Monthly Archives: April 2014

Русия прие закон за национална система за разплащане

Коментатор.БГ

Коментатор.БГ

Държавната Дума прие закон за осигуряване на непрекъснатост на паричните преводи в Руската федерация и създаване на национална система за разплащане (НСР) с участието на централната банка на Русия, предаде ИТАР-ТАСС.
В рамките на тази системаще се извършват преводи на парични средства с помощта на кредитни карти и други електронни средства за плащане , предоставени на клиенти , участващи в националната система за плащане в съответствие с установените правила .
Официален знак за обслужване на НСР ще бъде графичен символ рубла.
Законопроектът за НСР е изготвен от комисията на Държавната Дума за финансови пазари в отговор на действията на Visa и MasterCard, които в края на март блокираха карти на банка “ Русия “ ( която попадна под американските санкции ) и СМП-банка ( под санкционен списък на собственици , сред които Борис Аркадий Ротенберг , собственик на 76% от акциите й).

Едноличен собственик на НСР е Централната банка

Законът предвижда създаването на разчетно-клирингов център (оператор) под формата на АД, 100 % от дяловете са на Централната банка на Руската федерация. В същото време Централната банка в рамките на две години, считано от датата на държавна регистрация на оператора ще бъде единствен акционер.

След изтичане на този период Централната банка на Русия ще има право да започне да продава акциите си, при което един човек или група от лица не могат да придобиват повече от 10% акции на оператора на НСР .
Акциите придобити в нарушение на тази забрана се продават .

В случай на намаляване на дяловото участие на Централната банка в капитала на оператора на НСР под 50% плюс една гласуваща акция Централната банка ще има право на вето при вземане на решение от общото събрание на акционерите.
“ Засега въвеждаме забрана за две години, а след това на Централната банка на Русия може да остане само една акция, но „златна „. И ако почувстваме, че това е в цивилизована форма, преминава в нормална пазарна структура след това цялата Централна банка може да се оттегли от капитала на оператора „, заяви пред ИТАР- ТАСС председателят на комисията по финансови пазари в Думата Наталия Бурикина .

Във връзка с това тя допуска, че „може да се случи и по-рано, ако заработи механизъм, който да удовлетвори всички, да се създаде доверие и системата да заработи гладко „. „Две години – това е един вид време за развитието, а може и както ръководителя на Сбербанк Герман Греф каза и след шест месеца да заработи „, поясни депутатът.

Управление на националната платежна система

Органите на управление на оператора на НСР се формират от съвет на директорите (надзорен съвет) от не по-малко от девет лица, чиито правомощия включват одобряване на стратегията за развитие, правила и тарифна политика на НСР. Стратегията за развитие се одобрява след разглеждане от страна на националния финансов съвет на банка „Русия”.

Като колегиален съвещателен орган образуван от членовете на Съвета и потребителите на НСР, в състава му влизат представители на членовете на НСР и други лица, включително и представители на правителството, на Съвета на Федерацията и Държавната Дума.
Ръководителят на оператора на НСР се назначава със съгласието на националния финансов съвет на банка”Русия”

Изисквания към чуждестранните платежни системи

Законът въвежда понятието „национално значима система за плащане“ и “ чуждестранна система за плащане“. С национално значение е платежната система на банка „Русия” и платежната система , в рамките на която се осъществяват парични преводи по сделките, извършени на организирани търгове.

От 1 юли 2014г. оператор на платежна система , която не е национално значима е длъжен да направи по специална сметка в Централната банка на Русия гаранционен депозит в размер на паричните преводи, направени на територията на Руската федерация в рамките на системата за плащане в срок до два календарни дни.

Депозитът се формира на база тримесечните платежни отчисления , равни на 25% от средните стойности на сумите на паричните преводи, извършвани по време на един календарен ден на територията на Руската федерация в рамките на системата за плащане за предходното тримесечие . Тази такса ще плащат международните платежни системи, в които клиринга и обработката се намират извън Руската федерация, обяснени по-рано Бурикина .
Операторите на платежни системи от 1 юли 2016г. при осъществяването на парични преводи ще бъдат задължени да привлекат оператори за платежни инфраструктурни услуги, които се намират и извършват всичките си функции на територията на Руската федерация. Изключение ще бъде направено само в случаите на трансгранични парични преводи.
По този начин оперативните центрове и клиринговите центрове за плащане, привлечени от операторите за парични преводи от юли 2016 трябва да бъдат разположени на територията на Русия.
В допълнение от 1 юли 2016г. им се забранява предаването на информация по прехвърляне на средства на територията на чужда държава или за предоставяне на достъп до нея от територията на чужда държава.

Изключение е предвидено само за случаи на трансгранично прехвърляне на средства или за разглеждане на заявления на клиенти участници в платежната система за несанкциониращо използване на техните електронни средства за плащане.

 

Източник: http://komentator.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/27/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC/

САЩ са разочаровани от днешните киевски власти

Политикът обеща финансова помощ от $50 милиона на страната, дълговете на която вече се изчисляват с милиарди.

Просто Вашингтон е разочарован от днешните киевски власти, като разбира, че политическите действия в Украйна се осъществяват от доста съмнителни личности, които следва строго да се контролират.

Визитата на Байдън в Украйна е нещо като компенсация за онова разочарование, което киевските власти изпитаха в резултат от споразуменията в Женева.

Защото САЩ фактически измамиха Киев, когато не внесоха в заключителния документ дори параграф с гаранции на териториалната цялост на Украйна.

От срещата на вицепрезидента на САЩ с изпълняващия длъжността президент на Украйна Александър Турчинов чакаха много, особено в медиите.

Но Байдън се ограничи само с няколко обещания. Вашингтон се задължи да помогне за възстановяване единството на страната, да намали зависимостта на Киев от руския газ, да отдели на властите на страната $50 милиона за реформи.

Разбира се че Украйна, която е пред прага на финансовата криза, би следвало да бъде недоволна от толкова скромната сума.

Малкият обем парична помощ се обяснява със съмненията на Белия дом или от възможността на връщането на тези средства, или от евентуалното им нецелево използване, казва икономистът Сергей Правосудов:

- Имаше заявление за $50 милиона. Но Украйна вече дължи $2,2 милиарда за газ и затова тези пари изобщо не стигат за нищо.

Очевидно е, че кризата в Украйна излиза от контрола на американските власти и престава да служи на техните интереси.

Едно от свидетелствата, че Вашингтон постепенно се дистанцира дори от своята принципна антируска линия в украинския въпрос, стана изявлението на един от най-известните американски свободолюбци Рон Пол:

„Какво значение има за САЩ чие знаме ще се вее над парчето земя на хиляди километри от нас!”.

 

Ксения Мелникова

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/27/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%81%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81/

Груевски на крачка от трети мандат

Груевски на крачка от трети мандат Гласоподавателите в Македония вероятно ще дадат на премиера консерватор Никола Груевски трети мандат на предсрочните парламентарни избори в неделя.

С това те ще изберат относителна икономическа стабилност и ще пренебрегнат предупрежденията на опозицията за нарастващ авторитаризъм.

