Monthly Archives: August 2014

Министерството на отбраната на Русия: катастрофата на Boeing в Украйна предизвиква все повече въпроси

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/30/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-5/

МО: Русия не води и няма да води военни действия в Украйна

МО: Русия не води и няма да води военни действия в УкрайнаРуският заместник-министър на отбраната Анатолий Антонов заяви, че Русия не провежда военни операции в Украйна, предава РИА „Новости“.
„Разбира се, Русия не води никаква война. Политика на Русия е да не развитието на събитията в краен вариант.

Има, за съжаление, такива сили, които се опитват да противопоставят два народа, за да започне война между Русия и Украйна.

Руската федерация не води никакви военни действия в Украйна и няма да започва“, каза Антонов.
Той каза, че по отношение на Русия се води истинска информационна война.

Опитват се да изкарат Русия някакво чудовище, което иска да наложи своите виждания за Европа.
„Това, което се случва в Украйна – това е общо проблем: и на Русия, и на Украйна, и на Европа като цяло.

Не сме си и представяли, че след Втората световна война в Европа ще има кръвопролития.

Опитват се да изкарат Русия като някакво чудовище, което се опитва да наложи мнението си каква трябва да бъде Европа. Но това не е вярно“ каза още той.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/30/%D0%BC%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B4/

Москва протегна на Киев ръка за помощ

Президентът на Русия призова украинските власти незабавно да прекратят бойните действия в източните региони и да започнат преговори с представители на Донбас.

Преговорите на ръководителите на Русия и Украйна в Минск на 27 август продължили два часа. След приключването им, Владимир Путин пред журналисти ги оценил като позитивни и отново акцентирал на това, че решението на конфликта в югоизточните региони на Украйна зависи само от онези сили, които днес са в Украйна:

- Русия не може да говори за някакви условия за прекратяване на огъня, за възможни договорености между Киев, Донецк и Луганск. Това не наша работа, това е вътрешна работа на самата Украйна.

Ние може само да спомагаме за създаването на обстановка на доверие по време на този може би изключително необходим, според мен, преговорен процес. Ето за това говорихме на срещата. За това говорихме където е възможно, какво Русия би могла да направи за осигуряването на този процес.

Русия не е издигала някакви условия и ние не можем да направим това, защото нямаме никакво право на това. Това е работа на самата Украйна. Това е работа на Донецк, Луганск.

Ние изказвахме загриженост, в частност, по повод хуманитарната част на ситуацията. Това е истина.

И собствено казано, президентът Порошенко и не отрича сложността на хуманитарната ситуация. Тя не може другояче да се характеризира, освен като катастрофална.

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров развил тази тема. На младежкия форум „Селигер 2014” в сряда той подчерта, че политиката на Русия има изключително миролюбив характер:

- Ние не сме заинтересовани от разпадането на Украйна. Ние не сме заинтересовани от това, където и да било, човешките права да не могат да бъдат осигурени.

В петък в специално обръщение Владимир Путин потвърдил привързаността на Русия към мирно решение на украинския конфликт.

Той се обърна към опълчението на Новорусия с призив да бъде открит коридор за украинските военнослужещи, оказали се в обкръжение. Путин също отбеляза, че руската страна е готова и ще оказва хуманитарна помощ на нуждаещото се население на Донбас.

А Киев трябва да започне преговори с опълчението предметно и по същество, а не по технически въпроси, заяви руският лидер по време на общуването с участниците в младежкия форум „Селигер 2014”.

Автор: Валерий Агеев

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/30/%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89/

Президентът на Украйна си търси външен враг

Президентът на Украйна си търси външен врагПроблемът на Запада е, че не схваща, че санкционният натиск върху страна от калибъра на Русия не променя поведението й, а го прави по-жестоко

