Monthly Archives: May 2014

В Европа се надига „селско въстание“. Европейците казват „сбогом“ на остеритета, олигархичната евробюрокрация, студената война с Русия

 В Европа се надига „селско въстание“Да, тези евроизбори разочароваха почти всички. Основните европейски партии ги загубиха. ЕНП номинално надделя, но загуби над 60 места и не може да продължи досегашното си управление; Барозу бе бламиран. ПЕС не успя да вземе победата, загуби 6 места. Очаквано силното представяне на „протестните“ партии породи много повече въпроси и у самите тях, отколкото увереност, а у останалите предизвиква тревога. ГЕРБ са изненадани, че евроизборите наистина нямат отношение към връщането им на власт в България и че ги очаква дълъг опозиционен живот. БСП са изненадани, че липсата на активна лява политика на кабинета ги лиши сигурно от половината им потенциалени гласове и че нерешителността им да разбият корупционните схеми на ГЕРБ може да им струва твърде скъпо.

За да се интерпретират смислено резултатите от изборите, е нужна отправна система. Всички сме съгласни, Европа е в дълбока криза. Но де е коренът на злото, на какво се дължи, какви решения се предлагат? За едни най-важните проблеми са „евросклерозата“ – социалната държава, „ЕСССР“, Брюксел. За други са виновни разширението на ЕС, мързелът и безотговорността на южните и източните европейци, тъмнокожите имигранти от Юга, мултикултурализмът, политкоректността, упадъкът на традиционните ценности. За трети – глобализацията на банките и транснационалните корпорации, остеритетът, безработицата, обедняването. За четвърти – империализмът или пък пасивността на САЩ, егоизмът на Германия, руският ревизионизъм. За пети – „цивилизационни“ проблеми.

В коментара „Национализмът е твърде важен, за да бъде оставен на „националистите“ през януари изложих възгледа си за икономическите причини за разцвета на съвременния европейски „национализъм“ – и десния, и левия, които се свеждат до едно – протеста на обикновения човек срещу несигурността, влошаването на живота му, социалното неравенство и несправедливост. А всички те реално се дължат на олигархичната политика на Брюксел, на остеритета, на всевластието на транснационалните корпорации и – макар не винаги да се осъзнава – на еврото като пазарнофундаменталистки проект. Всички други европейски проблеми се свеждат до това и често са само негова мистификация. Затова 

терминът „протестни партии“ ми се струва по-точен от „националисти“, „радикали“, „антиевропейци“ и „евроскептици“. 

Само глупак, дори в Англия, може да е против европейската интеграция изобщо; става дума за това в чий интерес да е интеграцията – корпоративен или национален, олигархичен или на мнозинството европейци. В България призиви за напускане на ЕС заради „цивилизационните“ ни различия се правят само на маса, реална или виртуална, но не и като предизборна програма, ако съответната партия иска да стигне поне 1% от гласовете. 

Изборите все пак донесоха 

значително отслабване на десницата – партията на остеритета

Брюкселската върхушка и основните партии са наясно, че по цяла Европа се надига „селско въстание“ (peasants’ revolt): „селяните“ с вилите са тръгнали към господарския замък. Най-убедително остеритетът бе отхвърлен в Британия: изборите станаха истинска морална катастрофа за Камерън, който не спечели нито един регион и загуби 4% от вота си, докато лейбъристите увеличиха своя с 10%, запазиха силните си позиции в промишления Север на Англия и в Уелс и се наложиха убедително в Лондон. Борисов обаче може да си запише, че въпросът за оставката на Камерън не стои, нито пък на лидера на тотално провалилите се либерални демократи. 

В Германия Меркел загуби една трета от местата си в европарламента, социалдемократите отбелязаха чувствителен напредък.

В Италия премиерът Ренци надмина всички очаквания с над 40% от вота, а десните се провалиха тежко – за Берлускони това бяха най-неуспешните избори в биографията му. В Словакия и Румъния управляващите социалисти запазиха преднината си. В Испания силно се представиха опозиционните Обединена левица и новата лява партия “Можем“ (Podemos), наследницата на „Възмутените“ от 2011 г., местната версия на Occupy Wall Street. В Гърция „Сириза“ убедително задмина „Нова демокрация” под лозунга на борбата с остеритета. В Португалия опозиционните социалисти спечелиха под същия лозунг. Почти всички тези политици са и за съкращаване на брюкселската бюрокрация и отварянето на ЕС към хората. 

Като в другите европейски страни, особено от европериферията, и 

в България логиката на историята налага бързи „социалистически“ реформи

 – ефективен контрол над монополите, кейнсианска политика на заетост, реиндустриализация, повишаване на доходите на мнозинството, прогресивна данъчна реформа, засилване на социалната защита, декомерсиализация на образованието и здравеопазването, грижа за науката и за публичното благо изобщо. Така че засега не е реално мислимо упралението на партии, изповядващи догмите на пазарния фундаментализъм и решени да ги реализират. В това отношение България възпроизведе общоевропейската ситуация. 

В България продължава, макар кошмарно бавно, ерозията на влиянието на ГЕРБ: 

въпреки свръхмобилизацията на все още значителни корупционни възможности в общините и при сравнително ниска активност те получиха 36% отлив на гласове от миналата година и два и половина пъти – от пика на популярността си в 2009 г. В сравнение с лятото на 2013 г. сега шансовете им да провокират улични безредици, да атакуват кабинета с медийна истерия, насилие и инсценирана западна подкрепа са силно намалели. Ясно им е силно негативното отношение на мнозинството българи към евентуални бъдещи майдански сценарии. Успехът на РБ да изпрати, вероятно за последен път, свой евродепутат, ще отнеме от ревността на сините за пряко улично действие. 

А и сумарното влияние на силите, които не биха се коалирали с ГЕРБ в един нов парламент, е запазено или е нараснало и това прави предсрочните избори безсмислени. Както много пъти съм прогнозирал и наскоро убедително потвърди Иван Гарелов, ГЕРБ в опозиция е обречен на постепенно разпадане. 