Груевски управлява малката бивша югославска република с население от 2 милиона души от 2006 г. насам в коалиция с партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) от бивши етнически албанци.

Най-новото проучване на института Димитрия Купоски дава на ВМРО-ДПМНЕ 28,4% от гласовете на изборите, на първо място преди главната опозиционна дясноцентристка партия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), която получава 14,1%. ДСИ на етническите албанци получава 7,1 на сто.

„ВМРО и ДСИ все още имат подкрепата на масите, а опозицията се намира в хаос“, казва високопоставен западен дипломат в столицата Скопие.

През осемте години управление на Груевски надеждите на балканската страна за присъединяване към Европейския съюз и НАТО бяха замразени заради дългогодишния спор със съседна Гърция за името на Македония. Това поведе партията му към националисткото дясно пространство.

Посредством коалицията си с ДСИ Груевски до голяма степен овладя напрежението между славянското мнозинство на Македония и голямото етническо албанско малцинство, чийто бунт през 2001 г. постави страната на ръба на гражданска война.

Западните дипломати остават обезпокоени за състоянието на демокрацията и свободата на медиите. „Имаме сериозни притеснения относно свободата на словото. Автоцензурата е широкоразпространена заради нарастващия политически натиск, пред който са изправени журналистите.

Собствениците на медии са силно обвързани с политиката“, казва висш западен дипломат пред Ройтерс.

Македония остава една от най-бедните държави в Европа. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 35% от средната стойност за ЕС, средната месечна заплата се равнява на само 345 евро, а степента на безработица надвишава 28%.

Правителството посочва обаче значителен икономически растеж, нисък публичен дълг и увеличение на чуждестранните инвестиции като доказателство за добро управление в регион, който е силно засегнат от кризата в еврозоната.

След лекия спад през 2012 г., през миналата година икономиката е нараснала с 3,1%, а през тази година се очаква да отбележи приблизително същия ръст. Преките чуждестранни инвестиции нараснаха от скромните 89,7 милиона долара на 334 милиона долара през 2013 г. главно в заводи за производство на автомобилни части.

„Не успяхме във всичко, което искахме, но показахме, че Македония може да отбелязва успехи“, казва Груевски в платена публикация на цяла страница в почти всички ежедневници тази седмица.

Анализаторът Жидас Даскаловски от Центъра за изследване и развитие в Скопие смята, че новото правителство отново ще бъде съставено от ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ и вероятно ще продължи същата икономическа политика и усилията за привличане на инвестиции.

Обикновените македонци очакват малка промяна към по-добро.

„Правителството имаше своя шанс и не направи достатъчно. Проблемът е, че не виждам алтернатива в опозиционните партии. Ситуацията ще остане същата“, казва Марина Босковска на пазара в Скопие.

Парламентарните избори в неделя, които съвпадат с балотажа на президентските избори, се провеждат около една година предсрочно. До тях се стигна след като коалиционните партньори не успяха да се споразумеят за един кандидат за президент.

Смята се, че президентът Георге Иванов, кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, ще спечели втори 5-годишен мандат на до голяма степен церемониалния пост.

За много македонци Груевски представлява твърдата ръка в страна, която беше на прага на гражданска война през 2001 г. Тогава имаше сблъсъци между силите на правителството и етническите албанци, които настояваха за повече права за малцинствата и представителство.

Западната дипломация прекрати сблъсъците, а бунтовниците влязоха в политиката. Македония обеща интеграция в НАТО и ЕС, подобно на останалата част от бивша Югославия, а през 2005 г. стана официален кандидат за членство в ЕС.

Гърция блокира присъединяването към НАТО и започването на преговори за членство в ЕС, докато не бъде намерено решение за името на Македония. Такова име носи и провинция в северната част на Гърция. Гърция обвинява славянските македонци в кражба на историята й.

Пренебрегвайки гърците, Груевски започна амбициозна и скъпа промяна на централната част на Скопие, част от която е гигантската бронзова статуя на Александър Велики, яхнал кон.

 

Източник: http://balkani.actualno.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/27/%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82/

Сенките върху канонизацията на Йоан-Павел II

 Сенките върху канонизацията на Йоан-Павел IIПолският папа Йоан-Павел II се радва на огромна популярност в църквата и в цял свят, но има и хора, които смятат, че канонизирането му е преждевременно, дори грешка.

Остро осъждане на Теологията на освобождението, защита на Църквата от обвиненията в педофилия срещу свещеници и епископи, твърде лична власт са трите основни упрека. Макар че никой не оспорва авторитета в цял свят на Йоан Павел II, тези критики се повтарят като лайтмотив, откакто Бенедикт XVI започна процеса по канонизация, който ще завърши на 27 април, без да дочака препоръчвания срок от пет години след смъртта му.

Така европейското протестно движение „Ние сме Църквата” счита за „трагична” при Йоан Павел II „пропастта между ангажимента му за реформи, диалога със света и връщането назад, което той наложи на Църквата, към централизирани структури”.

„Ние сме Църквата” изброява „догматичния авторитаризъм” срещу противоречивите епископи, теолози и духовници, „инфлацията на канонизациите”, „ретроградната визия за централизирана църква”, приемането на „култ към личността”, който противоречи на Евангелието, „помпозност” и „клерикализъм”.

Прелатите споделят тези критики. Италианският кардинал Карло Мария Мартини, който почина през 2012 г., видя недостатъци в причината за канонизацията, както се посочва в книгата на историка Андреа Рикарди „Свещеността на папа Войтила”.

Според книгата кардинал Мартини посочва назначенията на близки сътрудници, прекомерната подкрепа за новите движения в Църквата, оставяща местните църкви на втори план, начин да се постави „в центъра на вниманието” сякаш беше „епископът на света за сметка на местните епископи”.

Според защитника на каузата на Йоан Павел II Славомир Одер, Монсеньор Мартини не се противопоставял на самата канонизация, а просто искал задълбочен дебат за традицията на Ватикана да канонизира папите. Полският папа, който е много популярен в Латинска Америка, има и своите врагове заради осъждането си на „червените” епископи и теолози и честата им замяна с ултраконсерватори, които слабо се интересуват от социалната несправедливост. Тази критика беше често споменавана от левите прелати по време на процеса по канонизация.

Неразбирането беше силно – един папа, „силен в своя опит с комунизма, на който беше противник” в Полша, се сблъска с „латиноамериканци, горди със своята южноамериканска теология, убедени, че марксизмът дава ключа за разрешаване на проблемите с мизерията”, анализира кардинал Жорж Котие. Дори умерените епископи се чувстваха неразбрани, като архиепископа на Сан Салвадор Оскар Арнулфо Ромеро, убит през 1980 г. от крайнодесен командос.

След като е приет от полския папа през 1979 г., той излиза „съкрушен и измъчен”, казва италианският теолог Джовани Францони. „Опитайте се да се споразумеете с правителството”, съветва го Карол Войтила във връзка с проблема с обезземлените селяни. В същото време полският папа е приет топло от антикомунистическите диктатори като чилиеца Аугусто Пиночет.