Печатът в Русия коментира вчерашното изявление на украинския президент Петро Порошенко, обвинил Русия във военно нахлуване в страната му.
Порошенко спешно свика Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, който реши да поиска за страната от САЩ статут на „специален съюзник извън НАТО“, напомня в тази връзка Би Би Си.
Експерти на „Комерсант“ обясняват изявленията на украинския лидер със серията неуспехи на армията в последните битки в размирните източни региони. Според тях, ако президентът не бе посочил като причина „форсмажорен фактор“ – нахлуване отвън, обществото би могло да потърси вината у държавното ръководство.
Киевски източници свързват действията на Порошенко със засилен натиск от страна на политическите му опоненти, главно на Юлия Тимошенко. По-рано тя заяви, че Русия „е започнала война срещу Украйна“, съответно настоя за въвеждане на военно положение в сепаратистките Донецка и Луганска област.
Според киевския политолог Дмитрий Джангиров Порошенко е бил провокиран да заяви за руска инвазия и така да се включи в състезание под наслов „кой е главният патриот в Украйна“. „Сега в Минск заседава контактна група, търсеща път към мира. Затова изявлението на Порошенко изглежда ненавременно“, казва експертът.
„Президентът на Украйна търси външен враг“, пише „Известия“. Порошенко може и да спечели от огласената „заплаха да бъдат вкарани руски войски в Украйна“, твърди вестникът, като припомня „започващия в Киев трети Майдан и исканията за импийчмънт на държавния глава“.
Украинският президент иска да привлече вниманието на Запада и главно на САЩ към факта, че Киев няма достатъчно собствени сили, за да се справи със сепаратистите, смята Модест Колеров, бивш високопоставен служител от апарата на руския държавен глава.
„Ведомости“ отбелязва, че предстои НАТО да обсъди на среща на върха ситуацията в Украйна и възможни мерки да се подпомогне страната. Отделя място и за спешно свиканото заседание на Съвета за сигурност на ООН по украинския въпрос.
Според аналитика Фьодор Лукянов обаче то изобщо няма да повлияе на руската позиция, защото Москва има право на вето. Най-вероятно САЩ ще засилят антируските си санкции, ще се опитат да включат в тях и Европа, смята той.
„Проблемът на Запада е, че не схваща, че санкционният натиск върху страна от калибъра на Русия не променя поведението й, а го прави по-жестоко“, казва Лукянов.
„РБК дейли“ коментира твърдение на Александър Захарченко, премиер на самопровъзгласилата се Донецка народна република, според когото на страната на сепаратистите се сражават 3000-4000 руски доброволци, включително доста военни в отпуск.
„Ако руски военнослужещи в отпуск отиват да се бият извън пределите на Русия, става дума за едно от двете: или го правят без знанието и съгласието на командирите си – тогава това не е армия, или пък заминават с тяхно съгласие, значи Русия се намесва в конфликта, а това е крайно рискована политика“, смята московският наблюдател Борис Макаренко.
Стремежът на Русия е да не допусне пряк военен разгром на сепаратистите, ликвидиране на въоръжените им сили и превземане на териториите им от войските на Киев. Москва може да проточи бойните действия, докато Украйна се изправи пред икономически и вътрешнополитически трудности и бъде принудена да спре борбата, коментира експертът Василий Кашин.
В момента сепаратистите вероятно целят да превземат цяла Южна Украйна, да я обявят за „Нова Русия“ заедно с Крим и да се отделят от украинската държава. Междувременно руската икономика вече страда от санкции, освен това предстои бази на НАТО да бъдат разположени в балтийските страни и Полша, а неутралните Швеция и Финландия се сближават с алианса – „донейде прекрачихме вече отвъд студената война“, констатира политологът Алексей Арбатов.
В руския президентски Съвет по правата на човека (СПЧ) пристигат все нови жалби от родители на войници, изпратени на маневри в граничната Ростовска област – авторите се страхуват, че командването всъщност прехвърля младежите в Украйна, разказва „Независимая газета“.
Според Ела Полякова от СПЧ тези писма са станали масово явление. „Ситуацията е катастрофална, но властите остават глухи за нея“, изтъква тя.
Съветът сезира различни инстанции, но още не е разбрал какво се случва с младите хора. Засега СПЧ знае за 10 загинали военнослужещи, казва колегата й Иля Шаблински. Дори ако писмата рязко се умножат, а правозащитниците удвоят усилия, руската общественост няма да приеме нещата много емоционално.

Повечето хора в Русия днес подкрепят властта по въпроса за Украйна, коментира наблюдателят Алексей Макаркин. Кремъл действа много фино: примерно санкциите върху вноса от Запад ни се представят не като сигнал за предстоящо поскъпване и липса на някои стоки, а като перспектива за модернизация на селското стопанство.

