Monthly Archives: June 2014

ЕС асоциира Украйна, Грузия и Молдова

Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

Русия реагира веднага и обяви, че тази стъпка ще има сериозни последици за Киев

ЕС подписа споразумението за асоцииране с трите бивши съветски републики Украйна, Грузия и Молдова. „Това е голям ден за Европа…Днес повече от всякога ЕС е на ваша страна„, заяви президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Споразумението беше официално подписано днес в Брюксел от 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, украинският президент Петро Порошенко и премиерите на Грузия и Молдова съответно Иракли Гарибашвили и Юри Леанка.

„Какъв голям ден! Може би най-важният за моята страна след независимостта“ през 1991 г., заяви Порошенко. „Историческите развития са неизбежни“, допълни той, като подчерта, че споразумението ще се прилага „в цяла Украйна, включително в Крим“.

Ромпой заяви от своя страна, че „нищо в споразумението няма да засегне Русия“. Споразумението „е положително, не е насочено срещу никого“, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Порошенко подписа втората част от споразумението за асоцииране, свързано с търговията. Тя предвижда премахването на голяма част от митническите бариери между Украйна и държавите членки на ЕС. Първата част, политическото споразумение, беше подписано през март от премиера Арсений Яценюк.

Русия: Споразумението ще има сериозни последици за Киев

Икономическото споразумение за асоцииране, подписано днес между Украйна и ЕС, ще има „сериозни последици“, предупреди високопоставен руски дипломат, цитиран от Интерфакс.

„Сключването на такова сериозно споразумение, разбира се, е суверенно право на всяка държава“, заяви руският заместник министър на външните работи Григорий Карасин. „Последствията от (подписаното) споразумение от Украйна и Молдова ще бъдат без никакво съмнение сериозни“, допълни той.

Кремъл, от своя страна, потвърди, че Русия ще вземе мерки, за да защити икономиката си при появата на признаци за негативни последици. „Ще предприемем всичко необходимо, за да защитим нашата икономика“, увери говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от руските агенции.

Търговското споразумение, което беше подписано днес в Брюксел, предвижда най-вече премахването на митническите бариери между Украйна и държавите членки на ЕС. Москва се опасява от пристигането на нейна територия на произведени в ЕС стоки през Украйна, които могат да навредят на националното производство.

Още в сряда Русия предупреди, че ще вземе „мерки за защита“, ако се окаже, че подписаните споразумения между ЕС и Украйна, Молдова и Грузия вредят на икономиката й. Вчера руското външно министерство съобщи, че на 11 юли ще започнат тристранни преговори между Русия, Украйна и ЕС по условията за прилагане на споразумението.

Какво предвиждат Споразуменията за асоцииране с Украйна, Грузия и Модлова

Ръководителите на ЕС подписаха тази сутрин споразумението за асоцииране с трите бивши съветски републики Украйна, Грузия и Молдова, които искат сближаване със Западна Европа, въпреки натиска от Русия.

Защо ЕС пое инициативата за това безпрецедентно споразумение?

Споразумението за асоцииране позволява сближаване на тези страни с ЕС, без обаче да им предлага перспектива за присъединяване един ден. Преговорите по споразумението, което беше определено като „новаторско и амбициозно“ от Европейската комисия, се водеха от 2007 г. То създава рамката за засилено сътрудничество в редица сектори – енергетика, правосъдие, външна политика, визи, култура…Подписалите споразумението държави ще трябва да се ангажират да спазват правовата държава и да се борят с корупцията.

Неговата амбиция е също създаването на зона за свободна търговия с въвеждането на общи норми.

Какви са очакваните икономически последици?

Трите страни ще получат привилегирован достъп до вътрешния пазар на ЕС, „най-големия единен пазар в света“ с 500 милиона потребители. Така износът на Украйна може да се увеличи с един милиард евро на година, главно в областта на текстила, хранително-вкусовата и стоманената индустрия, а това ще повиши растежа й с 1%, според изследване на ЕС.

В замяна на това Киев, Кишинев и Тбилиси ще трябва да осъществят дълбоки реформи, които могат да се окажат социално и политически трудни. За ЕС търговските ползи са очаквани в по-дългосрочен план, но подкрепата ще му излезе солено в идните години. Съюзът обеща широка програма за оказване на помощ в размер на 11 милиарда евро само на Украйна.

В дългосрочен план ЕС „ще трябва да положи усилия за помогне на тези държави да проведат болезнените реформи, като основната ще бъде в енергийния сектор, за да се намали уязвимостта на тези държави от руския натиск“, предупреждава Джуди Демпси от института Карнеги Европа.

Може ли подписването на Споразумението за асоцииране да влошии още повече отношенията с Русия?

Предпазливостта доминира в Брюксел, където експертите изобщо не предвидиха, че Споразумението за асоцииране, което първоначално трябваше да бъде подписано в края на 2013 г., щеше да предизвика дълбоката криза в Украйна. Шест месеца по-късно Русия изглежда осъзна, че вече не може да попречи на трите страни да подпишат споразумението, въпреки че опита да окаже натиск, като забрани молдовското вино или украинския шоколад Рошен.

В икономически план тя предупреди, че ще вземе „мерки за защита“, ако се установи, че споразумението вреди на икономиката й. Русия се опасява най-вече от приток на продукти, произведени в ЕС, през територията на Украйна. Въпреки своите резерви, Москва прие да започне преговори с Брюксел и Киев от 11 юли по условията за прилагане на споразумението.

До този момент ЕС „не можа да докаже ползите“, които Русия може да извлече от това споразумение, подчерта руското външно министерство.

Трите страни остават ли свободни да търгуват с Русия?

Да, според експертите на ЕС, които критикуват неистините на Москва по този въпрос. Но, подписвайки Споразумението за асоцииране, трите страни вече няма да могат да се присъединят към проекта за Евразийски икономически съюз, който Москва опитва да създаде със съседни страни. „Има несъвместимост между двете“, заяви представител на ЕС. Най-вече защото единствените две страни, които до момента са се присъединили, Беларус и Казахстан, не са членки на Световната търговска организация.

Ще се прилага ли Споразумението за асоцииране на спорни територии като Крим?

Не. На 23 юни ЕС официално забрани вноса на стоки от Крим, чието присъединяване към Русия не признава. Само кримските продукти, разрешени от властите в Киев, ще бъдат приемани в ЕС. Компаниите от молдовската сепаратистка област Приднестровие област и от Южна Осетия и Абхазия, грузински територии, които Русия призна за независими, няма да се възползват от търговските предимства, свързани със Споразумението за асоцииране

Източник: http://temadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/27/%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0/

Религията „България“

Религията "България"Всеки трябва да вярва в нещо. Иначе просто би се разпаднал под натиска на ежедневните, а още повече на извънредните трудности, пред които се изправя.