Много остри са и критиците, които обвиняват Йоан Павел II, че е защитавал институцията срещу педофилските скандали, като си затварял очите пред мащаба на престъпленията и е отказвал да стигне толкова далеч, колкото наследникът му Бенедикт XVI в искането на прошка. Въпреки че все пак осъжда педофилията в САЩ още през 2002 г. Упрекват го за дългогодишната му подкрепа за австрийския кардинал Ханс-Херман Грьоер, обект на обвинения. И най-вече за мексиканския свещеник Марсиал Масиел, основател на Легионерите на Христос, приет на аудиенция през 2004 г., когато е засипан с обвинения в корупция и сексуални злоупотреби.

Това ново движение в Църквата, консервативно, подчиняващо се, способно да изпълнява задачите си, впечатлява Йоан Павел II. Белязан от кампаниите на комунистическите тайни служби срещу полската църква, Йоан Павел II отказва да вярва на гласа на критиците. Изследваните документи в процеса по канонизацията показаха, че няма „никакво лично участие” на Карол Войтила в потушаването на скандала, уточни Ватикана във вторник.

Неговите традиционни позиции в областта на нравите също са критикувани, особено неотстъпчивостта му спрямо брака, сексуалността, семейството, противоречащи на развитието на обществото. Тези позиции са одобрявани от някои католици, но остават неразбрани от западните либерални среди.

Отказът да приеме използването на презервативи, въпреки че милиони хора в Африка умираха от СПИН, шокира много от критиците му. Централизъм, липса на колегиалност, съсредоточаване върху неговата личност на медийното внимание – тези упреци се чуват дори в някои близки до Ватикана среди. Други духовници считат Йоан Павел II за нещо като „антихрист” заради организираните в Асизи срещи с други религии.

Днес ще бъде канонизиран и папа Йоан XXIII . Той е бил апостолически нунций у нас 9 години – от 1925 до 1934 година. Поради това у нас той е наричан „Българския папа“ Той е седял на Светия престол само 5 години – от 1958 до 1963 г., когато издъхва от рак на стомаха. Йоан ХХІІІ ще бъде обявен за светия, защото е извършил чудо, признато от църквата. Благодарение на вярата си той успява за една нощ да изцери безнадеждно болна монахиня. Твърди се, че чудото е признато от лекари.

 

Автор: ГЛАСОВЕ

Източник: http://glasove.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/27/%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D0%BF/

Украйна – полигон на нови световни конфликти

Украйна - полигон на нови световни конфликтиКак Русия спря похода на Запада и НАТО към нейните пространства

Известна е фразата на Збигнев Бжежински, че без Украйна Русия е обречена да бъде второразрядна световна сила. Известно е, че в началото на 90-те г. на ХХ в., по време на обединяването на Германия, Западът обеща НАТО да не се разширява на Изток. Известно е, че Западът и НАТО въобще не спазиха джентълментското си обещание и стъпка по стъпка постигнаха хегемония във всички държави от бившия социалистически лагер, достигайки Украйна. Известно е още, че всеки руски управник, който позволи на Запада и на НАТО да овладеят пространствата на Украйна го очаква участта на национален предател. Защото руският народ е наясно: с такова плътно приближаване до същинска Русия, НАТО увенчава изковаването на смъртоносния обръч около неговата родина, реализира пряко посегателство върху руската независимост и територия.
Всъщност Русия, която до неотдавна възприемаше Украйна като приятелска и братска страна, гарантирана демилитаризирана зона в Европа, няма повече никакви причини да се прави на сляпа, не притежава дори минимални възможности да отстъпва пред лошия развой на нещата. Не друг, а Западът и военната му машина НАТО сервираха на Русия премахването на законно избраните парламент, президент и правителство в Украйна и подмяната им с нелегитимни техни подобия. В началото на 2014 г. тъкмо статутът на Украйна като суверенна и добре настроена към Руската федерация държава беше грубо погазен чрез антиконституционния преврат в Киев. На власт дойдоха нелегитимни президент и правителство, крепящи се върху щиковете на „Десния сектор“, съставен от крайни националисти, антисемити, неонацисти и пламенни русофоби.
Западът, по-конкретно САЩ и Европейският съюз, предпочетоха

да се намесят директно

в нарушаването на коренните интереси на Руската федерация, инициирайки току-що споменатия перфектно организиран метеж – своеобразен и дообогатен вариант на „цветните революции“. Ще допълня: ексцесиите на Майдана в Киев против законно избраните президент и правителство ги направляваха държавният секретар на САЩ Джон Кери и сенаторът Маккейн, както и помощник държавният секретар Виктория Нюланд, която по скандален начин предварително нареди бъдещият премиер на страната да носи името Арсений Яценюк. Активно беше участието и на баронеса Ащън, секретар по външните въпроси на ЕС и виден английски социалист. От изпълнението на ролите се разбра, че действителен господар на положението са САЩ, а лидерите на ЕС действат като марионетки на задокеанската свръхдържава.
В този план свой „принос“ дадоха и Еврокомисията, и Европарламентът, и Европейската народната партия, и Либералният алианс, но и социалисти като Франсоа Оланд, който за първи път от десетилетия насам ориентира раболепно френската външна политика директно към САЩ. Така Оланд лиши ПЕС от гласовете на милиони френски граждани за европейските избори, настрои ги отрицателно към своята партия и към собствената си персона, предала най-светлите стремежи на генерал Де Гол за Обединена Европа от Ванкувър до Урал.
С разширяването на ЕС и НАТО към Украйна

САЩ надцениха своята мощ

Срещу себе си те получиха за противник не Ирак, Югославия, Сирия, Либия или Афганистан, а потенциалът на държава, която единствена на земята, наред със САЩ, е в състояние да отговори по достойнство на всяка военна агресия срещу нея.
Западните медии, включително голямата част от нашите, представят президента Владимир Путин като насилник и агресор, който погазвал международното право. Моето мнение е по-различно. Тъкмо уставът на ООН и международните правни норми обосновават  организирането на референдума в Крим. Единственото извънредно обстоятелство е, че Русия настоя онова, което на международното поле е позволено на САЩ, да бъде позволено и на нея. При това – по отношение на кръвни руснаци, не на отстоящи на хиляди километри нации. В края на краищата не Русия базира свои бойни мощности в непосредствена близост до американската граница, а обратно – САЩ се готвят да разположат военни устройства в Украйна, държавата, свързана всестранно с руската икономика, военно дело, с руската история и култура.
Освен това според мен, фигуративно казано,  Путин сега държи поправителен изпит. Защото той, като отлично информиран и подготвен държавник, допусна под носа му украинското ръководство да води цели три години преговори за асоцииране с ЕС, което означава придвижване на НАТО до украинско-руската граница. Подцени факта, че САЩ хвърлят 5 млрд. долара за гражданското общество в Украйна, изтекли за манипулиране на украинската младеж в русофобия. И най-главно, предовери се на обещанията, дадени му от лидерите на САЩ и ЕС, че разширяването на Изток ще спре пред самите „порти“ на Украйна.
Русия, това се знае, преди да надвисне сянката на НАТО над нейните изконни предели, се беше съгласила да не поставя въпроса за Крим – вековна руска територия, населена с етнически руснаци, пронизана от руска история и култура; за Югозападна Украйна – плът от плътта на руската нация, с народ, каляван в битки в името на матушка Рус. При променената ситуация обаче, ако президентът Владимир Путин не беше съдействал за демократичното провеждане на референдума в Крим и ако днес позволи на яростните русофоби и неонацисти под маската за прозападни демократи да властват и над Югоизточна Украйна, руското общество не би му простило такова бездействие. Той би получил