Затова повечето жители ще повярват, щом им бъде съобщено, че убитите военни са само пропаганда, сиреч провокация на Запада, добавя експертът.
На среща с роднини на 10-те руски десантчици от поделение в Кострома (Северна европейска Русия), пленени в Украйна, командването на дивизията им обеща Сергей Кривенко от СПЧ да замине идната седмица за Киев и да провери в какви условия държат пленниците, информират изданията.
Предния ден майките на десантчиците отправиха към президента Владимир Путин и министъра на отбраната Сергей Шойгу молба да съдействат за освобождаване на синовете им, посочва „Новая газета“.
На семействата бе съобщено, че преговорите за освобождаване на войниците продължават. Показано им бе копие от писмо на Михаил Федотов, председателя на СПЧ, до пълномощничката по човешките права към украинския парламент Валерия Лутковская, съобщава „Руская планета“.
Статутът на руските военни, държани в киевския следствен изолатор, още не е съвсем ясен. В сряда Службата за сигурност на Украйна (ССУ) информира, че срещу тях са образувани наказателни дела за участие в терористична организация и незаконни действия с оръжие.
Ведомството заяви, че няма да ги смята за военнопленници, тъй като Русия и Украйна официално не воюват помежду си, посочва изданието.
В сряда ССУ публикува снимки на пленници и видеозаписи от разпити, а в четвъртък около 20 жени на артилеристи от друго поделение в Кострома се събраха на митинг, тъй като вече от седмица не могат да се свържат със съпрузите си.

Според някои от тях хора от полка им съобщили, че войниците са изпратени на общо учение с поделението, в което са служили пленените в Украйна десантчици, допълва „Руская планета“.

 

Източник: http://www.duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/30/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5/

Украйна даде съгласие за нова руска помощ

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/30/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE/

Опълченците подкрепиха Путин за хуманитарните коридори за обкръжените украински военни

Опълченците подкрепиха Путин за хуманитарните коридори за обкръжените украински военниОпълченците са готови да подкрепят предложението на Путин за създаването на хуманитарните коридори за украинските военни, озовали се в обкръжението на армията на ДНР. Това заяви в ефира на тв „Россия 24” премиерът на Донецка народна република Александър Захарченко.

Напомняме, вчера руският президент Владимир Путин направи призив към армията на ДНР и киевските власти, да отворят хуманитарни коридори за украинските военни, които се намират в обкръжение, с цел да бъдат избегнати поредните безсмислени кръвопролития, бойците безпрепятствено да излязат от зоната на конфликта и да се приберат живи при семействата си.

„Прозвуча обръщението на руския президент Владимир Путин с молба да предоставим на обкръжените украински сили, да излязат от зоната на военните действия, а на ранените да бъде оказана спешна медицинска помощ, за да се избегнат безсмислени нови жертви.

С цялото ми уважение към Владимир Владимирович Путин, президента на онази държава, която много ни помага морално – ние сме готови да предоставим на обкръжените украински части хуманитарни коридори, при условие, че те предадат цялата тежка бойна техника и боеприпаси, които в бъдеще отново могат да бъдат използвани срещу нас”, заяви премиерът на ДНР.

Тази нощ пресслужбата на Кремъл разпространи изявлението на президента на Русия, което гласи следното:

«Очевидно е, че опълчението е постигнало сериозни успехи в подтискането на силовата операция на Киев, представляваща смъртна опасност за населението на Донбас и вече довела до огромно количество жертви сред мирните граждани.

В резултат на действията на опълчението на Донбас, количеството украински военнослужещи, участващи във военната операция не по своя воля, а изпълнявайки нареждания, се озова в обкръжение.

Призовавам силите на опълчението да отворят хуманитарен коридор за украинските военнослужещи, озовали се в обкръжение, за да бъдат избегнати безсмислени жертви.

Да им се предостави възможност безпрепятствено да излязат от зоната на военните действия и да се върнат живи при майките си, съпругите, децата, близките, а на ранените да се окаже спешна медицинска помощ.

Русия от своя страна е готова да помага на населението на Донбас с хуманитарни помощи, което в момента страда от сериозна хуманитарна катастрофа.