И все пак в какво да вярва?

Християни, мюсюлмани, евреи и т.н. вярват в нещо извън нашия свят – в митологични образи, които имат някакъв исторически прототип, в живот след смъртта, в Провидението, в разни невидими сили, които да им помагат и да ги закрилят или да заплашват съществуването и добруването им (Сатаната).

Всяка религия си има особености. Аз не ви предлагам нов бог, нито нови митове. Няма да ви дам живот след смъртта, нито изобщо смятам, че има нещо такова. Не искам от вас да повярвате в нещо химерично, недоказано, недостъпно или дори съмнително.

Нещо повече – не ви убеждавам да се откажете от сегашната си религия. Вярвайте, в каквото си искате! Но в следващите редове ще се опитам да ви убедя, че ви трябва още една вяра. Не! Че НИ трябва още една вяра – вярата в България!
Родната държава е нещо, което можем да видим, можем да помиришем, можем да прегърнем. Тя не е 111 000 кв. км. Не е красивата ни природа. Не е въздуха, водата и земята. Всъщност и тези неща можем да ги мислим като част от нея, но те са несъществени.

Защо? Защото България – това е българският народ! И ако утре реките ни пресъхнат, ако горите ни повехнат, ако това райско кътче стане ад, то пак ще бъде България, ако българите живеят в него. И обратното, ако всички си отидат, ако не остане българин по тези земи, то въпреки техните красоти, те вече няма да бъдат България.

Затова, за да пребъде страната ни, то трябва да пребъде народът ни. Дотук добре, но какво ме вдъхновява да отворя темата. „Неверието“ е най-простият отговор. А по-долу ще дам и по-подробния.
Все повече българи мигрират, за да търсят по-добър живот за себе си и семействата си. Разбирам ги. Тук условията са по-лоши, отколкото в Западна Европа, в САЩ, Австралия, Япония и на много други места. Човешкият живот е кратък. Трудно е човек да се реши да обрече поколенията след себе си, своите деца и внуци на живот, който да е по-лош от този на други места.

Не просто е трудно, понякога изглежда чак немислимо. И така всеки търси спасението поединично. Отговорен за своята съдба и тази на семейството си, той или тя заминава…

С уговорката да се върне при благовремие, което не настъпва и така поредният български род заживява в чужбина. При тежката икономическа ситуация, при политическата нестабилност (страната се е превърнала в един безкраен митинг в последния месец и нещо), при проблемите с престъпността и корупцията, както и много други неуредици, как да виним тези хора, търсещи по-добър живот?!

Но тук не става дума за вина. Тук става дума за един различен поглед. За един общ поглед. Докато се търси решение поединично, докато максимата „всеки за себе си“ е жива, то България ще продължи да се разпада.

Трябва ни да повярваме, че можем да направим България онова място, в което българите да искат да живеят. Място не просто не по-лошо от всяко друго на света, но по-добро, защото на всичкото отгоре си е наше.
Казват, че в обозримо бъдеще не можела да се оправи икономиката, че останалите проблеми не можели да се решат. Това не е вярно. Но е нужна много енергия за тази цел. И, разбира се, добро ръководство. Ако си дадем сметка колко много можем да постигнем заедно, с общ труд, вместо да обръщаме внимание на деления като ляво и дясно, като наши и ваши, нека се обединим около онова, което ни свързва – България. Дотук общи приказки… А ето и конкретиката:
Безработица не може да има – всеки е длъжен да работи, а иначе няма защо да получава помощи от държавата, тя и без това няма достатъчно, за да обезпечи най-необходимото на населението като добри пътища, здравеопазване на прилично ниво и т.н.

Безработните трябва да получават онази заетост, която да съответства на квалификацията им в замяна на помощите, които им биват предоставяни (т.е. не казвам един висшист да копае канавки край пътя, а да бъде ангажиран по някакъв начин, в съответствие със завършеното образование).

Безработицата са неангажирани трудови ресурси, които са в тежест на обществото. Някой би възразил, че това е принуда. Не съм съгласен – това е справедливост. Обществото помага на безработните, а те помагат на обществото. Това е правилният възглед. Трудоустрояването по никакъв начин не пречи на търсенето на работа междувременно.
Въпросът с държавните предприятия. Аз съм твърдо „за“. Това, че по времето на Живков държавните предприятия са били нерентабилни в голямата си част нищо не означава.

Мъдрото управление на такива предприятия би означавало повече приходи, повече работни места, по-голямо производство и по-добро снабдяване на населението. Да се отърсим от стереотипите на миналото и да погледнем към бъдещето.

Държавата би могла да инвестира повече, отколкото отделния предприемач. Тя може да го стори в различни сектори на стопанството, да организира производството им, да го съчетае. Това, че някога не се е справила, не означава, че сега няма да успее.

Но са необходими качествени кадри, които да вярват, че това е възможно, които да мислят за благото на народа си и за неговото бъдеще, а не за миналото и неговия негативен пример. Впрочем плачевното състояние на икономиката ни се дължи не на лошото управление по времето на Тодор Живков, а главно на престъпната „приватизация“ след това, както и на няколко правителства, които не успяха да я усмирят.

И така, ако имаме повече доверие в управлението на държавата си, ако участваме активно в него, то икономическите ни проблеми могат да бъдат решени.
Това повдига други два ключови въпроса. Според мен без активното гражданско участие под формата на надзор, управлението на държавните предприятия винаги ще бъде заплашено от злоупотреби. Формата на този надзор може да бъде най-разнообразна, но прозрачността в момента поне не е на добро ниво.

Как някой да повярва на държавните чиновници, служителите на обществото, ако не може да проследи работата им и винаги съществува съмнение в нея. На следващо място, нужен е и по-добър подбор на държавните служители. Да бъдат добре образовани, възпитани, грамотни и т.н.
Законите ни трябва да са еднакви за всички и да се прилагат спрямо всички, защото иначе чувството за справедливост на някого се оказва накърнено. Ето един прост пример: контрольорът в автобуса иска вашата карта или билет, иска ги и на човека до вас, но на друг пътник не ги иска, а при това пътник, който очевидно няма такива, след това иска на още един, който този път няма. Съставя му акт. Значи на последния пътник може да иска, а на предпоследния не?!