суров урок и оценка

дори и от най-близкото си обкръжение. Би станал съучастник в разпада на Руската федерация, в нейното невъзвратимо отслабване и катастрофа.
Това не се случи, тъй като руският президент реагира веднага в полза на своята родина. Нека припомня, че след майдановския метеж Путин бе изправен пред съдбовен избор, така както съветска Русия в кулминацията на Великата отечествена война правеше избор за столетия напред в подстъпите на Москва, в степите на Сталинград, в самопожертвователното отстояване на Ленинград. Така че ударът, който Путин нанесе върху еднополюсния свят на САЩ чрез категоричното си противопоставяне на безпределното разширяване на НАТО към Русия, няма как да му бъде простен от Запада.
Без съмнение САЩ и под техен диктат – ЕС, ще наложат не само леки, а и по-тежки  икономически санкции срещу Русия, ще се опитат да поставят Югоизточна Украйна под опека на русофобите от Киев и Западна Украйна, ще продължат да не признават референдума за присъединяването на Крим и на града-герой Севастопол към Руската федерация. Русия ще бъде заплашвана с тотална международна изолация, с блокада от международната общност, върху руския народ ще се стоварват недоказани вини.
Но моето предвиждане е, че курсът, възприет от руското държавно ръководство, няма да претърпи драстични промени. Гореща война няма да се състои, но ще има подобие на студена война, в която САЩ и неговите сателити от Европа и света  ще налагат представа за Руската федерация като за „империя на злото“! А Крим – каквито и протуберанси да настъпят в международната политика, ще се изгражда като органична част от  руската държава.
Що се отнася до Югоизточна Украйна, приемам за

възможни няколко варианта

като между тях ще изтъкна два. Ако бойците от Десния сектор не бъдат разоръжени незабавно (съгласно Женевските договорености), ако не се осъществи проектът за промени в конституцията на Украйна, които да регламентират федералното й устройство и ако се засили кървавата агресия на украинската армия и на „рейнджърите“ от „Десния сектор“ в Югоизточна Украйна, допускам, че доброволци от руски граждански организации или в краен случай части от редовната руска армия ще навлязат временно в Югоизточна Украйна с цел да заставят киевския ръководен апарат да реализира конституционните промени за федеративно равноправие в държавата. Руската федерация и занапред няма да иска присъединяване на Югоизточна Украйна към себе си. Но ще държи украинският Югоизток първо, да съхрани дълбоките си връзки с Русия и руския народ, второ, руското влияние да се разпростира успоредно с течението на река Днестър и трето, Украйна да не влиза в каквито и да е военни блокове.
Българската политическа класа, от своя страна, ще изпълнява стриктно ангажиментите си към Брюксел, но най-вече ще се гордее, че на Балканите разполага с най-верноподанически настроения национален елит по отношение на Вашингтон. Ще се държи като домашен пес пред новия ни Биг брадър, ще призовава НАТО да засилва военното си присъствие в Европа, да наказва безпощадно руския агресор, ще произвежда митове за руски провокации във въздушното ни пространство, приветствайки горещо всяко ново разширяване на Североатлантическия пакт. В този аспект милото ни отечество няма да ни изненада с нищо. Народът ни ще продължи да стене и пъшка, но и храбро да мълчи. Ще остава верен на наследственото си русофилство, но ще избира да го ръководят русофоби или кариеристи, способни да обслужват всеки нов световен господар. Ще гледа със свъсен поглед как процъфтява бракът на  държавния ни елит със САЩ, въздишайки тайно по славянското си потекло и православната си вяра. Тъй като в бъдеще също ще ни липсва себеуважение, не би трябвало да се надяваме и нас да ни уважават.
Но тук думата ми е за Украйна и нейните проблеми, които тепърва ще коригират хода на съвременната история, подема или регреса на европейските народи, силата, но и намаляващата енергия на Съединените щати. Тук думата ми е за онази световна ситуация, която рано или късно ще доведе до нов тип разбиране за националния суверенитет, до нов подход към свободното самоопределяне на народите, до реално осъществяване на многополюсния свят. И чак тогава може би ще се проумее, че Западна Европа и Русия са като скачени съдове, че без тяхното най-тясно сътрудничество и бъдещо обединяване нашият континент губи шансовете си за пребъдване в условията на жестока конкуренция между държавите от ХХІ век. Дай Боже, в такава среда България – отказала се от „новия цивилизационен избор“ – да послужи на всечовешкия напредък като кръстопът на култури, които си взаимодействат, като спасителен мост между западната и източната цивилизация в Европа – Европа, успяла да счупи печата на своите тотални зависимости от САЩ и тяхната армия.

 

Автор: Чавдар Добрев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/27/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84/

ЗАЩО РУСИЯ НЕ СЕ ПЛАШИ ОТ ЗАПАДА?

