Monthly Archives: May 2014

Икономиката реши евровота

Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

Икономически проблеми, но и въпроси, свързани с националната идентичност и манталитет, предопределиха изхода от изборите за Европарламент. Крайнодесните партии са във възход

Колкото и да са различни резултатите в отделните европейски държави, някои общи тенденции несъмнено се долавят: например засилването на националистическите и крайнодесни партии. На какво се дължи това?

Докато Германия даде ясен политически сигнал в полза на Европа, резултатите от други страни са стряскащи.

Във Великобритания например ясна победа извоюва евроскептичната, антиимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство /ЮКИП/, която събра 27 на сто от гласовете – значително повече, отколкото на европейските избори през 2009 г. /16,5%/.

С близо 25 на сто от гласовете, крайнодесният френски Национален фронт на Марин Льо Пен стана най-голямата политическа сила в страната. В емоционална реч френският премиер Манюел Валс определи резултатите като „политически шок“ и „труден момент за Франция и за Европа“.

Според Марин Льо Пен резултатите са „делегитимирали“ сегашния парламент в Париж. Тя настоя за разпускането му и за оставката на премиера Валс.

И в други европейски страни десните и антиевропейски настроени партии успяха да засилят позициите си.

В Дания Датска народна партия убедително спечели вота, налагайки се като най-силна политическа сила в страната.

Едва на второ място остана Социалдемократическата партия на министър-председателката Хеле Торнинг-Шмит.

В Австрия националистическата Партия на свободата значително увеличи влиянието си в сравнение с европейските избори през 2009 г. Крайнодясната партия „Йобик“ в Унгария също постигна силен резултат – втори след този на управляващата дясноконсервативна партия на премиера Виктор Орбан /ФИДЕС/.

Редица антиевропейски десни политически групировки в различни страни-членки на ЕС вече оповестиха, че след изборите ще образуват обща фракция. За тази цел са необходими най-малко 25 депутати от седем страни-членки.

Резултатите имат национален контекст

Според политолога Клаус Гьотц, изборните резултати отразяват не толкова общоевропейските настроения, а конкретната политическа ситуация във всяка една от 28-те европейски страни; вотът във Франция например ясно показва това.

Изборният резултат на Националния фронт, според Гьотц, се е очертавал още преди седмици – по време на общинските избори в страната.

В интервю за Дойче веле политологът твърди, че президентът Оланд има един-единствен изход: да се опита да ускори реформите, ако иска да оцелее политически.

Експертът обяснява резултатите от френския вот с няколко различни причини - икономически, но и културни, като например дискусиите около националната идентичност.

В тази ситуация Националният фронт печели гласове с антиимигрантски, антиевропейски и ксенофобски пароли. Освен това големите, утвърдени партии страдат от различни собствени проблеми, с което са отворили допълнителни възможности за засилването на радикалните сили.

Европейските избори обаче обикновено обаче са по-различни от изборите на национално равнище. Избирателите са наясно, с други думи, че онова, за което дават гласа си, не ги засяга така пряко и непосредствено, както при гласуването на национално равнище.

Ето защо те могат да си позволят да използват вота на европейските избори и като един вид „протестен вот“ за управляващите в собствената им страна.

Източник: http://temadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/28/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/

Изборите в Украйна като шанс за стабилизиране

Съгласно данни на Централната избирателна комисия, активността на избирателите е била над 60%. Но някои области на страната не са участвали в гласуването. На места се водят боеве.

Проведените в такива условия избори не отговарят на международните стандарти и едва ли може да се смятат за легитимни.

Но все пак има шанс за стабилизиране в Украйна и по тази причина много страни, в това число Русия, са готови да завързват диалог с новите украински власти.

В нито една страна нямаше да се признават за валидни изори, когато армейски поделения блокират част от страната, в която живеят близо 6 милиона души, когато кандидат-президенти се подлагат на нападения.

А Украйна обаче световната общност е готова да направи изключение с надеждата, че новата власт ще започне диалог с всички сили и ще уреди положението, каза министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров:

- Ние с уважение се отнасяме към резултатите на волеизявлението на украинския народ.

Главното е новите власти със същото уважение да се отнасят към своите граждани и да постигат компромисни договорености, зачитащи интересите на всички политически сили, на всички етнически и религиозни групи.

Днес главният въпрос е дали изборите в Украйна ще доведат до прекратяване на кръвопролитието в Украйна.

Вчера първият вицепремиер Виталий Ярема каза, че след изборите активната фаза на силовата операция в югоизточна Украйна ще бъде продължена. А това вече е противоречие с предизборните обещания на Петро Порошенко за уреждане по мирен път.

От това, доколко думите му отговарят на делата, ще зависи и бъдещето на Украйна, смята руският експерт Ростислав Ишченко:

- Ако Петро Порошенко наистина изтегли войските в казармите и започне преговори, които да предвиждат възможността от федерализиране и възможност за признаване на независимостта, обявена в Луганск и Донецк, тогава ще има шанс за оправяне на отношенията с югоизточна Украйна.

Но проблемът е там, че има и Западна Украйна. Тя е представена от националисти, които участват в тази наказателна операция.

Ако те не се съгласят с позицията на Петро Порошенко, тогава последният просто няма да може да прокарва своята политика.

Междувременно, западни страни още преди обявяването на официалните резултати на изборите и доклада на наблюдателите безусловно признаха тези избори.

„Порошенко е добър резултат за Европа. Честито!“ – написа в Twitter министърът на външните работи на Швеция Карл Билдт.

Остава да видим, ще е добър ли и за украинския народ, както за западни партньори.

Наталия Коваленко

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/28/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB/

Военните се състезават по… авиодартс и танков биатлон

Военните се състезават по... авиодартс и танков биатлонВнед­ре­ният в бой­ното обу­че­ние по иници­а­тива на мини­стъра на отбра­ната Сергей Шойгу елемент на игра и състе­за­тел­ност явно допадна на вой­ниците и офице­рите.

Летците и екипажите на бро­ни­ра­ните машини вече втора година се борят за правото да пред­став­ля­ват род­ната воин­ска част и своя вое­нен окръг на общо­армейс­ките състе­за­ния по ави­о­дартс и тан­ков биат­лон.

А след като през мина­лата година по цен­трал­ната теле­ви­зия пока­заха финала на тези състе­за­ния, воен­ните игри на свеж въз­дух заин­те­ре­су­ваха и цивилни люби­тели на армейското шоу. Те бук­вално затруп­ват воен­ното ведом­ство със заявки да посе­тят фина­лите на състе­за­ни­ята на тан­ки­стите и летците.

Много бивши вой­ници дори са готови да взе4мат лосто­вете за управ­ле­ние на бой­ните машини. На гене­ра­лите се налага да обяс­ня­ват, че в тези над­пре­вари имат право да участват само насто­ящи военнослужещи.

Между другото, ави­о­дарт­сът и тан­ко­вият биат­лон изли­зат и на све­тов­ната сцена. През тази година на състе­за­ни­ята на тан­ко­вия полигон в под­мос­ков­ското Албино и на авиаци­он­ния полигон Пого­ново във Воро­нежка област трябва да ста­нат място на непри­ми­римо съпер­ни­че­ство на руски военни и техни чуж­де­странни колеги.

Расте и маща­бът на уча­стие в състе­за­ни­ята на армейски спе­ци­а­ли­сти — ако през мина­лата година в ави­о­дартса се състе­за­ваха около 50 екипажа от ВВС, това лято те ще бъдат над 70.

Раз­бира се, военно-​бойното състе­за­ние на летците съв­сем малко напомня за играта дартс. Никой не ока­чва мише­ните за само­ле­тите и вер­то­ле­тите на сте­ната. Всички цели са разпо­ложени на земята.

За екипажите на вин­то­кри­лите машини това са спе­ци­ални щитове, които трябва да бъдат пора­зени с ракети и оръ­деен огън. Летците от фрон­то­вата авиация използ­ват бор­до­вото въоръже­ние по разпо­ложени на полигона кръгове.

Оце­нява се не само точ­но­стта на огъня, но и навремен­ното изли­зане към целта. Закъс­не­ние с пет секунди носи 10 нака­за­телни точки. Освен това се оце­нява висо­чи­ната и пра­вил­но­стта на изпъл­не­ние на манев­рите над мишен­ното поле. За обек­тив­но­стта на съдийството помагат дан­ните, които чле­но­вете на журито полу­ча­ват с помощта на военни безпи­лотни самолети.

Както и на обик­но­вени състе­за­ния, тук се отчи­тат много фак­тори. Затова летците се подгот­вят много сери­о­зно. Ето как коре­спон­дент на „Рос­сий­ская газета” раз­казва за подго­тов­ката на бъдещите участ­ници на един от полиго­ните на Южния вое­нен окръг в Крас­но­дар­ския край.

- Пило­тите на щурмо­вите само­лети Су-​25 и Су-​25СМ3 тре­ни­рат там по двойки — в състава, с който ще се състе­за­ват по ави­о­дартс.

Летците се подгот­вят да пре­одо­ля­ват система от ПВО на усло­вен про­тив­ник, която по време на състе­за­ни­ето ще бъде пред­ста­вена с най-​новите зенитни ракетно-​оръдейни комплекси „Панцир-​С1” и многоце­ле­вите ракетни комплекси „Корнет-​ЭМ”.

След това те пора­зя­ват наземни цели на дистанция 1500 м от рубежа за откри­ване на огън. Ролята на стре­лички играят раке­тите С-​8 и боепри­па­сите на оръ­ди­ето ГШ-​302. Освен това щурмо­вите само­лети изпъл­ня­ват и при­целно бом­бомя­тане.

Спе­ци­ална коми­сия оце­нява участ­ниците по тех­ника на пило­ти­ране, степен на пора­зя­ване на назем­ните цели, каче­ството на пре­одо­ля­ване на системата за ПВО, както и спазване на мер­ките за без­опас­ност.

Спо­ред резул­тати от тези свое­об­разни ква­лифи­кации най-​добрите летци ще пред­ста­вят окръга на състе­за­ни­ето на лета­тел­ните екипажи от ВВС на Русия „Авиодартс-​2014″.

 

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/28/%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%81-%D0%B8/

КиберБеркут напълно унищожили изборната инфраструктура

КиберБеркут напълно унищожили изборната инфраструктураКибер-отрядите наричащи се „Кибер-Беркут“ хакнаха десетки сайтове на централните избирателни комисии за президентските избори в Украйна, които бяха спечелени от Петро Порошенко

Атаките започнаха още на 22 май, когато системата за преброяване на гласовете на ЦИК в Украйна, получени за отделните кандидати в президентската надпревара бе блокирана.

Официални представители на украинската централна избирателна комисия потвърдиха информацията, но увериха, че изборите ще се проведат по план и проблема ще бъде отстранен.

Днес за атаката пое отговорност украинското движение за кибер-съпротива, което носи името на вече закритите специални отряди БЕРКУТ – „КиберБеркут“.

Блокирани са и други сайтове, хакерите са се сдобили и с информация и документи от компютрите на ЦИК, които разпространиха в интернет. Съобщението, което са публикували на хакнатите сайтове е следното:

„Мы, Киберберкут, в знак протеста против легитимизации преступлений киевской хунты полностью уничтожили сетевую и компьютерную инфраструктуру Центральной Избирательной Комиссии Украины. Мы с полной ответственностью утверждаем, что созданная под полным контролем США „Единая информационно-аналитическая система „Выборы“ прекратила свое существование.

„Ние, КиберБеркут, в знак на протест срещу легитимацията на престъпната киевска хунта напълно унищожихме мрежата и компютърната инфраструктура на Централната Избирателна Комисия на Украйна. Във връзка с това съобщаваме, че създадената под пълния контрол на САЩ „Единна информационно-аналитическа система „Избори“ вече не съществува.“, гласи съобщението на хакерите.

 

По-рано от „КиберБеркут“ заявиха, че

„Тъй наречените „президентски избори в Украйна“ са НЕЛИГИТИМНИ“, а провеждането на избори в условията на гражданска война е ПРЕСТЪПНО.“

Информационната война в Украйна продължава.

КиберБеркут бяха сформирани след свалянето на Виктор Янукович и закриването на звеното БЕРКУТ, на което бе хвърлена отговорноста за снайперистите, които стреляха по протестиращи в Киев.

В последния доклад на независимата комисия в Киев, която разследва чии са били снайперистите обаче се заключава, че те положително не са били от БЕРКУТ, като комисията се аргументира и с това, че използваните боеприпаси са НАТО-вски.

 

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/28/%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80/

Ранна радост

Ранна радостБългарският „десен сектор“, доколкото го има, с мазохистична радост предъвква спада за БСП на изборите за Европарламент.

И потъна в сини мечти за безметежно бъдещо парламентарно управление в синхронна вибрация с техния си президент и под патронажа на приятелите си от европейската ЕНП.

Лидерът на ГЕРБ дори категорично отсече в свой стил, че водачът на БСП и правителството след този резултат трябва незабавно да си подадат оставката. Оттук естествено се подразбира, че взорът е отправен към бързи предсрочни парламентарни избори, за да се яхне гребенът на вълната. И повтори, дори превиши полученото на щастливия за едни, но и по-тъжен за други 25 май.

Само дето още не се разпределят министерски кресла за първенците, утешителни посланически мандати и допускане до неизчерпаемата държавна хранилка за послушни и заслужили герберски партийци.
Всъщност тази реакция не би трябвало да изненадва, още повече, че получените проценти преднина за ГЕРБ озадачиха и родните изпълнители на Одата на радостта. Дали обаче първият прочит на данните от вота дава основание за толкова победоносен бой по барабаните и за генериране на дълбокомислени умозаключения за категоричен провал на левицата.

Първо трябва да се признае, че получените гласове от левия избирател действително са под очакванията и далече не отговарят на потенциала на БСП. Неспорна е също по-трудната разпознаваемост на идеята една шепа български представители в Европарламента, при това с космически и трудно обясними за по-възрастния нашенец заплати, да защитават интересите на пенсионерите например.

Като прибавим към всичко това и интелектуално извисените предизборни клипове с фехтовката и шахмата и известната деконцентрация с присъствието на АБВ, то получените проценти едва ли трябва да се възприемат като драма.

Още повече – доминантата на социалната тъга у нас е толкова завладяваща, че за мнозина отиването до урните в неделния ден, когато не става въпрос за парламентарни избори, е вероятно възприето като излишен лукс.
С една дума – червеният електорат прояви сдържаност към определянето на наши избраници в институция, която принципно подкрепят, но и от която очакват повече реални ползи за излизане от посредственото съществуване.

Пък и колебливата позиция на правителствено равнище по отношение на Украйна, породена от закономерния стремеж за синхронизиране с европейската позиция, породи най-малкото озадачаване сред левия избирател, който си е проруски настроен.

Така че е твърде рано и неправдоподобно да се говори за срив в доверието към БСП, още повече пък за обвързване на управлението на Орешарски с получените резултати. По-скоро левите хора не възприемат тези избори като битка за реалната власт и управление и дори не като генерална репетиция за евентуален парламентарен вот.

Но това не е проява на евроскептицизъм, а по-скоро изчакване на деня за реално противопоставяне на опонента на терена на домораслите ни проблеми. Тогава, вярвайте ми, резултатите ще бъдат съвсем различни и най-малкото не повод за сладкопойна синигерова песен на победата.

Защото, колкото и да е неприятно за десните ГМО политици, лявото владее умовете и сърцата на милион и повече трезвомислещи хора у нас. А БСП като основен носител на изконната идея за по-голяма социална правда е стабилно структурирана партия, която е в състояние да се мобилизира и побеждава независимо от конюнктурата и неистовото желание на озлобени властолюбци да я видят унизена в периферията на политическия живот.
Иначе евроизборите безспорно са значими за отчитане на настроенията в страните членки, разпределението на силите, пък и очертаването на доминацията на отделните партии в Европарламента и поначало – в структурите на управление в Европейския съюз.

Ето защо съвсем не е без значение каква ще бъде насоката от Брюксел – към по-голяма загриженост за масовия гражданин и за развитие според възможностите на социалните държави или към поставяне на прекалено твърд и безкомпромисен акцент върху закономерностите на пазара и очевидно спорните ценности на либералдемокрацията.

Да не говорим за надигането на национализма на европейско ниво, пък и на авторитетните гласове от европейски столици за препятстване на свободното придвижване на работна ръка в Европа.

Като прибавим към всичко това, дори и само като нюанс, и триумфа на брадатата австрийка на „конкурса“ Евровизия, то нашият по принцип по-консервативен човек остана разколебан в намеренията си да припознае отредените ни представители по квота в европейската организация.
А иначе партиите и вътрешните им мехамизми решават въпросите на властовата си пирамида. Всичко друго, да не говорим за възстановяване на уличния натиск срещу едно работещо правителство, ще доведе до силен обществен катаклизъм.

В обсега на политическата толерантност и нормалност е да се честити на победителите в отминалите евроизбори. Но обективността налага да признаем, че става въпрос за твърде ранна радост.

 

Николай Коев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/28/%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82/

Сантиментални разсъждения

Сантиментални разсъжденияБлизо месец мина от една забележителна годишнина – Деня на победата над фашизма: Девети май! Може би съм мнителен, но имам чувството, че обявяването на тази дата и за Ден на Европа и общото им празнуване, оставят в сянка нейната значимост – поне за нас, българите.

А представете си какъв щеше да е сега светът, ако фашизмът беше победил и днес той властваше над планетата ни! Навярно един грамаден концентрационен лагер с непрекъснато работещи пещи за горене на живо човешко месо!
Тези страшни мисли ме споходиха, когато прочетох за загиналите не някога си, а днес мирни хора в Одеса. Видях някъде думи, че спасилите се от огъня чрез скачане през прозорците, са били доубивани от своите противници.
Не ни ли стигат жертвите на минната злополука в Турция, на пожарите в Съединените щати, на наводненията в Сърбия, които карат нормалните хора да тръпнат пред телевизорите?

Малко ли са ни природните бедствия като земетресения, наводнения, тайфуни и други някак по-естествени, макар и зловещи катаклизми, които сполетяват планетата ни, та трябва да се избиваме помежду си, заради политическите интереси на малцина чорбаджии!

Каква полза има бедният български народ от допълнителното забогатяване на световните милиардери, които стават все повече за сметка на гладуващите по света! Защо приемаме почти като нормална намесата на силни държави в живота на хората от далечни за тях географски ширини?

Забравихме ли милионите жертви на Първата и Втората световна война, когато техниките за избиване на човеци са били далеч по-скромни от сегашните?
Днес много често говорим за хуманизъм, но аз не го разбирам този хуманизъм, на български май значеше човещина, при който гинат много хора дори неподозиращи, че така ги спасяват, че ги правят равноправни жители на планетата ни!
Прочетох в един вестник за едно някогашно руско момиченце, сега почти на моите години, което е получило от баща си Дмитрий Петраков, воюващ и загинал близо до град Орлов, много писма.

Ето едно от тях: „В добрий час, Мила. Пишу тебе, моя дочка, моя кудрявая Мила. Как поживаеш? Мама твоя писала про тебя, что ты рыбачишь очень хорошо. А осенью, может быть, пойдешь в школу. Это очень хорошо“…

Поместеното във вестника факсимиле на това кратко и нежно бащино писъмце до дъщеричката, с която няма да се видят повече, меко казано, ме трогна.

То, или друго от многото бащини писма на фронтовака до малката му дъщеричка, са трогнали не само мен, а и скулптора Леонид Левин, който е изваял в бронз момиченцето в мемориалния комплекс „Солдатское поле“ близо до Волгоград.

Част от този паметник е и голямото каменното триъгълно писмо (такива са се пращали от фронта) с цитирания по-горе текст.
Трогателни са и споделените спомени на вече седемдесет и осем годишната Людмила Дмитриевна за детското общуване с баща й. Тя е запазила в паметта си и стоманените негови очи, когото е направила нещо нередно, и трепетното чувство, с което вече по нощничка му е казвала „Лека нощ“…
Пиша тези редове, наречени от мен „сантиментални разсъждения“, защото ми се струва, дано не съм прав, че големият свят, а заедно с него и моите малки разстояния (от квартал „Изток“ до центъра), са изпълнени със скритата тревога, предизвикана от събитията, ставащи в Украйна.
И ако е нормално да ни тревожат големите наводнения и възникналите без човешка вина пожари, тоест всичко, струпано на главите ни от природата, с чиито капризи често се оправдаваме, то не е редно да търсим вина другаде, когато тя е наша, на хората.

И която е възможно да бъде избегната, ако не беше алчността на някои от нас. Не точно на нас, защото днешните големите акули облечени в костюми и с вратовръзки на шиите не са наши приятели. Макар техни добри ученици в алчността да се намират и по-близо.
Много лоши станахме това хората напоследък. Може би не точно аз и не точно повечето от вас, които четете тези редове.

Но никой не може да ме убеди, че човечеството като цяло и мнозина от индивидите в него – било неверници като мен, било чудесни християни, спазват поне някои от още неостарелите до днес десет божи заповеди.
Нека християните, които напоследък станаха повечко, или онези от нас, които искат всички хора на планетата Земя да живеят човешки, да направят каквото е необходимо, ако то изобщо вече е възможно!

Извинете ме за песимизма ми! Дано е временен!

 

Панчо Панчев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/27/%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

Украйна получи нова власт. Доколко тя е легитимна?

Според Централната избирателна комисия, която все още брои гласовете, той побеждва в първия тур.

Въпреки че, мнозина се съмняват в легитимността на изборите, проведени на фона на взривове и стрелба.

Порошенко празнува победата. Въпреки че, ЦИК има време да брои гласовете до 4 юни, на самия кандидат му изглежда ясно.

Украинските и западните медии от самото начало на кампанията го определяха за главен претендент за президентския пост на Украйна. И Барак Обама побърза да заяви, че ще се сработи с новия си колега.

Няколко фактора засенчиха демократичната идилия. Например, изоставащата от Порошенко с 40% Юлия Тимошенко още преди гласуването заяви, нейната партия ще признае само един резултат от изборите – победа на самата Тимошенко.

В противен случай – поредни протести. И сега над Украйна се мярка призракът на нова революция.

Напълно възможно е, Юлия Тимошенко да се опита да организира „трети Площад на независимостта“.

Но няма да й бъде толкова лесно за пореден път да вдигне хората, смята политологът Виктор Кувалдин:

- Хората очевидно са уморени, те искат спокойствие. А и силите, които бяха на „Площада на независимостта“, са разделени.

Ярош може да заплашва, но той има само около 1% от гласовете. А ако няма политическа подкрепа, бойците не могат да действат.

Самите избори също повдигат много въпроси. Няма много случаи в съвременната история, когато президентските избори се провеждат в условия на война срещу собствения си народ.

А основният проблем на тези избори е точно това, че те не се проведоха в цялата страна. Значителна част от Украйна – Югоизтокът – реши да не участва в тях.

Преброяването на гласовете на изборите също предизвиква много въпроси.

Показателно е, че почти веднага след закриването на избирателните участъци на интернет-страницата на ЦИК се появи графика, в която се посочваше: на първо място и, при това, с огромен резултат е лидерът на радикалния „Десен сектор“ Дмитрий Ярош.

Наистина, след няколко часа махнаха от сайта тази странна картинка. Макар че, цифрите, които се появиха по-късно, също са изненадващи, отбелязва политологът Игор Шишкин:
- „Площадът на независимостта“ скандираше антиолигархически лозунги. А сега народът дружно – с повече от 50% – гласува за олигарха Порошенко? Това е смешно.

Във всеки случай, Москва ще трябва да води диалог с новата власт, смятат депутатът от руската Държавна Дума Вячеслав Никонов.

По думите на политолога, за Запада и за част от украинското население фигурата на Порошенко ще бъде легитимна. Въпреки че данните за избирателната активност (твърди се, че са гласували 60%) – в условия, когато почти половината от страната не участва в изборите – са доста условни.

Също условна, от гледна точка на Русия, ще бъде легитимността на бъдещата власт. Но в името на излизането от кризата в Украйна, ще трябва да се водят преговори с нея.

Игор Силецки

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/27/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%8F-%D0%B5/

Руският газов „номер на китайката“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Синьото гориво се превръща във важно геополитическо оръжие

Докато Брюксел се чуди дали и как да накаже Москва заради Украйна и да я омаломощи финансово, като спре проекта „Южен поток“, Русия извъртя на ЕС неочакван „номер на китайката“.

При това със силен дъх на газ. Посещението на Путин в Пекин и сключването на 30-годишно споразумение за доставки на руски газ за Китай беше класически геополитически ход от страна на Москва.

Върнат жест

На Запад се чу ропот на недоволство, защото – така смятат там анализатори – Пекин протяга ръка на Кремъл в тежък момент, когато режимът там би трябвало да бъде изолиран и да се гърчи под тежестта на санкциите.

Опитите да се прехвърли на Русия и Китай отговорността за завръщането към политиката на баланс на силите обаче са неубедителни.Защото тази политика е пряко следствие на авантюристичната намеса на САЩ и ЕС в Украйна и на стратегията за обкръжаване на Русия в най-добрите традиции на Студената война.
Така че Путин просто върна жеста на Вашингтон и Брюксел.

Показателно е, че този руско-китайски алианс бе скрепен чрез сделка с „Газпром“, който е отдавнашен прицел на атлантическите русофоби. Тъкмо последните взеха на въоръжение и геополитическата доктрина, която уж е несъвместима с либерално-демократичните ценности.

Енергийна демагогия

Новият етикет на старата идеология се нарича „енергийна сигурност“. Тази концепция бе взета на въоръжение както от ветерани на Студената война, така и от новопокръстени реалполитици.

Манипулацията е тотална: от една страна, се твърди, че глобализацията, т.е. все по-тясното обвързване на интересите на националните държави и наднационалните финансово-икономически структури и центрове, е фактор за световния мир; взаимообвързаност и предвидимост.

От друга страна, зависимостта на Европа от руски газ (от 30% за Германия до 90% за България) се обявява за фактор на политическия реванш на Москва на Стария континент.

Вярно е обратното – стратегическата важност на Европа като руски газов пазар е гаранция за запазване и развиване на добросъседски отношения между двете части на Европа. Последната хипотеза се потвърждава и от българския случай.

Въпреки енергийната си зависимост от Москва България винаги заема страната на Запада по спорни международни въпроси в ущърб на Русия. Това обаче не е поставяло официална София под ударите на руското възмездие.

Не само това – в България се заселват руски, а не американски пенсионери, по Черноморието идват предимно руски туристи. Единственият пример за „обвързаност“, който критиците са в състояние да посочат, е резервираното отношение на българските власти по въпроса за санкциите след кримската анексия.

Но в случая става дума за икономически, а не за политически мотиви. България не е виновна, че САЩ виждат енергийните въпроси на Европа през призмата на собствената си стратегия на глобална доминация.

Гледай Сибир,
мисли за Арктика

Най-доброто доказателство, че Западът разиграва цирк за наивници, е фактът, че големите петролни компании активно съдействат на Русия. Само преди няколко години бе сключен договор между американската „Ексон Мобайл“ и „Роснефт“, пред която бледнее дори китайската сделка на „Газпром“. На стойност половин трилион (!) долара, тя предвижда фракинг в Сибир, сондиране на част от арктическия шелф с размерите на Тексас и изграждането на огромен терминал за естествен газ в руския Изток.

От своя страна „Роснефт“ получи правото да разработва части от „владенията“ на „Ексон“ в самия Тексас, нефтените находища „Алберта“ и Мексиканския залив, както и част от газа на Аляска.

Най-успешната американска корпорация се кооперира с най-голямата руска държавна петролна фирма!
Но това не е всичко: 1/3 от активите на друг гигант – „Роял Дъч Шел“, са свързани с Русия.

Компанията изрази твърдо намерение да продължи сътрудничеството с Москва само дни след като Западът заяви намерението за още по-сериозни санкции. „Бритиш петролиъм“ също има сериозен бизнес с Русия, който едва ли ще пострада от нечии политически амбиции. А по-познатата австрийска OMV в разгара на антируската кампания подписа споразумение с „Газпром“, благодарение на което синьото гориво на „Южен поток“ ще достигне до сърцето на Европа.

Преди няколко дни и френската „Тотал“ подписа сделка с „Лукойл“ за проучване на потенциални нефтени полета.

В бъдещата надпревара за природни ресурси огромните простори от Сибир до Арктика и Централна Азия ще са новият Клондайк за добив на енергоносители. При това фракингът във вечната пустош ще осигури трайно лидерство на Русия с помощта на щатски и други многонационални компании.

Такава е логиката на бизнеса, която обикновено надделява. Освен ако не бъде поставена в прокрустовото ложе на политика, характерна за ХХ, а не за ХХI век.

Ислямският фактор

Дори след провала на проекта „Набуко“, който трябваше да измести „Южен поток“, ислямският ареал все повече се разглежда като алтернатива на руския газ. Трансадриатическият тръбопровод ще бъде изграден до 2019 г. и ще доставя азербайджански газ за Южна Европа (заобикаляйки България). Досега другата реална алтернатива е вносът на втечнен газ от Катар, който е вторият газов гигант в света.

Има обаче „малък проблем“, който е свързан с по-високата цена на синьото гориво от Залива. Именно това придава нова актуалност на старите проекти за свързване на Арабския газов тръбопровод (доставящ египетски газ до Йордания, Сирия и Ливан), с което да се създаде газова връзка на Европа с Доха.

Според теорията на конспирацията именно това е основният мотив Западът и регионалните му съюзници в Близкия изток и Анадола да подкрепят „революцията срещу Асад“. Тези планове обаче зависят и от подобряването на влошилите се напоследък отношения между Катар и Саудитска Арабия, тъй като ислямската Света земя е единствената възможност за сухопътен тръбопровод.

Алтернативен източник е и Иран, който играе сложна игра с Москва. Миналата година Русия подписа странен договор с Техеран за бъдещо купуване на 12% от иранския нефт срещу руски стоки. И макар да не е ясно каква е икономическата изгода за Русия, в сферата на газа двете страни са конкуренти.

Засега санкциите стесняват възможностите за иранска газова експанзия, но Турция вече се готви за бъдещ пробив. В началото на годината Ердоган постигна споразумение с Техеран за удвояване на вноса на газ до 20 млрд. кубически метра годишно. Това е над капацитета на съществуващия тръбопровод между Табриз и Анкара и загатва за европейския пазар.

Мисията на Байдън

Дали американците са толкова загрижени за спасяване на европейците от газовите пипала на Русия? Такова поне бе посланието на вицепрезидента Байдън към румънците преди няколко дни. И дали зад благовидния претекст не се крият сериозни бизнес намерения и интереси?

В тази посока са и изявленията на европейски лидери за внос на американски шистов газ. Както уверяват експертите, подобна възможност представлява все още отдалечена, но реална перспектива.

Към 2017 г. например единствените американски инсталации за втечнен газ в Луизиана биха могли да експедират към Европа около 1/6 от сегашния руски износ за Стария континент. Предстои построяването на терминал на брега на Мексиканския залив.

Други шест проекта очакват правителствена подкрепа. В Европа също се изграждат шест нови терминала за внос на втечнен газ.

Но дори в случай на разширяване на мощностите на компанията „Шениер енерджи“ американският втечнен газ ще конкурира по-скоро катарския. Все пак за пръв път след шистовата революция американците стъпват на световните пазари и могат да се позиционират като пряк конкурент на Русия. Което за българите означава, че политическият натиск от Вашингтон ще се засилва на много фронтове – от бойкотиране на руски газ до премахване на забраната за фракинг и изграждане на нужна инфраструктура за внос на американски втечнен газ.

Очак­ват ни интересни времена на енергийна (не)сигурност.

Емил ЦЕНКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/27/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Путин: Русия може и да преразгледа маршрута на „Южен поток“

„Южен поток“

„Южен поток“

Преговорите за удължението на „Северен поток“ – OPAL, също буксуват, коментира руският президент

„Ако имаме още проблеми с „Южен поток“ – а Брюксел непрекъснато слага прът в колелата на проекта – ще разгледаме и други варианти чрез страни, които не влизат в Евросъюза.

Просто Европа ще получи още една транзитна страна“, обясни Путин.

Русия започна строежа на „Северен поток“, а впоследствие и на „Южен поток“, с цел да диверсифицира доставките на природен газ за Европа и да намали зависимостта на континента от Украйна, припомни руският президент по време на среща с представители на международни информационни агенции.

В момента ЕС има забележки относно „Южен поток“ и не позволява използването на пълната мощност на газопровода OPAL, който трябва да свърже „Северен поток“ със съществуващата газопреносна мрежа на Европа.

В резултат „Газпром“ може да използва само до 50% от капацитета на OPAL.

Путин коментира този факт с думите, че Русия е вложила милиарди, за да докара природен газ до територията на Германия, а през самата територия може да използва само 50% от мощността на съоръжението.

Припомняме, че в края на януари се състоя 32-та среща ЕС – Русия с фокус върху енергетиката.

Тогава беше постигната принципната договорка Русия да може да използва 100% от продължението на „Северен поток“.

След отцепването на Крим обаче ЕС отложи крайното решение по казуса.

От изявленията на Путин и представителите на ЕС обаче не стана ясно дали на срещата въобще е бил повдигнат въпросът за „Южен поток“ и възможните изключения от европейските правила за него.

 

Деляна Петкова

Източник: http://www.investor.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/27/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88/

България в ЕС – от големите надежди до безразличието

България в ЕС – от големите надежди до безразличиетоЗащо едва 30% от гражданите, които имат право на глас гласуваха на евроизбори 2014?

Веднага давам отговор – защото в най-бедната държава със средна месечна заплата от 159 евро хората не само не се интерсуват, а и не искат да правят богати още 17 политика, които не правят нищо в Европейския парламент срещу общо възнаграждение от 40 000 евро.

По същата причина избирателната активност в цяла Европа е плашещо ниска. Евроскептицизма у нас не е плод на конспирациите, въртящи се в главите на „тинк-танковете“ от американските фондации, принизяваща всички разочаровани българи от ЕС до „комунисти“ или „путинисти“.

Как биха обяснили евроскептицизма във Великобритания, където дори се готвеше референдум, с който англичаните ще решат дали страната им трябва да продължи да членува в евросъюза?!

Нали някой не вярва, че ако ЕС беше толкова добър и водеше политика, която отговаря на нуждите на хората, нечия чужда пропаганда би могла да превърне хората в евроскептици?

Все едно да твърдиш, че ако имаш хубава къща някой може да те убеди да я напуснеш и да заживееш в барака, говорейки ти от телевизора. И най-страшното е, че защитниците на ЕС и неговата политика, която доведе до невиждана корупция и безработица и превърна Европа в упадъчно поамериканчен васал не искат това да се промени.

Цялата им енергия е насочена в това да изливат помия върху обикновенните хора, които не са съгласни с посоката, по която се движи Европа и в сляпа защита на ЕС. Но тези хора не са „врагове“, те са реални хора, със свой живот и проблеми, за които ЕС или нехае и не води политика или дори допринася.

И чуваме „колко е добър Европейския съюз“, но не и примери. Е, понякога чуваме примери като обяснението на Джоузеф Дол, че свободния достъп до порното било най-големия плюс и нова свобода на съвременните европейци.

Чуваме и по-надеждни примери като свободното пътуване, възможността да прехвърлиш бизнеса си и на европейските пазари, достъпа до образование, инфрастуктурните проекти с „европейски“ пари. Но тези примери са неверни.

Пътуваме свободно, но мнозинството от нас, а именно онези 53% в статистиката на Евростат, които живеят в трайни лишения и бедност, не могат да си позволят почивка или пътуване в Европа. Повечето пък нямат причина да пътуват из Европа, защото работят минимум шест дни от седмицата, а парите стигат колкото да покрием кредити, сметки и храна.

Е, с какво се подобри положението на тези хора след 7 години в ЕС? За пенсионерите няма и да споменавам, те нали са „пенсионери“, така и така са накрая на живота си – голяма работа…

За бизнеса на европейските пазари…

Колко българи ги касае това? Едно много мъничко малцинство, което има възможност да развива бизнес на чуждите пазари, в случая на европейските. За тях няма значение дали има ЕС, или не, те имат нужните капитали, за да правят бизнес в чужбина.

Това е важното, а не дали сме държава-членка на ЕС, или не. Бизнеса в България е предимно малък (семеен) или средно голям. Крупния бизнес, благодарение на ЕС и „усилията“ на правителствата след 1989г. е от чужди корпорации. Дори българите, които държат един най-обикновен хранителен магазин, или кафенце пак работят с пари от чуждите банки.

Да не говорим за хората, които благодарение на чуждите монополи фалират ден подир ден. Икономически сме тотално колонизирани и ЕС води целенасочена политика, убиваща икономиките на държави като нашата. Да не говорим за земеделието, а сме аграрна държава.

Ето един сериозен аргумент защо ЕС е вреден за България, но пък нужен – в геополитически аспект сме нужни на Европа и САЩ.

Чуваме как НАТО говори за „българската територия“, което си е показателно, ако се напрегнем. Тези съюзи и алианси не гледат на нас като на „партньори“, а на територия, на която за жалост има около 6-7 млн. източноевропейци.

За ЕС Източна Европа е заден двор.

За това и България получава най-малко пари от всички държави-членки на съюза. Така ще бъде и през новия програмен период. За изминалия сме получили едва 30% от договорените средства.

И тук идва момента с „европейските“ пари. Реално ние сме вложили в евробюджета колкото и сме получили. Но най-важното е, че това, което получаваме можем да инвестираме тъй както ни кажат от Европа. И в случая с примера за инфраструктурните проекти. Това са си наши пари, които Европа ни казва как да харчим.

Това е много удобно за нашите политици, защото от тези проекти се краде лесно. И този пример издиша, хората имат други основни нужди. Няма лошо в новите пътища, но поне да се строят качествено. Не одобрявам, че строим една магистрала от 40 години насам, но пък когато хората нямат пари дори за бензин и едва покриват сметките си не мисля, че това е приоритет.

Всеки иска детето му да получи образование в европейски колеж, но пари да изпратят детето си да учи в чужбина имат много малко хора. Основно децата на онова овластено и богато малцинство, за което не е проблем да плати образованието им навън.

За това за тях не е от значение дали сме в ЕС или не, те имат тази възможност. А възможностите струват пари. А тези, които завършат висшето си образование у нас работят за хора с основно образование и най-вече като обслужващ персонал, хранещ се от бакшиши.

Ето защо големите надежди на българите за ползите от членството в ЕС станаха на пух и прах, преминаха през скептицизъм и накрая надмощие взе примирението и безразличието. За това едва 30% от хората са гласували на евроизборите.

Българина се опитва да преживее всеки един месец, да осигури основните нужди на своите деца, получава най-ниски заплати в ЕС и не вярва на високопарните изказвания и големи обещания за таблети и подобряване на позициите на страната ни в Европа на този и онзи кандидат-евродепутат. 

Защото ние така и не разбрахме какво по-точно правят евродепутатите освен да гласуват под строй. А тези от нас, които са наясно, знаят че ЕП няма особено голяма власт, Европа се управлява от еврокомисията.

Колкото до нашите 17 евродепутати, повярвайте ми дори и при най-голямо желание и искреност те не могат да повлият за нищо.

 

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/27/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B5%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%BE/