Monthly Archives: April 2014

Невидимите скромни

Невидимите скромниСеляните от Розово, село край Казанлък, изгонили настанените там сирийски бежанци. И медиите гърмят, социалните мрежи са възмутени, фондациите за защита на правата на човека пишат гневни писма, с които за пореден път да ни оклеветят пред европейските институции…

Селяните, които са си позволили да прогонят бежанците, са обвинени едва ли не в расизъм. Набедени интелектуалци бърчат възмутено носове, плътно зад тях пристъпват антрополозите, винаги готови да обяснят защо сме лоши, защо не харесваме другия, защо сме такива провинциалисти и едва ли не човекоядци.

Накрая и за да е пълна картинката срамежливо се нареждат арт средите, които в преобладаващата си част, не могат да разберат как е възможно, ах… да се случват такива неща в XXI-ви век, когато фашизмът е надживян, когато хората са с отворени един към друг обятия, когато културите преливат една в друга и рисуват постмодерни пейзажи от красиво наредени една до друга фрази като глобален свят, либерални ценности, лична свобода, право на избор и други подобни.
А никой не обръща внимание, че това е закономерен процес. И се случва не само у нас, а и в Европа. И не, че това е успокояващо… Но именно страховете на хората пред имигрантите и проблемите, които те създават, родиха новите националистически партии на Стария континент. А скоро, много по-скоро, отколкото предполагаме, именно те ще определят бъдещето.
Наричат ги цунами. Сравнавят ги с доктор Джекил и мистър Хайд. Предричат, че това би бил най-екстремисткият и опасен европарламент. Същинска заплаха за традиционните партии, които гравитират само проформа около социалното и либералното. Но те могат да вземат 30 на сто от вота на хората и нехаят за полит.-коректното говорене. Все им е тая, ако ги наричат с обидни етикети, не им пука, ако ги хулят.
Защото те се хранят от разочарованието, а то, независимо от това какво казват традиционните елити, техните евробюрократични слуги и дирижираните от тях медии, ще се разраства. Бедността не е последното стъпало преди дъното, както си мислехме при хиперинфлацията през 90-те. След него следва още едно. И то е на мизерията.

При това не само мизерията на хладилника, а мизерията на духа. А тя настъпва, не само у нас. Каквото и да говорят еврочиновниците от своите брюкселски кантори неравенството не може да бъде прикрито или заметено… Както не може да бъде заметен и случаят в Розово, преди това в Харманли, в Телиш…
Какво би се случило с кой да е еврочиновник, ако се изправи на дебат срещу един само селянин от Розово?! Как би обяснил ценностите на ЕС, като те вече са компрометирани в глобален мащаб, а какво остава за бедните и оредели български села. Хората се чувстват отчуждени и отритнати. Излъгани. И не можем да им се сърдим, че не желаят чужденци.

Защото никой не ги е питал дали искат или не тези либерални ценности, а още по-малко ги е питал за техните собствени, за техните собствени мечти и надежди. Не можем да ги корим, че посочват двойния аршин и не искат да се съгласят с него. Не можем да ги обиждаме, задето изговарят това, което всеки един от нас знае, но не смее да изговори на глас, сакън да не го посочат с пръст, че е „рубладжия“, нецивилизован тип и въобще човешка обелка.
У нас думата национализъм се свързва предимно с една партия, която по социологическите прогнози едва ли ще влезе в европарламента. Но това не означава, че национализмът у нас е слаб. Напротив, той ще става все по-силен. И ще черпи сили именно от онези места и хора, които улисани в напудрените, но фалшиви фрази на прехода, забравихме и направо загърбихме.
След селата следват малките градове, после по-големите, а накрая предградията на големите градове… Защото новият национализъм, естествен продукт на глобализацията, е органичен. Той е инстинкт за самосъхранение на изплашените, на отритнатите, на забравените… На всички, на които не им пука за Меркел, Оланд или Обама…
И не се лекува с лекции на зализани чиновници, нито с интервюта на експерти по интеграция, нито пък със сказки на заблудени интелектуалци, които се гнусят от други подобни на тях, а какво остава да се замислят, че на света има и бедни и отхвърлени, хора, които се чувстват забравени и декласирани.

И ако не точно от национализма, то тези хора ще бъдат погълнати от нови леви течения. Ще търсят автентичните свои представители, които да защитават техните интереси, които да им обещаят това, което вече са загубили. И да спасят последното, което им е останало от позабравените думички „чест“ и „достойнство“.
Всъщност, хората от Розово се борят точно за това, макар да не го изразяват по този начин. Те искат справедливост. И би било истинско лицемерие да твърдим, че нямат право.
А още по-малко право да ги съдят имат онези, които споделят либералните ценности. Защото къде останаха иначе свободата на избор, демокрацията и други подобни…
Национализмът не е измислен вчера, а когато се е зародил, е бил като реакция срещу същите идеи и явления, които днес сочим като единствени и най-правилни. И ако някой се пита кой роди Хитлер, то да няма повече съмнения, роди го либерализмът.
Какво да ги правим селяните от Розово? Дали да не ги жертваме в името на ЕС? Или може би ще е по-добре да жертваме ЕС в името на тези хора със своя скромен живот?

 

Автор: Силвия Томова

Източник: http://komentator.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/29/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

САЩ: дипломация без компромиси

„Америка има най-мощната армия в света, но ние не търсим конфликти; ние се стремим да запазим мира”, заяви на 27 април президентът на САЩ Барак Обама в изказването си в Малайския университет.

