Monthly Archives: June 2014

Кат Русия няма втора

Кат Русия няма втораЕвропейските лидери дават на Русия срок до понеделник да промени политиката си спрямо Украйна или… ще наложат на Москва нови санкции.

Това е новината от вчерашния Европейски съвет – в типичен протоколен стил, с познат менторски тон и очакваната поредна заплаха, която отдавна звучи като виц.
Донякъде странно, донякъде пародийно е това поведение.

От една страна, казарменият принцип „Когато говориш с мен – ще мълчиш“, едва ли е най-конструктивната форма на дипломация.

Затова е твърде съмнително доколко искрени са въпросните евролидери в очакванията си „Москва активно да използва своето влияние“, така че като с магическа пръчица да въдвори ред в размирна Украйна.

Вярно, без нейно участие в процеса за разрешаване на всички конфликтни ситуации, свързани с киевския пъзел, решения трудно могат да се намерят, камо ли да проработят ефективно.

Но какво точно се предписва на Русия да направи, за да намали напрежението?

Не е ли работа на Порошенко и на бунтовниците „започването на преговори по същество за прилагането на мирния план“?
А интересно какво направи самият ЕС, за да спре насилието и избиването на мирни граждани в Източна Украйна?

При положение, че Русия вече предприе доста стъпки за деескалация на конфликта.

Преди дни по искане на Путин горната камара на руския парламент отмени постановлението, което му позволяваше да използва въоръжените сили на територията на Украйна.

Освен това руските войски, които бяха струпани по границата, бяха върнати по казармите.

Самият Путин заяви, че приветства плана на Порошенко, но предупреди, че въведеното седемдневно спиране на военните действия е твърде кратко, за да реши кризата.

Е, няма как безмълвно да съзерцава действията на „Десен сектор“ спрямо етническите руснаци в Източна Украйна.

Затова и думите му, че Москва ще реагира, ако касапницата продължи, не са лишени от логика.

Иначе изгорените в Одеса също крещят за възмездие.

Но ЕС удобно си затваря очите и като че ли забрави за тях.

 

Автор: Валентин Георгиев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/29/%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0/

Държавата плаща на руски студенти да учат в най-големите чужди университети

Държавата плаща на руски студенти да учат в най-големите чужди университетиВисококвалифицираните кадри по програмата „Глобално образование“ ще се завръщат в Русия

Поста­нов­ле­ни­ето за финан­сова под­крепа на рус­ките сту­денти в чуж­бина вече е подпи­сано, а в спи­съка са вклю­чени най-​големите и пре­стижни вузове по света, информира в. „Изве­стия”, доба­вяйки, че преми­ерът Мед­ве­дев е попи­сал документа мина­лия петък.

Става дума за сту­денти, които само­сто­я­телно са постъпили в някой от избро­е­ните в спи­съка на пра­ви­тел­ството вузове.

Програмата се нарича „Гло­бално обра­зо­ва­ние” и дава възмож­ност на всеки желаещ да влезе в чуж­де­стра­нен уни­вер­си­тет и да се обу­чава там за сметка на държав­ния бюджет.

Раз­бира се, при опре­де­лени усло­вия: да е със степен бака­лавър, което авто­ма­тично изклю­чва сту­ден­тите от дол­ните кур­сове; сту­дентът се задължава да отра­боти сред­ствата, вложени в обу­че­ни­ето му, като работи 3 години в руска фирма, като при нару­ше­ние на дого­вора заплаща глоба в три­кра­тен размер на вложе­ната в обу­че­ни­ето му сума.

Програмата е раз­че­тена за 20142016 година, като за това време се пла­нира за държавна сметка да учат в чуж­бина 1 500 души. Общият обем на инве­стици­ите от бюджета са около 4,4 млрд. рубли за три години.

Програмата е тряб­вало да бъде утвър­дена още през 2012 г., но бюро­краци­ята, както и забе­леж­ките на пре­зи­дента, че не са достатъчно ясни меха­низмите и инструмен­тите за завръща­нето в Русия на участващите в програмата.

Реше­ни­ето било наме­рено с при­ема­нето на новия Закон за обра­зо­ва­ни­ето, в който е въве­дено поня­ти­ето „целеви дого­вор за обу­че­ние”, пре­дви­ждащ глоба за нару­ше­ние на дого­вора, пояс­ня­ват от Агенци­ята за стра­теги­че­ски иници­а­тиви (АСИ) — раз­ра­бот­чик на програмата.

В „Гло­бално обра­зо­ва­ние” могат да участват маги­стри, аспи­ранти, бака­лаври, млади учени изсле­до­ва­тели и др. От нея съзна­телно са изклю­чени сту­ден­тите, като се предпо­лага, че пре­тен­ден­тите ще са вече оформени лич­но­сти и оти­ват да учат, за да повишат ква­лифи­каци­ята си, а не про­сто да полу­чат диплома.

Пре­дел­ната сума за обу­че­ние на един човек е 1.5 млн. рубли. Раз­ра­бот­чиците на програмата уточ­ня­ват, че ако в даден уни­вер­си­тет от спи­съка поже­лаят да след­ват напри­мер 50 души по утвър­де­ните от пра­ви­тел­ството спе­ци­ал­но­сти, обу­че­ни­ето ще бъде финан­си­рано в рам­ките на уста­но­ве­ните квоти.