ЗАЩО РУСИЯ НЕ СЕ ПЛАШИ ОТ ЗАПАДА?И така, президентът на Русия Владимир Путин подписа закони за влизане на Крим и Севастопол в състава на Руската федерация. Това събитие, несъмнено, е от огромно значение за жителите на самия Крим и Украйна.
Но последиците за цяла Русия са също толкова важни. Медиите и интернет-общностите, поне засега, не забелязват или недооценяват мащаба на тези последици.
„Националната революция“ в Украйна стана възможна, защото украинските чиновници и служители в силовите структури се уплашиха дори само от намека за санкции, свързани със запориране на техни сметки и имущества на Запад – и тутакси предадоха Янукович.
Но руският елит въобще не се страхува от този коз на Запада. Трудно е да се каже колко са парите в западни банки на хората, записани в „наказателните списъци“; но милиардерът и сегашен генерален директор на руските железници Якунин се смее в лицето на Америка и Европа – макар, че навярно са му запорирали немалко.
Това е вече някаква друга Русия – която пет пари не дава нито за санкциите, нито за мястото си в Г-8.
Това е Русия, която пет пари не дава дори за това, че американските послушковци в ООН я наричат „агресор“ и възниква заплаха за известна международна изолация.
Това е Русия, за която спасението на руснаци от бандеровско клане е много по-важно, отколкото мнението на т. нар. „световна общност“.
За да разберем перспективите за развитието на тази нова Русия, си струва да направим малък екскурс в историята. Темата ни ще е все същата, около която се формира съдбата на Русия през последните минимум 300 години.
Русия и Западът.
СССР беше ярко изразен анти-западен проект, базиран върху чужди на Запада ценности, който влезе в глобален конфликт с цялата западна цивилизация като цяло. Но Западът се оказа по-силен и, което е още по-важно: западният социално-икономически модел се оказа по-привлекателен за гражданите на СССР, отколкото съветският модел. Глупаво е да се свежда всичко до предателството на Горбачов или до желанието на партийната номенклатура да стане бизнес-елит, та законно да предава социалния си статус по наследство. Всеки, който помни края на 80-те години, трябва да признае, че желанието да се живее „както на Запад“ беше огромно и на практика – всеобщо. Митингите бяха по 500 хиляди души и, за разлика от украинския „майдан“, там никой не плащаше по 200 гривена (20 долара) за участие в тях. Не предателите-номенклатурчици – а самият народ помете съветската власт, и без това движение никакви Гобачовци и Елциновци не биха постигнали дори 10% от своите цели.
Но явно се получи не онова, към което се стремеше народът. Петър Велики е бил „западник“, и Елцин беше „западник“ – но политиката им е съвършено различна. Петър І се е стремял да организира в Русия западна армия, образование и наука, за да стане Русия силна и независима държава, способна да се противопостави… кому? Преди всичко на самия Запад. За целта на него му се наложило в значителна степен да „озападни“ руския управляващ елит, което предизвикало културен разрив между елита и мнозинството от населението – но все пак постигнал целта си.
А Елцин дори като официална пропагандна цел си постави пълното влизане на Русия в западната общност – без значение на каква цена условия. А фактически нещата стояха дори по-зле. Най-точното определение на политиката на Елцин е: влизане само на руския елит в западната общност – с цената на пълната деградация на страната и народа. Какви ти западни армия, образование и наука? Достатъчно е, че на Запад има армии, образование и наука – на Русия не й трябват! Руският елит има нефт и газ, за да печели пари с цел „елитарен“ начин на живот на Запад. Всичко, което няма отношение към тръбата – нека се разпада и деградира, защото е само пречка за по-бързото озападняване на елита. С цената на своето смъкване до нивото на третия свят, Русия трябваше да осигури Куршевел (обичайния курорт на руските олигарси, във френските Алпи, департамент Савоя – б. пр.) за олигарсите и поне джипове „Чероки“ за олигархическата прислуга, която малко по-късно беше наречена „креативна класа“. Това беше. Край. Нищо повече не се планираше.
Путин, какъвто го познавахме доскоро, представляваше следващият етап от руското западничество. Все тази цел – влизането в западната общност, не се поставяше под съмнение. Но народът също трябваше в някаква степен да получи изгоди от движението на Русия към Запада. Путин неочаквано лесно внуши на олигарсите необходимостта да се съобразяват с интересите на страната и народа – просто разори и изхвърли от Русия Гусински и Березовски, а Ходорковски вкара в затвора. Тази неочаквано лесна победа показа цялото нищожество на оформената по времето на Елцин псевдо-буржоазна класа. Всъщност, това дори не беше буржоазия – а петролократия . („Петролократия“ – „власт на нефта“, термин, с който обикновено се обозначава публика от типа на саудитските шейхове).
Може да се каже, че ранният Путин – това е приблизително същото, за което се бореха хората в края на 80-те и началото на 90-те години. Със закъснение от 10 години защитниците на руския „Бял дом“ (сградата на руското правителство, нападната през 1993 г. от танковете на Елцин – б. пр.) все пак получиха онова, което очакваха още от Елцин.
И ето, че Русия събираше сили и повишаваше жизнения стандарт на народа, като послушно купуваше срещу нефтодоларите си американски ценни хартийки и изпълняваше всички други правила на „вашингтонския консенсус. Крайно разрушителната линия на руската Централна банка – безумно високата лихва за рефинансиране от 8%, това според официалната версия с цел борба срещу инфлацията, също беше част от тази политика. Затова и кредитите в рубли бяха с още по-висока лихва – подхождаха само за търговско-посреднически операции, но въобще не ставаха за промишлеността. Олигарсите вземаха доларови кредити от чужди банки, което не позволяваше да се използва единствено възможния начин за повишаване конкурентността на руските производители – понижаване курса на рублата, понеже в такъв случай доларовите кредити не можеше да се изплащат, а цялата останала промишленост изобщо се задъхваше без кредитни ресурси.
Но всичко това се смяташе за оправдано, защото трябваше да се създава благоприятен климат за чужди инвестиции. И наистина, прирастът в икономиката беше 7-10% годишно преди кризата, а по време на кризата – 4,5%, когато в развитите страни имаше спад. Така, че в онези времена беше трудно да се спори за предимствата и недостатъците на такава финансова политика. Защо да се променя нещо при ръст от 7-10%?
Нищо не се промени по същество нито след войната с Грузия през 2008 г., когато негативната реакция на Запада беше незначителна; нито след протестите на Блатния площад през зимата на 2011-2012 г., когато олигархическата прислуга масово излезе на улиците и искаше всичко да се върне така, както беше при Елцин, когато гушеше печалби без никакви социални задължения. Важно е да се отбележи, че лица от близкото обкръжение на Дмитрий Медведев и съвсем конкретни олигарси бяха явно замесени в раздухването на протестите, и изглеждаше, че за такова поведение всички трябваше да последват Ходорковски – но, в края на краищата, никого не наказаха. През зимата на 2011-2012 гг. либералният клан прояви въпиюща нелоялност и наруши всички възможни правила на играта, но, независимо от това, запази властовите си позиции само, защото беше нужен за по-нататъшното развитие в рамките на „вашингтонския консенсус“.
Обаче по същото време – след 2000 г., се трупаха тревожни сигнали, които показваха все едно и също: влизането на Русия в западната общност е невъзможно.
Каквото и да прави Русия – няма да я приемат!
За това свидетелстваха и кулоарни разговори по време на световни срещи, когато от Русия искаха „правилно да разреже цивилизационния шев“ – тоест, по-простичко казано, да се откаже от Северен Кавказ и мюсюлманските региони на Поволжието… И споменаванията, че Русия въобще и по принцип може да влезе в западната общност само на части; и всякакви други неизпълними условия…