Аз отново призовавам властите на Украйна незабавно да прекратят военните действия, да спрат огъня, да седнат на масата за преговори, за да решат насъбралите се проблеми по изключително мирен път», заяви президентът на Русия Владимир Путин.

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/29/%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0/

Путин призова опълчението да отвори хуманитарен коридор за украинската армия

Путин призова опълчението да отвори хуманитарен коридор за украинската армия

Владимир Путин

Президентът на Русия Владимир Путин призова армията на ДНР да открие хуманитарен коридор за обкръжените украински военнослужещи, за да им бъде дадена възможност да напуснат района на военните действия и да се върнат при семействата си живи, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на съобщението от пресслужбата на Кремъл.

Руският президент подчерта, че Москва е готова, и ще оказва хуманитарна помощ на населението на Донбас, страдащо от хуманитарна катастрофа.

Владимир Путин призова властите на Украйна незабавно да прекратят военната операция, да спрат огъня и да започнат преговори с представителите на Донбас, за да решат всички натрупали се проблеми по мирен път.

«Очевидно е, че опълчението е постигнало сериозни успехи в подтискането на силовата операция на Киев, представляваща смъртна опасност за населението на Донбас и вече довела до огромно количество жертви сред мирните граждани.

В резултат на действията на опълчението на Донбас, количеството украински военнослужещи, участващи във военната операция не по своя воля, а изпълнявайки нареждания, се озова в обкръжение.

Призовавам силите на опълчението да отворят хуманитарен коридор за украинските военнослужещи, озовали се в обкръжение, за да бъдат избегнати безсмислени жертви. Да им се предостави възможност безпрепятствено да излязат от зоната на военните действия и да се върнат живи при майките си, съпругите, децата, близките, а на ранените да се окаже спешна медицинска помощ.

Русия от своя страна е готова да помага на населението на Донбас с хуманитарни помощи, което в момента страда от сериозна хуманитарна катастрофа.

Аз отново призовавам властите на Украйна незабавно да прекратят военните действия, да спрат огъня, да седнат на масата за преговори, за да решат насъбралите се проблеми по изключително мирен път», заяви президентът на Русия Владимир Путин.

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/29/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%85/

Министерството на отбраната на Русия: няма смисъл да се коментира заявлението на НАТО за войски на Русия в Украйна

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/29/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-4/

Европа избира ново ръководство в условията на мирис на развалени плодове и зеленчуци

От началото на украинската криза още нито една среща на високо равнище не минаваше без споменаването на Русия и санкциите против нея. Бъдещата среща също няма да бъде изключение.

Само че този път за „руския курс“ ще напомнят десетките хиляди европейци, по които силно удариха ответните мерки на Москва.

Европейския квартал в центъра на Брюксел вече се готвят да го затворят за планираните манифестации на селскостопанските производители – разгневените фермери да не залеят лидерите на Европа с развалено мляко и да не ги затрупат с гнили плодове и зеленчуци.

Нито Брюксел, нито Вашингтон, първи въвели антируски санкции, дори не се бяха замисляли – какви загуби ще понесат фермерите, каза в навечерието на срещата на високо равнище Лоренцо Рамас, галва на испанската Асоциация на дребните и средни фермери:

- Когато бяха приемани всички тези решения за санкциите, Европейският съюз следваше отначало да разбере, че те ще рикошират във вид на големи проблеми за нашия бизнес.

Следваше да се разбере, че Русия просто така, без отговор, няма да остави тези действия и задължително ще предприеме ответни мерки. И сега ние сами си плащаме за всичко това.

В Полша, правителството на която особено яростно настояваше за антируски санкции, фермерите не разбират, как можеше страната да бъде въвлечена в тази история.

Особено ако се има предвид, че една трета от селското й стопанство директно зависи от износа за Русия. Ущърбът само на Полша от това надхвърля €1 милиард.

Работата стига до там, че някои ръководители на стопанствата открито подлагат на съмнение „солидарността“ на Варшава с правителството на Киев, казва директорът на компания „Полска паприка“ Роман Собчак:

- Изобщо не разбирам, за какво бяха нужни всичките тези забрани (спрямо Москва). Особено ако си спомним, че същите украинци миналата година бяха забранили нашето говеждо.