За коор­ди­нация на програмата Мини­стер­ството на обра­зо­ва­ни­ето и нау­ката — гла­вен кура­тор на про­екта, ще съз­даде спе­ци­а­лен феде­ра­лен опе­ра­тор, а АСИ ще коор­ди­нира рабо­тата по тру­до­устройството на участ­ниците в „Гло­бално обра­зо­ва­ние” след завръща­нето им в Русия.

Няма да има спе­ци­а­лен под­бор на участ­ниците, няма да има и ника­кви коми­сии, които да реша­ват кой да замине за чуж­бина. Жела­ещите ще се под­ре­ждат на елек­тронна опашка като се реги­стри­рат на спе­ци­ално съз­да­ден уеб­сайт, където могат да про­сле­дят разглеж­да­нето на заяв­ката им за отпус­кане на сред­ства за обучение.

Няма опа­се­ния, че санкци­ите срещу Русия по повод ситу­аци­ята в Украйна могат да се отра­зят на програмата, защото АСИ не е поли­ти­ческа струк­тура, убе­ден е гене­рал­ният дирек­тор на АСИ Андрей Ники­тин. По думите му това е много сери­о­зна работа, насо­чена към бъдещето, резул­татът няма как да се про­яви след една или две години.

Комен­та­рите на про­фе­си­о­на­ли­сти в обра­зо­ва­ни­ето са положи­телни. Рек­торът на РИУ „Пле­ха­нов” Вик­тор Гришин смята, че полу­ча­ва­нето на чуж­де­стра­нен опит по този начин ще се отрази положи­телно на кад­ро­вия потенциал на Русия в сфери като управ­ле­ни­ето, педагоги­ката, нау­ката, ико­номи­ката и други. Подобна прак­тика и под­ход се използ­ват в много страни по света и дават добри резултати.

Дирек­торът на Инсти­тута за раз­ви­тие на обра­зо­ва­ни­ето към Висшата школа по ико­номика Ирина Абан­кина смята, че подобна прак­тика е всъщ­ност пре­да­ване на меж­ду­на­родни стан­дарти в обра­зо­ва­ни­ето по света и се използва от всички раз­ви­ващи се страни.

По думите й Китай напри­мер е изпращал в уни­вер­си­тети на Европа и Аме­рика до 30% от сту­ден­тите и сега вече има сформи­рано кад­рово поко­ле­ние обра­зо­вано в най-​добрите вузове по света.

Същият под­ход използва и Индия, чиито сту­денти се обу­ча­ват в САЩ и Англия.

Абан­кина отбе­лязва, че и в рус­ките вузове и в обра­зо­ва­ни­ето сега се влагат много сред­ства, но все пак има утвър­дени све­товни марки в обра­зо­ва­тел­ната система, които са сформи­рали екс­клу­зивни програми за подго­товка, от които би тряб­вало да се възполз­ват и рус­ките студенти.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/29/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%83/

Промени по Южен поток не могат да се правят

Алексей Милер

Алексей Милер

Промени в междуправителствените споразуменияпо Южен поток не могат да се правят. Това заяви на брифинг ръководителят на газовия холдинг Алексей Милер, цитиран от ИТАР-ТАСС и БТА.
Милер заяви, че никакви промени в междуправителствените споразумения по проекта не могат да бъдат внасяни.

„Трябва да се разбере, че международният договор има предимство над вътрешното законодателство, изтъкна той, имайки предвид не само законодателството на отделните страни, но и на икономически съюзи като Европейския съюз.

Милер се позова на Виенската конвенция от 1969 година за международните договори. Ръководителят на Газпром допълни, че сключените споразумения по Южен поток не могат да бъдат денонсирани в едностранен план.

Газпром се надява до края на годината да има всички възможности за заместване на средноазиатския газ, посочи Алексей Милер.

На 2 юни Еврокомисията съобщи, че стартира наказателна процедура срещу България заради нередности около „Южен поток”. В отговор София временно спря работата по проекта.

Опасенията на Брюксел са, че при избора на изпълнители не са спазени изискванията на ЕС.

Не се говори за спиране на проекта „Южен поток“. След привеждане в съответствие с европейското законодателство, „Южен поток“ ще продължи.

Това каза министър-председателят Пламен Орешарски заБНРот Брюксел, където участва в Европейския съвет.
„Има доста важни моменти в материала за енергийна сигурност, които напълно споделяме. Ние също неколкократно сме заявявали, че сме за диверсификация.

Що се отнася до „Южен поток“ – това е един частен случай.
По него вече заявих, че ние имаме силна заинтересованост „Южен поток“ да продължи, така както и останалите страни, през чиито територии минава. Вие видяхте, че наскоро Австрия подписа споразумение с руската страна.

Същите позиции заемат и останалите страни“, заяви премиерът Орешарски.

Морският участък на Южен поток трябва да мине по дъното на Черно море от компресорната станция Русская на руското крайбрежие до българското крайбрежие.

Общата дължина на черноморския участък е планирана да бъде над 900 километра при максимална дълбочина над 2 километра с проектна мощност 63 милиарда кубични метра.

Първите доставки по газопровода се очакват в края на 2015 година.

 

Източник: http://dnes.dir.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/29/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0/

Защо Юнкер?

Жан-Клод Юнкер

Жан-Клод Юнкер

Номинирането на Жан-Клод Юнкер се коментира като поражение за британския евроскептицизъм. Но дали Юнкер не е представител на онзи европейски „балон с въздух под налягане“, който може бързо да се спука, питат се мнозина.

Едва ли има друг, който така добре да познава европейската политика, както Жан-Клод Юнкер. Почти 20 години той беше премиер на Люксембург и участва в безброй заседания на Съвета на Европа.