Защо не бяха реализирани тези стремежи в Афганистан, Ирак и Либия? Та нали и талибаните, и Садам Хюсеин и Мумар Кадафи отчаяно се стремяха да избегнат войната.

На 14 октомври 2001 година вестник „Гардиън” писа за това, че талибаните предлагали Усама бин Ладен да бъде предаден на неутрална страна, ако САЩ прекратят бомбардировките на Афганистан или предоставят доказателства за съпричастността на Усама бин Ладен към терористичните актове на 11 септември.

Когато тези условия не били приети, министърът на талибаните тайно пристигнал в Исламабад и направил още по-привлекателно предложение – не са необходими доказателства, прекратете бомбардировките и ние ще ви предадем ръководителя на „Ал Кайда в която и да е страна, освен САЩ.

Но, както пише „Гардиън”, тогава Джордж Буш заявил, че бомбардировките няма да бъдат прекратени, дори ако талибаните предадат бин Ладен, съратниците му и всички заложници…

Не е нужно да се обсъжда, дали те са виновни, или невиновни. Ние знаем, че той е виновен”.

А на 7 ноември същият вестник „Гардиън” писа за това, че администрацията на Буш отхвърлила мирните предложение на Вашингтон от страна на Садам Хюсеин.

Предложенията били предадени чрез сирийското разузнаване, френски, германски и руски дипломати, а преди самата война – чрез чиновници в оставка на ЦРУ.

Разузнаването на Ирак предлагало тогава невероятното – негласно да бъде разрешено на американски военни влизане в страната за издирване на оръжие за масово унищожение. Багдад също предлагал в течение на две години да бъдат проведени демократични избори с участието на международни наблюдатели.

И какво се получи в отговор на всичко това? През септември 2007 година испанският вестник „Ел Паис” публикувал извадки от стенограма на състояли се през февруари преговори между Джордж Буш и тогавашния премиер на Испания Хосе Мария Аснар в ранчото на Буш в Тексас.

Според тази стенограма, Буш заявил на Аснар, че независимо от това, дали Садам ще остане в Ирак, или не, „ние ще бъдем в Багдад в края на март”. Тогава Белият дом отказал да коментира достоверността на този документ.

Може би с идването на новата администрация, отношението на САЩ към преговори се променило? Но на 22 април английският вестник „Мейл” съобщил за доклад, направен миналата седмица от Гражданската комисия по разследване на нападението срещу посолството на САЩ в Бенгази.

Участващият в тази комисия контра-адмирал в оставка Чак Кюбик съобщил на журналисти интересна подробност. Скоро след началото на въстанието през 2011 година, Кадафи действително предлагал да се откаже от властта. Но според Кюбик, Белият дом забранил на Пентагона да води „сериозни” преговори за мирно предаване на властта.

А Кадафи поставял две условия за оттеглянето си – продължение на борбата с групировката на „Ал Кайда” в страните на ислямския Магреб и сваляне на санкциите против него, семейството му и неговите привърженици.

Посочените примери, разбира се, са свързани съвсем не с най-позитивни персонажи на съвременната история. Но все пак е имало шанс да бъдат избегнати войни и много хиляди жертви, в това число, американци и европейци.

Съществува ли такъв шанс днес, при своеобразните методи на реализиране на стремежите на ръководството на САЩ към запазване на мира?

Вадим Ферсович

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/29/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8/

US експерт: Руските командоси куршум не ги лови

US експерт: Руските командоси куршум не ги ловиНищо добро не чака зле оборудваните украински войници при евентуален сблъсък

Елитните руски войски демонстрират нов арсенал от индивидуална бронезащита, лично оръжие, бронебойни боеприпаси и радиостанции, които се закачат на яката. Това е комплект базово оборудване, който им тава тактическо надмощие над зле екипираната украинска армия, коментира военният наблюдател на The Washington Times Роуан Скарбъро, цитиран от Блиц.

Американски специалисти по въоръженията като генерал майор Робърт Скейлз изучават снимки на руския спецназ и командосите от въздушнодесантните войски (ВДВ) от момента, в който те завзеха Крим. Те наблюдават плодовета на модернизацията, която започна през 2008 г. и обхвана не само техниката, но и екипировката на бойците, се казва в статията.
„Тяхната екипировка е по-добра, отколкото преди 5 години. Те разполагат с потресаващи гранатомети. Техните каски са по-добри от нашите. Бронежилетките им са по-добри от нашите. И правилно правят. Буквално съм поразен!“, коментира Скот Тройд, от ръководството на оръжейната компания Green Mountain.
„Тройд отделя особено внимание на бронезащитата, тъй като тя е най-големият проблем за производителите на оръжия и боеприпаси. Има вероятност, че руските бронежилетки отразяват стандартния натовски патрон калибър 5,56 мм.

При това положение пред украинските воиници стои заплашителна задача: техните АК-74 стрелят с подобни боеприпаси“, обяснява Роуан Скарбъро.
„Ако руснаците започнат механизирано нахлуване с участието на въздушнодесантни и пехотни подразделения в бронежилетки, то това ще означава, че украинските автомати няма да могат да ги пробият и ще им се наложи да отправят по шест, седем, осем изстрела в гърдите на настъпващите. Но дори и тогава за леталност не може да става дума“, подчертава Тройд.
Джейкъб Кип, бивш шеф на Управлението за изучаване на чуждестранните въоръжени сили към командването на Сухопътните войски на САЩ, е впечатлен от преносимите свързочни средства на руснаците.
„Веднага се набива на очи, че тези радиостанции са закрепени на нивото на лицето, така че да може да се използват без да се ангажират ръцете. Това е истинска новост. Също така и каските с вградено оборудване за свръзка. То позволава да се отдават и приемат заповеди без да се задействат ръцете“, обяснява Джейкъб Кип.
Изводът, който правят експертите е, че нищо добро не чака лошо екипираната украинска армия, ако се стигне до реален сблъсък с руската.
В статията във The Washington Times се цитира и доклад на генерала в оставка Уесли Кларк и бившия съветник на Пентагона Филип Карбър, в който се посочва, че въоръжените сили на Украйна изпитват остра нужда от американски бронежилетки, прибори и прицели за нощно виждане, радиостанции и авиационно гориво.
Засега обаче администрацията на Обама откзва да удовлетвори молбите на украинскието военни за помощ като се ограничава до доставките на сухи дажби, одеала, спални чували, каски и генератори. „Но дори и тази помощ още не е стигнала до украинските войници.

Те тънат в кал под дъжда на предната линия, палят огньове за да се стоплят и да изсушат мокрите си одеала. А пламъците издават позициите им и те стават лесна плячка за руските снайперисти и диверсанти“, се казва в доклада Кларк-Карбър, цитиран от Роуан Скарбъро.

 

Източник: http://www.duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/29/us-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%88%D1%83%D0%BC-%D0%BD%D0%B5/

1333

1333След всенародното честване на 1300-годишнината от основаването на България през 1981 г. сякаш никой не се сеща вече за рождения ден на държавата ни. Понеже ми се струва, че тоя повод си струва усилията да бъде припомнян редовно, няма да пропусна и тази пролет – 1333-тата българска пролет поред. Причините ми изглеждат ясни, само няколко са държавите в света на толкова почтена възраст. И друго, днес не разполагаме с налични поводи за гордост, единствено славното ни минало може да ни държи заедно и да го пропускаме ще е престъпно.

Веднага чух глух вой – нямали сме били други поводи за гордост, а и кой е казал, че точно пък през 681 г. е основана държавата ни… Следващите редове са точно затова, нека видим как изглеждат събитията отпреди повече от 13 века, макар и съвсем во кратце.

Може някому да се е сторило черногледо това определено нетържествено начало, за черните краски в днешното ни битие може друг път да се присетим повече, но поне величието на България в нейния имперски период е абсолютно неоспоримо. Както е добре известно, от годините на турското робство ще да ни е останало май, ние все гледаме чужденците какво казват за нас, та точно разглеждането на средновековна България като една от най-големите стари имперски държави идва от чужденци, ако българин го бе казал пръв, сигурно нямаше да му повярват.

Само допреди 30–40 години никой не бе заковал годината на основаването на българската държава – няма нужда да се крие, крайното решение рождението на България да е през 681 г. е чисто политическо. За разлика от днес (днес е съвсем различно и много, много тъжно) това чисто политическо решение е взето след едно цяло десетилетие, изпълнено с целенасочени и всестранни проучвания, научни обсъждания и спорове. Още в началото на 70-те години на миналия век са отделени значителни средства за широкомащабни археологически разкопки и обходи, предвидени са пари, за да се работи в чужди книгохранилища и архиви, огромни средства са похарчени за опазване и показване на археологическото и архитектурното богатство на България. В същото време научните издания се пълнят с изследвания, които трябва да запълнят неяснотите в историческия ни път, включително и за времето на основаването на българската държава. Едва в края на тоя нелек път и след вслушване в доводите на българските учени, а и на българистите по света, е взето политическото решение честването на 1300-годишнината от основаването на България да бъде през 1981 г. – точно 13 столетия след първото споменаване на името на държавата ни на Шестия вселенски събор в Цариград.

Вероятно нищо кой знае колко интересно няма да видят богословите точно в Шестнайсетото заседание на Шестия вселенски събор, което се провело на 9 август 681 г. Лятото в Цариград е горещо и влажно, та вероятно всички участници вече мечтаят за закриването на проточилото се религиозно събитие – съборът е открит още на 7 ноември предната 680 г. и продължава до 16 септември 681 г. Богословите гледат едно, ние – друго, за нас, българите, това Шестнайсето заседание съдържа едно безценно указание, презвитерът Константин от града Апамея в провинция Втора Сирия (в днешна Северозападна Сирия) най-после успява да вземе думата за изказване и споменава между другото името на една нова държава – България:

„Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България”.

Съвременните писмени извори не дават точно времето на войната, за която говори Константин от Апамея, подобаващо количество съпоставки и успоредици са необходими, за да се отнесе тая война във времето от пролетта на 680 г. до пролетта на 681 г. Битката при Онгъл (до днешното село Николица в близост до устието на р. Дунав), най-мащабното сражение в тая война, трябва да се постави някъде през лятото на 680 г.

Днес е прието да се смята, че през пролетта на 681 г. Аспаруховите прабългари и съюзните им славянски племена, начело с техните князе, продължават нападенията срещу Византия, но вече изцяло на юг от Стара планина. Този масиран военен натиск принуждава император Константин ІV Погонат (668–685) да сключи унизителния мирен договор, който ще се превърне в акт, равностоен на международното признаване на България. За Византия договорът предвижда не просто загубата на обширни земи на север от Стара планина, тия земи империята е загубила в основни линии всъщност още в началото на VІІ в., а и унизителното „плащане на годишен данък, за срам на ромеите”, както ни е осведомил летописецът Теофан Изповедник.

Изглежда ясно, че мирният договор е сключен „тая година” според Константин от Апамея, т.е. до 9 август 681 г., но началото на „тая година” не е, както веднага би ни се сторило, януари 681 г. По това време във Византия началото на годината се смята според началото на църковната година, поради което „тая година” започва на 1 септември 680 г. и свършва на 31 август 681 г. Единствено наличието на още няколко важни извора и правенето на множество съпоставки между тях помага да разположим сключването на мирния договор през пролетта-лятото на 681 г., най-късно до началото на август.

Макар да знаем точната дата 9 август 681 г., когато е първото споменаване на държавата ни, то ще трябва да признаем, че най-вероятно България вече съществува от доста по-рано, при това въпросът е откога.

* * *

След политическите промени от края на 1989 г. в исторически план се появиха всякакви небивалици, сред тях са и идеи за началото на България – то ту се изтегля в 30-те години на VІІ в., в началото на управлението на господаря Кубрат и на неговата „степна империя”, която византийските автори наричат Старата Велика България, ту се отнася чак във ІІ в.* Трети пък го разполагат направо в ІV хилядолетие пр.н.е., сиреч никой никъде не се е преселвал, ние, българите, си имаме държава на Балканите, откак свят светува.

Последните две тези не са защитавани от нито един сериозен учен, но смесването на Старата Велика България на господаря Кубрат и България на Дунав може да се види и сред признати историци, наред с безбройните любители. Тук ще се наложи да бъдем кратки – между двете Българии няма нито единство на завладените земи, нито сходство в населението, та трябва да е ясно, че Старата Велика България е само предшественик на средновековна България, при това – един от предшествениците.

Към 681 г. многобройни славянски племена („славянското море”, заляло империята, по думите на летописеца и по-сетнешен византийски император Константин Багрянородни) заемат практически целия Балкански полуостров, Византия се налага да изостави дори част от беломорските си острови като Скиатос, а вероятно и съвсем близкия до брега Евбея. Империята владее в действителност само останалите беломорски острови, някои крайбрежни ивици земя по бреговете на Черно, Мраморно, Бяло и Синьо море – крепостите по устията на Марица, Места и Струма, Солун и близката му околност, по-голяма част от п-в Атика, градовете и крепостите по източния бряг на Морея (днешния Пелопонес), а също Драч с островите в южната част на Синьо море (R. J. Lilie, 1977). Почти цялата вътрешност на Балканите вече е населена не много нагъсто със славянски племена (забележимото увеличаване на балканското славянско население ще се отбележи по-късно – през втората половина на ІХ в.). Дори Одрин и неговата околност, изглежда, също не са били владени от Византия, защото митрополитът на града не успява да присъства нито на Шестия, нито на Трулския църковен събор (691–692 г.), което, разбира се, изглежда твърде странно, ако не знаехме мащабите на славянското заселване на Балканите.

Не беше никак случайно това необичайно дълго изброяване, на завладените от Византия земи славянските племена основават множество Славинии, за тях пишат често летописците, знаем и голямо множество от князете на тези държавни образувания, които малко се различават по своята същност от Старата Велика България, освен по имперската идеология, която изповядват прабългарските владетели.

Тези Славинии и Кубратовата държава са предшествениците на България, нито едните, нито другите могат да се пренебрегнат. Средновековна България е плод на сливането на населението, на идеологията, на държавното могъщество на ранните славянски и прабългарски преддържавни образувания в единна съюзна (днес бихме я нарекли федеративна) славянобългарска държава, същата, която презвитерът Константин от Апамея споменава на Шестнайсетото заседание на Шестия вселенски събор в Цариград на 9 август 681 г.

За жалост писмените извори са особено пестеливи, когато очертават земите на отделните Славинии на Балканите, а и отвъд Дунав, чак до Карпатите. Въпреки това археологически може вече да се предположи обосновано, че при устието на Дунав много преди 681 г. прабългарите на господаря Аспарух се съюзяват с князете в придунавските Славинии, късната Българска безименна летопис (ХІ в.) даже ни намеква, че княз Слав е един от тези князе. Вероятно ще се окаже много скоро, че това сведение, смятано обичайно за легендарно, никак не е лишено от историческа достоверност.

* * *

Както за много от ранносредновековните държави не знаем времето на тяхното създаване, най-малкото понеже то не е еднократен акт, така и България е създадена не в един ден. Времето на нейното създаване ще трябва да се ограничи в последните две десетилетия преди първото й споменаване през 681 г., то със сигурност ще бъде търсено и в бъдеще, но поне според данните, с които днес разполагаме, няма да е възможно да отдалечим значимо рождението й, него ще продължим засега да отбелязваме според първото споменаване на държавата ни през 681 г.

__________

* Няма да е възможно тук да се споменат нито имена, нито заглавия на научни трудове, нито те да се обсъждат обстоятелствено.

 

Автор: Иван Петрински

Източник: http://glasove.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/29/1333/

САЩ финансира опозицията във Венецуела

САЩ финансира опозицията във ВенецуелаВенецуела е трън в очите на САЩ откакто страната изгони американските корпорации, които експлоатираха нейния най-ценен ресурс – петролът

Агресията се разпали във Венецуела през месец януари. В страна, която притежава според статистиката и проучванията поне 700 млрд. барела нефт.

Боливийския социализъм е голяма пречка за корпорациите-колонизатори от Запада, които искат да сложат ръка над богатата на един от най-ценните ресурси държава.

Още през януари 2011г. венецуелската олигархия и техните покровители от ЦРУ и големите нефтени компании проведоха митинг в Каракас. Митинга, който беше потушен от симпатизанти на покойния президент Уго Чавес, отбелязваше годишнина от свалянето на Маркос Хименес през 1958г.

Но както всички скорошни, ръководени в сянка от ЦРУ Оранжеви, Нежни, Цветни „революции“ твърденията се разминаваха дори с фактите в учебниците по история. Реално Хименез бе крайно-десен диктатор, удобен на САЩ.

 

Леополдо Лопес и Мария Корина Мачадо - две от обществените лица - лидери зад протестите, които започнаха през февруари - имат дълга история като сътрудници, стипендианти и агенти от Вашингтон.

 

Националният фонд за демокрация NED“ и Американската агенция за международно развитие (USAID), са насочили няколко милиона долара за финансиране на политическите партии на Лопес Primero Justicia и НПО-то на Мачадо Voluntad.

Освен това са финансирали и техните предизборни кампании на изминалите избори, които бяха спечелени от Николас Мадуро.

 

Тези  агенции също са финансирали с повече от $ 14 милионаопозиционните групи във Венецуела между 2013 г. и 2014 г. Това се наблюдава във Венецуела от 2001 г. насам, когато милиони долари бяха дадени на организации от т. нар. „гражданско общество„, за да изпълнят преврат срещу президента Чавес през април 2002 година.

Финансираната от Държавния департамент USAID дори откри офис на Преходни инициативи (OTI) и са инжектирали, редом с останалите американски фондации повече от 100 милиона долара в усилията за подкопаване на правителството на Чавес и укрепване на опозицията през следващите 8 години след опита им да свалят Чавес през 2001г.

 

В началото на 2011 г., след като са бяха разкрити публично  тежките нарушения на венецуелското законодателство и суверенитет  OTI затвори вратите си във Венецуела и операции USAID бяха прехвърлени за ръководене в своите офиси в САЩ.

Потокът от пари за антиправителствените групи не спира, въпреки приемането от Народното събрание на Венецуела на Закона за политически суверенитет и национално самоопределение в края на 2010 г., който категорично забранява чуждо финансиране на политическите групи в страната.

Агенции на САЩ и на венецуелските групи, които получават пари от тях, продължават да нарушават закона безнаказано. В чуждестранна дейност бюджети на администрацията на Обама, между $ 5-6000000 са били включени за финансиране на опозиционните групи във Венецуела през USAID и през 2012г.

 

Друга значителна част от NED-фондове във Венецуела от 2013-2014 бе дадена на групи и инициативи, които работят в медиите и организират  кампании за дискредитиране на правителството на президента Мадуро.

 

Детайлен доклад, публикуван от испанския институт FRIDE през 2010 г., констатира че международните агенции, които финансират венецуелската опозиция нарушават законите за контрол на валута.

Също така е потвърдено в доклада от FRIDE и фактът, че по-голямата част от международните агенции, с изключение на Европейската комисия, са обменяли чуждестранната си валута на черния пазар в явно нарушение на венецуелски закон.

Посолството на САЩ в Каракас също е отговаряло за раздаването на пари на опозиционни активисти и лидери. Обичайно обаче парите са били превеждани в чуждестранни сметки, сочи още анализа.

 

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

 

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/29/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5/

Икономически подем срещу геополитика

“След много доброто начало на 2014 г., тежките зимни условия в САЩ, притесненията за слабите резултати в Развиващите се пазари (РП), и по-специално Китай, и най-вече конфликтът, който се разви между Русия и Украйна, оказаха своето въздействие като рискови фактори. По-специално, последните две точки са фактори, върху които инвеститорите ще продължат да се фокусират и през второто тримесечие на 2014 г., заедно с факторите, осигуряващи положителна икономическа инерция. В нашия базов сценарий за конфликта между Русия и Украйна ние очакваме санкции от Запада към Русия, но не предвиждаме остро икономическо ембарго от едната или другата страна. В тази среда ние виждаме нашите прогнози за БВП за тази година добре подкрепени и без промяна на ниво от 1.5% Еврозоната и 2.5% за САЩ“, започва прегледа си в последната публикация “Стратегии за глобалните пазари”, Валентин Хофщетер, Директор Облигационни пазари и валутни анализи в Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ).

И все пак, трябва ясно да отбележим, че една ескалация на конфликта с тежки икономически санкции би натежала много върху настроенията за частни преки инвестиции в еврозоната и в комбинация с по-ниския нетен експорт, може да доведе до по-бавен ръст или дори до стагнация от началото на второто полугодие на 2014 г. „ Това може да коства на еврозоната до 1 процентен пункт от ръста на БВП кумулативно през следващите две години, със съответните негативни последици за капиталовите пазари. САЩ ще бъдат по-малко засегнати поради техните по-слаби икономически връзки с Русия и тяхната независимост от руския енергиен износ” обяснява Хофщетер възможните последици от конфликта върху ръста на БВП.

Централните банки задържат курса

Последната фаза на по-слабите икономически данни на САЩ не доведе до никаква промяна в обявената позиция на парична политика на Fed. Fed продължава да намалява купуването на облигации. Месечният обем на покупките е намалял до едва 55 млрд. щ.д. (спад от пика от 85 млрд. щ.д.). Постепенно намаляване от 10 млрд. щ.д. беше обявено за всяка среща на Фед. Тъй като анализаторите на Райфайзен рисърч очакват значително подобрение на пазара на труда в САЩ през идните месеци, възможно е темпът на намаляване дори да се увеличи. Те също така очакват да видят и първото увеличение на лихвените проценти в началото на 2015 г., което е по-рано от понастоящем приетото от Фед.

Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава да подава сигнали за “easing bias” мерки. ЕЦБ може да бъде подканена да вземе следващи мерки по паричната политика, най-вече в случай на по-нататъшно намаляване на инфлационния натиск и затягане на финансовите условия. В този контекст анализаторите виждат нисък риск от дефлация в еврозоната. Дори ако размерът на инфлацията спадне отново през март, няма признаци на устойчива низходяща спирала на цени-заплати-стопанска дейност. Освен това, анализаторите не очакват нови напрежения във финансовата система.

EUR/USD: достатъчно място за поскъпване на щатския долар

„Нищо не се е променило по отношение на нашето принципно очакване на странично движение при EUR/USD за тази година с исторически по-скоро тесен диапазон от около 1.35, въпреки че бяхме изненадани от слабостта на щатския долар през първото тримесечие на 2014 г.” Анализира Хофщетер текущите валутни тенденции.

Временно по-слабите икономически данни на САЩ вероятно са причина за това само отчасти, тъй като дори и след тяхното скорошно подобряване не беше забелязано значително засилване на щатския долар. Нито геополитическите напрежения, (които обикновено засилват щатския долар като световна резервна валута) в резултат на конфликта в Крим, не подсилиха много валутата. Възможно е това да е свързано с опасенията, че ако конфликтът ексалира, Русия може да се откаже от своите резерви от щатски долари, което ще генерира краткосрочен натиск за продажби. Ние смятаме, че такова развитие е много малко вероятно, тъй като алтернативите на щатския долар и другите западни валути са все още прекалено лимитирани” обяснява още Хофщетер.

Това, което остава, е очакването, че щатският долар ще се възстанови от настоящото си прекалено ниско ниво в резултат на очакваното подобрение в икономическите данни на САЩ, особено след като ЕЦБ запазва мерките “easing bias” до есента. Ако има кратки пикове от над 1.40 в курса EUR/USD, трябва видим по-силна вербална интервенция от ЕЦБ.

По отношение на облигациите, Хофщетер предпочита краткосрочните за второто тримесечие (както и през цялата година), тъй като спадът в цените на дългосрочните облигации в резултат подобряващата се икономика е само въпрос на време. Добрият инвестиционен резултат на периферните държавни облигации в рамките на държавните еврооблигации най-вероятно ще продължи. Също така фирмените облигации, въпреки че вече са доста скъпи, се очаква да покажат по-добри резултати през второто тримесечие на 2014 г. от държавните облигации на основните европейски страни.

Оптимизъм за растеж на глобалните пазари

„В момента трябва да вземем предвид и геополитическата несигурност, в допълнение към факторите, които традиционно се отразяват на капиталовите пазари, като ликвидност, икономически резултати, ръст на приходите и оценки. В случай на ескалиране на напрежението при кризата в Крим, тези геополитически аспекти могат да натежат на европейските фондови пазари”, започва своят преглед на глобалните капиталови пазари Хелге Рехбергер, ръководител Анализи на капиталовите пазари в РБИ. „За акциите геополитическите напрежения могат да бъдат импулс за временни периоди на слабост. Ние разглеждаме тези периоди на корекция като добра възможност за купуване за по-дълъг инвестиционен хоризонт. Като цяло благоприятната оценка и зараждащото се икономическо възстановяване са благоприятни за европейските пазари на акции,” продължава Рехбергер.

Според Рехбергер основните икономически показатели са положителни и за американските акции в среда, която се характеризира със силен, самоподдържащ се икономически подем и по-силен американски долар, което трябва да подкрепи и представянето. Японският пазар на акции продължава да се характеризира със силна волатилност.

Ситуацията на развиващите се пазари няма да се подобри устойчиво преди второто полугодие на 2014 г. От една страна поради продължаващия конфликт между Русия и Украйна, а от друга страна заради Китай и Бразилия, които продължават да се борят със структурни проблеми. Само индийският Sensex можа да изгради и затвърди своите добри резултати от 2013 г.

Баланс: aкции спрямо oблигации

Продължаващият конфликт между Русия и Украйна може да има подкрепящо въздействие върху смятаните за сигурни облигации, като например германските държавни облигации. Като цяло обаче, перспективите за резултатите в сегмента на облигациите изглеждат мрачни, не на последно място поради постепенното нормализиране на паричната политика на САЩ. Освен това, анализаторите на Райфайзен рисърч разглеждат облигациите в сегмента с висока доходност като надценени.

„Нашето портфолио за второто тримесечие на 2014 г. е балансирано. Частта на акциите е неутрална при 50 %, сегментът на облигациите е 45 %, а останалите 5 % са инвестирани в алтернативни инструменти като например недвижими имоти”, завършва Рехбергер своя анализ на инвестиционната стратегия.

Пресцентър на РБИ -България

Източник: http://komentator.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/28/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA/

ООН: хуманитарна безпомощност

Последните цифри на ООН за недостатъчното финансиране на спешната хуманитарна помощ свидетелстват, че страните-донори отказват да дават пари и за неотложна помощ, дори за това да ги моли ООН.

Ето някои примери. В началото на март хуманитарните агенции на ООН молиха „донорите” да направят спешна вноска във фондовете за помощ на Централноафриканската република (ЦАР) и Южен Судан. Предупреждаваха, че мащабите на бедствието в тези страни неотклонно нарастват.

Но донорите не бяха впечатлени от тези призиви. От $552 милиона за ЦАР беше получена по-малко от 1/6 част, а от $1,27 милиарда за Южен Судан – примерно 1/5. Пред април последната не получи за спешни нужди $887 милиона, или близо 70% от плана за първото полугодие.

Няколко организации на ООН бяха принудени да кажат, че в условията на това оскъдно финансиране те няма да могат да се справят с хуманитарната криза в Южен Судан.

Работата не е по-добре и в страните, където неотдавна е имало или сега се провеждат специални операции с участието на военни контингенти на богати страни.

От доклада на Централния фонд за реагиране на извънредни положение на ООН следва, че Мали, където Франция воюваше миналата година, получи под 50% от запитаните средства. Също половината от обещаните $700 милиона получи Йемен.

Странно е, но пари не дават и на съюзника, от територията на който се води борба с терористите в Йемен, Сомалия и други страни, граничещи с Африканския Рог.

Брутният вътрешен продукт на разположената в тази стратегическа точка Джибути се формира основно за сметка на арендуването на земи за военни бази на САЩ, Франция, Германия, Италия, Испания и Япония. Но това не стига и ООН моли за Джибути пари и храни. Тази година страната получи едва 14% от обещаните средства.

Ако се правят такива неща със съюзници, какво ли остава да чакат враговете? На 23 април поредната тъжна новина дойде от Женева. Ръководството на пет хуманитарни учреждения на ООН казаха, че от запитаните в края на миналата година $6,5 милиарда за спешна хуманитарна помощ Сирия е получила едва $1,2 милиарда.

Ако пък няма пари за помощ на Сирия, тогава струва ли си да се задълбочава положението там? В безкомпромисната си бора с режима някои страни са готови да увеличават страданията на невинните хора.

Например тези дни САЩ отново се върнаха към плана, предложен миналата година от генерал Дейвид Петреус. Както винаги, този план не е много „сложен” – да се снабди сирийската опозиция със съвременно оръжие и да се затвори небето над страната за авиацията на правителството.

Ясно е, че единствен резултат, както преди винаги и навсякъде, ще стане продължаването на конфликта, увеличаването на броя бежанци и нарастването на хуманитарната катастрофа.

Вадим Ферсович

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/28/%D0%BE%D0%BE%D0%BD-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/

Вицепрезидента се обяви против двойните стандарти и духовния упадък в ЕС

Вицепрезидента се обяви против двойните стандарти и духовния упадък в ЕСМаргарита Попова присъства на форум на тема „Националната идентичност и патриотичното възпитание в глобализиращия се свят. Проблеми и решения“ във Военния клуб в София

Кръглата маса мина под патронажа на самия вицепрезидент Маргарита Попова и акад. Стефан Воденичаров – председател на БАН.

В началото на форума вицепрезидента говори пред присъстващите гости, засягайки темата за двойните стандарти в рамките на ЕС, за негативите, които носи глобализацията като обезличаването на цели нации, загърбване на традициите и духовен упадък.

„В Европейският съюз днес се откроява едно съюзно разбиране за групиране на общностите – не вървим в една скорост и нещо повече, в рамките на съюза се изграждат два концентрични кръга. Бунтувам се срещу това и не искам да бъде така, защото европейската идея е друга.“, заяви Маргарита Попова.

Маргарита Попова заяви, че „силата на нациите е в техния дух“, а с това ние сме се разделили заради членството ни в ЕС, отбеляза Попова.

„Глобализацията ни донесе множество позитиви, но загърби и неща, от които имаме огромна нужда, за да спасим децата си“, категорична бе Попова., заяви вицепрезидента.

„Оставихме на заден план онези могъщи духовни устои, които направиха възможно оцеляването на нацията ни и периода на Възраждането„, съжали тя.

 

В президентството от край време се наблюдава сериозно разминаване в позициите на вицепрезидента и самия президент Росен Плевнелиев. Маргарита Попова неведнъж публично е изказвала не съгласието си с неадекватните действия и непремерени изказвания на президента.

Последния такъв случай беше деликатното й разграничение от искането за референдум, което отправи Плевнелиев, заявявайки че „има резерви“ относно смисъла от провеждането му.

Стигна се дотам, че протестиращите пред президентството, които обвиниха Плевнелиев като „разделител на нацията“ поискаха Маргарита Попова да стане президент.

 

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/28/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD/

НАТО остана с два кораба в Черно море

 НАТО остана с два кораба в Черно море Американският ракетен разрушител USS Donald Cook DDG-75 напусна Черно море, съобщи ИТАР-ТАСС, цитирайки източник в руското министерство на отбраната.

Корабът е преминал през Проливите в четвъртък и сега се намира в Егейско море.

„Така сега в акваторията на Черно море се намират два кораба на НАТО – американската фрегата USS Taylor FFG-50 и френският разузнавателен кораб FS Дюпюи де Лом A759, влезли там съответно на 22 и 10 април“, добави източникът.

Според него в момента фрегатата е недалеч от Констанца, а френският кораб – в грузинското пристанище Батуми. „Що се касае до френския миноносец Dupleix D641, който според предварително разпространената информация трябваше да влезе в Черно море на 26-27 април, то пристигането му в този срок не се очаква“, каза източникът.

Преди да отплава, „Доналд Кук“ и „Тейлър“ са провели кратко учение с два румънски бойни кораба, като румънците са отработили абордаж на „Доналд Кук“, чийто екипаж е играл ролята на „заподозрян“, посочват медии в северната ни съседка.

ИТАР-ТАСС припомня, че сегашното пребиваване на „Тейлър“ в Черно море е второ за последните два месеца. Корабът от ВМС на САЩ бе там от 5 февруари до 9 март.

Русия протестира, че престоят е превишил с 11 денонощия установения от конвенцията от Монтрьо максимално допустим срок за пребиваване в Черно море на военни кораби на нечерноморски държави, който е фиксиран на 21 дни.

Официалната причина за забавянето бе повреда на витлото заради засядане в Самсун, Турция.

 

Източник: http://pan.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/28/%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5/

Западът обмисля нови санкции срещу Русия

Западът обмисля нови санкции срещу РусияБарак Обама разговаря с няколко европейски лидери, за да обсъдят конкретни мерки

Западът обмисля нови санкции срещу Русия заради дестабилизацията в Източна Украйна. Американският президент Барак Обама ще разговаря с няколко европейски лидери, за да обсъдят конкретни мерки.

От своя страна Москва възнамерява да свика Съвета за сигурност на ООН заради използването на сила срещу проруските сепаратисти.
Министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмаер от своя страна предложи за разрешаване на кризата в Украйна да се проведе кръгла маса с участието на всички замесени в конфликта, които да посетят и всички засегнати региони.

В писмо до ОССЕ министърът заяви, че международното споразумение има нужда от „осезаема политическа подкрепа“ и предлага обиколка на делегатите до различни зони в Украйна.
Пореден задочен словесен двубой се развихри между Съединените щати и Русия за Украйна. Според руската страна САЩ трябва да упражнят влиянието си върху сегашната власт в Киев, за да бъде прекратена военната операция в югоизточната част на страната. Вашингтон пък оценява като недостатъчни усилията на Москва да изпълни постигнатите в Женева договорености.
„Разчитаме, че САЩ най-накрая ще предприемат спешни мерки в интерес на деескалацията на обстановката в съответствие с положенията на Женевската декларация от 17 април.

Вашингтон е длъжен да накара днешното украинско ръководство незабавно да прекрати въоръжената операция на Югоизток, да осигури изтеглянето на частите на въоръжените сили на Украйна и нейните силови структури в местата им на постоянна дислокация“, се казва в заявление на външнополитическото ведомство в Москва. „Засега не е направено нищо за решаване на тази неотложна задача. Надяваме се, че Вашингтон разбира пълния размер на своята отговорност за случващото се“, отбелязва руското външно министерство.
Американският държавен секретар Джон Кери от своя страна обвини Русия, че не спазва поетите ангажименти от Женевското споразумение за успокояване на кризата в Украйна. Кери заяви, че ако Москва не предприеме незабавни стъпки за намаляване на напрежението, това би било „сериозна“ и „скъпоструваща грешка“.
По думите му, в такъв случай Вашингтон не би имал друг избор, освен да наложи допълнителни санкции.
Ако насилието в Югоизточна Украйна не спре, Русия ще свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Това заяви в отговор постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин.

Освен това Чуркин припомни, че Москва вече има разрешението на Съвета на федерацията – горната камара на руския парламент, за използване на руските въоръжени сили на територията на Украйна.
Междувременно беше освободен американският журналист Симон Островски, който в понеделник беше задържан от проруски сепаратисти в град Славянск. По неговите думи той е в добро здраве.
Самопровъзгласилият се за кмет на Славянск проруски сепаратист Вячеслав Пономарьов заяви, че репортерът е бил задържан за разпространяване на лъжлива и дестабилизираща информация.
От вчера е установена и държавна граница между анексирания полуостров Крим и Украйна. Руските власти уверяват, че няма да има ограничения в превоза на стоки.
Междувременно украинският премиер Арсений Яценюк заяви, че Русия иска да започне трета световна война чрез „военна и политическа“ окупация на Украйна и създаване на конфликт, който ще обхване и останалата част от Европа, предаде Ройтерс.
Той призова „цялата международна общност да се обедини срещу руската агресия“.
Руските войски, които водят учения близо до границата на Украйна тази седмица, се доближиха на един километър от границата, но не я пресякоха, заяви украинският министър на отбраната Михайло Ковал.

Автоколона руски сили е стигнала на един километър от границата, а в ученията участват и части на руските ВВС, каза Ковал и добави: „Въоръжените сили на Украйна са готови да отблъснат всякаква агресия“.
Яценюк напомни, че Украйна очаква официален отговор от Русия на въпроса защо руски войски се съсредоточават при украинската граница, предаде ИТАР-ТАСС. Той напомни, че на 24 април е задал официален въпрос в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

„Русия трябваше в срок от 48 часа да информира какво правят нейни войници при украинската граница. 24 часа вече изтекоха. Очакваме официален отговор от Руската федерация“, каза той.
В същото време в източната част на Украйна продължава окупацията на 29 сгради в различни градове. Организацията за сигурност и сътрудничество ще увеличи на 500 души своите наблюдатели, които следят за спазването на Женевската декларация и провеждането на изборите на 25 май.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун изрази безпокойство във връзка с продължаващото насилие в Източна Украйна. Той призова всички страни да спазват ангажиментите си в рамките на споразумението от Женева и да не прибягват до насилие, предаде украинското издание „Лига“.

Представител на Бан добави, че генералният секретар на ООН е сериозно разтревожен за опасността ситуацията бързо да излезе от контрол, което ще доведе до непредсказуеми последствия.
„Военните действия трябва да се избягват на всяка цена“, е казал генералният секретар, който е призовал всички страни да се въздържат от насилие, заплахи и провокации и да предприемат стъпки за деескалиране на ситуацията.

 

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/04/28/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%80%D1%83/