Борбата за чуждата свобода не бива да подкопава собственото благополучие. С нещо може би и може да се жертва, но следва да се помни и за просперитета на своята страна.

През септември главата на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще представи окончателно утвърдения от лидерите на Европейския съюз списък на европейското правителство.

През октомври ще го одобри Европарламентът. И тогава от 1 ноември новата Еврокомисия ще започне работа.

Но нейните комисари не са за завиждане още сега – Русия въведе своите санкции за срок от една година и бедите на европейските фермери тепърва започват.

Автор: Андрей Федяшин

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/29/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE/

Заробването – договорът за свободна търговия


Заробването - договорът за свободна търговияЗащо договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ е най-строго пазената тайна

Експертката по въпросите на търговията Лори Уолък от организацията за защита правата на потребителите Public Citizen се отправя към трибуната в аудитория 405 на университета „Джордж Вашингтон“, недалеч от Белия дом. Уолък разполага само с 10 минути, както и всички останали докладчици. Публиката с часове наред слуша представители на всевъзможни лобистки групи, защото запознаването с различните гледни точки е задължителна част от процедурата. Но когато Лори Уолък започва да говори, всички притихват.

Дамата с харвардска диплома на юрист е сред ключовите фигури по въпросите на търговията.

През 1999 г. именно тя съумя да провали преговорите на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл, давайки тласък на масовите протести, а и до ден-днешен събитията в Сиатъл са смятани за първата искра на антиглобалисткото движение.

Затова опонентите слушат Уолък още по-внимателно.

Подписването на споразумението в този му вид ще доведе до изместване на властта от избраните правителства и институциите на гражданското общество към частните компании“, казва Уолък. Тя оценява предлагания проект за споразумение като изключителна заплаха. Официалното му име е „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство“ (ТТИП).

Този документ предвижда не просто отмяна на митническите бариери, но и уеднаквяване на техническите регламенти, стандарта и реда за експлоатация на активите.

Движението на стоки и услуги в трансатлантическото пространство не трябва да бъде затруднявано от бюрократични и други бариери. Предметът на преговорите са напълно практични въпроси като например унификация на зарядните устройства на електромобилите.

Но има и други моменти: ще могат ли американците да продават генномодифицираната си царевица в ЕС без съответната маркировка?

И няма ли да им се наложи да признаят френското сирене „Рокфор“ като безопасно и да разрешат продажбата му в своите супермаркети? Партньорите в преговорите страстно разказват за перспективите за ръста на благосъстоянието в света след подписването на споразумението, което ще засегне 800 млн. души. Американският президент Барак Обама говори за стотици хиляди работни места от двете страни на Атлантика. Икономиката на ЕС ще нарасне със 120 млрд. евро, изчисли Еврокомисията.

Но хорът на всеобщото ликуване се смесва с

все повече критични гласове

Още отсега, след третия кръг преговори, се формира учудващо широк съюз от противници на глобализацията, неправителствени организации, защитници на околната среда и правата на потребителите, правозащитници, представители на профсъюзите, които протестират срещу ТТИП.

Критиците са смутени от много неща

Унификацията на стандартите може да обезсмисли постиженията в здравеопазването, продоволствената сигурност, защитата на околната среда и правата на наемните работници. Споразумението ще позволи на концерните да печелят по-лесно за сметка на мнозинството, предупреждават критиците. Това се отнася по-специално до водоснабдяването, здравеопазването и образованието.

ТТИП ще отстрани препятствията пред внедряването на спорни технологии, примерно фракинга, и ще позволи на американците да предлагат в Европа храни, които европейците не желаят да консумират например месо, наблъскано с хормони на растежа.

Разширяването на авторските права ще усложни достъпа до културата, образованието и науката.

Според мнозина всичко това става, защото преговарящите са ориентирани изключително към желанията на бизнеса. „ТТИП цели да гарантира и разшири привилегиите на концерните и инвеститорите“, възмущава се Уолък.

Може да изглежда, че подобни разговори са плод на теория на конспирацията, но опасенията не са лишени от основания. Това бе доказано от неправителствената организация Corporate Europe Observatory. Възползвайки се от Закона за свободен достъп до информация, тя организацията поиска от Еврокомисията имената на хората, с които са провеждани консултации преди преговорите.

Изясни се, че 93 % от събеседниците са били представители на промишлеността. Пожеланията си за съдържанието на споразумението са могли да изкажат едва ли не всички…

Но на защитниците на околната среда и правата на потребителите не е била дадена думата.

Бизнесът е заинтересован от нови пазари и в това няма нищо чудно.

Така например немските химически и фармацевтични предприятия разчитат, че споразумението ще опрости процедурите за налагането на продукцията им на американския пазар с неговите строги правила. Селското стопанство, субсидирано от държавата, ще може да пласира отвъд океана излишъците от млечна продукция и свинско месо. Затова доскоро германското правителство бе смятано за движещата сила на подготовката за ТТИП.

Но един немаловажен пункт в споразумението предизвиква сериозни упреци дори сред убедените привърженици на свободната търговия – това е процедурата по уреждането на споровете между инвеститорите и държавите. Зад привидната безобидност е опасността, че дадената процедура трябва да се прилага заедно с действащото корпоративно право. А това позволява да се заобикаля постоянно националното законодателство.

Проектоспоразумението съдържа следното положение: ако някой от инвеститорите сметне, че е дискриминиран от страна на правителството, или се е сблъскал с непряка експроприация на активите, той може да се обърне към частен търговски трибунал от трима съдии. Първият е назначен от самата държава, вторият – от компанията инвеститор, а третият е посочен съвместно от страните или пък е избран от списъка на допустимите кандидати.

Този трибунал ще трябва да взема по-специално решения за огромни обезщетения, които инвеститорът може да поиска, ако сметне, че някакъв нов закон ще повлияе зле на печалбите му.

За да се обърнеш към този съд, се изискват сериозни причини. Но решенията му няма да могат да се обжалват, това означава, че националните съдебни системи ще се окажат безсилни

Възможните последици може да се окажат катастрофални: страхът от големите обезщетения ще ограничи значително законотворческата свобода на правителствата.

Аржентина се сблъска с този проблем още през 2003 г. – тогава валутната й реформа бе ощетила интересите на една американска компания. Възползвайки се от съществуването на двустранно споразумение за защита на инвестициите, компанията се обърна към частния търговски трибунал и Аржентина бе задължена да плати компенсация от 133 млн. щ.д. В подобна юридическа практика няма нищо ново.

Страните от ЕС включиха подобни положения за защита на инвестициите в общо 1400 междудържавни договора, част от които са подписани още в края на 80-те години. Германия например е страна по 136 подобни споразумения.

Първоначално тези договори служеха като защита за инвестициите в държави, които нямат надеждни правни системи.

Днес обаче сходни положения се промъкнаха в почти всички двустранни договори дори ако те са подписани от развити индустриални държави. Като последица – нараства броят на делата между промишлени държави.

Когато канадската провинция Квебек реши да забрани спорен метод за добив на петрол като фракинга, американска компания поиска от канадското правителство 250 млн. щ.д. обезщетение за направените инвестиции и пропуснати печалби.

Тютюневият концерн „Филип Морис“ се опитва да получи от Австралия компенсация от няколко милиарда заради решението на правителството цигарите да се продават в еднообразни кутии с плашещи картинки. При това корпоративните юристи се позовават не на договор между Австралия и САЩ, а на търговско споразумение с Хонконг, където се намира един от филиалите на „Филип Морис“. Най-накрая – на Германия бе предявен иск заради отказа й от ядрена енергетика: позовавайки се на енергийната харта със съдържащите се в нея положения за защита на инвестициите, концернът Vattenfall се надява да получи обезщетение от 3.7 млрд. евро. Изглежда, след този иск в Берлин започнаха да се отнасят сериозно към подобни договорености.

Ако положението за защита на инвестициите бъде включено в документа в първоначалната му редакция, всички адвокатски кантори в САЩ ще трябва подробно да изучат всеки нов закон в ЕС. Официално Германия досега не се е възползвала от своето право на вето, тъй като това би поставило под заплаха започването на преговорите. Германските чиновници дори се въздържат от публични критики по дадения въпрос. Но в текста на протокола за мандата на преговорите

писмено е фиксирана негативната позиция на Германия

по въпроса за защита на инвестициите. Ето защо може да се очаква, че правителството в Берлин ще положи всички усилия, за да изключи дадения пункт от споразумението. Така критиците на договореността получиха неочакван и влиятелен съюзник.

Стремително увеличаващата се съпротива срещу този проект не остана незабелязана в Брюксел, което предизвика сериозно безпокойство сред върхушката на ЕС.

За това колко бързо понякога се променят настроенията в обществото, свидетелства печалната съдба на търговско споразумение за борба с фалшифицирането ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement). През лятото на 2012 г. беше публикуван работен документ на преговарящите, от който ставаше ясно, че интернет провайдърите ще могат да запазват и преглеждат всеки файл на потребителите, за да установят дали са нарушени дадени авторски права. Подобен начин на действие предизвика всеобщо възмущение и масови протести, след което огромна част от евродепутатите гласуваха против АСТА и го погребаха. Подобно въстание на гражданите може да се повтори. Само за няколко седмици над 316 000 души подписаха съответна петиция на германския „мобилизиращ“ сайт Сampact.de. За сравнение – два пъти по-малко хора се подписаха да се предостави убежище на Едуард Сноудън, разобличителя на американската Агенция за национална сигурност.

Историята с АСТА показа, че Еврокомисията е готова да жертва интересите на гражданите в полза на индустрията. И второ, открит остава въпросът какво точно европейците ще предложат на американците, за да отстъпят те от своите доста по-строги финансови регулации? Освен това цялата информация по ТТИП се смята за държавна тайна (както беше и при АСТА). А все пак става дума за бъдещето и интересите на повече от половин милиард граждани на Евросъюза. Но страните – членки на ЕС решиха, че на хората не трябва да им се обясняват подробности.

Всички хартиени документи, електронната кореспонденция и протоколите са с гриф „Секретно“.

С тях могат да се запознаят само ръководителите на фракциите в комисията по търговията на Европарламента, на които обаче им е строго забранено да разгласяват получената информация.

Обществеността дори не знае какъв е мандатът, който имат преговарящите.

Освен това САЩ отказаха да предоставят документите с позициите на американската страна дори на членовете на Европейския съвет и Европарламента, макар че в самата Америка те бяха предоставени без колебание на шестима лобисти на промишлеността.

Именно за да парира упреците за недостатъчна прозрачност, Еврокомисията организира напоследък невиждано количество брифинги и срещи с неправителствени организации, евродепутати и представители на страните членки. Беше създадена и консултативна група, в която влязоха по седем представители на неправителствени организации и на бизнеса. Съответните екипи провеждат срещи и изслушват кратки доклади на неправителствените организации и предприемачите.

Евродепутатът от групата на „зелените“ Мартин Хойслинг определи тези действия като „показен процес на консултации“. „За какво всъщност става дума на тези преговори, остава неясно“, убеден е Хойслинг. Той отхвърля довода, че съдържанието на преговорите трябва да се запазва в тайна по стратегически съображения. „Дори Световната търговска организация публикува документите по своите преговори“, припомни той.

Всичко това обаче не е толкова просто

Всеки, който е участвал в подготовката на подобни „хитри“ договори, разбира, че при тях са важни всяко изречение и всяка запетая. „Докато нямаме пред очите си точния текст, е невъзможно да съдим за какво всъщност става дума“, убедена е и Пия Еберхард от Corporate Europe Observatory. Последиците за гражданите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, което беше подписано преди 20 години, се оказаха нееднозначни например. В САЩ бяха съкратени милиони работни места в промишлеността, а хиляди мексикански производители на царевица останаха без средства, тъй като тяхната продукция не успя да се конкурира с експорта от САЩ, където държавата щедро субсидира аграрния сектор. Стокообменът се увеличи в пъти, но от това спечелиха предимно големите концерни.

За икономиката на Европа прогнозираните 120 млрд. евро съответстват на допълнителен растеж на „цял“ половин процент – и то при най-оптимистичния сценарий. Еврокомисарят Де Гухт уверява, че споразумението за свободната търговия ще донесе на всяко семейство в страните от ЕС допълнително 545 евро годишно. Няма обаче да е лесно да се внуши на европейските избиратели, че заради тях си струва да се откажат от правото да провеждат независима политика.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/29/%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8A/