Заради страха, че ако го свали или му състави акт, после ще го намери една банда подобни нему (на въпросния непроверен пътник) и ще му причинят телесни повреди. Спазването на закона и прилагането му еднакво спрямо всички е това, което ще накара българите да се чувстват като един народ.
От гледна точка на разглежданата тема гореизложеното звучи така: зарежете стереотипите от миналото – било какво било – концентрирайте се върху настоящето; повярвайте (а знам колко е трудно това), че можете да допринесете за общото благо, а чрез него и за своето; не оставайте безучастни пред това, което не е правилно, пред всичко онова, което буди възмущението ви или просто не ви харесва. Борете се срещу него. Ще кажете, че няма как с такива управници…

Все някой винаги се оплаква от управниците. Ето сега и протести срещу новия кабинет има, за които вече писах в същия този блог. Няма значение дали кабинетът е ляв, десен, центристки или някаква причудлива смесица. Все пак това са хората, които идват на власт чрез избори.

Не ви харесват – ами да сте избирали по-добре. Не сте гласували? Ами да сте! Ако гласуването беше задължително, никой нямаше да може да се оплаче без основание. Или на власт са дошли тези, за които сте гласували и доволни или не, можете да вините само себе си, или са дошли тези, за които не сте гласували, и тогава можете да обвините другите, които са гласували за тях.

Ако не гласувате и не сте доволни от управлението, то можете да вините само себе си. Някой би възразил: „Ами как да гласувам като няма за кого?“

Това би означавало, че има нещо, което партиите пропускат в програмите си. Тогава ще бъде необходима широка обществена дискусия, която този някой може да инициира, за да прегърне една или друга партия идеята му. Като цяло политическата програма на една партия трябва да може да се изменя дори по време на кампанията, но не твърде съществено. Най-много да се добавят нови точки, а основните пунктове да останат същите.
Мога да разсъждавам и върху още много сфери на обществения живот, но ми се струва ненужно. Тези, които засегнах бяха само примерни, за да илюстрират основната теза. Повярвайте в България, в българския народ, в неговите огромни сили и възможности!

Зарежете стереотипите (леле, много често започнах да го повтарям, чак аз си се дразня, ама нищо, нека се запомни), не слушайте тези, които ви сочат една или друга велика сила като Спасител, не подценявайте себе си, не подценявайте НАС! Искайте да вършите добро в името на този народ, колкото и да смятате, че понякога не го заслужава!

Дайте му шанс да го заслужи!

И ще видите, че ако повярвате, ако спазвате законите и се отнасяте с другите, както желаете те да се отнасят с вас; ако не си затваряте очите пред лошото, а постоянно се стремите към по-доброто, но не за себе си, а за цялото общество, то НИЕ ЗАЕДНО ще пребъдем!
Вярвайте и смело напред!

 

Автор:

Източник: http://vdatsov.blogspot.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/27/%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Външнополитическа криза на Вашингтон

Сенаторите удовлетвориха тази молба, лишавайки по такъв начин руския президент от правото за военна намеса в украинската трагедия.

Москва демонстрира очевидно миролюбие, възможно дори в ущърб на своите собствени дългосрочни интереси. Но това не убеди Барак Обама.

Като се върна към любимия въпрос за санкциите, той демонстрира свойственото за американския политически елит патологично недоверие към Русия.

Но бизнес-елитът на САЩ изглежда се придържа към друга гледна точка.

Търговската палата на САЩ и Националната асоциация на промишлениците планират на 26 юни на правата на реклама да публикуват в The New York Times, The Wall Street Journal и The Washington Post предупреждение за това, че нови санкции против Русия могат да окажат негативно влияние на американските работници и предприемачи.

Единствен резултат от допълнителни санкции ще стане изместване на американски компании от чуждестранните пазари и отстъпване на комерческите възможности на фирми от други страни, смятат експерти.

Показателно е, че антируският курс като част от външната политика на САЩ не се подкрепя от 60% от американците.

И количеството на скептично настроените съграждане на Обама непрекъснато расте.

Явно вината за всичко е тоталният провал на външнополитическия курс на Вашингтон: Русия, Украйна, взаимните отношения със западноевропейските партньори – и към тези проблеми се добави сега и Ирак, където проамериканското правителство се оказа на границата на военна загуба от екстремистите, завзели редица големи градове и значителна част от територията на страната.

Общо провалът се чувства буквално по всички направления.

Ето какво заяви президентът на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов:

- Позициите на Обама са много слаби. Него го възприемат като „куча патица”.

Антируският курс икономически е нецелесъобразен. Контактите на Москва в Западна Европа не прекъсват, въпреки твърдите заявления.

Двустранният диалог с Русия става все по-значителен, отколкото коалиционните проекти.

Заявленията на Обама са слабо свързани с онова, което реално става в международната политика.

Сергей Дуз

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/27/%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D0%BE/

СВЕТОВНАТА ПАРИЧНА ИЗМАМА – ПАРИТЕ ГИ НЯМА !


СВЕТОВНАТА ПАРИЧНА ИЗМАМА – ПАРИТЕ ГИ НЯМА !Какво всъщност са парите?

Парите не са нещо реално. Банкнотите минаващи от ръка на ръка не са самите пари, а само символ на парите.

Парите са един вид обществено отношение, не можем да ги видим, да ги докоснем, да ги претеглим, да ги носим, те са нещо чисто нематериално; най-общо взето, те са обществено отношение и въпросът е какво особено обществено отношение представляват парите.

Историята показва, че инстанцията, основа на това доверие на една неказана, но очаквана гаранция, представлява обществената институция, парично-събирателен пункт, наречен банка.  Тези банки са възникнали изключително в частни ръце.

Банковият капитал, посредством лихвено-лихвения механизъм се превръща в могъща сила; а както знаем парите са власт. В крайна сметка този капитал не може да бъде вложен в реалната икономика, не намира повече приложение.

Първият изход от тази задънена улица – свръх-капитализирането в банковия сектор, бе превръщането на държавите в длъжници. Този процес (на корумпиране на светската власт) започва чрез подвеждането на крале и князе, било то към охолен и бляскав живот, или към водене на войни, финансирани от банкерите.

Стига се до там, че гражданите на държавата, чрез данъци и заеми заплащат лукса и войните на своя монарх.

За банкерите, това е сигурен гешефт, защото държавата не може да банкрутира. Тя или повишава данъците, или започва да печата пари, които, разбира се, нямат стойност.