Присъствието на ГЕРБ в българската политика се крепи и на ниската политическа и обща култура на голяма част от населението, на високата корумпираност, на силното дясно изкривяване на идейното пространство от корпоративните медии и на ренегатството на голяма част от чиновничеството и назначения бизнес елит с партийно-милиционерско потекло – хора с клиентелистка зависимост от ГЕРБ, които все още я имат за „партията на естаблишмънта“, дори когато на думи се разграничават от личността на Борисов. Огорчението ми от всичко това е голямо, но няма да кажа нито дума срещу парламентарната демокрация като такава. Българската интелигенция е в голям дълг пред политическото просвещение на публиката. 

 „Протестните“ партии изразиха най-силно духа на „селското въстание“: 

Партията на независимостта на Фарадж тури край на над стогодишното редуване на тори и лейбъристи на британския връх. Във Франция „Националният фронт”, който напоследът все да се отърсва от радикалния си национализъм, направо иззе дневния ред на управляващите социалисти. В Унгария и Дания според очакванията също победиха националисти. 

Украинската криза, в която формалното асоцииране на Украйна с ЕС доведе по вина на Брюксел и Вашингтон до гражданска война в центъра на Европа, може да доведе и до разпадането на голяма европейска страна на етнически принцип, бе заключителният външнополитически провал на доминираната на ЕНП еврокомисия и лично на Барозу. При това настъпил без никаква нужда, от бюрократична некомпетентност и по „принципа на велосипеда“ – ако ЕС не върви (не се разширява) по техните правила, ще падне. 

Фарадж, Марин льо Пен и Орбан с удоволствие се разграничиха от политически банкрутиралия в Украйна Брюксел и изразиха адмирациите си към националиста Путин. Дори и да не означава сърдечно сближаване на ЕС с Русия, засилването на протестните популистки партии означава, че нова студена война в Европа няма да има. Единното европейско икономическо пространство от Лисабон до Владивосток ще стане реалност. 

Това не може да не бъде чуто и във Вашингтон. В последните седмици впрочем американският печат е буквално залян с журналистически опровержения и възмущения от начина на отразяването на украинската криза от големите корпоративни медии, особено вестник „Ню Йорк Таймс“, по поръчка на неоконсерваторите от Държавния департамент. „Дали Украйна ще стане Ватерло-то на „Таймс“? 

Видяхме, че популярността на Путин в Русия и популярността на Русия сред етнически руското население в Крим и Украйна реално се дължат преди всичко на икономически причини: заетост, значителен растеж на доходите, реиндустриализация, контрол над олигарсите, грижа за обикновения човек. А съвсем не толкова на развяването на „традиционните ценности“. Популярността на Путин и в България, и в западна Европа също се дължи на това, че, справедливо или не, го възприемат като силен опонент на САЩ, който силово налага глобализация в интерес на корпорациите, на олигархичната брюкселска бюрокрация, застъпник на националния интерес, на обикновения човек. 

В Унгария на Орбан 

национализмът е също толкова популярен, защото решава икономически, реално „социалистически“ задачи 

– растеж на доходите, намаляване на безработицата, сваляне със закон цената на енергията, национализация на неефективно приватизирани активи, специален данък върху банките и т.н. А титулуващите се „социалисти“ в Унгария се обявяват за съкращаване на социалните разходи и за още приватизации и други мерки в интерес на банките и глобалните корпорации, включително ликвидираха и перспективни държавни компании като „Малев“ – техни конкуренти, и оставиха хиляди хора без работа. „Малев“ падна жертва на „Луфтханза“. 

Недоволството срещу кабинета Орешарски отляво също вече е голямо; според мене то е голямата причина за отлива на гласове от БСП и налага бърз и решителен завой наляво. 

Чуха се коментари от привърженици на БСП, че отливът им на гласове се дължал най-вече на антируската позиция на „Позитано” по украинската криза, но те не ми звучат убедително. Всъщност в последно време, особено след клането в Одеса на 2 май, ръководството на БСП и Орешарски поправиха в значителна степен първоначалните необмислени медийни изяви на Вигенин. А и почти никакъв видим прилив на русофилски гласове към най-шумно русофилската група в последно време, „Атака“, не се набеляза. Явното русофилство на значителна част от българите не получи ясен израз в гласуването срещу голямата русофобска партия – ГЕРБ, както и миналата година февруарските протести не доведоха до съответни паралелни промени в изборното поведение. 

В България все още липсва механизъм на трансмисия между реално преобладаващите в обществото настроения по конкретни проблеми и изборните нагласи: това явно е наследство от парадоксите на социализма – „хората недоволни, а гласуват „за“. За много други пък политиката е развлечение, вид чалга шоу, а не нещо, от което зависи непосредствено битието им. 

За слабостта на социалистите в цяла Европа освен липсата им на активна социалистическа политика голямо значение има обаче и масираната пропаганда срещу социалната държава 

(„евросклерозата“) от края на 80-те години до днес, в която повярваха стотици милиони, в това число и в бедните европейски страни и в България. 

Според догмите на тази пропаганда социалната държава не само води до банкрут на публичните финанси, но и повишава безработицата – затруднява наемането и уволняването на работници, намалява интереса на безработните да търсят и приемат работа и т.н. Но съвременните икономически изследвания показват на всяка крачка, че това е куха пропаганда. Ето например нови данни от Федералния резерв на САЩ за степента на заетост на лицата в активна трудова възраст (от 25 до 54 години) в „социалистическа“ Франция (в синьо) и САЩ (в червено) от края на 90-те години до днес.

От 2002 г. насам общата заетост на лицата в трудоспособна във Франция превишава значително тази в САЩ, като разликата сега е от порядъка на 5 пункта и е стигала до 6–7 пункта. Този показател е много по-важен от процента безработица, защото показва каква част от хората действително работят. Известно е обяснението на голямото френско превъзходство – „социалната държава“, особено в период на рецесия, както личи от графиката след 2008 г., стимулира търсенето и заетостта – социалните разходи имат висок „мултипликатор“. 

Или очевидно е, че приемането на значителен брой имигранти е икономически наложително за Европа при ниския й демографски растеж и ниска инфлация. Но знаем колко трудно е да се преодолеят предразсъдъците, особено когато се опират на егоизма и „естествения“ консерватизъм на необразования, духовно нелюбопитен и притиснат от постоянни житейски проблеми човек. 

Антисоциалистическата пропаганда е извънредно опасна – неизпълнението на належащите „социалистически“ задачи по цивилизован начин, докато това още е възможно, поради липса на нужния вот, а и на прогресивни партии, които да поемат и изпълнят конкретни ангажименти, непосредствено застрашава социалния мир в Европа. Ако на сегашните избори „протестните“ партии получиха „само“ към една трета от гласовете и все още не са с състояние да се обединят и предложат обща популистка платформа, след четири години може вече да е късно. 

Необходимо е основните партии в ЕС да се споразумеят още сега за ново компетентно и авторитетно ръководство на ЕК и коренна промяна на курса от остеритет и балансирани бюджети към заетост, повишаване на доходите и намаляване икономическото неравенство. 

Трябва да бъдат ангажирани и протестните партии, да се работи с тях за укротяване на „селското въстание“. Както ни е добре известно от опита с „Атака“, хората, които се присъединяват към тези партии, в голямото си мнозинство не са луди или непоправимо лоши, а само са научени да виждат нещата в неправилния контекст. А и ерозията на средната класа, както знаем от опита на САЩ в последно време, сближава средна класа, работници и бедни, бели и небели в новата солидарност на „99-те процента“ въпреки вековния пласт от предразсъдъци. 

Какво ще стане, ако това не се изпълни? 

Ако ЕНП силово наложи досегашния си десен курс, ще продължат разрушителните тенденции 

на увеличаване неравенството между центъра и периферията на ЕС и в отделните икономики. И на следващите избори ЕНП и ПЕС може да останат извън европарламента. А победилите протестни партии да пристъпят към осъществяване на екстремистките си популистки фантазии. 

Ето познатия ни хипотетичен сценарий на Робърт Райх, обединил всички възможни, еклектично съчетани крайно леви и крайно десни мерки – някои от които със сигурност катастрофални. При една убедителна победа бъдещата европейска „партия на независимостта“ („ЕПН“) може да забрани имиграцията от Африка, Азия, а и от бедните страни от европериферията, да екстрадира произволно подбрани категории чужденци. Може да наложи високи вносни мита, да забрани на европейските компании да местят или аутсорсват дейности извън ЕС, да забрани инвестициите в ЕС от чужди държавни фондове. Може да забрани на печелившите компании да уволняват работници – местни граждани, и да режат заплати и социални придобивки. 

След това „ЕПН“ може да реши да разпусне ЕС и да възстанови стария Общ пазар, да премахне еврото и възстанови националните валути при възстановен златен стандарт. Може да реши банките да извършват само приемане на депозити и отпускане на заеми, инвестиционното банкиране да се забрани, опитите за финансови спекулации да се наказват с десет години затвор. За балансирането на бюджета, изплащането на дълга и за финансиране на отбраната в отделните страни може да се въведе конфискационен данък, при който доходите над определен не особено висок таван (примерно 100 хилади долара) се облагат 100%. В сравнение с това предложението на Т. Пикети за маржинална данъчна ставка от 80% за доходи над 500 хиляди долара звучи ултраконсервативно. 

Такъв краен сценарий може да бъде предотвратен, ако, разбира се, апелът на „протестните“ партии бъде обезсилен с нужните прогресивни икономически реформи на ЕС и Европейската централна банка, за което навсякъде в Европа ще са нужни нови широки коалиции на „99-те процента“. Но само по себе това няма как да стане. Оставени на себе си, нещата отиват към грозна популистка диктатура и горния сценарий. 

Възможни ли са груби и масови нарушения на правата на човека, подобни на тези през Втората световна война, има ли непосредствена опасност от война в Европа след евентуалната победа на крайните националисти?

Въпросът може да има и друга формулировка. Спомняме си, че според Т. Пикети периодът на намаляване на неравенството и общонароден просперитет след Втората световна война се дължи на съвпадението на редица фактори – двете големи войни с десетки милиони жертви и страшни разрушения, унищожаването на огромно лично богатство, високата инфлация, активната държавна политика на заетост и засилената военновременна обществена солидарност. Възможно ли е Европа да повтори съчетанието на тези условия, но без войните? Мисля, че е възможно – 

днешна Европа засега не е застрашена от пряко повторение на края на 30-те и 40-те години. 

Въпреки че икономическото неравенство в края на миналото десетилетие се изравни с показателите от 1929 г., опустошението от Голямата депресия в Европа далече не е сравнимо с последиците от Голямата рецесия от 2007–08 г. що се отнася до живота на мнозинството обикновени хора. 

Тогава имаше и несправедливостта на Версайската система договори, и могъщ немски реваншизъм – сега нямаме нищо сравнимо с тях. Нито една голяма западноевропейска страна отдавна не е суверенна велика сила, не е станал такъв и целият ЕС. „Ваймарска“ Русия, от чието евентуално възникване се опасявахме в 90-те години, не се състоя. Украинската криза за сетен път показа, че голяма европейска война вече е невъзможна. Освен това сега е налице огромен законодателен, съдебен, административен и човешки опит в областта на защитата на правата на човека, натрупан след Втората световна война. Омаловажането на тоя опит издава историческо невежество и интелектуална безотговорност. 

След Втората световна война Западна Европа, в резултат от следвоенната реконструкция с решаващата помощ на Америка на Ню Дийл-а и благодарение на реалната или въображаема съветска заплаха, постигна забележителни исторически успехи. За пръв път в историята си старият континент, люлка на агресивните национализми, огнище на двете най-разрушителни войни, направи голямата война практически невъзможна – войните на югокризата и по-ограничените конфликти в периферията на бившия СССР бяха изключения – и бе постигнат немислим дотогава масов народен просперитет. 

Съвременна Европа в голяма степен страда от успеха си 

– политическото мислене бе забравено, изтласкано от бюрократичното недомислие, социалната критичност отслабна, левицата се обезличи идейно с „обуржоазяването“ на пролетариата, с отказа на Източна Европа от държавния социализъм и с налагането от САЩ на пазарния фундаментализъм като ново евангелие по цял свят. Новите икономически реалности от 2000-те години се оказаха в пълно противоречие със стереотипите в духа на студената война, формирани към началото на 90-те години при коренно различни условия. Украинската криза показа също, че е време САЩ да се дезангажират пряко от Европа – за нейно и за свое добро.