Осем години беше и председател на Еврогрупата. И то по време, когато общата европейска валута и целият ЕС преживяха най-тежката си криза. Оттогава насам някои наричат Жан-Клод Юнкер – „Мистър евро“.

Днес той скромно отбелязва: „Еврото и ЕС бяха в опасност. В рамките на скромните си възможности, сторих всичко, за да предотвратя катастрофата“. Непосредствената криза може и да е отминала, но последиците от нея останаха. Според Жан-Клод Юнкер, най-голямото бреме за европейския континент е безработицата и особено младежката безработица.

„Най-благородната задача на Европа е да даде надежда и перспектива на младите безработни, за да не се превърнат те в изгубено поколение“, казва Юнкер.

Какви всъщност са неговите позиции?

Християндемократът Жан-Клод Юнкер се застъпва смело за социалната политика. Той бичува спекулантите и ненормално високите мениджърски заплати, защитава обикновените работници и техните права. Но това не бяха ли приоритетите на социалистите? На какви позиции всъщност стои Жан-Клод Юнкер?

Редакторката в обществено-правното радио на Люксембург Пия Опел твърди, че е много трудно да се обхване политическата позиция на Юнкер.

„Той успява в един отговор да включи две пълни противоположности. Жан-Клод Юнкер обича да гарнира изреченията си и с някоя суховато-хаплива забележка понякога на френски, на немски или английски език“, казва тя в разговор с Дойче Веле.

Някои критици смятат неопределеността на Юнкер за негова слабост. Неговият най-голям съперник Мартин Шулц например е категоричен ляв кандидат. Но който иска да стане председател на ЕК, трябва в известен смисъл да обединява всички в Европа. Изглежда Жан-Клод Юнкер вътрешно е разбрал тази необходимост, особено в контекста на кризата.

„Ние не бива да допуснем нови стени и демаркационни линии в Европа. Алергичен съм срещу разделението Север и Юг, голям и малък, силен и слаб. Аз искам да градя мостове, да обединявам. Искам да стана машина за консенсус в Европа“, казва Жан-Клод Юнкер.

Изразител на статуквото

Той е научил и още нещо. На европейските граждани им е дошло до гуша от брюкселските регламенти и нормативи, като забраната на обикновените електрически крушки и уеднаквяването на размерите на крушите.

„Голямата ориентация на Европа към детайлите, убива Европа като цяло“, казва Юнкер. Не са прави и тези, които приписват на убедения европеец блянове за европейска супердържава, казва люксембургската журналистка Пия Опел.

„Той е противник на пълната интеграция на ЕС до степен, при която ще изчезнат националните държави. За разлика от нашата еврокомисарка Вивиан Рединг, която непрекъснато говори за Съединени европейски щати, Юнкер по-скоро поддържа статкувото“, казва тя.

Няма съмнение, че Жан-Клод Юнкер има всички качества за председателския пост в ЕК. Той е опитен политик и полиглот, с умерени възгледи и е приемлив като компромисен кандидат за много национални правителства. Жан-Клод Юнкер обаче има и слаби места.

В европейски мащаб той е известен само в кръга на ЕС. Освен това той с право минава за чест от брюкселската система, срещу която екстремистки и антиевропейски партии проведоха успешна изборна борба.

„Решението да се номинира Юнкер се представя като решение в полза на демокрацията. Но по същество той е представител на онзи европейски въздушен балон, който може да се надува, докато не се спука. Дали британците ще го пукнат или това ще стане чрез еврото?“, пита се холандският вестник „Де Теграаф“.

В едно обаче изданията са почти единодушни: номинирането на Юнкер за председател на Еврокомисията е катастрофално поражение за британския премиер Камерън, който беше обещал на своите избиратели, че ще успее да извоюва нови предимства и свободи за британците пред ЕС.

 

Автор К. Хаселбах, К. Цанев

Източник: http://www.dw.de

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/29/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%8E%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%80/

Европейската мечта на Украйна скоро ще се превърне в крах

Европейската мечта на Украйна скоро ще се превърне в крах27 юни веро­ятно ще бъде обявен от киев­ските вла­сти, поели управ­ле­ни­ето на стра­ната след анти­кон­сти­туци­онни и насил­ствени действия на нео­фашистки форми­ро­ва­ния, за велика дата в новата исто­рия на Украйна.

Петро Порошенко  подписа ико­номи­че­с­ката част от Спо­ра­зуме­ни­ето за асоци­и­ране с ЕС и най-​после „укра­ин­ската мечта”  се сбъдна. В рам­ките най-​много на няколко месеца обаче смет­ката ще бъде пре­дявена и тя ще бъде доста солена.

Програмата на ЕС за ико­номи­ческа помощ за Украйна е около 11 мили­арда евро. От тях малко над 1,5 мили­арда ще бъдат предо­ста­вени тази година, още тол­кова трябва да бъдат отде­лени от фон­до­вете на ЕС до 2020 г.

Оста­на­лите 8 мили­арда са вклю­чени в меха­низма на финан­си­ране на кон­кретни про­екти по линия на Европе­й­с­ката банка за въз­ста­но­вя­ване и раз­ви­тие и Европе­й­с­ката инве­стици­онна банка.

Реа­ли­за­ци­ята на тези инве­стиции обаче ще зависи пряко от ефек­тив­но­стта на ико­номи­ката на Украйна. Кой, по какви пока­за­тели и кога ще оце­нява ефек­тив­но­стта на една ико­номика в упадък не е ясно.

Окон­ча­тел­ният текст на документа, който е подго­т­вен за подпи­сване в този паме­тен за Украйна ден, все още не е съгла­су­ван.