По този начин – чрез държавните дългове, държавите по целия свят бяха напълно изсмукани и доведени, коя повече, коя по-малко, до банкрут. Можем да си представим какво означава това.

Така нареченото правителство взема нови кредити и по време на предизборната борба рисува в приказни краски, как ще предприеме това или онова, правят се щедри обещания, финансирани от банковия капитал чрез все нови и нови кредити. Както вече казахме, за банкерите няма по-добър длъжник от държавата.

 Цялата система е система на измамата, а измамата функционира само до тогава, докато не бъде разкрита. От тази криза става очевидно, че целия финансов пазар, в световен мащаб е основаван на измама.

Налице е реалната икономика, нуждаеща се от кредити, но тя не играе решаваща роля. Решаващата роля днес играе финансовият капитал, почиващ на измамата, чрез предлагането на измамни така наречени „финансови продукти“.

Как е възможно една разорена държава, сама длъжница на банките, от своя страна да спасява същите тези банки от банкрут и да възвърне общественото доверие, щото банките, пускайки пари в обръщение да гарантират тяхната стойност?

Как е възможно това?

Нали самата държава е черпила от тези банки средства, за да изпълнява своите задължения и да изплаща своите собствени дългове към тях.

Постъпленията от данъците са изразходвани до краен предел. Народът е възмутен и недоволството на работещите данъкоплатци расте, положението придобива революционен характер.

Това е положението!

Държавата не е в състояние да се ползва от доверие при частните банки, тъй като тя самата им е длъжница.

И тя няма друг избор, освен да печата пари, нямащи никакво покритие, което води до парична девалвация. Такава една държава е измамник и губи доверието.

Това не може да бъде здрава основа на някаква стопанска дейност.

Такава може да бъде само държавата разкъсала веригите на лихвеното робство, която не е длъжник на частни банки.

 

Автор: Хорст Малер

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/27/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D0%B8/

HAARP йоносферното оръжие на новият световен ред!!!

Йоносферата е част от атмосферата и е съставена от електрически заредени частици, йонизирани от слънчевата радиация. Тя се простира през мезосферата и трансформира, като свойствата й са най-ясно изразени на височина около 80км.

Йоносферата е част от висока земна атмосфера, където йоните и електроните се срещат в количества, достатъчни да повлияят разпространението на радио вълните.

Преаобладаващата част от йоните в атмосферата възникват чрез протонизация. Йоните са електрически заредени частици, образувани при отделяне или приемане на електрони от атоми или молекули.

HAARP е „супероръжие“, построено по идеите и патентите на Бернард Ийстлънд, основаващи се на разработки на Никола Тесла.

Идеята на Никола Тесла се базира върху известният факт, че Земята притежава естествен електромагнитен резонанс. Ако от точка А бъде изпратен радиосигнал, той ще стигне до обратната страна на планетата до точка Б и след това ще се върне отново до точка А. Ако в момента, в който първият сигнал се върне в изходна точка, веднага бъде излъчен втори сигнал, двата сигнала ще се насложат един върху друг.

Тесла лесно изчислил тази резонансна честота, като взел предвид скоростта на радио вълните (скоростта на светлината) и я разделил на изминатото разстояние (обиколката на Земята) – т. е 360 000км/сек делено на 50 000км и се получава 7.75 или 8 Hz. Тази стойност е наречена първа резонанта на Шуман на Земята.

За изучаване на гръмотевичните бури Тесла разработва трансформатор, при който единият край на пружинната намотка е заземен, а другият край е свързан с метална топка, поставена на високо.

Към трансформатора се свързвало самонастройващо се устройство, което на свой ред било включено към записващ прибор. Тази конструкция дала възможност на Тесла да изучава променящият се потенциал на Земята, включително и ефекта на стоящите вълни, породени от разреждането на светкавиците в атмосферата (сега известен като резонанс на Шуман).

http://www.activistpost.com/2012/01/10-inventions-of-nikola-tesla-that.html

След това Тесла се заема с по-грандиозен експеримент. След като съединил към вторичната намотка на трансформатора 60 метрова мачта с медна топка на края (с диаметър един метър), ученият започнал да пропуска чрез първичната намотка променлив ток с напрежение около хиляди волта. В резултат, във вторичната се появил ток с напрежение няколко милиона волта и честота до 150kHz.

Медната топка започнала да изпуска разряди подобни на мълнии с дължина до 4,5 метра, а гръмотевиците от нея се чували на разстояние 25км. Резултат от експеримента е изгорелият генератор на електростанцията в Колорадо Спрингс, който подавал ток за първичната намотка.

Тесла поправил генератора и продължил експеримента, в хода на който била доказана възможността за създаване на стояща електромагнитна вълна.

ХААРП станции в Аляска и Хавайте
ХААРП станции в Аляска и Хавайте

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

Официалната информация за станция HAARP е, че се намира в Аляска(Гокома) и основната и цел е да генерира нискочестотни радио вълни чрез специална свръхмодерна технология с цел изучаване на атмосферните явления.

Американските военни сили твърдят, че използват програмата за научни цели, изследвайки йоносферата за усъвършенстване на комуникациите. На площ от 140 000 кв. м са разположени 180антени, които правят една единствена антена. Проектирани са във формата на кръст. В съчетание с метална мрежа, те излъчват цялата радиочестотна енергия, която се генерира в генератори към йоносферата.

ХААРП станция в Аляска
ХААРП станция в Аляска

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

Комбинираната антена на HAARP генерира фокусиран лъч от високочестотна радио енергия с мощност 1милиард вата, която пробива долният слой на йоносферата и взаимодейства теченията на електромагнитния полярен поток.

HAARP - The sword of power (Das Schwert der Macht)

http://www.gottes-warnung.de/Kommende%20Jahre/nwo-cloud.html

По време на тази модификация радио-лъчат стимулира йоносферата, създавайки вълни с изключително ниска честота, които могат да достигнат на големи разстояния през долната част на атмосферата и да проникнат в земята.

l
ХААРП

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

Това не е радиочестотна енергия, която се разсейва в атмосферата.

Тази енергия е фокусирана и колкото по-широк е лъчът, толкова по-високо може да достигне. И след като тя достигне йоносферата, в зависимост от естеството на експеримента, се генерира вторична честота, която предизвиква вибрации, достигайки земята.

l-57
ХААРП буря

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

HAARP е йоносферно оръжие, което САЩ използват за предизвикване на природни явления като – заметресения, потопи, урагани, цунамита, контрол на съзнанието.