 

Автор: Валентин Хаджийски

Източник: http://glasove.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

Изтокът и Западът: къде се насочват руските енергийни потоци

Стратегическата цел е максимално да се откаже от доставки на енергийни носители от Русия.

Но тези планове са с далечна перспектива, тъй като в близко бъдеще Европа няма алтернативи на руския газ. В същото време, Русия вече разгръща енергийните си потоци към Азия.

Смисълът на европейската стратегия по енергийна сигурност се свежда до съкращаване на зависимостта от един конкретен доставчик – Русия. Това е очаквано.

Освен изострянето на политическите противоречия между Брюксел и Москва по повод уреждането на украинската криза, ЕС има и реална причина да се безпокои за енергийната си сигурност.

Днес по-голямата част от руския газ за Европа се транзитира през украинска територия (става дума именно за него, за доставките на нефт от Русия, ЕС предпочита да не повдига въпроса).

Но Киев отново се проявява изключително като ненадежден партньор – той не само задържа плащанията и заплашва да краде транзитен европейски газ за собствените си нужди.

Когато подобно нещо стана през зимата на 2008-2009 година, Русия активно започна да изгражда нови тръбопроводи.

Проектите „Южен поток“ през Черно море за Южна и Централна Европа, и „Северен поток“ по дъното на Балтийско море за Германия и други страни, са насочени към намаление на зависимостта на доставките от руски газ за европейските потребители от транзитни рискове.

Но едновременно с това, руските компании обърнаха внимание и на други пазари за пласмент. В 2009 година Русия започна да изнася газ за Азия от добиващия комплекс „Сахалин-2“.

От тогава делът на руските въглеводороди за азиатския регион значително беше увеличен, отбелязва аналитикът от руския Институт по енергетика и финанси Алексей Громов:

- След подписването тези дни на важен контракт за доставка на руски газ за Китай за срок от 30 години, стана пределно ясно, че Русия ще развива интензивно сътрудничеството със страни от Азия.

В перспектива такъв бързоразвиващ се пазар, преди всичко на сгъстен природен газ, за Русия ще бъде Индия. Към 2020 година там се очаква значителен ръст на потреблението на природен газ, и Индия няма други начини да го получи, освен като сгъстен природен газ.

Ние отрано се готвим за такъв ръст на индийския пазар, в частност, още сега предлагаме на индийски компании да участват в руски проекти.

Имайки предвид, че практически всички руски запаси от нефт и газ са съсредоточени в азиатската част на страната, за Русия преориентацията на доставките от запад към югоизток е напълно логична стъпка.

Наталия Коваленко

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81/

Завръщането на „Звездните войни“ между Русия и САЩ

Москва се тревожи не само от разположението на НАТО-вски ракети в Източна Европа, условно наричани „ядрен щит“, който дори не бил заради Русия, а за да защити Европа от евентуална агресия от Иран, което звучи повече от нелепо.

Иран едва ли би ударил Европа с ядрени ракети, но и да реши да го направи, както свидетелстват експертите в близките години Техеран ще притежава такива ракети, които не могат да бъдат неутрализирани от „ЕвроПРО“. И второ, тъй нареченият „щит“ цели да неутрализира руския ядрен капацитет напълно.

За това Русия и Съединените щати не могат да се договорят по този въпрос. И САЩ и Европа отказаха всякакви компромисни вариянти – нито писмена гаранция, че „щита“ не е насочен срещу Русия, нито дори периодичен достъп на руски наблюдатели до неговите елементи.

Русия също така се притеснява и от свръхзвуковите безпилотни самолети, с които разполагат американските военно-въздушни сили и които също са в състояние да неутрализират руската ядрена отбрана.

Ето защо Путин предприе действия, за да подсигури въздушната и космическата отбрана на Русия.

Свръхзвуковите безпилотни самолети ще са следващата оръжейна надпревара между Москва и Вашингтон. В отговор на американската доктрина на Изпреварващите удари, Русия ще разтвори космически щит.

Подобни мерки взема и Китай. Китайците обявиха, че ще разпънат космически щит над цялата територия на страната, за да блокират американските сателити.

Не трябва да забравяме, че САЩ и Русия са единствените държави, които могат да нанесат моментален глобален удар над друга държава по въздух, вода и суша едновременно.

Още по времето на Рейгън американците осъзнаха, че наближава времето на космическите войни не са нещо футуристично, а ново бойно поле, на което съвсем скоро Щатите и Съветския съюз пренесоха Студената война, която водиха по между си.

25 години след мандата на Рейгън Америка вече притежава такива технологии. Миналия декември руския президент Владимир Путин отбеляза, че разработването на свръхзвукови безпилотни самолети и заплахите от космически удар, произхождащи от САЩ, могат да доведат до незабавно блокиране на руските отбранителни елементи.

Никоя друга страна, с изключение на САЩ, е в състояние да заплашва способността за оцеляване на стратегическите ядрени сили на Русия (Стратегически Ядрени Сили или СЯР), заяви президента на Русия.

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5/

Украйна за някои е война, за други – дойна крава!

Украйна за някои е война, за други - дойна крава!В Украйна дес­ните ради­кали открито марши­ру­ват с фашист­ска сим­во­лика. В Киев и други големи гра­дове се иззем­ват търгов­ски обекти, при­над­лежащи на лица от други наци­о­нал­но­сти, звучи лозунгът „Украйна за украинците!”.

Кой ще защити инте­ре­сите и живота на българ­ското малцин­ство в тази страна — повече от три­ста хиляди в Одеска област и още тол­кова разпръс­нати на тери­то­ри­ите около Азов­ско море. Трябва ли да се чака раз­ви­ти­ето на съби­ти­ята от страна на нашите поли­тици и какво ще бъде то?

Спо­ред мне­ни­ето на сери­о­зни ана­ли­тици изходът от укра­ин­ската криза е: а) мирен път, с веро­ят­ност не повече от 32% и б) граж­дан­ска война — 68%.

Война с кого и про­тив кого? Ще бъде ли въвле­чено българ­ското насе­ле­ние в Украйна в нея?