Въпреки това, вече се знае, че стра­ната ще отвори своя пазар за европе­йс­ките про­дукти и ще поеме задълже­ни­ето да при­веде про­из­вод­ството си в съо­т­вет­ствие с европе­йс­ките стан­дарти. Освен това, Украйна трябва да намали соци­ал­ните помощи и да повиши данъците за насе­ле­ни­ето.

Това озна­чава ико­номи­че­ски крах за пове­чето предпри­я­тия и за всеки отде­лен граж­дани на страната.

Спо­ред експерта от рус­кия Инсти­тут за све­товна ико­номика и меж­ду­на­родни отноше­ния Вла­ди­мир Пан­тин за Европа, раз­бира се, това ще осигури нов голям пазар, какъвто е Украйна.

Що се отнася до самата Украйна, в нача­лото асоци­аци­ята може да донесе дори леко повиша­ване на жиз­не­ния стан­дарт.В сми­съл, че ще се появят нови про­дукти, дори и някои нови тех­но­логии.

„Само след няколко месеца обаче това ще се отрази по най-​катастрофален начин на укра­ин­ската ико­номика. Такова е мне­ни­ето на абсо­лютно всички експерти и всички ико­номи­сти.

Ще започ­нат масови закри­ва­ния на предпри­я­тия. Започ­вайки от леката промиш­ле­ност и завършвайки с теж­ката промиш­ле­ност, мета­лурги­ята и т.н. Може да се оча­ква, че още през есента Украйна ще пожъне най-​тежките пло­дове на „европе­й­с­ката си мечта”.

И не е слу­чайно, че именно сега, през след­ващите сед­мици, укра­ин­ските вла­сти искат как­вото и да става да при­клю­чат с непо­кор­ния Юго­изток.

За да може след това недо­вол­ството, което ще пре­диз­ви­кат послед­стви­ята от това подпи­сване, да може да бъде поту­шено, без то да се наслагва върху сегаш­ните тежки про­блеми в юго­източ­ните реги­они”, казва Пантин.

Спо­ред някои социо­лози ради­кални ико­номи­че­ски реформи се пра­вят най-​добре именно в моменти на соци­ални ката­клизми, когато стреми­телно пада стан­дартът на живот на отдел­ния човек — тогава обед­ня­ва­нето се възпри­ема като по-​малкото зло.

Срещу това доста екзо­тично и дори — цинично обяс­не­ние, пове­чето експерти са песи­ми­стично настро­ени и прогно­зи­рат масови народни въл­не­ния в цялата страна. Те ще започ­нат в момента, когато укра­инците осъз­наят, че за поре­ден път са ги измамили.

Съдейки по потис­кащото състо­я­ние на ико­номи­че­с­ката и поли­ти­че­с­ката обста­новка в днешна Украйна, за съжа­ле­ние няма да се наложи дълго да се чака този кри­ти­чен момент.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/29/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D1%89/

Само Русия има интерес от стабилна и силна Украйна


Само Русия има интерес от стабилна и силна УкрайнаЦелите на САЩ и ЕС се разминават, но заедно работят за хаоса

За онези, които в края на фев­ру­ари гле­даха репор­тажите за случ­ващото се не само в Киев, но и в много други укра­ин­ски гра­дове, не бе трудно да стиг­нат до извода, че в стра­ната цари пълен хаос и лип­сва какъвто и да било кон­трол.

Затова първо трябва да раз­бе­рем, кои всъщ­ност са игра­чите в сблъ­съка, какво целят. Тогава можем да вник­нем в съби­ти­ята в Украйна, вклю­чи­телно и кой дърпа конците и какво ще последва.

Няма съм­не­ние, че голяма част от насе­ле­ни­ето на Украйна изпит­ваше остро недо­вол­ство от управ­ля­ващия режим, от самия пре­зи­дент Яну­ко­вич, както и от посо­ката на раз­ви­тие на стра­ната в продълже­ние на години. За всички вече е ясно, че Украйна изцяло се кон­тро­лира от раз­лични групи олигарси — ситу­аци­ята силно напомня за Русия през 90-​те години, но е още по-​лоша.

Мно­зин­ство укра­ин­ски поли­тици се про­да­ват на онзи, който плаща повече. това са и депу­та­тите, и пре­зи­дент­ската адми­ни­страция, и губер­на­то­рите, и чле­но­вете на пра­ви­тел­ството, самият експре­зи­дент Яну­ко­вич. Олигар­сите кон­тро­ли­рат меди­ите, съди­лищата, полици­ята, бан­ките и всичко оста­нало. Непо­сред­стве­ният резул­тат е свли­ча­нето на укра­ин­ската ико­номика, която в момента е в руини.

Ето защо не е чудно, че мно­зин­ството укра­инци са нещастни и отча­яно се стремят към про­спе­ри­тет, сигур­ност, вър­хо­вен­ство на закона, възмож­но­сти за честен биз­нес, сред­ства за лично, соци­ално, про­фе­си­о­нално и духовно раз­ви­тие. Като всички хора искат достойни жиз­нени усло­вия.

Някои виждат в ЕС инструмент за постигане на целта, други изби­рат ико­номи­че­ския съюз с Русия, Бела­рус и Казах­стан. Укра­ин­ският народ обаче не играе ника­ква роля в този конфликт, обик­но­ве­ните граж­дани са само пешки за онези, които дърпат конците.

По-​голямата част от олигар­сите вяр­ват, че докато Украйна стои на анти­руски позиции, ЕС ще им поз­воли да вършат в стра­ната как­вото си искат. И са прави. От тяхна гледна точка, подпи­сва­нето на без­сми­сле­ното спо­ра­зуме­ние с ЕС озна­чава, че те ще се пре­връщат във верни васали на сво­ите нови брюк­сел­ски „сюзе­рени”, срещу което ще им бъде раз­решено да продължат да гра­бят Украйна.

Има по-​малка група олигарси, които ще загу­бят повече, откол­кото ще спе­че­лят, ако руско-​украинските отноше­ния се влошат и ако Москва постави прегради пред търго­ви­ята с Украйна, което ще й се наложи да направи, ако Киев подпише спо­ра­зуме­ни­ето с ЕС. Тези олигарси раз­чи­тат, че от Русия могат да се измък­нат повече пари, откол­кото от ЕС и тъкмо те убе­диха Яну­ко­вич да даде вне­запно „заден ход” и да се обърне от ЕС към Русия.

ЕС прежи­вява дъл­бока ико­номи­ческа, соци­ална и поли­ти­ческа криза и отча­яно опитва да се спаси от бавно надигащия се колапс. За него Украйна е основ­ният пазар за европе­йс­ките стоки. Освен това с асоци­и­ра­нето ЕС ще получи възмож­ност да изглежда по-​мощен и по-​влиятелен.

ЕС иска да се възползва от Украйна, без да се ангажира пре­ка­лено, за да избегне нега­тив­ните после­дици от склю­ч­ва­нето на как­вото и да е обвър­зващо го спо­ра­зуме­ние. Така се появя­ват 1500-​те стра­ници на евен­ту­ал­ното спо­ра­зуме­ние, което не съдържа нищо, което реално да отго­варя на оча­к­ва­ни­ята на Киев.

Целите на САЩ в Украйна силно се раз­ли­ча­ват от европе­йс­ките, откъ­дето про­из­тича и дипло­ма­ти­че­ското напреже­ние между тях, изра­зено в нецен­зур­ните думи на Вик­то­рия Нюланд. Какви обаче са целите на САЩ в Украйна?

Нека при­пом­ним изяв­ле­ни­ето на Хилари Клинтън от декем­ври 2012 г.: „Съще­ствува движе­ние, насо­чено към ресъве­ти­за­ци­ята на реги­она… Раз­бира се, то не се нарича така. Става дума за Мит­ни­че­ски съюз, Евразийски съюз или нещо от този род.

Не бива обаче да се заблуж­да­ваме — ние знаем каква е целта и се опит­ваме да форму­ли­раме ефек­тивни методи за заба­вяне и предот­вра­тя­ване на този план”. Днес не е важно дали Хилари е права в тъл­ку­ва­ни­ето си за това, в какво би се превър­нал Евразийският съюз. Без зна­че­ние е и глупо­стта на това твър­де­ние, но не трябва да се забравя, че именно в това искрено вяр­ват мно­зина вли­я­телни пред­ста­ви­тели на аме­ри­кан­ския елит.

Нека при­пом­ним и друго клю­чово изяв­ле­ние — на Збигнев Бжежин­ски, спо­ред когото: „Без Украйна Русия ще пре­стане да бъде импе­рия, а с Украйна — като първо я купи, а след това я под­чини, тя авто­ма­тично ще се превърне в импе­рия”.

Спо­ред него новият све­то­вен ред, доми­ни­ран от САЩ, е насо­чен именно срещу Русия, към ней­ното разцеп­ле­ние, а Украйна е форпо­стът на Запада в бит­ката про­тив въз­раж­да­нето на Съвет­ския съюз. Без зна­че­ние дали са прави, Бжежин­ски и Клинтън дават ключа към раз­би­ра­нето на сегаш­ната поли­тика на САЩ към Украйна: да не се допусне пре­връща­нето на Русия в свръх­държава. За тях — за раз­лика от европе­йците, целта не е „да полу­чат Украйна”, а да „не поз­во­лят на Русия да я получи”.

Най-​важното е: от аме­ри­кан­ска гледна точка хао­сът, без­ре­диците и дори граж­дан­с­ката война са предпо­чи­тани пред всяка форма на ико­номи­че­ски или поли­ти­че­ски съюз между Киев и Москва. За САЩ това е безплатна игра: кол­кото по-​големи са загу­бите за Русия, тол­кова по-​голяма е печал­бата за Вашингтон.

Кол­кото и пара­док­сално да изглежда, но неза­ви­симо от изклю­чи­тел­ната бли­зост между укра­ин­ския и рус­кия език и кул­тура, неза­ви­симо от дългата обща исто­рия, неза­ви­симо че заедно нане­соха пораже­ние на нацистка Герма­ния, неза­ви­симо от тес­ните ико­номи­че­ски връзки исти­ната е, че Русия не се нуж­дае осо­бено от Украйна. Клинтън и Бжежин­ски оче­видно бър­кат.

Нещо повече, Русия няма ника­кво наме­ре­ние да въз­ражда Съвет­ския съюз, още по-​малко да се пре­връща в импе­рия. Това е абсо­лютна глупост, иди­от­ска про­паганда, с която залъг­ват масите на Запад, клише от времето на сту­де­ната война, което съвършено не отго­варя на днеш­ната реал­ност. Освен това Русия е свръх­държава, спо­собна да отправи пре­диз­ви­ка­тел­ство към ЕС и САЩ, взети заедно.

За какво й е на Русия Украйна? Укра­ин­ската ико­номика е в руини, в стра­ната цари неве­ро­ятно соци­ално и поли­ти­че­ско напреже­ние, а Украйна няма такива при­родни ресурси, които да са нужни на Русия.

Кол­кото до твър­де­ни­ята, че Украйна й трябва, за да стане „свръх­държава”, ще напом­ним, че укра­ин­ската армия е пълен фарс, а рус­ките военни не се нуж­даят от т.нар. стра­теги­ческа дъл­бо­чина, която се впи­сва във воен­ната логика на ХІХ-​ХХ век. Съвремен­ните войни засягат цялата тери­то­рия на про­тив­ника. Русия е в състо­я­ние да затвори укра­ин­ското въз­душно про­стран­ство, без какъвто и да било ико­номи­че­ски или поли­ти­че­ски съюз с нея.

Русия се нуж­дае на първо място от ста­бил­ност и про­спе­ри­тет в Украйна. Не само защото немалка част от рус­ката ико­номика е свър­зана с Украйна, но и защото колап­сът на тол­кова голяма съседна държава несъм­нено ще окаже нега­тивно вли­я­ние върху рус­ката ико­номика.

Нещо повече, в Украйна живеят мили­они рус­наци, а мили­они укра­инци живеят в Русия. Голяма част от рус­ките семейства имат род­нини в Украйна. Затова послед­ното, което би искала Москва е граж­дан­ска война, в която тя по един или друг начин да бъде въвле­чена. От гледна точка на „голямата стра­тегия” Русия вижда бъдещето си повече на Север и на Изток, откол­кото на Юго­за­пад или в нами­ращия се в упадък ЕС.

Ако спа­ся­ва­нето на Украйна от хаоса вече е невъзможно, остава защи­тата на самата Русия от пре­ли­ва­нето на без­ре­диците извън укра­ин­ските гра­ници. Както и гаран­ти­ра­нето на сигур­но­стта на Крим. Русия би могла да предо­стави пряка помощ на Източна Украйна.

Може да предпри­еме необ­хо­ди­мите защитни мерки и да изчака или появата на достатъчно жиз­не­спо­собна поли­ти­ческа сила, която да поеме властта в Киев, или разпа­да­нето на Украйна на части.

На този фон съд­бата на обик­но­ве­ните укра­инци изглежда неза­видна. Те са необ­хо­дими на ЕС като ико­номи­че­ски роби, САЩ пък се нуж­даят от тях като „пешки” в слож­ната си геопо­ли­ти­ческа игра, а един­стве­ната държава, която обек­тивно има инте­рес от тех­ния про­спе­ри­тет е Русия.

И това е обек­ти­вен гео­ст­ра­теги­че­ски факт. Ако укра­инците се окажат пре­ка­лено наивни и пре­ка­лено заслепени от край­ния си наци­о­на­лизъм, за да го раз­бе­рат, ще трябва да пла­тят за заблу­дите си. Ако пък успеят да го осъз­наят, нека наме­рят сме­лост да действат и дадат възмож­ност на Русия да им помогне.

Най-​добре е да спрат да бъл­ну­ват за уж неиз­беж­ното наше­ствие на „силите на мос­ков­ските спе­ци­ални части”, които ще се опи­тат да окупи­рат „неза­ви­сима Украйна”.

Москва си има достатъчно други грижи, за да се концен­трира един­ствено върху укра­ин­ския проблем.

 

Автор Винс Сейкър

Източник: http://www.geopolitica.eu

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/28/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%B8/

Ирак го чака разпадане, а региона – прекрояване на границите

Сунитските въоръжени групировки продължават победоносното си шествие по страната.

Екстремистите превземат нови и нови стратегически обекти. Сред последните е една от големите иракски авиационни бази, както и няколко нефтени полета.

Съгласно данни на иракски медии, за едно денонощие там се произвеждат близо 28000 барела. Военните на свой ред започват активна подготовка за отбрана на град Хадит (на 240 километра западно от Багдад), където се намира една голяма ВЕЦ.

Ако екстремистите я превземат, те сериозно ще нарушат електроснабдяването на много региони.

В помощ на силите за сигурност, както стана известно в сряда, пристигнаха 130 военни експерти от САЩ.

Общо, както на 19 юни обяви президентът Барак Обама, САЩ ще изпратят за Ирак до 300 военни съветници.

Предстои им, по-специално, да създадат съвместни операционни центрове в Багдад и северен Ирак за размяна на разузнавателни сведения и координация на действията против екстремистите.

Междувременно експертите се съмняват, че това ще спомогне за прелом на положението в полза на официален Багдад, казва руският посланик Андрей Бакланов:

- Преди това ставаше дума за възможност от разкол в арабските страни. А тук се вижда не само че разкол, но и за първи път перспективата от преразпределяне.

Това е начало на един нов етап на трансформирането на Близкия Изток. Позицията на Русия е в уважението на традиционните граници – иначе конфликтът ще се разлее из целия регион.

Ръководството на Ирак се опитва да прави нещо. А ние ще се стремим да оказваме определено съдействие за политическо решение на назрелите проблеми.

В това време министър-председателят на Ирак Нури ал-Малики отклони призивите на редица западни страни и опозицията за формиране на временно „правителство на националното спасение“.

Той каза, че тази идея е сходна с един антиконституционен преврат. Вместо това той призова политическите сили на Ирак да сплотят редиците си пред лицето на нарастващата заплаха от страна на сунитските терористични групировки.

Ал-Малики изтъква, че „бунтът против конституцията“ е по-голяма опасност, отколкото самите екстремисти.

По този начин, официален Багдад фактически изключва възможността от национално помирение, като предпочита война „до победен край“.

Сергей Дуз

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/28/%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5/

Стоте дни на Крим в Русия

Стоте дни на Крим в РусияКримчани се гордеят, че са станали част от силна и мощна страна

Гла­су­вайки масово на рефе­рен­дума на 16 март т. г. за при­съе­ди­ня­ване към РФ, жите­лите на Крим рязко проме­ниха съд­бата си.

Времето минава, а с него сти­хват еуфо­ри­ята, поздра­ви­тел­ните речи, праз­нич­ните салюти и Крим постепенно се учи да живее по новому, по рус­ките стан­дарти, отбе­лязва РИА „Ново­сти”.

Това, което вед­нага се вижда, е огром­ната вълна на пат­ри­о­тизъм: рус­кото знаме се вее не само на офици­ални места, но и по колите, по бал­ко­ните на домовете.

И. д. гла­вата на Репуб­лика Крим Сергей Аксьо­нов при­знава, че за 100- ​те дни е имало и успехи, и про­блеми.

Послед­ните като че ли над­де­ля­ват засега, което е нормално, защото Крим е едва в нача­лото на пътя към пре­връща­нето му в образцов и само­сто­я­те­лен регион на РФ.

По думите на ръко­во­ди­теля на Държав­ния съвет на репуб­ли­ката Вла­ди­мир Кон­стан­ти­нов в състава на Русия Крим е полу­чил нови пъл­номощия, за които докато е бил в Украйна дори не е можел да меч­тае — мест­ният пар­ламент вече има зако­но­да­телни функции.

„Имам усеща­нето, че само за три месеца ние изжи­вяхме цял един живот. Пери­одът беше инте­ре­сен и динами­чен.

Изграж­даме нови парт­ньор­ски отноше­ния с феде­рал­ния център, по новому възпри­емаме роди­ната си, стра­ната — каза пред жур­на­ли­сти Вла­ди­мир Кон­стан­ти­нов. — Ние чув­стваме огром­ната брат­ска под­крепа и безпреце­дент­ната помощ от страна на рус­ките реги­они, брат­ското рамо. Гор­деем се, че ста­на­хме част от силна и мощна страна”.

За изми­на­лите сто дни крим­ската пар­ламен­тарна делегация е посе­тила 10 реги­она на РФ, подпи­сани са 4 меж­ду­пар­ламен­тарни спо­ра­зуме­ния и още пет са в процес на раз­ра­ботка.

Вла­ди­мир Кон­стан­ти­нов е убе­ден, че времен­ните труд­но­сти на пре­ход­ния период са нищо в срав­не­ние с бедата, която би застиг­нала жите­лите на Крим, ако бяха оста­нали в Украйна. След изми­на­лите сто дни кри­мчани са убе­дени, че изборът им е бил пра­ви­лен.

„Така успяхме да опа­зим благо­дат­ния край от вой­ната, без­ре­диците и наси­ли­ето”, отбе­ляза Константинов.

Крим е вече в руб­ле­вата зона, рабо­тят данъч­ните органи, хазната — това са част от резул­та­тите засега, и това не можехме дори да си го пред­ста­вим на старта, отбе­ляза мини­стърът по работа с Крим Олег Саве­лиев, цити­ран от РИА „Ново­сти”.

Сред стра­теги­че­с­ките задачи той посочва разши­ря­ва­нето на рам­ките на курорт­ния сезон за сметка на есенно-​зимния период, реша­ва­нето на про­блемите с енергий­ната сигур­ност, водо­снаб­дя­ва­нето, ути­ли­за­ци­ята на твър­дите битови отпадъци.

Съвет­ни­кът на и.д. гла­вата на репуб­ли­ката Рустам Темирга­лиев напомня, че клю­чова задача пред новия субект на РФ е било да оце­лее в слож­ните усло­вия, когато Украйна е изклю­чила тока, бло­ки­рала е системата на елек­трон­ните разплаща­ния и Северо-​Кримския канал.

Но Репуб­лика Крим благопо­лучно е пре­одо­ляла тези препят­ствия. По думите на Темирга­лиев сега не бива да „се оглеж­даме назад, а да гра­дим нови пла­нове, за да оправ­даем дове­ри­ето, ока­зано ни от ръко­вод­ството на Русия, както и надеж­дите на кри­мчани”.

Спо­ред него новите задачи пред репуб­ли­ката са форми­ране на нова струк­тура на санаторно-​курортния комплекс, пре­ори­ен­ти­ране на про­дукци­ята на крим­ските предпри­я­тия от укра­ин­ските пазари към вътреш­ните пазари на Русия и на Юго­източна Азия.

Осо­бено внима­ние трябва да бъде отде­лено на раз­ви­ти­ето на сел­ското стопан­ство, убе­ден е Темирга­лиев, осо­бено що се отнася до въз­ста­но­вя­ване про­из­вод­ството на костил­кови пло­дове и ефир­но­мас­ло­дайни кул­тури, които напълно са загу­бени в Крим и заради без­ха­бе­ри­ето на укра­ин­ските власти.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/28/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/

На вода е пусната новата руска подводница „Ростов на Дон“

„Ростов на Дон” Нов образец на дизел-електрическа подводна лодка „Ростов на Дон“ бе внедрена в експлоатация в четвъртък (26 юни) в Петербург, съобщи ИТАР-ТАСС.

Подводницата „Ростов на Дон“ е втора в серията на проекта 636.3 за Черноморския флот на Русия.

Тя е най-безшумна от всички плавателни съдове в руския флот.

„Ростов на Дон” Подводницата 636 е от трето поколение и е модификация на подводните субмарини 877 и 877 ЕКМ, знаменитата „Варшавянка“, известна в света, благодарение на своите високи тактически и технически характеристики.

На официалната церемония по спускането на субмарината на вода, главнокомандващия на ВМФ на Русия вицеадмирала Александър Федотенков съобщи, че в близките 2 години за Черноморския флот ще бъдат изработени 6 атомни подводници от този проект.

Източник: http://www.cross.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/28/%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD/

„Мирен план“ за „малка война“

"Мирен план" за "малка война"Висши международни чиновници напоследък проявяват симптоми на предпенсионна истерия. Колкото по-малко време им остава, толкова по-абсурдни изявления правят.

Колкото по-висок пост заемат, толкова повече е пяната в устата и по-застрашително звучат изстреляните фрази. Сякаш се състезават един с друг в кампанията по сплашване на Русия.
Особено се отличават най-големите началници в ЕС и НАТО – Барозу и Расмусен.

При това отправените от тях заплахи винаги идват в момент, когато дипломатическите усилия на Русия и дадена европейска страна са успели да постигнат макар и крехък напредък.

Докато западният политически елит с умиление наблюдаваше инаугурацията на украинския президент, Барозу намери за уместно да предупреди Москва да не пречи на асоциирането на Киев с ЕС: „Москва няма право на вето върху решенията на ЕС, както и да влияе на волята на отделни страни да се присъединят към него“.

За повече тежест на думите си той включи и малко военна музика: „Русия веднага да изтегли военната си техника от Югоизточна Украйна и да умиротвори сепаратистите“.
Като същ алхимик португалецът очаква продължителната употреба на лъжата за руска намеса в конфликта да се превърне в истина.

Защото от самото начало тъкмо това е целта на украинския сценарий – на всяка цена Русия да бъде въвлечена в „малка“, но продължителна братоубийствена война. И всяка стъпка, насочена към мирно решаване на кризата, заплашва изпълнението на плана.

Предизвиква колики и кисели гримаси по физиономиите на неговите автори и високоплатени изпълнители.
Няма съмнение обаче, че състезанието засега печели датчанинът Фог Расмусен. Логично – той все пак е предводител на по-мощна организация. След като съзря заговор на Москва с международни природозащитни организации срещу шистовия газ, летящата абсурдна мисъл на шефа на Алианса се приземи до конкретни оперативни дела.

„НАТО ще се заеме с укрепване отбраната на Украйна и приемането на допълнителни мерки в тази насока вече е одобрено“, рапортува той на по-големия шеф във Вашингтон. И не забрави да добави, че „сътрудничеството с Москва остава замразено, тъй като от страна на Русия не се забелязват усилия за деескалация на конфликта“.
Моментът също не бе избран случайно – обявяването на едноседмично примирие между воюващите в Донбас. Момент, когато държавни лидери се надпреварваха да ръкопляскат на „мирния план“ на Порошенко и да приветстват решението на Путин да оттегли даденото му от Сената разрешение да използва войска в Украйна.

Да, но аплодисментите бяха само шумов ефект, който трябваше да прикрие подготовката за „малката война“ срещу Русия. Няма обаче такъв смокинов лист, който да прикрие гигантските срамни за всеки здрав разум цели на Алианса.
Много факти от кръвопролитния конфликт се премълчават – за стотиците убити и хилядите прокудени, за ужасяващите разрушения и мародерства, за омерзителното промиване на мозъци и настървения национализъм.

В пропагандната кампания по подготовка на войната с Русия упорито се избягва и ролята на украинските олигарси и особено станалото вече емблематично име на Игор Коломойски. Той е елемент от националната особеност на украинската революция.

Освен че е губернатор на Днепропетровска област, където са съсредоточени големи промишлени предприятия, той разполага и със собствена армия.

Едва обявен „мирният план“ на Порошенко, Коломойски отсече: „Няма да се съобразявам с президентските намерения. Моите момчета ще воюват, докато не ликвидираме всички сепаратисти“. Олигархът поне е откровен.
Защо обаче не се чу нито дума на упрек срещу него?

Защо т.нар. президент не може да го озапти?

Първо, защото губернаторът-феодал работи в правилната посока – към поддържане огъня на конфликта. И второ, защото неговите батальони са по-силни, по-страшни и по-жестоки от редовната армия на главнокомандващия Порошенко.

Те могат да свършат повече работа в „прочистването“ на югоизтока от „вредни руски елементи“. А през това време НАТО ще бърза с обучението и модернизацията на украинската армия, с нейното превъоръжаване главно с американско оръжие и оборудване.

Този процес влиза в сметката на т.нар. кредити по спасяване на фалиращата икономика на страната.

Чистото име на Коломойски се пази и защото неговата идея за „велика украинска стена“ по границата с Русия се одобрява.

Оказва се, че САЩ вече са дали около 10 млн. долара за „укрепване на границата“.
Това обяснява и лицемерните аплодисменти за „мирния план“ на Киев, който всъщност е ултиматум към опълчението на Донбас за капитулация.

Така става ясно и бързането с промените в конституцията, разработени еднолично от президента, които Радата веднага послушно ще гласува.

И спешното подписване на споразумение за асоцииране към ЕС.

Всичко в името на голямата цел – превръщане на Украйна в плацдарм срещу Русия, в нов клиентски терен за военно-промишления комплекс на САЩ.

 

Автор: Светлана Михова

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/28/%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/