B” – Украйна.

През 1998-1999 г. югославските власти са изправени пред кампания на насилие срещу югославски държавни служители от страна на просепаратистката и поддържана от Запада Армия за освобождение на Косово (АОК).

Югославското правителство се опита да отговори на насилията на АОК с военни средства, но заявленията му, че се бори с тероризма, бяха високомерно отхвърлени от западните лидери, независимо от признанията на британския министър на отбраната Джордж Робъртсън и външния министър Робин Кук, че в периода 1998–1999 г. АОК е отговорен за много повече смъртни случаи в Косово отколкото югославските власти.

В подготовката на натовските действия, и по време на бомбардировките, бяха изфабрикувани сензационни твърдения за броя на убитите или „изчезнали“ в резултат от действията на югославските сили.

Отчетите на НАТО и АОК за изчезналите и вероятно заклани косовски албанци истерично набъбваха от 100 000 и повече, достигайки до 500 000 души в един от документите на Държавния департамент. Германски източници пуснаха „изтекъл от разузнаването“ доклад за предполагаем сръбски план, наречен операция „Подкова“, за прочистване населението на провинцията от етнически албанци и заселването й със сърби.

Оказа се, че докладът е измислица, тоест активно мероприятие.

Едуард Хърман и Дейвид Питърсън отбелязват в книгата си „Политика на геноцида“, че вестниците са квалифицирали югославските действия в Косово с понятието „геноцид“ 323 пъти, а са използвали същото понятие за действията на Запада при нахлуването и окупирането на Ирак само 13 пъти, въпреки че смъртните случаи там са 250 пъти по-големи от тези в Косово. В действителност общият брой на жертвите по време на конфликта в Косово е някъде между 3000 и 4000 души. В тази цифра се включват жертвите на югославската армия, както и сърби, роми и косовски албанци, убити от АОК.

През 2013 г. Международният комитет на Червения кръст публикува имената на 1754 души от всички общности в Косово, които бяха обявени за изчезнали от техните семейства. Подобно на легендите за оръжията за масово унищожение в Ирак, цифрите, посочвани на журналистите от правителствата на САЩ и Великобритания, бяха изфабрикувани също както и лъжливите „факти“ за сръбски „места за изнасилване“, и твърденията на Клинтън и Блеър, че НАТО никога умишлено не бомбардира цивилни…

В Украйна броят на убитите от правителствените сили и тези, които ги подкрепят, умишлено се омаловажава, въпреки данните на ООН за ужасяващи човешки жертви от тази „антитерористична“ акция. Преди дни от Службата за правата на човека към ООН заявиха, че броят на загиналите в източната част на Украйна се е удвоил за две седмици. Данните са за 2086 убити и 5000 ранени, с уговорката, че „оценките са доста консервативни“.

Що се отнася до бежанците, според службата на ООН всеки ден около 1000 души напускат зоната на сраженията, а над 100 000 души са забегнали извън региона. И въпреки тези цифри, няма призиви от страна на водещи западни политици за „спешни действия“ за спиране на военната офанзива на украинското правителство. За Запада изглежда не съществува „отговорност за защита“ на цивилни лица, убити от правителствените сили, макар от хуманитарна гледна точка положението в източната част на Украйна да е по-лошо от това в Косово през март 1999 г.

Връх на наглостта е да не се допуска конвоят с руска хуманитарна помощ да влезе в Украйна.

За западните „хуманитари“, които аплодират действията на украинското правителство, гражданите в източната част на страната са „не-човеци“: те не само не са недостойни за нашата подкрепа и съчувствие и за помощите от хуманитарните конвои; но сами са виновни за собствената си съдба…

В очите на хищния западен елит огромното „престъпление“ на югославското правителство през 1999 г. бе, че десет години след падането на Берлинската стена все още работеше с непроменена социалистическа икономика и много високи нива на публична собственост.

Югославия при Милошевич бе страна с финансова и военна независимост. Страна, която не иска да се присъедини към ЕС и НАТО, или да хариже суверенитета си някому.

За отказа си да играе по правилата на глобалистите и да клекне пред мощните западни финансови елити, страната (и нейният лидер) трябваше да бъдат унищожени.

По думите на Джордж Кени, бивш служител на Държавния департамент на САЩ, отговарящ за Югославия: „След “студената война” в Европа няма място за голяма и независима социалистическа държава, която да се противопоставя на глобализма.“

За сравнение, правителството на Украйна  бе поставено на власт от Запада именно с цел да ускори реализирането на западните икономически и военни хегемонистични стремежи.

Порошенко, за разлика от демонизирания Милошевич, е олигарх, който действа в интерес на Уолстрийт, големите банки и западния военнопромишлен комплекс. Той е наложен, за да привърже Украйна към програмите на МВФ за строги икономии, да предаде страната си на западния капитал и да я заключи в „евроатлантическите“ структури. Иначе казано, да я превърне в колония на ЕС/МВФ/НАТО на прага на руската държава.

Тази разлика обяснява защо „антитерористичната“ кампания на югославското правителство срещу „сепаратистите“ през 1999 г. бе възнаградена с ожесточени 78-дневни бомбардировки и обвинения срещу югославския лидер във военни престъпления, докато на правителството, което води „антитерористична“ кампания срещу „сепаратисти“ в Украйна през 2014 г., се дава карт бланш за извършване на убийства.

Въпросът не е в това колко невинни хора се убиват, или дали тези действия са осъдителни, а чии интереси се обслужват.

 

* Авторът Нийл Кларк е журналист, писател и телевизионен оператор. Носител на наградата WEBLOG за 2007 г.

Превод от английски,със съкращения д-р Радко ХАНДЖИЕВ

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/27/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-k%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/