Ако зада­дем въпроса по друг начин: „За какво ще бъде водена тази война?”, по-​долу ще наме­рим отго­вора сами след пра­ви­лен про­чит на фак­тите.

Състо­я­лата се в края на 2013 година във Вашинг­тон така наре­чена „американо-​украинска конфе­ренция” за тесен кръг избрани, бе спон­со­ри­рана от Chevron и Exxon Mobil. Именно на нея госпожа Нуланд съобщи за инве­стици­ята от 5 млрд. долара, пра­вена от 1991 г. насам в укра­ин­ската „демо­крация”.

По-​нататък — също само факти: през 2009 г. компа­ни­ята Halliburton (занима­ваща се с хид­ро­раз­рив на земни пла­стове) открива офис в Киев, през 2010 г. е изда­дена конце­сия за про­уч­ване на нахо­дище от шистов газ в Украйна на Exxon Mobil и Shell за Донецка област (Юзов­ска газова площадка) и на Chevron за Лвовска област (Олеска газова площадка). Ресур­сите само за площад­ката в

Донецка област се оце­нят на 2000000000000 долара. Пре­бройте внима­телно нулите, трябва да са два­най­сет, не е грешка.

Сега вече може би раз­би­рате защо на същата „американо-​украинска конфе­ренция” (13 декем­ври 2013 г.) госпожа Нуланд съобщи на ауди­то­ри­ята, че току-​що се връща от Киев от своето трето пъту­ване до там в раз­сто­я­ние на пет сед­мици (речта й в Youtube).

На 2 март 2014 г. в при­състви­ето на посла­ниците на САЩ, Герма­ния и Полша, г-​н Тур­чи­нов подпи­сва „глав­ния декрет на народ­ната власт” — пред­ва­ри­телно спо­ра­зуме­ние с МВФ за предо­ста­вяне на финан­сова помощ за Украйна, съгласно което ЦЯЛАТА ГАЗОПРЕ­НОСНА МРЕЖА НА СТРА­НАТА ОТ МОМЕНТА НА ПОДПИ­СВА­НЕТО БЕЗВЪЗМЕЗДНО СЕ ПРЕ­ДАВА НА КОРПО­РАЦИЯ SHEVRON.

Това да ви напомня нещо за Либия, Ирак… Но да продължим: съгласно гор­ното спо­ра­зуме­ние соб­стве­ниците на Мари­у­пол­ския, Запо­рож­ския и Дне­про­пет­ров­ския мета­лургични ком­би­нати ще бъдат при­тис­нати да про­да­дат 50% от акци­ите си на компа­нии, посо­чени от МВФ.

По такъв начин ще се реа­ли­зира „европе­йското бъдеще” за Украйна. Ето защо аме­ри­кан­ският пре­зи­дент е сигу­рен, че ще доставя шистов газ за Европа и целта на неот­дав­наш­ния му европе­йския „гастрол” бе да насто­ява за пре­орен­ти­ране на ЕС към аме­ри­кан­ски енергоносители.

Да, аме­ри­кан­ски, като соб­стве­ност, а откъде се доби­ват — няма зна­че­ние. За сметка на това Halliburton ще раз­бива пла­сто­вете в Украйна, без да спазва европе­йски или аме­ри­кан­ски еко­логични норми. Та нали това е само няка­ква си Украйна! Иначе излиза доста скъпо…

Същото се отнася и до запла­тите, осигу­ров­ките и пр. Пер­со­налът на кон­тро­ли­ращите и охра­ни­тел­ните орга­ни­за­ции ще се обу­чава от инструк­тори от дъщер­ните компа­нии на Halliburton, която е вое­ни­зи­рана и действа в Ирак и Либия — част­ните военни компа­нии KBR, Inc. и Greystone Limited. Или както „гени­ално” се опитва да форму­лира Тур­чи­нов ситу­аци­ята:

„Защо да изоб­ре­тя­ваме вело­сипеда, щом позна­ваме реал­ните хора и на всички ни е ясно колко и как ще трябва да им плащаме”. Оче­видно е имал пред­вид и други дребни услуги покрай очер­та­ващия се мили­ар­ден биз­нес, като напри­мер стрелба в соб­стве­ния си народ, на която Яну­ко­вич все пак не се реши.

Въпрос на време ще е в тази ситу­ация кога ще започ­нат да стре­лят в етни­че­с­ките българи. Засега про­ти­вопо­ста­вя­нето е между рус­кого­во­рящото насе­ле­ние и новите акти­ви­сти на „мирно” побе­ди­лата „демо­крация”.

Но за наше съжа­ле­ние, акцен­тите се разши­ря­ват по типично юго­слав­ски сце­на­рий и вече се спе­ку­лира с про­ти­вопо­ста­вяне в религи­о­зен план. Новата власт счита, че пра­вил­ната религия за „истин­ските укра­инци” е гръко-​католическата уни­ат­ска църква (с център Лвов), или в краен слу­чай — „само­стой­ната” (непри­ета от пра­во­слав­ния свят) църква на Фила­рет. Тоест за врагове биват обя­вя­вани пра­во­слав­ните, които са пре­имуще­ствено рус­кого­во­рящи, а заедно с тях и българ­ските етни­че­ски маси.

Засега спрямо тях се действа с помощта на фаши­зи­ра­ните отряди на „дес­ния сек­тор” и „само­от­бра­ната на Май­дана”. Зат­ва­рят се пра­во­славни църкви и се гонят свеще­ници, като на тяхно място се поста­вят „благо­на­дежни” попове, нещо познато нам от мина­лия не тол­кова отдавна раз­кол в БПЦ.

Какви са пер­спек­ти­вите за българ­ското насе­ле­ние в тази ситу­ация и има ли кой да го защити?

Засега българ­ските поли­тици се спа­ся­ват с недо­из­ка­зани фрази в посока на: „европе­йското един­ство срещу рус­ката анек­сия на Крим” и „нашите инте­реси за недопус­кане на ико­номи­че­ски санкции в ущърб на Бълга­рия”.

Или с реални изказва­ния за закупу­ване на изстре­би­тели F-​16 от Наци­о­нал­ната гвар­дия на САЩ със скром­ния ни вое­нен бюджет, за да под­си­лим южното крило на НАТО.

Е, това ли ще защити нашите съна­род­ници от вое­ни­зи­ра­ните про­фашистки форми­ро­ва­ния или от настъп­ле­ни­ето на транс­наци­о­нал­ните компа­нии? Впро­чем, бълга­рите и в Бълга­рия не са им при­о­ри­тет, камо ли зад гра­ница!

Както се казва, за някои вой­ната е война, за други — дойна крава!

 

Автор Олга Тенева

Източник: http://rusiadnes.bg

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D0%BD/

“Турският модел“ вече не е образец

Турция реагира по подобно авторитарен начин на протестите, както и управниците в арабския свят

Турция реагира по подобно авторитарен начин на протестите, както и управниците в арабския свят

Година след бруталното потъпкване на протестите в парка Гези, Турция вече не се ползва с имижда на мост между исляма и западните демократични ценности. Особено хората в Близкия изток гледат на страната с други очи.

По време на „Арабската пролет“ през 2011 Ердоганова Турция направи опит да се саморекламира като модел за подражание на държавите от близкоизточния регион.

Реджеп Тайип Ердоган и неговата консервативно-ислямска Партия на справедливостта и развитето /ПСР/ искаха да покажат, че е възможно, едно правителство, което изповядва ислямските ценности и печели демократични избори, да управлява една държава с успешна икономика по западен образец.

После обаче хората от Близкия изток станаха свидетели на неприятни кадри – водни струи и сълзотворен газ бяха използвани срещу демонстрантите от парка Гези след началото на протестите на 28 май 2013 година.

Политологът от истанбулския университет „Коч“ Мурат Сомер смята, че бруталното потушаване на масовите протести сериозно е увредило имиджа на Турция. „Гражданите в Близкия изток, които се стремят към повече демокрация и спазване на човешките права, познават добре авторитарните методи на собствените си управници“, казва политологът в разговор с Дойче Веле.

„Затова реакцията на правителството съсипа имиджа на ПСР като обединител на ислямско-консервативни и либерално-демократични ценности“, допълва Сомер. Правителството на Ердоган пропусна шанса да покаже на хората в Близкия изток как една демократична държава би трябвало да реагира на извънпарламентарни протести.

Отрезвяващо въздействие и над други страни

Реакцията на Ердоган срещу протестите в парка Гези видимо накърни и неговата демократична легитимация, казва политологът от университета в Анкара Фетхи Ачикел. А подобно нещо би следвало да тревожи управляващите в Турция.

Според истанбулския политолог Сомер, потушаването на протестите в парка Гези и липсата на политически промени са подействали отрезвяващо и върху протестните движения в други страни.

„Протестите в парка Гези показаха докъде се простират възможностите на неорганизираните протестни движения от Турция та чак до Бразилия, зад които няма действащи политически партии или социални движения“, добавя Сомер.

По този начин Турция загуби огромна част от уважението, с което се ползваше през последните години в Близкия изток.

„Бруталният подход на правителството към протестите в парка Гези отслаби притегателната сила на турския държавен модел, пише близкоизточният експерт Тарик Огузлу в анализ за мозъчния тръст Орсам в Анкара. През изминалите години този модел печелеше на Турция редица симпатии в Близкия изток.

„Но имиджът на страната пострада много след потъпкването на протестите от Гези“, пише Тарик Озуглу. Дали Турция може да бъде „извор на вдъхновение“ за страните от Близкия изток, ще зависи от това, доколко тя е в състояние да се превърне в истинска либерална демокрация, смята политологът.

 

Автор Т. Зайберт, К. Цанев

Източник: http://www.dw.de

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%86/

Евразийският съюз: Договорът е подписан

Документът е исторически – с такава характеристика са съгласни и Владимир Путин, и Александър Лукашенко, и Нурсултан Назарбаев.

В бъдеще към договора може да се присъединят Армения и Киргизстан.

Създаването на икономическия съюз поставя Русия, Беларус и Казахстан на ново равнище на интеграция и сътрудничество, подчерта в изявлението си руският президент:

- Днес ние заедно създаваме мощен център за икономическо развитие, голям регионален пазар, който обединява над 170 милиона души. Съюзът ни разполага с огромни запаси от природни ресурси.

Страните „тройки” в същото време имат развита промишленост, индустриална база, мощен кадрови и културен потенциал. Географското разположение позволява да се създадат транспортни маршрути не само с регионално, но и с глобално значение.

Президентът на Казахстан на свой ред подчерта най-важният, от негова гледна точка, принцип на работа на новия съюз: всички решения се приемат само въз основа на консенсус, каза Нурсулнтан Назарбаев:

- Гласът на всяка страна ще бъде определящ. Кадровата политика ще бъде изградена с оглед на принципа на равнопоставеност на страните и на конкурсна основа – за да бъдат привличани в тази важна работа най-квалифицираните специалисти.

На страните им трябваха няколко години за създаването на ЕАИС. Всичко започна с Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан. От 2011 г. митническите бариери между страните престанаха да съществуват.

А Евразийския съюз е по-висока форма на интеграция на държавите и си поставя амбициозни цели, отбеляза председателят на Колегията на Евразийската икономическа комисия Виктор Христенко:

- Евразийският икономически съюз е важен като източник на икономическия ни растеж , на развитие на потенциала ни. Но също така е важен, за да направим бъдещето ни много по-стабилно и прогнозируемо в този неспокоен свят.

След подписването текстът на договора ще бъде представен в парламентите на трите държави и, както разчитат лидерите на Русия, Беларус и Казахстан, бързо ратифициран.

От 1 януари 2015 г. Евразийският съюз ще започне да функционира.

Игор Силецки

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/29/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81/

ЕК: Проектът „Южен поток” трябва да бъде замразен

Това се казва в Комюнике на Европейската комисия до ЕП и Съвета относно европейската стратегия за енергийна сигурност, предаде БНР.

Новите инвестиции в инфраструктурата, които се правят от доминиращите доставчици, трябва да са съобразени с правилата на вътрешния пазар и конкуренцията.

В частност, проектът „Южен поток” трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, след което трябва да се направи нова оценка на проекта в светлината на приоритетите на енергийната сигурност на ЕС”, се казва в една от точките на документа, които трябва да бъдат приложени в краткосрочен план.

Йотингер: Споразумението между България и Русия за „Южен поток“ не отговаря на европейското законодателство

Оценяваме проекта от юридическа гледна и сме в контакт със съответните държави от ЕС заяви на пресконференция еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, цитиран от БТА.

Имаме добра дискусия с българското правителство по този въпрос. Разглеждаме междуправителственото споразумение за този газопровод между София и Москва, чиито приложения не отговарят на европейското законодателство.

Единната енергийна външна политика на ЕС и повишаването на енергийната ефективност ще бъдат приоритет на новата стратегия за енергийна независимост на ЕС, публикувана днес от Европейската комисия, съобщи Йотингер, цитиран от ИТАР-ТАСС и БТА.

Европейската комисия не се отказва от идеята за въвеждане на единна цена на газа и единна система за купуването му за целия ЕС, посочи Йотингер.

„Стройтрансгаз“ планира да завърши цялата работа по изграждането на българския участък от „Южен поток“ до 2017 година

Това се посочва в съобщение на компанията, цитирано от ИТАР-ТАСС и БТА. Стройтрансгаз е консорциум, в чийто състав влизат руската компания „Стройтрансгаз“ и българската „Газпроект Юг“ АД, спечели търга за работата по проектиране, доставката на оборудване и материали, строително-монтажни дейности, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на магистралния газопровод „Южен поток“ в България.

Морският ”Южен поток” не бил изключение

Промените в Закона за енергетиката не налагат изключение от законодателството на ЕС, а правят пояснение, че Третият енергиен пакет на ЕС не се прилага спрямо морски газопроводи заради технически и правни причини, се посочва в съобщение от компанията „Южен поток Транспорт“.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/29/%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A/

Брюксел иска спиране на „Южен поток“

Проектът „Южен поток” трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, пише в комюнике на Европейската комисия до Европейския парламент и Европейския съвет, разпространено в сряда. По-рано през деня стана ясно, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е информирал българския премиер Пламен Орешарски, че Брюксел ще предприеме мерки спрямо България заради неспазване на европейските правила в споразуменията за „Южен поток“.

 Нарушенията от българска страна бяха коментирани и от еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер, който обясни, че проектът не допринася за диверсификацията на газовите доставки в Европа, тъй като е само нов маршрут. Българското правителство обаче упорито държи на реализацията на „Южен поток“ и смята, че той няма проблеми с европейското законодателство, стана ясно за пореден път в провелия се в сряда дебат по вота на недоверие заради енергийната политика на кабинета „Орешарски“.

 „Новите инвестиции в инфраструктурата, които се правят от доминиращите доставчици, трябва да са съобразени с правилата на вътрешния пазар и конкуренцията. В частност, проектът „Южен поток” трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, след което трябва да се направи нова оценка на проекта в светлината на приоритетите на енергийната сигурност на ЕС”, пише в комюникето от Брюкселсе казва в едно от заключенията на Комисията.

 „Южен поток“ е проект за доставка на гориво, което вече достига до ЕС. Той ще промени количеството на доставяния газ. Това е нов път, а не нов източник, заяви на пресконференция еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер.

 Оценяваме проекта от юридическа гледна и сме в контакт със съответните държави от ЕС. „Южен поток“ би могъл да заработи с целия си капацитет поне след три години, затова не е решение за енергийната сигурност на ЕС в краткосрочен план. Имаме добра дискусия с българското правителство по този въпрос. Разглеждаме междуправителственото споразумение за този газопровод между София и Москва, чиито приложения не отговарят на европейското законодателство. Опитваме се да оценим доколко строежът на това съоръжение на българска територия може да бъде съобразено със законодателството на ЕС, допълни еврокомисарят, цитиран от БТА..

 По принцип приветстваме всеки инвеститор, който би допринесъл за сигурността на енергийните доставки и би направил вложения в инфраструктурата, посочи той в отговор на въпрос дали ЕК все още е благосклонна към руски инвестиции в европейската енергетика. Това обаче трябва да бъде в пълно съответствие с нашите правила за вътрешния пазар и конкуренцията, поясни Йотингер. Това включва нашите правила по отношение на достъпа до съоръженията, прозрачността, обществените поръчки.

 Намеренията на Русия да се жали от законодателството на ЕС пред Световната търговска организация не облекчават положението. Сигурни сме, че европейското законодателство отговоря на световните търговски изисквания и то се прилага не само спрямо „Газпром“, а по отношение на всички на пазара в ЕС. Допускаме отстъпки, когато инвестициите са в интерес на европейската енергийна политика, отбеляза още еврокомисарят.

 Между държавите от ЕС и ЕК или между отделните страни в Общността може да има различия в интересите, затова правим предложения, Европейският съвет ги получава и държавните ръководители съобразяват действията си с целите на единния пазар и със стремежа за разнообразяване на източниците на енергия, заяви Йотингер.

 В същото време обаче той определи като положителни разговорите, които се водят с българските власти по повод междуправителственото споразумение с Русия за „Южен поток“. Йотингер обясни, че в момента се прави преглед на елементите от това споразумение, които не отговарят на европейското законодателство, и се проверява дали изграждането на газопровода може да се приведе в съответствие с правилата.

 Преди това Барозу каза, че е информирал Орешарски, че ЕК трябва да гарантира, че правилата на вътрешния пазар се спазват, „защото вярваме, че в този случай излагаме на риск енергийната сигурност на България и европейската енергийна сигурност.

 „В Европейския съвет днес аз не оставих място за илюзии – ние ще действаме всеки път, когато преценим, че правилата на вътрешния пазар, свързани с енергетиката, не се спазват. Според нас случаят със споразуменията, постигнати или сключени от България, е такъв“, допълни той.

 Барозу подчерта още, че е особено важно Европейският съюз да бъде единен по въпроса за енергийната сигурност.

 Преди ден правителството съобщи, че консорциум между контролираната от Кремъл компания „Стройтрансгаз“ и пет български фирми, гравитиращи около властта, ще получат поръчката за 3.5 млрд. евро за изграждането на „Южен поток“ у нас.

 Половината акции в консорциума се държат от „Стройтрансгаз“, чийто мажоритарен собственик е Генадий Тимченко, приятел на руския президент Владимир Путин, който попадна в черния списък на САЩ със санкции спрямо близки до Кремъл лица, отговорни за ескалацията на кризата в Украйна.

 Другите 50 процента са на пет български фирми, обединени в акционерно дружество „Газпроект Юг“. В него влизат „Промишлено строителство холдинг“, зад което стоят фирми, свързани с Делян Пеевски и собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“ (ГБС), „Понсстройинженеринг“ и „ПСТ Холдинг“.

 От тях единствено ГБС има опит в изграждането на газопроводи, а три от фирмите са в тежко финансово състояние, притиснати от банки и липса на оборотен капитал.

http://www.mediapool.bg/bryuksel-iska-spirane-na-yuzhen-potok-news220771.html

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/29/%D0%B1%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA/

Бях обучен за шпионин

Снимка: Преса

Снимка: Преса

Едуард Сноудън опроверга твърденията на властите, че е бил обикновен системен администратор в интервю за NBC, откъси от което бяха показани във вторник в САЩ

Бившият служител на американските специални служби Едуард Сноудън, който предаде на медиите доказателства за наличието програми за електронен шпионаж от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС), опроверга твърденията на американските власти за това, че някога е бил само обикновен системен администратор

„Аз бях обучен да бъда шпионин в традиционния смисъл на думата: аз живеех и работех под прикритие в чужбина, преструвайки се, че работя, а работата бе измислена и дори действах под измислено име“, заявява Сноудън в интервю за американската телевизионна компания Ен Би Си (NBC), откъси от което бяха показани във вторник в САЩ.

Миналата година, когато Сноудън започна да предава на медиите сведения за водената от американското разузнаване глобална програма за следене, представители на администрацията на САЩ се опитаха за потушат скандала и започнаха да заявяват, че той не е заемал никаква висока длъжност в специалните служби.

Те нарекоха Сноудън „системен администратор“, а президентът на САЩ Барак Обама заяви през юни, миналата година, че „не планира да вдига изтребители, за да залови 29-годишен хакер“.

Сноудън разказва пред телевизията, че е специалист в областта на компютърните технологии и е изпълнявал задачи в полза на правителството на САЩ на високо равнище, в т.ч. в качеството си на таен агент на ЦРУ и АНС.

Освен това той е изнасял лекции в контраразузнавателната академия на разузнавателното управление на военното министерство.

„Аз съм технически специалист, технически експерт. Не съм работил с хора, не съм вербувал агенти. Занимавах се с настройка на (компютърните системи) за САЩ и го правех на всички равнища – от най-ниското до най-високото“, отбелязва 30-годишният сега Сноудън.

Цялото интервю с него, записано в Москва миналата седмица ще излезе по Ен Би Си в четвъртък, 29 май в 5 часа бълг. Време.

Ен Би Си е първата американска телевизионна компания, която получава интервю от бившия подизпълнител на АНС.

Според правителството на САЩ вредата на националната сигурност на САЩ, нанесена от Сноудън, се оценява на милиарди долари.

Експерти на Пентагона са стигнали до извода, че той е откраднал около 1,7 милиона секретни документа, отнасящи се не само до работата на специалните служби, но и до операции на всички видове въоръжени сили на САЩ.

През август миналата година Сноудън получи временно убежище в Русия, след като престоя над месец в транзитната зона на московска аерогара.

В САЩ са му повдигнати обвинения за разпространяване на секретна информация и го очаква дълъг престой зад решетките, ако се върне или бъде заловен някъде.

Администрацията на Обама неведнъж заявява, че смята Сноудън за предател и няма намерение да му прощава, защото е нанесъл вреда на националната сигурност на САЩ.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/29/%D0%B1%D1%8F%D1%85-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%88%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD/

„Руски витяз“ на инженер Игор Сикорски

В този ден събралата се на петербургското летище публика не вярвала, че биплана на Сикорски ще се издигне във въздуха. Височината на самолета била 4 метра, дължината 20 метра, тегло на излитането – повече от 3 тона.

Самолетът бил кръстен „трамвай“ за това, че освен закрита кабина за пилота, той имал вместимост на пътнически салон с големи илюминатори.

Полетът на гиганта на височина 100 метра със скорост 100 км/ч. с четирима пътника на борда продължил половин час.

Ето как оценява това събитие историкът на авиацията Николай Якубович:

- Това било първият пробив в техниката. Това е първият многомоторен самолет в света – това е най-главното му постижение.

Освен това, двигателите покрай крилата значително облекчавали машината. Тези два фактора изиграли решаваща роля: по образец и подобие на „Руски витяз“ след това започнали да строят всички многомоторни самолети.

„Руски витяз“ съвсем не първият самолет на Игор Сикорски. Негов прототип станал построеният в 1909 година самолет С-1, след който към 1913 година се появили още десет модели, в това число хидроплани за руския военно-морски флот.

Интересно е, че шестте свои първи машини Сикорский строял практически в „домашни условия“- в сарай, на територията на родителите си. А вече след това – в авиационната фабрика на Руско-Балтийския вагонен завод.

„В навечерието на войната Игор Сикорски активно се занимавал с военна авиация и усъвършенствал своя „Руски витяз“, напомня ръководителят на компания „Алианс на авиационни технологии“ Виктор Прядка:

- По-нататъшна модификация на „Руски витяз“ станал самолетът „Иля Муромец“, който бил включен в бомбардировъчна ескадра и активно се експлоатирал за унищожение на жива сила на противника.

Дори в двубои с изтребители на ескадрили той често бил победител за сметка на разположението на картечните огневи точки на борда на самолета.

Според Виктор Прядка, четиримоторният „Иля Муромец“ е най-добрият от самолетите на Игор Сикорски, създадени от него в Русия до емиграцията в 1918 година.

„Муромец“надминал „Витяз“ по много параметри. Той развивал вече скорост до 110 км/ч. и се държал във въздуха 5 часа с едно зареждане, докато рекордната продължителност на полет на „Витяз“ била 1 час и 45 минути.

И все пак, първи бил „Руски витяз“.

Именно той е признат за родоначалник на всички тежки бомбардировачи, транспортни и пътнически самолети в света.

Олга Бугрова

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/29/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D1%8F%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%81/