Никаква Русия не е нужна на Запада – дори да е напълно буржоазна и строго да се придържа към „вашингтонския консенсус“.
Както каза още през 90-те години един руски дипломат: „Ние мислехме, че ни мразят, защото сме червени. Оказа се, че ни мразят, защото сме руснаци!“
Но до съвсем наскоро тези тревожни сигнали въобще не влияеха върху руската политика.
Преломът настъпи едва сега – когато САЩ и Европейският съюз организираха преврата в Украйна.
Това беше пряка агресия срещу Русия, защото дори без да е влязла в НАТО, Украйна в днешния си вид представлява нещо като танковете на Гудериан, достигнали до Харков и Донецк.
Агресията на Запада е вече не някъде на периферията, а против самата триединна руска нация – руснаци, украинци и белоруси. Русия, която до последния момент се опитваше украинската криза да бъде преодоляна по мирен и законен път, беше принудена да импровизира в съвсем неочаквана обстановка.
Възсъединяването с Крим – това вече е импровизация. Но Русия се показа неподготвена за мощния протест срещу хунтата на Югоизточна Украйна, затова и досега руската подкрепа за този протест остава недопустимо слаба.
Но все пак намери сили за отговор – появи се онази друга Русия, за която стана дума в началото.
Нека сега да видим как ще повлияят на Русия западните санкции – както вече съществуващите, така и онези, които тепърва може да бъдат въведени.
Санкциите може доста ясно да се разделят на 2 групи:
1. Санкции, от които ще пострадат само лично представители на руския елит: ще бъдат запорирани техни сметки и имоти, ще бъдат замразени кредитни линии на руските олигарси и т. н.;
2. Санкции, подобни на онези срещу Иран – от тях ще пострада икономиката на Русия като цяло: ограничаване на търговията, замразяване на руски активи в САЩ и ЕС, мерки за намаляване на световните цени на нефта.
Санкции от първия тип спрямо редица лица вече са въведени и вероятно ще последва значително разширяване на проскрипционните списъци. Но, както вече забелязваме, руският елит, за разлика от украинския, проявява висока устойчивост против тези санкции. Нещо повече: санкции от първия тип водят до интересен процес на „национализиране“ на елитя. Онова, което още не е запорирано, за всеки случай ще бъде преместено от Запад обратно в Русия – а новите доходи вече няма да бъдат изнасяни на Запад. Това само от инвестициите и данъците, които се завръщат в Русия, ще даде огромни печалби за държавния бюджет.
Сериозни санкции от втория тип са слабовероятни, понеже сегашният външно-търговски баланс на Русия е твърде изгоден за Запада: нефт и газ в замяна на практически всичко – от промишлено оборудване до стоки за бита. Най-простичката и светкавична последица от замразяване на руската търговия с Европейския съюз ще бъде лудешко повишаване на цените на газа, а това повишаване американците с техния шистов газ по никакъв начин не могат да предотвратят.
Още отсега може да се каже, че намаляване на световните цени на нефта е невъзможно. Иран току-що сключи с Русия договор за следното: с изключение на нефта, потребяван в самия Иран и износа за Китай, цялата останала иранска търговия с нефт ще се води изключително и само чрез посредничеството на Русия. Физически нефтът няма да се изпомпва към Русия – а от Иран ще отива направо при крайните потребители, но целият този обем ще бъде изкупуван от Русия, която ще го препродава по-нататък по свое усмотрение.
По този начин, старият вариант на Рейгън – намаляване на световните цени на нефта, за да бъде ударена Русия, се превръща в утопия. За да спаднат световните цени на нефта, не е достатъчна Саудитска Арабия, даже и тя да започне да подарява всичкия си нефт безплатно.
Ето, това е новата Русия, която за рекордно кратко време стана много по-силен играч на световния нефтен пазар, отколкото беше старата.
Още по-интересни ще са последиците от санкциите от втория тип, ако все пак ги въведат: например, заради силна подкрепа от страна на Русия за протестните движения в Югоизточна Украйна, което може да бъде сметнато за нарушаване на териториалната й цялост. Ограниченията в търговията ще предизвикат отначало сериозен спад на жизнения стандарт на руснаците – но после ще започне такова бурно и стремително заместване на вносните стоки, че този спад ще бъде компенсиран само за около 2 години. Русия не е Северна Корея, нито дори Иран, които наистина нямат с какво да заменят западните стоки – а е страна, напълно развита в техническо отношение. Ако изчезнат „Боинг“ и „Еърбъс“, с това ще направят скъпоценен подарък за „Илюшин“, липсата на айфоните на „Ейпъл“ ще бъде голяма радост за производителите на руския „Йотафон“ (който само преди седмица беше признат за най-иновационно изделие на изложбата в Барселона – б. пр.) и т. н. По този начин едни по-сериозни западни санкции ще окажат неоценимата услуга на Русия да преодолее суровинната ориентация на своята икономика.
И тук достигаме до още една интересна особеност на новата Русия. Да се оплаква някой от санкциите и предварително да заявява, че икономическият ръст на Русия през 2014 г. ще бъде нулев, означава само, че този „някой“ не е подходящ за длъжността, която заема. А министрите от правителството на Дмитрий Медведев се занимават именно с това: оплакват се от санкциите и прогнозират нулев ръст. Изчезва смисълът от самото съществуване на либералния клан в руския елит. На този клан му простиха дори опитите за метеж на Блатния площод – все в името на развитието в рамките на „вашингтонския консенсус“ и заради привличането на западни инвеститори. Но сега вече за Русия няма никакъв „вашингтонски консенсус“ – ще има борба за оцеляване и развитие, при една или друга степен на международна изолация. За такава цел либералният клан е напълно излишен.
Новата Русия и тук неизбежно ще се различава силно от предишната Русия. Елцинската „петролократия“, независимо, че е вкарана в твърди рамки от Путин, е просто програмирана на капитулира пред Запада, да бъде проводник на западно влияние в най-одиозните му форми. Да си спомним отново Блатния площад или неотдавнашния „антивоенен“ митинг в Москва „в защита на териториалната цялост на Украйна“. Слугите на петролократията, излезли на улиците, само казваха на глас онова, което иска самата петролократия в тишината на своите кабинети.
Пред новата Русия стои задача, много по-сложна от задачите пред Кромуел или Наполеон – които вече са разполагали с национална буржоазия като формирана класа. А Русия трябва да реформира така икономиката и елитните правила на играта, че вместо петролократия да създаде от нула чисто нова класа – национална буржоазия. Това е невероятно трудно, но вече показаната устойчивост на руския елит към индивидуалните санкции дава надежда за успех.
Най-общо казано: ако парите на елита бъдат върнати от Запада обратно в Русия, трябва да бъдат охранявани. За да бъдат охранявани, са нужни ефективна държава и силна армия. За силната армия са нужни здрав войник и съвременна военна техника. За да бъде получен здрав войник, е нужна съвсем друга социална политика, а за съвременна военна техника – съвсем различни наука и образование.
Зацепвайки се един за друг, тези фактори ще поведат Русия към съвсем различна икономика и държавно устройство. Сега е трудно да се опише с подробности какви ще бъдат тази икономика и това устройство – но е пределно ясно, че ни очакват много нови и интересни явления.
Руският елит преживя над 20-годишна еволюция, за да стигне до добре забравеното старо – западничеството на Петър Велики. Русия има нужда от западно ноу-хау и доближаване до западния стандарт на живот – но не, за да влезе в западната общност, а за да й се противопостави.
И накрая нещо важно, което се обрисува още отсега.
Великата държава – това не е само голяма територия, силна икономика и ядрено оръжие.
Великата държава – това са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО свои собствени представи за Добро и Зло, и готовност да се действа в съответствие с тях, без значение какво смята по въпроса „световната общност“.
И новата Русия вече издържа този изпит за званието „велика държава“.
С „отличен“.