САЩ са открили начин, чрез който да манипулират климатичните условия, като създават по-изкуствен път, например облаци, които да предизвикат потоп – манипулират икономиките на цели държави чрез предизвикване на изкуствени климатични аномалии.

HAARP е толкова мощно оръжие, че може да насочва мощни бури, тайфуни и други природни катаклизми към точна зададена дестинация. Става дума за мощно бомбандиране на йоносферата, чрез оръжие с мощност 1милиард вата, способно да причини катаклизми на Земята с мащаб на трагедията в Хаити.

l-104

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

l-11
http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/ haarp circle
ХААРП инсталации

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

Според д-р. Боян Митракиев (бивш научен сътрудник към секция „Сеизмология“ в Геофизичният институт на БАН) в интервю за Razkritia.com – трагедията в Хаити, последното заметресение в Чили, както и редица други природни бедствия, причинили смъртта на милиони, са предизвикани от САЩ.

l-10

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

l-29

http://thepromiserevealed.com/haarp-photo-gallery/

HAARP има силата да предизвиква заметресение с магнитут дори по-голям от 8.8 и оръжието е било използвано не веднъж за подобни користни цели от САЩ.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/27/haarp-%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Пак за тръбата

"Южен поток"

„Южен поток“

Стана тя, каквато стана. Но не съм очаквал, че на резултатите от евровота ще се гледа така драматично, да не река съдбовно.

Европейската традиция подсказва друго – евроизборите са урок и поука, но не са основа за политически дандании, та чак и земетръси. Видя се, че в нито една страна не се юрнаха да си събарят правителството. Само на наш’та глава се стовариха избори, ще правим нови харчове около тях, ще подклаждаме  илюзии на реформаторски и безцензорни политици, че могат да яхнат властта, ще възкресяваме надеждите на ГЕРБ за реванш, всичко това само защото изменчивото по природа Движение за права и свободи пусна всички ни по пързалката, като изненадващо отказа поддръжката на кабинета.

Протести, проточили се година, не можаха да гътнат кабинета на Орешарски, а етническата партия го направи от раз, макар и да усука предложението си лукаво в сценарий с три варианта, за да докаже, че сме влезли в улица без изход. Лютви Местан го стори йезуитски, без да му мигне окото, както би го направил и Ахмед Доган. Естествено, Местан бе облекчен и от провала на БСП в изборите, и от ръководството й, което, първом, прибързано обвини правителството, после – АБВ и ГЕРБ, поотделно и заедно, сетне – международното положение, а не видя, че електоратът не се качи на влака, остана на перона и дори не махаше с кърпичка.
Доста безнравствено бе поведението на ДПС след вот, в който напазарува на едро циганските гласове не само в родината, но и чак в Полша. Впрочем ако още от първия си ден Орешарски танцуваше по жарава, това се дължеше на ДПС, което извади нахално от ръкава си Делян Пеевски (вярно, с подкрепата на Станишев!) и вбеси мало и голямо.

Сега, не на Женския пазар естествено, избухна скандал между Цветан Василев и Делян Пеевски, които съдбата ли, парата ли, е разделила. Прокуратурата взе да рови в КТБ и фирмите около нея, Пеевски се направи на убит, но „убийците му“ бяха освободени, анонимка издаде, че е разследван подуправителят на БНБ Цветан Гунев заради 19 „лоши“ кредити на КТБ, вложителите се паникьосаха и почнаха масово да си теглят парите, та накрая взеха, че „запряха“ банката, е не съвсем, щели да я санират и да запазят ликвидността й.

Излезе, че пак Делян Пеевски, сиреч пак ДПС, спечели. Така един властелин се разправи с друг. А трети – Иво Прокопиев, целият в бяло, гледа сеир и дава акъл на обществото чия страна да вземе в този пехливанлък. На път съм да хвана вяра в думите Кадиеви, че когато Пеевски и Василев са в добри отношения, и отношенията между БСП и ДПС са нормални.

Когато се скарат, Лютви Местан започва да вижда недостиг във властта на ДПС. Сиреч – нещо не е наред „с обръчите от фирми“, с „разпределението на порциите“, някой слага прът в колелото на ДПС и се налага ново пренареждане на фигурите на икономическия фронт в очакване на ново „преяждане с власт“.
Зад събитията – явни и скрити – както и да ги гледаш, прозира „Южен поток“. Този проект е ябълката на раздора. Догановите хора не го щат, защото са се хванали здраво в позицията на Европейската комисия (макар че и тя се променя час по час), но позволете ми да се усъмня в тази вярност с предположение, че за ДПС е по-угодно  друга тръба да обслужва страната – примерно от Турция.

Не се забравят ония „сакрални“ думи за пътя към Европа, който минавал през Истанбул, не са хвърлени току-така на политическия пазар. ДПС бе против и АЕЦ „Белене“ – и спечели – докато се дърлеха привържениците и противниците му, в Турция бе построена нова атомна електроцентрала.
Естествено американците не щат „Южен поток“ – те не само искат НАТО да тури ракети в Украйна, но в тази страна виждат огромни залежи от шистов газ. Как да пуснат руска тръба, като искат да докарват през океана втечнен газ на европейските си партньори.

Но най-обидното в цялата история е, че премиерът Орешарски падна ниско пред тримата американски сенатори и им угоди. Наглостта на Маккейн и компания е безпределна, пристигат тук като колонизатори, сякаш сме им протекторат. И мнозина се питат дали могат да си позволят такава дързост в Унгария или Чехия. Може би за да не му дърпат ушите, премиерът избърза да каже, че спира проекта „Южен поток“, а сега май се измята.

Неговият министър Стойнев е последователен и категоричен, че това е важен стратегически, инвестиционен проект, който позволява сигурност при доставките на природен газ и ще се открият хиляди работни места в най-бедните региони.

Да не забравяме, че транзитът на газа през нестабилната Украйна носи рискове, доказателство е дори сегашното спиране на газа от Русия. През морето тръбата поне е пряка.
И така желанието „да се среже“ тръбата ни поведе към нови избори. Най-доволни са САЩ, ДПС и Иво Инджев.

 

Тодор Коруев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/26/%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Киев и Вашингтон повярваха на собствената си пропаганда

Наистина, Харф не може да даде доказателства за твърденията си. Вашингтон и Киев, както твърдят експертите, така са се увлекли в информационната война, че самите те са си повярвали, че Русия воюва с Украйна.

Данните на руската преса за внушителни потоци от бежанци от югоизточната част на Украйна са неверни, заяви Мари Харф.

Какви са десетките хиляди хора, които ежедневно пресичат украинско-руската граница през контролно-пропускателните пунктове?

Изглежда, че от Държавния департамент все още се придържат към версията на Псаки: това са туристи, които отиват на гости при роднини.

Както и към версията й за това, че в Донецк и Луганск срещу украинските радикали и армията воюва Русия.

Защото „очевидци са видели военен конвой от неизвестен произход“, който на 20 юни влязъл в Луганск.

И още Вашингтон има снимки на пленена край Луганск ракетна установка „Град“, която е на въоръжение в руската армия.

За това, че установките „Град“ са на въоръжение в украинската армия, и че украинската армия обстрелва с тях жилищните квартали на градовете, Държавният департамент мълчи.

Там смятат, че използването на всякакви оръжия от страна на киевските власти е оправдана стъпка за борба с така наречените „терористи“.

И киевските власти не се притесняват при избора на средства за борба със собствения си народ. Освен установките „Град“, се използват касетъчни бомби и фосфорни заряди, радикалите разстрелват автомобили с ранени. И това става с мълчаливото съгласие на Запада.

Вашингтон, в унисон с Киев, твърди: мирно население в югоизточната част на Украйна няма. Подобна линия не е избрана случайно, смята политологът Алексей Панин:

- Колкото по-дейно Русия участва в украинските събития, толкова по-лесно е да се прокарат нови санкции срещу Русия.

Тогава за САЩ ще бъде много по-просто да се конкурира с Русия в европейското пространство. Преди всичко, става дума за пазара на нефт и газ в ЕС. И, разбира се, това ще позволи да се говори за „руска агресия“ – и по-лесно да се прокара разширяването на НАТО на изток.

В действителност, става дума за политика на военни провокации.

Обявеното от украинския президент Порошенко примирие всъщност се използва за прегрупиране на силите.

А и това примирие е само на думи: обстрелът на селищата в Донецка и Луганска област не спира.

Порошенко, естествено, обвинява опълченците за нарушаването на мира – тоест, украинската артилерия отговаря на техните провокации.

Изглежда, президентът-олигарх изпълнява точно получените отгоре указания: той беше похвален от Джо Байдън.

Вицепрезидентът на САЩ в телефонен разговор определи действията на Порошенко „правилни и високопрофесионални“.

Покровителството на Вашингтон явно дава кураж на Киев за все нови и нови демарши срещу Русия.

Игор Силецки

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/26/%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5/

Китай ли е вече №1 по БВП?

Тези изчисления отразяват широки тенденции, тъй като измерването на икономики на различен етап на развитие и с отделни валути е трудно.

Тези изчисления отразяват широки тенденции, тъй като измерването на икономики на различен етап на развитие и с отделни валути е трудно.

Има вероятност американската икономика вече да не е най-голямата в света. Нови данни на Световната банка предполагат, че по някое време през 2014 г.

Китай ще изпревари САЩ по брутен вътрешен продукт (БВП) – производството на стоки и услуги, отбелязва икономистът Арвинд Субраманиан от института „Питърсън“. Знаехме, че този ден наближава, но ако цифрите на Световната банка са точни, той идва по-рано, отколкото много експерти прогнозираха, пише Робърт Дж. Самюълсън във „Вашингтон пост“.

Въз основа на тези данни (които отчитат състоянието до 2011 г.) съм на мнение, че БВП на Китай през 2014 г. ще достигне 16,8 трилиона долара спрямо 16,1 трилиона долара за САЩ. (Всички стойности са при твърд курс на долара от 2011 година – бел. авт.)

Това е историческо събитие, но непосредственото му значение е ограничено. То не прави китайците по-богати от американците, тъй като БВП на Китай е разпределен между много повече хора. В САЩ БВП на човек от населението – приблизителен измерител на жизнения стандарт – е около пет пъти по-голям, отколкото в Китай – около 50 000 долара на човек спрямо 10 000 долара.

Освен това статутът на Китай като икономическа сила е утвърден, независимо дали неговият БВП надвишава американския или не. През 2012 г. Китай стана страната с най-голяма търговия в света, отбелязва глобалният институт „МакКинзи“.

И все пак данните на Световната банка са впечатляващи. През 2011 г. икономиката на САЩ още беше по-голяма от китайската. За да получа актуална оценка за тази година, използвах данните за икономическия растеж на двете страни през 2012 г. и 2013 г. плюс прогноза за 2014 г. Тъй като икономиката на Китай нараства по-бързо от американската, китайският БВП през 2014 г. ще изпревари американския.

Тези изчисления отразяват широки тенденции, тъй като измерването на икономики на различен етап на развитие и с отделни валути е трудно. Използваната тук техника (наречена „паритет на покупателната способност“) сравнява стойността на сходни продукти в различни страни с цел да се постигне обща изходна позиция.

Огромните колебания във „вкусовете, културите, климата, ценовата структура и наличността на продуктите“ обаче усложнява резултатите, отбелязва икономистът Тимъти Тейлър.

Някои икономисти използват обменните курсове, за да правят сравнения, но това също води до сериозно изкривяване на данните. Според изчисленията, направени въз основа на валутните курсове, китайската икономика продължава да е по-малка от американската.

Цифрите поставят дълбоки въпроси. Най-важният вероятно е свързан с естеството на глобалната геополитика. Американският и китайският мироглед рязко се различават.

Поуката, която си извлякоха американците от Голямата депресия и Втората световна война, е, че изолационизмът на САЩ през 20-те и 30-те години на миналия век е допринесъл и за двете.

Американската външна политика след Втората световна война наложи схващането, че за да бъде светът по-мирен и благоденстващ, е необходимо лидерството на САЩ.

Според американското разбиране, ако страните приличат повече на САЩ – станат демократични и богати, световните конфликти ще изчезнат. Американската военна мощ от създаването на НАТО през 1949 г. до „войната с тероризма“ има за цел да сведе до минимум заплахите за сигурността на това икономическо виждане.

За разлика от САЩ Китай не се опитва да прекрои света по собствен образ и подобие. Китай иска глобална система, която да подпомага неговия силен вътрешноикономически растеж, възприеман като ключов фактор за властта на комунистическата партия.

Външните пазари би трябвало да останат отворени, Китай би трябвало да има лесен достъп до петрола, зърнените култури и минералите, от които се нуждае икономиката му.

„Пекин продължава да гледа на действията и политиката си повече през тясната перспектива на националните си интереси, отколкото от позицията на световен лидер“, пише във в. „Уолстрийт джърнъл“ икономистът Есуар Прасад от университета „Корнел“. САЩ например не получиха особена подкрепа от Китай в усилията за обуздаване на ядрените програми на Северна Корея и Иран.

Съвместното съществуване на двата мирогледа не е безпроблемно, но предвид факта, че Китай става все по-богат, съперничеството със сигурност ще се засилва.

Икономическата мощ – способността да даваш или отнемаш предимства на други държави и да влияеш на световните пазари и инвестиционни потоци – бавно преминава на страната на Китай.

Конфликтите изглеждат неизбежни.

 

Източник: http://www.bgmak.eu

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/26/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%E2%84%961-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%B2%D0%BF/

Тайната война на САЩ

Антена за подслушване на АНС край Берлин

Антена за подслушване на АНС край Берлин

Имат ли право американските тайни служби да се разпореждат на чужда територия така, както в собствената си страна?

Очевидно да – съдейки по разкритията на екип от германски журналисти.

Разкритията на „Зюддойче Üайтунг“ и на Северногерманското радио (НДР) са доста парливи. От тях става ясно, че особено там, където са разположени американските военни бази в Германия, агенти на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност (АНС), Сикрет Сървис и американското министерство на вътрешната сигурност са можели да работят абсолютно необезпокоявано – независимо, че се намират на територията на чужда държава. А и в Германия все още има 43 000 американски войници.

От разкритията на „Зюддойче Цайтунг“ става ясно например, че от американските бази „Рамщайн“ и „Щутгарт“ са издавани заповеди за смъртоносни нападения с безпилотни самолети в Сомалия.

Решението за акцията „Африком“, задействана от германска територия, е било взето съвместно с германското правителство, казва Джон Гьоц – един от 20-те журналисти, които в продължение на две години са разследвали характера на подкрепата, оказвана от Германия на американските тайни служби и на американските военни.

Журналистическият екип публикува резултатите от своето разследване в серия от материали под общото заглавие „Тайната война“.

От тях става ясно, че сътрудници на американските тайни служби са имали значителни правомощия на редица възлови места: под техен контрол са се намирали контейнерите с товари по германските пристанища. Те са можели дори да определят кои товари да бъдат превозвани и кои – не.

Германското правителство е знаело какво се случва

От разкритията излиза също така, че германското правителство е издавало многобройни (над 200) специални разрешителни на американски фирми, натоварени от американското правителство да извършват деликатни поръчки в Германия.

Сред тях, по данни на разследващите журналисти, е и разработката на софтуер, който с помощта на сателитно наблюдение създава поведенчески профили на определени хора.

На франкфуртското летище, например, германската полиция подпомогнала американските агенти да попречат на един естонец да замине във ваканция, макар да не е имало международна заповед за арест. Всичко това говори, че е съществувала тясна връзка между службите за сигурност на двете страни.

На този фон твърдението на федералното правителство, че не е подозирало нищо за шпионските акции на американците на германска земя, изглежда все по-невероятно.

Голяма част от действията на американците са били извършвани в „сива“ правна зона. Американски служители по принцип нямат правото да извършват в Германия дейности, нарушаващи суверенитета на държавата. Германските политици обаче постоянно се позовават на т.нар.

„Статут за войските на НАТО“, съгласно който германската държава е задължена да защитава войниците на съюзническите войски от САЩ и да им гарантира свобода на действие. Преди година историкът Йозеф Фошепот установи, че някои тайни споразумения между Германия и САЩ, сключени през 50-те години на миналия век, са валидни и до днес. А след терористичните нападения от 11 септември 2011 година са били сключени и нови тайни споразумения.

„Това, което ме шокира, е начинът, по който федералното правителство е сключвало много от тези договорености със САЩ без да уведоми за това парламента“, казва журналистът Джон Гьоц.

В рамките на своите разследвания той се е натъкнал дори на една германска молба към американците – да запазят в тайна наличието на някои от американските военни обекти в Германия.

„Това би довело до ненужни обществени дискусии в страната“, се казва в документа, предаден от американския военнослужещ Брадли Манинг на Уикилийкс.

Доказателствата не са от Сноудън

Американското посолство в Берлин определено не е очаровано от всички тези разкрития. Оттам отказват комантар, но в писмена позиция се жалват от „чудовищните обвинения“. Журналистът Джон Гьоц разяснява по този повод, че той и неговите колеги са провели класическо журналистическо разследване, в което всяко твърдение е било доказвано многократно.

Проучванията са били правени в публично достъпни архиви на американското правителство, както и в американските военни бази в Германия, като паралелно са били водени разговори с бивши представители на тайните служби.

„Изненадващо е колко охотно и дружелюбно ни бе предоставяна информацията“, разказва Гьоц. А както посочва Фредерик Обермайер, също член на разследващия екип, сериозни заплахи или пречки по време на работата не е имало.

Журналистическият проект стартирал навремето поради това, че в дигиталния атлас „Google-Maps“ имало прекалено много германски райони, които били заличени. Разследванията в крайна сметка показали, че именно в тези точки са разположени американските военни обекти.

„Това предизвика любопитството ни“, казва Гьоц. От което следва, че разкритията на журналистите от НДР и „Зюддойче Цайтунг“ не се базират на сведения от Сноудън, а са собствен продукт.

 

Автор В. Дик, Б. Михайлова

Източник: http://www.dw.de

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/26/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89/

Сериозна заплаха за долара: Русия готви глобален отговор на украинските събития

Сериозна заплаха за долара: Русия готви глобален отговор на украинските събития  След преврата в Киев се появи съвсем реална перспектива за началото на трета световна. Въпреки това, основният конфликт се разгръща не в  източната част на Украйна, а по-скоро, войната е в сферата на икономиката. Нейните участници са най-големите централни и търговски банки, мултинационални корпорации, валутни борси. Залогът е бъдещето на петродоларите като световна резервна валута.

САЩ, ЕС и Великобритания започнаха тази безразсъдна авантюра с надеждата, че Русия просто ще се примири с това, което се случва. Те не изчислиха правилно и това как останалата част от света ще реагира на агресията в Украйна, спонсорирана от Великобритания и Америка. Последиците от този велик пропуск  няма да бъдат ограничени до руската анексия на Крим. По цял свят се забелязва ответна реакция, която сериозно застрашава долара.

Как можаха във  Вашингтон, Ню Йорк и Лондон босовете да  проявят такова невежество, без да предвидят цялостните дълбоки последици, които могат да унищожат всичките им планове? Защо не се замислиха за възможността от  непредвидени обстоятелства? Във всеки случай, тяхното фиаско в Украйна, показва изключително безразсъдството, което рядко се среща на международната арена.

Разпалвайки гражданска война в Украйна, Съединените щати и Европейският съюз се стремяха да отклонят  вниманието от вътрешните си проблеми и да спасят  бързо потъващия кораб на ЕС. В допълнение, американските петролни и газови компании са много заинтересовани от  европейските енергийни пазари, както и от ресурси и тръбопроводи на територията на Украйна. Страната е особено примамлива мишена за англо-американската коалиция и заради стратегическото си местоположение и размери.

Повече от два века САЩ и Великобритания се опитваха да изолират Русия в глобалната геополитическа шахматна дъска. Изместването на Русия към източноазиатската икономическа орбита и по-тясно сътрудничество с Китай,  създаде осезаема заплаха на хоризонта на западните сили. Тези и други не толкова очевидни причини накараха западната  коалиция буквално да подпише  собствената си смъртна присъда, разгневявайки руската мечка.

Русия предприема сериозни стъпки, и всяка държава, която е закрепила своя вагон към доларовия влак на САЩ, трябва да се замисли. Така, един от разработчиците на Евразийския съюз и съветник на  Путин Сергей Глазьов, в статията си очерта план „за подкопаване на икономическата мощ на САЩ“, за да принуди Вашингтон да спре гражданската война в Украйна. Според Глазьов, единственият начин да се принудят САЩ да се откажат от плановете си, е да се отприщи нова Студена война – е да се порази доларовата система.

На Запад се опитват да провокират военна инвазия на Русия в Украйна, използвайки киевската хунта  като примамка, казва Глазьов. В случай на успех това  ще даде на Вашингтон редица важни предимства. Първо, Америка ще бъде в състояние да наложи нови санкции срещу Русия, отписвайки задълженията на  САЩ към руските структури. По-важното е, че руските компании няма да могат да обслужват задълженията си към европейските банки.

Глазьов смята, че „третата фаза“ на санкциите срещу Русия ще струва много скъпо за икономиката на ЕС. Прогнозираните кумулативни загуби надхвърлят трилион евро. Икономиката на ЕС ще получи тежък удар, а САЩ ще се превърнат в единственото „сигурно убежище“ в света. Строгите санкции ще изместват „Газпром“ от европейския пазар, давайки път на ВПГ от  Съединените щати.

Въвличането на европейските страни в нова надпревара във въоръжаването и военни действия срещу Русия ще засилят политическото влияние на САЩ в Европа, което ще помогне Вашингтон да наложи на ЕС американската визия за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Това споразумение ще превърне ЕС в огромна икономическа колония на САЩ. Според Глазьов, подбуждане на нова европейска война, може да е от полза само на САЩ, а  на смия ЕС ще донесе не нещо друго, а само неприятности. Вашингтон многократно е използвал глобалните и регионални конфликти, за да укрепи американската икономика. И сега в Белия дом се опитва да повторят стария си трик, с помощта на гражданската война в Украйна.

Комплектът от предложените от Глазьов мерки е  насочен в сърцето на военната машина на САЩ – печатницата на Фед. Съветникът на Путин предлага да се създаде широка антидоларова коалиция с тези страни, които са готови да се измъкнат от разплащания в американска валута. Членовете на съюза също така трябва да се откажат от доларовите  инструменти за  своите валутни резерви. Aнтидоларовата коалиция може да бъде първата стъпка към създаването на антивоенен съюз, насочена към прекратяване на агресията на САЩ.

Не е изненадващо, че главната роля в тази политическа коалиция Глазьов отрежда на европейската бизнес общност, тъй като опитите на Америка да инициират  война в Европа и да започнат нова студена война,  заплашват интересите на европейския крупен бизнес. И трябва да се каже, че съветникът на Путин не греши в  своите заключения, ако се съди по усилията, които в момента предприемат водещи бизнесмени от Германия, Франция, Италия и Австрия за прекратяване на санкциите срещу Русия. Колкото и да е странно за Вашингтон, войната в Украйна може скоро да се превърне в борба за независимост на  Европа от САЩ, и в същото време и в битка срещу долара.

Отговорът на Русия поразява със своята увереност и  искреност, защото Москва рядко съобщава  намеренията си в такива важни стъпки в „голямата игра“. От това можем да направим само един извод – страните от БРИКС са взели курс за окончателно ликвидиране на споразумението от Бретън Уудс. Освен това, англоамериканската коалиция не остави на  Владимир Путин друг избор, освен окончателен срив на петродоларите.

Русия е наясно, че тя е изправена пред сериозна заплаха за своето съществуване. Но Путин вижда много добре, че обстоятелствата може да са на страната на Русия.

Страните от икономическия блок, изкуствено подкрепящ долара се срива под собствената си тежест. Неспиращата от 2008 г. насам икономическа и финансова нестабилност се превръща в  непоносима тежест, за и без това проблемния Европейски съюз. Така че САЩ вече не могат да разчитат на традиционната подкрепа на Европа.

Не се нуждае Европейският съюз и от сериозна война в  неговите покрайнини, особено като се има предвид, че ще се възползва от този икономически импулс само Америка. На  Европа са и много  двете световни войни. Задаващата се трета световна, в областта на икономиката и финансите не обещава нищо добро на ЕС. Така че истинският въпрос е дали  големите европейски играчи ще сменят приоритетите.

Според някои прогнози, на хоризонта на  някога могъщия долар е е надвиснала наистина огромна заплаха. Бъдещето изглежда мрачно за тези, които  активно са инвестирали в американски държавни ценни книжа и други инструменти, деноминирани в долари. От тази разгръщаща се катастрофа полза ще има само за тези, които правят залог на срива на долара като световна валута. Остава само да се надяваме, че създателите на тази ситуация, ще  осъзнаят грешката на своите действия и ще  изоставят своите планове. Да се играе с газопроводи, преминаващи през територията на Украйна, е като да гледаш как огъня стига до огромно буре с барут – в сърцето на Европа!

Но от друга страна, може би,  колапсът на долара – това е единственият начин да се  сложи край на „държавния  тероризъм“, систематично използван от западните сили за да контролират територии, природни ресурси и тръбопроводи. Или да се постигне стратегическо, геополитическо господство, което е бил многократно обявявано от един от външнополитическите ментори на президента Обама, ярък  поддръжник на Студената война – Збигнев Бжежински.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Източник: http://epochtimes-bg.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/26/%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2/