Константин Жалнин

Превод: Л. Чолаков

Източник: http://www.stoletie.ru/

http://lyubomircholakov.blog.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/26/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0/

В Украйна не спира дискриминацията на руснаците

Най-силна дискриминация усещат руснаците. Украинските органи на реда и световната общност почти не се намесват в ставащото. В резултат все повече руснаци заминават от Украйна в историческата си родина.

Те казват, че са изплашени от безредиците, организирани от националистите и неофашисти в различни региони на страната. Имено руснаците сега се подлагат на най-големи притеснения в страната, разказва украинският политолог Ростислав Ишченко:

- Щом правителството дойде на власт, веднага изказа своята русофобска политика, която не предполага никакви отстъпки на националните малцинства. Дори федерализирането се окачествява от украинските власти като „сепаратизъм” и „измяна на родината”.

Не си струва да се чака от тях нищо хубаво, още повече, че основната ударна сила на днешната власт са националистите.

Москва не веднъж е призовавала ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съвета на Европа да обърнат внимание на факт, че интересите на руснаците се игнорират.

Дори повече, помощник Генералният секретар на ООН по правата на човека Иван Шимонович, посетил неотдавна Украйна, в доклада си на заседание на Съвета за сигурност заяви, че руснаците се подлагат на притеснения и дори нападения.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа призовава Върховната Рада да приеме нов закон за правата на националните малцинства в Украйна. Засега обаче промени няма, и едва ли нещо ще се промени, казва политологът Александър Гушчин:

- Като цяло преобладават негативните тенденции. На власт идват хора, които по никакъв начин не задоволяват населението. Градският съвет на Лвов взе решение, че в Деня на Победата на 9 май ще бъдат вдигнати черни знамена.

Руският език не е втори държавен, руски училища почти няма дори в Киев, да не говорим за други региони. Междувременно, по време на преброяването на населението в Украйна през 2001 година, почти 30% участници, в това число близо 15% украинци, посочиха руския за роден език.

Тревога по повод дискриминацията на националните малцинства изказа тези дни и Еврокомисията в доклад по въпросите на расизма и нетърпимостта. Но освен заявления, действия не са предприети.

И остава загадка – има ли Западът желание да спре украинските националисти, които все по-арогантно накърняват правата на етническите руснаци, поляци, евреи, унгарци, чехи и немци.

Ксения Мелникова

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/26/%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/

Четири сценария за развитие на отношенията Москва-Киев

Коментатор.БГ

Коментатор.БГ

В навечерието на президентските избори в Украйна Русия вече заяви, че няма да признае резултатите от тях, пише AiF.ru. И публикува становищата на експерти, които са начертали четири сценария за това как ще се развиват по-нататъшните отношения между Москва и Киев.
Малко повече от месец остава до президентските избори в Украйна, които са насрочени за 25 май. Предсрочните избори бяха свикани след Февруарската революция, когато лидерите на “ Майдана “ дойдоха на власт в Киев, обявиха за „оттегляне “ на президента Виктор Янукович. За разлика от западните страни Русия не е признавала резултатите от революцията, новото правителство в Киев го счита за нелегитимно и Янукович все още нарича законен президент на страната, пише AiF.ru.

Във вторник Държавната Дума на Руската федерация заяви, че няма да изпраща наблюдатели на украинските избори.Междувременно новият украински президент може да бъде избран в началото на лятото и вероятно ще бъде признат от Запада.
Не е изключено изборите през май в Украйна просто да не се състоят. Как ще се развиват по-нататъшните отношения между Москва и Киев?

Сценарий номер 1

Изборите се провеждат на 25 май, резултатите от тях се признават от Запада. Русия игнорира новоизбрания украински президент и продължава да счита Янукович за единствен законен президент. Русия ще има достатъчно аргументи, за да откаже да признае резултатите от президентските избори в Украйна. Съмнения за легитимността на тези избори има отсега.

„Предизборната кампания протича в ситуация, в която Украйна има законен президент – Виктор Янукович“, заяви заяви заместник-председателят на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин . Русия твърди това като се опира на споразумението от 21 февруари, което щабът на Янукович подписа с опозицията и опозицията след това наруши“. Споразумението предвиждаше предсрочни избори, но те трябваше да се проведат към края на 2014 година.

Друг аргумент според Maкаркин може да бъде много оспорваната предизборна кампания. Тъй като наскоро бе пребит кандидата за президент Олег Царев, който се придържа към проруските възгледи.

„Но дори и да не признае новия президент, изцяло да игнорира украинската власт Москва не би могла. Все пак трябва да преговаря с тях по транзита на газ и по други въпроси „, уверен е Макаргин. Експертът от висшата школа по икономика Андрей Суздалцев счита, че преговорите на ниво министри при всички случаи остават. „Техническите преговори текат и ще продължават “ – каза той. Всякакви политически контакти между двете страни в този сценарий са изключени .

Сценарий номер 2

Изборите се провеждат на 25 май, резултатите от тях се признават от Запада. Русия заявява, че избраният президент е нелегитимен и че няма да го признае. Но на практика работните отношения с Киев постепенно се възстановяват. Този сценарий е най-вероятен според Макаркин .

„Москва няма да изпрати наблюдатели на изборите и ще реагира негативно. Но след това, не веднага ще започнат да се изграждат отношения с тези, които ще спечелят изборите „, казва анализаторът. Експертът смята, че който и кандидат да спечели днес в Украйна, той ще бъде ориентиран към Запада в по-голяма степен, отколкото лидерите на „Оранжевата революция “ през 2004г. , така че да се установи диалог с тях ще бъде по-трудно, отколкото с Виктор Юшченко.

„Във всеки случай, ще трябва да отчита фактора Русия.Пък и на Запада не е необходимо Украйна и Русия е да са в постоянен конфликт“, казва Макаркин. При този сценарий отношенията между Русия и Украйна в крайна сметка се възстановят – първоначално неформално и след това официално. „До голяма степен това ще зависи от каква политика ще провежда новия президент на Украйна и дали Русия ще успее да да се договори със Запада за някакъв компромис „, смята Макаркин .

Според него, ако не успеят договореностите със Запада и санкции срещу Русия все пак бъдат наложени, преговорите с Украйна ще бъдат много по-трудни.

Сценарий номер 3

Изборите не се провеждат. Политическата криза продължава. Някои експерти смятат, че изборите през май може да бъдат осуетени. „Налице е висока степен на вероятност изборите да не състоят“, казва заместник-директорът на Института на страните от ОНД Владимир Жарихин. Той отбелязва, че изборите могат да попречат на въведеното в страната извънредно положение.

„Когато на територията на страната се провежда военна операция, провеждането на избори е твърде странно“, обяснява той.
Ръководителят на катедрата по история на съседните страни MГУ Алексей Власов отбелязва, че в сегашното ръководство на Украйна има хора, които са заинтересовани от провала на предстоящите избори.

„Ако Тимошенко усети, че губи от Петр Порошенко, тя ще положи всички усилия, за да създаде представа за невъзможност за провеждане на избори в ситуация на извънредно положение“, смята той.

Сценарий номер 4

Изборите са отложени. Украйна е съгласна с предложените от Русия условия: да приеме нова конституция, да проведе федерализация на страната и едва след това да проведе избори. Това е единственият сценарий, в който Русия може да признае украински избори за законни.

Експертите считат това за най-малко вероятно. Макаркин отбелязва, че Русия вече е заела твърда позиция за това, че сред регистрираните украински кандидати за президент няма нито един силен проруски политик. „От гледна точка на Русия изборите трябва да се проведат в края на 2014г.“ каза експертът. И добавя, че в този случай шансовете за появата на такъв кандидат ще бъдат по-високи.

„Русия предлага да се отложат изборите до края на годината и първо да се проведе референдум за нова конституция“, казва Жарихин. Според него за Русия е от полза първо стабилизиране на ситуацията, за да започне диалог между страните в конфликта“. Новата конституция ще направи Украйна федерация.

„Ако Киев не го направи, местните власти в източните райони просто няма да допуснат провеждането на избори“, каза Суздалцев. “ Ако условията бъдат приети за нов президент ще гласува вече федерацията“, заключава Суздалцев.

 

Източник: http://komentator.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/26/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5/

Откриха планета като Земята

 

© NASA/Ames/JPL-Caltech/T. Pyl

© NASA/Ames/JPL-Caltech/T. Pyl

На петстотин светлинни години от нас ни приветства планета, само с 10% по-голяма от Земята.

Тя е разположена именно там, където е възможно съществуването на вода в течно състояние. И такива планети във въпросната система може да са няколко…

Няма да броим нашите разкази за открития на земеподобни планети в зоната на обитаемост.

Почти всички тези тела – включително поради ограничените технически възможности на космическия телескоп „Кеплер“ и наземните инструменти – са много по-големи от Земята, което карало учените да се оправдават: тъй като не ни е известно какви именно условия царят на планетите, по-тежки от нашата, но много по-леки от газовите гиганти, все още не можем със сигурност да кажем, че тамошните условия са подходящи за живот от земен тип.

И в това има резон. Такива планети, „суперземи“, в Слънчевата система няма и скоро няма да разберем състава на техните атмосфери. А те може да са покрити с океани с огромни дълбочини, без да имат континенти, нито дори острови.

Ясно е, че ако в такива условия има живот, то неговото изучаване в обозрима перспектива е слабо реално. Но всички планети, които сме откривали досега в зоната на обитаемост, поне с 40% превъзхождат нашето синьо кълбо по размери, което и създавало въпросната „проклета неопределеност“.

В този смисъл новото изследване на екип астрономи начело с Елиза Кинтана от Института SETI е изключително важно: учените най-сетне са открили в обитаема зона планета, изключително близка по размери до Земята!

Това е Кеплер-186f, който отстои на 500 светлинни години от нас. Както се вижда от неговото название, това е петата планета в системата на червеното джудже Кеплер-186.

За джудже това светило е сравнително ярко и горещо – спектралният клас М1 помества звездата във „висшата лига“ на червените джуджета. И все пак нейната зона на обитаемост, разбира се, е по-тясна от тази на Слънцето – поради по-малката светимост. Макар планетата Кеплер-186f да е разположена само на 0,36 астрономически единици от своята звезда, тя получава само 32% от лъчението, което попада на Земята.

Почакайте, ще каже читателят, но това е почти толкова, колкото има изключително суровият Марс! За каква обитаемост може да става въпрос?!

Става дума за това, че планетата в далечната звездна система не е много по-малка и лека от Земята като споменатия Марс, а напротив, тя е 1,1 пъти по-голяма, а по маса по-скоро ни превъзхожда. Ако нейният състав повтаря земния, тоест планетата се състои от силикати и желязо, то масата ѝ е 1,44 пъти по-голяма, което дава надежда за наличието на плътна атмосфера и хидросфера.

Съществуването на мощна газова обвивка ще помогне на далечния свят да не изстива както четвъртата слънчева планета. Изследователите подчертават, че за да има средна температура на повърхността, по-висока от 273 К, планетата има нужда от 0,5 до 5 земни нива въглероден диоксид (цифрата зависи от количеството азот в тамошната атмосфера). В същото време гравитацията на Кеплер-186f не е достатъчна, за да създаде и задържи дебела обвивка от леки газове, която би могла да направи планетата неземеподобна.

Впрочем не може да не отбележим, че дори такава температура не е задължителна за обитаемост – при атмосфера, няколко пъти по-плътна от земната, температурата на замръзване на водата може съществено да се понижи и тогава океаните на Кеплер-186f няма да замръзнат и под точката от 273 К.

В екипа на Елиза Кинтана смятат, че става дума за планета в обитаемата зона, макар и във външната ѝ част. Освен това, за разлика от много други тела в обитаемата зона около червени джуджета, Кеплер-186f лежи достатъчно далече от звездата, за да избягва приливно захващане – ситуация, в която планетата през цялото време е обърната с едната си страна към светилото. Тоест там, както и на Земята, денят периодично се сменя от нощта по цялата планета, което според редица астрономи също има значение за обитаемостта.

Разбира се, след моделиране на устойчивостта на наблюдаваната планетна система авторите стигнали до извода за възможно съществуване на още нерегистрирани планети между четвъртата (Кеплер-186e) и петата (Кеплер-186f).

Като се отчита, че всичките пет тела от системата са близки по размери до Земята, във вътрешната част на обитаемата зона на Кеплер-186 може да се намира небесно тяло с течни океани.

 

Източник: http://megavselena.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/26/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0/

Бай Ганьо саботира „Южен поток“

Бай Ганьо саботира "Южен поток"Позната хватка на родната опозиция е да саботира всичко в опита й да спечели някой и друг политически дивидент и да се представи като по-европеец от европейците.

Та така и с драмите около „Южен поток“. Оказа се, че не Брюксел, а ГЕРБ са в основата на недоразуменията от последно време и заканите на Еврокомисията и Европарламента за спиране на проекта.

Новината от вчера, съобщена от министър Стойнев и потвърдена по-късно от Доминик Ристори от екипа на еврокомисаря по енергетиката, е, че газопроводът няма да бъде замразяван.
Самият Йотингер е бил погрешно информиран и буквално подведен от любимата ни опозиция. Освен с откровени лъжи, че приемната станция на тръбата щяла да бъде не на 2, а на цели 20 км навътре в сушата, „Южен поток“ е бил описан от наш „Бай Ганьо“ едва ли не като пълно отрицание на европейското законодателство.

Е, странно и жалко е кого обслужваме с подобен тип темерутщина? При положение че пред руския посланик, със селфи или без селфи, и Борисов, и Плевнелиев говорят точно обратното и се бият в гърдите колко важен и необходим за страната ни е този проект.

Разбираемо е – идват избори, а темата за Русия и руския газ е твърде чувствителна за ЕС на фона на украинската криза. Но когато умишлено пречиш в името на теснопартийни цели, няма как да бъдеш уважаван като държава.

Национален интерес? Приоритети? Празни приказки на фона на вечното ни унизително двуличие. За разлика от други, които отдавна са доказали, че го могат.

 

Автор: Валентин Георгиев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/26/%D0%B1%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA/