Monthly Archives: March 2014

Неизбрана власт: отстъпление на демокрацията в Европа

 Неизбрана власт: отстъпление на демокрацията в Европа Автентичната власт на народа отстъпва в Европа, атакувана от тези, които най-гръмко се обявяват за „демократи”.

Наскоро видяхме назначения без избори външен министър на ЕС, баронеса Катрин Аштън, да се среща с назначения без избори нов украински „президент” Александър Турчинов, дошъл на власт след насилствено сваляне на демократично избрания президент на страната – чрез бунт, подкрепен от ЕС.

Обявяването на подкрепения отвън преврат за „победа на демокрацията” в страна, където последните избори се проведоха едва преди 12 месеца, е като излязло от перото на Оруел. Желанието на 2 милиона души, протестиращи в Лондон срещу войната в Ирак през февруари 2003 г., бе арогантно потъпкано, но протестите на Майдана, много по-малочислени, успяха да постигнат своето.
Въпреки своя драматичен пример, Украйна не е единствената европейска страна, в която демокрацията бе отменена в последните години.
През февруари Матео Ренци стана третият подред министър-председател на Италия без провеждане на избори. Всъщност италианският народ чак през 2008 г. за последно избра демократично свой министър-председател.

От ноември 2011 г. до май 2012 г. Гърция също имаше назначен без избори министър-председател – Лукас Пападемос, бивш вицепрезидент на Европейската централна банка.

В Унгария бизнесменът Гордън Байнай бе министър-председател от 2009 до 2010 г., отново без избори.

Бихте си помислили, че тези недемократични събития в три страни-членки на ЕС би трябвало да доведат до силно възмущение, но такова нямаше – поне не и от европейския елит.

Какво се случва? Защо демокрацията в Европа издъхва, ако не е и вече мъртва? Икономическите промени в последните 30 и повече години изиграха огромна роля в това.

Ерата на неолиберализма измести политическата власт от обикновените хора към единия процент богаташи. Днес дори в европейските страни с демократично избрани премиери правителствата следват политики, целящи да задоволят всемогъщите световни финансови елити, знаейки, че ако ги разочароват, вероятно ще бъдат свалени от власт. Въвеждането на еврото като единна валута безспорно влоши нещата, но дори извън него, например в Англия, демокрацията е злополучно повлияна от турбо-глобализацията.

Основните леви и десни партии станаха неолиберални и приятели на капитала, доколкото е възможно. На избори избираме между партии, предлагащи изключително строги икономически мерки и приватизация, малко по-малко строги икономически мерки и приватизация и поносимо строги икономически мерки и приватизация. Да, партиите, предлагащи реални алтернативи, като например „Риспект” на Джордж Галоуей в Англия, съществуват, но са умишлено маргинализирани, лидерите им биват обявявани за „екстремисти” и периодично биват очерняни от пазачите на статуквото.

В действителност само приелите неолиберализма партии биха могли да съставят правителство и само политици, превили коляно пред големия бизнес и финансовия капитал, могат да бъдат избрани за премиери. Връзките между големия бизнес и правителствата се затягат, а демокрацията бива задушена. Виждаме ярък пример за това в Украйна, където новото „демократично” правителство в Киев назначи двама милиардери олигарси за губернатори на индустриални региони в източната част на страната.

Днес е много по-различно отпреди 40-50 години. Тогава западните европейски гласоподаватели имаха реални алтернативи: социализъм, политика тип „дьо Гол”, социалдемокрация, традиционна християндемокрация, комунизъм и традиционен консерватизъм – можехме да избираме измежду всички тях. Политиката бе интересна, тъй като имаше истински разлики между партиите – и зрял дебат по важните въпроси. Вместо усмихнати технократи в костюми, работещи просто за задоволяването интересите на „Голдман Сакс”, имахме харизматични политици с убеждения, вдъхновяващи своите народи с визията си за бъдещето – такива като дьо Гол, Бруно Крейски и Улоф Палме. Тенденцията бе към по-голяма демократизация в Западна Европа, а не към по-малка: в средата и края на 70-те години – може би най-демократичните в Западна Европа – Испания, Португалия и Гърция се върнаха към демокрацията след години на диктатури.

Интересно е да се поразсъждава върху това, което е било възможно в ерата преди неолиберализма.

Преди 40 години в Англия гласоподавателите избират лейбъристко правителство, обещаващо „фундаментална и необратима промяна в баланса на власт и богатство в полза на работещите и техните семейства”. То успява да намали пропастта между богати и бедни до най-ниските степени в британската история. Лейбъристките правителства от 1974-79 г. увеличават обществената собственост, увеличават максималната данъчна ставка върху доходите на 83% и осъществяват пенсионна реформа. Ако сравним истински социалния манифест на Лейбъристката партия от февруари 1974 г. с далеч не толкова социалния от 2010 г., ще видим колко много са се променили нещата. Не трябва и да очакваме манифестът от 2015 г. да бъде много по-различен. Както споменах в последната си статия, малко преди австрийските избори от 1979 г. социалистическият канцлер Бруно Крейски заявява, че по-скоро правителството му ще натрупа дефицит, отколкото да допусне хората да загубят работните си места. В резултат социалистите бяха преизбрани с 51%.

Разбира се, че има пукнатини и преди неолибералната ера, но като цяло правителствата отразяват желанията на мнозинството повече от днес. Тази демократична епоха е период на напредък за обикновените хора, чийто жизнен стандарт нараства с най-бързите темпове в историята. По думите на британския консервативен министър-председател Харолд Макмилан, народът „никога не е бил толкова добре”.

Тежко му на съвременно европейско правителство, което би се осмелило да действа като Крейски и да постави интересите на своя народ пред тези на банкерите и чуждестранния капитал. Само погледнете критиките към Унгария, чието демократично избрано правителство се опитва да върне енергийния сектор в ръцете на държавата, за да намали цените. Унгарското правителство получи писмо от ЕС с атаки върху политиката му от октомври. Марлен Холцнер, говорителката на европейския комисар по енергетиката, изнесе лекция на Унгария, предупреждавайки, че плановете им да намалят цените ще подействат негативно на чуждестранните инвеститори: бизнесът може да не навлезе в този пазар заради очакваните ниски печалби.

От 80-те години насам, и особено в последното десетилетие, европейската политика се американизира. Важните теми като ренационализацията са забранени, но ни е позволено – и дори сме насърчавани – да спорим по въпроси, които по никакъв начин не влияят на банкокрацията или интересите на елита, като например еднополовите бракове.

Също както в Америка, елитът ни убеждава да водим културни войни, за да нямаме времето и енергията да се борим с него. Преди се шегувахме, че почти няма разлика между демократи и републиканци, че те са само две крила на една и съща „партия на големия бизнес”, и бяхме благодарни, че в Европа все още имаме избор. Не предполагахме, че един ден европейската политика ще бъде същата.

Въпреки сладкодумното „насърчаване на демокрацията”, също както създалия си лошо име американски Национален фонд за демокрация (NED), ЕС играе ключова роля за разрушаването на истинската демокрация. По целия континент хората протестират срещу налаганите от Тройката – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд – програми за строги икономически мерки, но не срещат подкрепата на нито една институция, въпреки че са мирни, за разлика от протестиращите на Майдана.

Видяхме класически пример за презрението на ЕС към демокрацията когато народът на Република Ирландия имаше дързостта да гласува с „не” на референдума за Лисабонския договор през юни 2008 г. Година по-късно Ирландия бе принудена да гласува наново. ЕС подходи така: „ако не гласувате правилно, т.е. както искаме ние, ще трябва да гласувате, докато го направите”. „Само вижте какво стана, когато гласувахме с „не” – оплака се активистът срещу Лисабонския договор Юджийн Горман – „накараха ни да гласуваме отново!”

Забележете и атаките срещу демократична Швейцария, която не е член на ЕС, за проведения референдум за имиграцията, на който швейцарците гласуваха за ограничаването й. Европейският елит побесня. Как смее европейска държава да пита пряко народа си как да постъпи? „Швейцарците си навредиха с този резултат. Честното сътрудничество, което имахме с Швейцария в миналото, включва и съобразяване с основните решения, вземани от ЕС” – предупреди германският външен министър Франк-Валтер Щанмайер. Френският външен министър Лоран Фабиюс предупреди, че ЕС ще трябва да преразгледа отношенията си с Швейцария.

Всъщност не е важно дали сме съгласни с швейцарското ограничаване на имиграцията, а дали вярваме, че страните имат правото сами да решават по този или онзи въпрос. Но днешният европейски елит мрази държавите и народите на тези държави, които решават сами. През февруари заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг постави под съмнение дали британците биха могли да вземат „информирано решение” по повод членството им в ЕС.

Най-голямата ирония е, че докато Европа става все по-малко демократична, европейският елит все по-гръмко наставлява другите по въпросите за демокрацията. „Насърчаването на демокрацията” се превърна в голям бизнес във време, в което народната власт у дома все повече гасне.

Само радикална реформа на ЕС, или неговото разпадане, заедно с отхвърлянето на неолибералния модел, който измества политическата власт от урните за гласуване към портфейла, може да преобърне разрушителните тенденции. След като господстващата над Европа организация и нейната икономическа система са фундаментално недемократични, как би могла да съществува истинска демокрация?

Автор: Нийл Кларк
Превод: Илиян Станчев

Източник: http://pan.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/28/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA/

Полша и Украйна: И вълкът сит, и агнето цяло

Въпреки това, реакция от полското министерство на външните работи на предложението на руския политик Жириновски все още няма. Присъединяването на територии на Украйна към Полша, на които биха могли да претендират поляците, ще доведе не само до финансови проблеми за страната, но и ще предизвика абсолютното неодобрение на населението.

В понеделник представители на Либерално-демократическата партия на Русия изпратиха писма до ръководствата на Полша, Румъния и Унгария с предложение да се разгледа вариант за разделяне на Украйна. От партията са сигурни, че това е единственият начин за излизане от създалата се ситуация в страната. „Областите в западната част на Украйна искат да се отделят от Украйна, защото те не виждат бъдеще, а сред населението преобладават песимизма и негативните настроения. Хората са склонни да отидат там, където ще бъде спокойно – в Русия, Полша, Румъния”,- заяви координаторът на московското отделение на Либерално-демократическата партия на Русия Борис Чернишов. Думите му се потвърждават от съобщенията, че около 40 семейства волински чехи са се обърнали към чешките власти с молба за преселване в Чехия от съображения за сигурност. Но им е било отказано. „Правителството в момента не планира да предоставя цялостна помощ, защото за това няма достатъчно основания. Ако се наблюдава значителна ескалация на ситуацията, тогава можем да преразгледаме решението си”, – каза чешкият външен министър Любомир Заоралек. От полското външно министерство също още не е получен отговор на писмото на Либерално-демократическата партия с предложението за провеждане на референдум и присъединяване на част от Украйна.

Присъединяването на нови територии е допълнителна финансова тежест. И дали поляците и украинците ще могат да живеят в една страна е сериозен въпрос, отбелязва полската журналистка Агнешка Волк-Ланевска:

- Дълбоко в полската култура е заложено, че тези територии принадлежат на Полша. Полските политици са много емоционално въвлечени в конфликта между Русия и Украйна. И полското правителство се опитва да се бори за Украйна. Но никога няма да чуете, че между полския и украинския народ има някакви топли отношения. Мисля, че е обратното! Исторически погледнато, ние имаме претенции един към друг. Затова обикновените поляци остават безразлични към това, което се случва в Украйна. От друга страна, полските медии водят системна война срещу Русия.

На фона на това, от присъединяването на Украйна към ЕС, полското правителство ще спечели много повече. Пазарите, евтината работна ръка и покровителство винаги носят дивиденти. Вероятно именно затова Полша постоянно подкрепя проекта за „Европейска интеграция на Украйна”, а главното е, че се опитва да убеди и Украйна, и Европа, че това е изключително важно за всяка от страните.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Кира Калинина

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/28/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0-%D0%B8-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8%D1%82-%D0%B8-%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%86/

Украйна във великата война на континентите, геополитическата партия продължава

 Украйна във великата война на континентите, геополитическата партия продължаваСъбитията от изминалите седмици са толкова грандиозни по своята историческа, геополитическа и социална значимост, че отново и отново ще бъдат преосмисляни. Задачата да се разкаже за това,което се случи след възсъединяването на Крим с Русия, в няколко думи, ми се вижда неизпълнима. Затова ще се огранича с кратки тезиси.

 

Геополитическият смисъл на отминалата седмица 

Глобално: конфронтация между САЩ (НАТО), Морското Могъщество (Sea Power),според определението на геополитиката и Русия, ядро на Сухопътното Могъщество (Land Power, Heartland) достигна кулминационната си точка, когато двете страни се оказаха на прага на не просто нова студена, но даже гореща, ядрена война.

Призиви Москва да бъде бомбардирана и да бъде нанесен ядрен удар на Русия  се чуваха не толкова от петата колона на руските либерали, но и от редица американски политици, в частност от Сара Пейлин, ключова фигура на неоконсерваторите и сенатор Маккейн.

САЩ осъществи в Киев държавен преврат, поставяйки на власт нелегитимни марионетни управляващи (Яценюк) и откровени неонационалисти (Тягнибок, Ярош). Смисъсълт на това беше да се откъсне Украйна от Русия, да се проведе насилствена украинизация на източните и южните области, да бъдат прекратени договорите за базиране на руския флот в Севастопол.

Кървавият преврат и завземането на властта бяха успешни, на власт дойде нелегална и нелегитимна група. Но законният президент на Украйна успя да се спаси, като получи подкрепа от Русия.

В отговор редица области в Югоизточна Украйна и Крим отказаха да се подчинят на диктатурата , установена от незаконната власт, получила лостовете на управлението от американски специалисти по провеждане на мрежови* революции платена, по думите на Виктория Нюланд с пет милиарда долара вложение в Майдана и операцията по свалянето на Янукович.

В южните и източните райнои на Украйна започнаха масови народни демонстрации. Крим се самоорганизира по-бързо от другите, създаде отряди на Гражданската самоотбрана, оперативно проведе референдум и единодушно, с над 95% от избирателите се присъедини към Русия.

Същото се случи и в Севастопол. Така беше организиран Кримският федерален окръг. От геополитическа гледна точка, това беше ответен удар на Сухопътното могъщество, който парира геополитическата операция на атлантиците в Киев.

Естествено, тези, които устроиха преврата в Киев (САЩ, НАТО), се възмутиха от действията на Русия и провеждането на референдума, защото това не беше в тяхна полза.

Но отговор в такава ситуация би могла да бъде само война обявена от САЩ на Русия. Тя не беше обявена, нещо повече, американските марионетки в Киев получах отказ от пряка военна помощ в случай на конфликт между военни формирования, преминали на страната на криминалната власт с руските въоръжени сили.

По този начин, този геополитически блицкриг завърши в полза на Русия.
И така, атлантиците (Морското Могъщество) осъществиха преврат в Киев. Евразийците (Сухопътното Могъщество) направи ответна стъпка, която предотврати установяване на контрол от страна на нелегитимната хунта над цялата територия на Украйна и на първо място над Крим.

Войната не премина в гореща фаза и, очевидно, няма да премине в тази фаза и по отношение на Крим.

Все пак това далеч не е окончателна победа на Русия-Евразия. Хунтата и неонацистките бандитски формирования продължават да държат Киев, опитват се да разпространят престъпната си власт върху други области на Украйна: на юг и на изток, традиционно привързани към Русия.

Затова геополитическата партия продължава: на дневен ред са Юга (Одеса, Николаев, Херсон) и Изтока (Луганск, Донецк, Харков), които явно ще повторят опита на Крим. Киевската власт ще опита да им попречи и затова предстоят още няколко етапа от драматичната и в най-висока степен напрегната война на континентите (атлантисти vs евразийци).

Анализ на седмицата от позиция на международните отношения

Путин демонстрира, че принадлежи към школата на реалистите. За нея са характерни абсолютизация на суверенитета и отказ от признаването на легитимността на каквато и да било международна институция, способна да ограничи свободата на действие на суверенната държава.
Това е мислене в категориите на баланса на силите и на собствените възможности. (self-help).

По същия начин разсъждават водещите американски теоретици, в частност, Хенри Кисинджър.

Путин, като реалист, мисли политиката в оптиката на националните интереси и зони на влияние. Украйна влиза в зоната на влияние на Русия и пряко засяга нашите национални интереси.

Русия може да допусне съществуването на Украйна или като проруска, приятелска държава или като минимум, неутрална. Ако тя стане враждебна, то такава Украйна не трябва да съществува.

Такава е желязната логика на реализма. В цялото постсъветско пространство териториалната цялост на всяка от държавите пряко зависи от Русия. Тези, които търсят други гаранти, както Саакашвили през 2008 година или киевската нелегитимна власт през 2014, заплащат със своите територии. Това е жестокият закон на реализма.

Путин още веднъж демонстрира действието на този закон, при това демонстрацията още не е завършила. САЩ имат зона на отговорност към прилежащите към техните територии пространства, но на територията на Евразия, техният глас може да бъде само съвещателен.

Явно САЩ не смятат така и това ни води до още една важна област на международните отношения-темата за еднополюсния и многополюсния свят.

Анализ от гледна точка на еднополюсния/многополюсния свят

Русия доказа чрез Украйна и Крим, че смята многополярността за свършен факт, въпреки остатъчните претенции на САЩ за еднополярност. САЩ и техните партньори извършват държавен преврат с използване на насилие съвсем плътно към Русия, тоест в страна, където живеят десетки милиони руснаци.

В еднополюсния свят на Русия се предлага да преглътне всичко това и да се примири. А в многополюсния ответният удар следва незабавно. И теоретично той би трябвало да бъде нанесен в най-чувствителните точки на самите Щати, тъй като Вашингтон се замеси в държавен неонационалистически преврат в зона, непосредствено прилежаща до нас.

Даже ако Русия завземе цяла Украйна, което е невероятно, безсмислено и ненужно, то и тогава отговорът ще бъде несиметричен. Симетричен отговор би бил преврат в Канада и издигане на власт там на френското малцинство, което да обяви разрив в отношенията със САЩ и за намерението си да се присъедини към Европа.

Тоест, Русия демонстрира виждането си, че светът е многопоюсен само в най-меко и локално измерение. Ако в резултат на това получим Крим, а натовските бази и обектите на американската ПРО бъдат разположени на границата с Белгородска област, край Харков, това ще означава, че светът продължава да е еднополюсен.

Затова многополярността действено и нагледно заявена от Русия в Крим все още далеч не е станала факт. Затова и битката за многополярността тепърва започва, а на Украйна и е съдено да бъде нейна предна линия.

Анализ от гледна точка на вътрешната политика на Русия

Вътре в Русия ние преминахме към нова политическа ера. Украйна и въссъединяването с Крим означава край на епохата на ранния Путин и начало на епохата на зрелия Путин.

В първия етап Путин се опитваше да съчетава либерализма и патриотизма, стараеше се да играе по правилата на Запада, но настояваше да бъдат уважавани интересите на Русия.

Путин смяташе либерализма приемлив като цяло, но от гледна точка наприложението му към интересите на Русия, а самата Русия наричаше „европейска страна”. В този смисъл се говореше за „корпорацията Русия” и за „суверенната демокрация”.

След преврата в Крим двойните стандарти на либералния свят станаха толкова очевидни, че да продължаваме да се утешаваме с илюзии за „Русия-евопейска страна“ е невъзможно повече.

Либерализмът и Запада не са просто конкурент, но враг на Русия, и това беше очевидно в позицията на либералната опозиция, която застана на страната на нашия враг в критична ситуация. Демонстрацията на либералите в подкрепа на Майдана окончателно показа, че в лицето на либерализма – и външния (САЩ, ЕК) и вътрешния (петата колона) – Русия има непримирими идеологически врагове.
Отсега нататък формулата на Путин е „не патриотизъм плюс либерализъм”, а „патриотизъм минус либерализъм”. Русия вече не е „корпорацията Русия”, а „цивилизацията Русия”  и вместо суверенната демокрация в центъра застават суверенната държавност и Руската идея.

Отсега нататък опора на Путин става руското общество, а либералите, олигарсите и част от елита открито застанаха на страната на неговите врагове. В тази ситуация подкрепата за Путин нарасна значително. Ние си имаме работа с нов Путин-зрелия Путин-реалист, патриот и държавник. Това поражда нови възможности, но и нови предизвикателства.

Така на преден план излиза изработването на Руската идея приложима към новите исторически обстоятелства и финалната ротация на елитите, с отстраняването либералите и петата колона от всички отговорни позиции. Това засяга не само собствено политиката, икономиката и правителството, но и културата, образованието и медиите.

Анализ от гледна точка на Украйна

Ето и първите резултати от действията на нелегитимните власти:
- Крим изчезна;
- ВМС на Украйна не съществуват повече;
- военна подкрепа от страна на Вашингтон не беше получена;
- раздорите между неонацистите и проамериканските, пронатовски либерали стават все по-сериозни;
- информационната политика на Киев убеждава киевчани и хората от западните райони, че Русия скоро ще изчезне от лицето на земята, че победата е извоювана, руските канали са изключени, но да предложи някакви що-годе реалистични аргументи за тези тезиси пропагандата не е в състояние;
- ирационалният дух на Майдана прераства в апатия и фрустрация, хората започват да разбират, че се е случило нещо катастрофално;
- националистическият патос в сравнение с нищожността на украинската армия и реалните действия на Гражданската самоотбрана на Киев показва, че „героичният патос” на ултранационалистите е чист блъф;
- завъщането на незаконно изведената от затвора, където излежаваше присъда за криминални престъпления Юлия Тимошенко само добави хаос към ситуацията-нейните изявления предизвикаха стрес дори на опитни психиатри;
- Югът и Изтокът на Украйна са въодушевени от примера на Крим и еднозначно ще опитат да повторят кримския сценарии-Референдум, въпросите, на който ще зависят от действията на участниците в държавния преврат-колкото по-сурово подтискат народната съпротива, толкова по-голяма е вероятността, че присъединяването към Русия ще стане една от главните точки (твърд сценарий), а в мекия вариант–конфедерация и независимост, честни избори, извънблоков статут, руският език втори (или първи) държавен и така нататък.
- незаконно назначените олигарси-губернатори не мога да осигурят правов ред в областите, тъй като те са ненавиждани не само от руснаците и рускоезичните, но и от много националисти и активисти на Майдана, които смятаха, че въстанието в Киев има антиолигархичен характер (например в Днепропетровск, Донецк започват да организират антиолигархичен руско-украински фронт);
- започна активна самоорганизация на съпротивата в Закарпатието (Ужгород) –унгарци, руснаци,  русини;
- икономиката на Украйна е в тотален колапс.

В тази ситуация съвсем скоро в Киев ще започнат събития, които ще бележат краха на незаконната власт.  Третият Майдан може да бъде както крайно националистически, тъй като неонацистите, активни в първия етап, сега се оказаха отстранени от властта, което за краткото си съществуване успя да загуби Крим и ВМС.

Прогнози

Всички тези събития предопределят и прогнозата за следващата седмица, но и за по-дълги срокове. Очакват ни:
- ескалация на великата война на континентите (атлантици против евразийци);
- активизация на руската дипломация по отношение на идеята за многополюсния свят в глобален мащаб и поредица от признаване на присъединяването на Крим;
- формиране на нови политически субекти в юго-източна Украйна и подготовка за референдум;
- ожесточаване на репресиите на нелегитимната власт (Съветът за сигурност на Украйна се превърна в нелегален наказателен орган и да му се подчиняват в тези обстоятелства, за украинците не само не е задължително, но и престъпно;
- подем на съпротивата и пряко противопоставяне на властта от страна на отрядите на Самоотбраната от Юга и Изтока;
- вероятното назначаване от Виктор Янукович на легитимни губернатори в Юга и Изтока на Украйна, възможно е това да стане и в западните области, които ще станат символи на общоукраинската съпротива срещу престъпните бандитски формирования, завзели властта в Киев;
- подготовка за контра-терористична операция в Украйна от страна на руски миротворци;
- симетрична подготовка на хуманитарна интервенция от сини каски на ООН в Западна Украйна.

Това, което се случва в Украйна засяга всекиго. Това засяга украинците, но също така и всеки руснак, европеец, хората от целия свят, на които не е  безразличен бъдещия световен ред.

Това е война против САЩ и американската хегемония. Украинците са само пешки в нея. Ако са на наша страна, ще бъдат достойни воини на възраждащото се славянство.

Ако се покорят на участниците в държавния преврат или бъдат съблазнени от неонационалистите, те са обречени да бъдат жалки марионетки в ръцете на американските стратези.

Защото целта на американската хегемония в Украйна беше да бъде нанесен пряк удар по нас, руснаците. И ние разбрахме това, приехме го и отвърнахме.

По-точно, само сме започнали да отговаряме.

Автор: Александър Дугин за РИА Новости-Украина

Източник: http://glasove.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/28/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5/

Геоинженерите могат да управляват климата

Геоинженерите могат да управляват климатаЧове­че­ството невед­нъж е раз­съж­да­вало върху въпроса: може ли човек да влияе върху климата? Осо­бено послед­ните години, когато проме­ните на времето на пла­не­тата ни ста­ват все по-​осезаеми, карат мно­зина да се замис­лят по този въпрос.

Гео­инже­не­рите пред­лагат най-​различни методи, с чиято помощ да се управ­лява времето на Земята и то да става тол­кова леко, както, напри­мер, да се регу­лира темпе­ра­ту­рата в някое помеще­ние с климатик.

Известна тре­вога обаче съще­ствува при еко­ло­зите, които смя­тат, че тази човешка намеса най-​вероятно ще пре­диз­вика ката­строфални после­дици за чове­че­ството. Мод­ният термин „гео­инже­не­рия” предпо­лага ради­кална намеса на човека в при­род­ните процеси. При­върже­ниците на срав­ни­телно новата наука пред­лагат раз­лични вари­анти от изстрел­ва­нето в орбита на огле­дало, което да отра­зява слън­че­вите лъчи, до засаж­да­нето на Сахара с евка­липти за при­в­ли­чане на влага, трети вари­ант предпо­лага изпа­ря­ване на мор­ската вода с помощта на спе­ци­ални кораби и съз­да­ване по този начин на бели облаци.

Исти­ната е, че от гледна точка на физи­че­с­ките основи, вли­я­ни­ето върху климата е възможно. Но опас­но­стта е там, че после­диците могат да бъдат ката­строфални за пла­не­тата ни, казва ръко­во­ди­те­лят на програмата „Климат и енерге­тика” на Све­тов­ния фонд на дивата при­рода в Русия Алек­сей Кокорин:

Ако пра­вим нещо, което да отра­зява слън­че­вата ради­ация, напри­мер екран от дребни частици вода — т.нар. сул­фа­тен екран, или огле­дало, което да ни защи­тава от Слънцето, тогава разпре­де­ля­нето на слън­че­вата ради­ация между полю­сите и еква­тора може да се промени, а това ще пре­диз­вика нов лед­ни­ков период. И затова изводът на уче­ните е, че мащаб­ните експе­рименти в при­ро­дата са недопу­стими”, поясни Кокорин.

Въпреки това обаче, все по-​често се чуват изказва­ния в под­крепа на гео­инже­нерни про­екти. Основ­ното, с което те при­в­ли­чат, е про­сто­тата на реша­ва­нето на про­блема. Редица ико­номи­сти оце­ня­ват тези тех­но­логии дори като най-​ефикасни, тъй като резул­татът може да се получи много бързо — бук­вално след 1 или 2 години, а не след десетки или стотици.

Про­фе­сор Сергей Ава­кян от Санкт Петер­бург­ския държа­вен поли­тех­ни­че­ски уни­вер­си­тет смята, че ако хората решат да се наме­сят в есте­стве­ните при­родни процеси на Земята, поне да го пра­вят с помощта на по-​безобидни сред­ства, като това, да се засаж­дат гори:

„Трябва да се садят гори, най-​добре, чрез акуму­ли­ране на въг­ле­ро­ден дву­окис, действат горите в тайгата. Такива гори има само в Север­ното полукълбо, в Русия и Канада. Саде­нето на такива гори, вме­сто тях­ното изси­чане, наи­стина може да изиг­рае съще­ствена роля”, убе­ден е професорът.

Кри­тиците на гео­инже­нер­ните методи смя­тат, че чове­че­ството още не е готово за ради­кална намеса в клима­тич­ните процеси. Днес все още не съще­ству­ват ника­кви меж­ду­на­родни дого­вори, които да регу­ли­рат тези процеси. Съще­временно, гео­инже­не­ри­ята като научна тема­тика има право на съще­ству­ване. И би било най-​лоша поли­тика да се забра­ня­ват съо­т­вет­ните научни изследвания.

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/28/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%BB/

Обама като говорител на целия свят, Меркел като негова секретарка

Обама като говорител на целия свят, Меркел като негова секретаркаВключвайки телевизорът си ние постоянно се сблъскваме с поднесените в тон с нашите партньори от Вашингтон и Брюксел тв-репортажи и глупави обобщения. Монополизираните медии налагат и монополизация над общественото мнение – те излъчват единствено „правилното“ мнение и позиция чрез своите тенденциозни предавания и емисии.

Ако слушаме всичко това и разчитаме на медиите като източник на информация ние вече сме разбрали, че:

  1.  “Международната общност“ одобрява налагането на санкции срещу Русия и не признава резултатите от референдума в Крим
  2.  “Европа“ е на същата позиция

Първо разбрахме за желанията на „международната общност“ от държавния секретар на САЩ – Джон Кери. После от медиите, които го „констатираха“ няколко милиона пъти. После разбрахме, че и Европа е на същата позиция. Или по-точно – Европа за пореден път просто няма собствена позиция, а повтаря тази на САЩ, въпреки че налагането на санкции срещу Русия не е само във вреда на руската икономика, а и за европейските държави. Особено за държави като България, която чрез своя могъщ президент и неговата смела евроатлантическа демагогия изяви подкрепата си за санкции срещу Русия и непризнаването на референдума в Крим. Росен Плевнелиев дори стигна по-далеч с изказването си, че

„Крим винаги е бил украински и ще бъде отново“

Навярно, когато Владимир Путин е чул втората част от изказването на българския си колега се е скрил някъде из необятния Кремъл от страх. Може би свръх-модерната ни армия ще предприеме действия за анексирането на Крим от Украйна. Колкото до първата част от поредното глупаво и непремерено изказване на нашия президент може само тъжно да се констатират липсата на исторически познания по конкретния въпрос.

Пет корпорации притежават всички медии в САЩ, както и редица медии у нас и Европа. Това е факт. За няколко десетилетия от около петдесет собственици на големи медии сега има едва пет. Монопола е на лице. Медиите са средството, чрез което узнаваме и се информираме за позициите на „международната общност“ и „Европа“. Тоест на целия свят и на целия европейски континент и държавите в него. Но нито САЩ, нито Германия са „говорители“ на целият останал свят. Десетки държави по света и в Европа заявиха позиция срещу икономическите санкции спрямо Русия или за признаване на референдума в Крим. В медиите обаче не чуваме за това. Явно това са някакви представители на „международната общност“, които не заслужават внимание. Нямат ексклузивното право на САЩ над думичката „демокрация“ и правото на собствено мнение. За какво им е? Нали Съединените щати казаха каква е позицията на „международната общност“. САЩ се държат като Древен Рим, а и ще свършат като него. Всичко извън пределите на Щатите се счита за „недемократичния свят“ (за римляните това са били варварите), които понякога трябва да бъдат „демократизирани“ чрез бомби и война и да не смеят да подаряват ресурсите си на американските компании, защото под същия демократичен лозунг отново ще се изсипят бомбите над главите им.

Великобритания е хубав пример. Oфициално лице крачеше по „Даунинг стрийт“ със секретен документ в ръка. За нещастие умели фотографи успяха да заснемат отблизо документа.

THe secret document carried by an official

Неговото съдържание беше прочетено от „международната общност“ и потвърдено в последствие от самият Дейвид Камерън: Великобритания нито подкрепя санкции срещу Русия, нито има интерес от тях. Нещо повече – най-голямата във енергийна компания във Великобритания „Centrica”, която е собственик на компанията „British Gas”, ще започне директен внос на руски газ от октомври тази година. До сега Великобритания не купуваше руския газ директно, а през трета европейска държава.

Китай също не подкрепя санкции срещу Русия и не е на мнението на „международната общност“, че референдума в Крим е нелигитимен. Дори стана ясно, че през месец май най-вероятно ще бъде договорено изграждането на  газопровод от Русия до Китай, през който руската „Газпром“ ще доставя природен газ за ненаситната и необятна Небесна империя.

Съюзниците на Русия в БРИКС също подкрепят Путин. Вече споменахме за Китай. Индия също заяви, че няма да подкрепи санкциите.

Последната европейска държава, която заяви, че няма да подкрепи санкциите бе Чехия. В комюникето, разпространено от чешкия парламент се казва следното:

„Камарата на депутатите не подкрепи предложението на правителството за въвеждане на икономическите санкции срещу Русия в рамките на ЕС”.

Въпреки че линията САЩ-Германия се определя като позиция на целия свят и Европа стана ясно, че света е разделен относно санкциите и легитимността на Кримския референдум.

Италианския премиер ясно заяви, че Италия, която има тесни икономически и енергийни връзки с Русия не може да подкрепи санкциите и призова да се запази „линията на диалога“. Тоест, Италия също е на различно мнение от наложеното от Германия като „общоевропейско“.

Премиера на Люксембург с очевидно раздразнение заяви, че

„Между 28-те държави-членки на ЕС има и такива със съвсем различна позиция по въпроса“

Трябва да е ясно, че Полша, Германия и Франция, които имат интереси и пръст в извършения преврат в Украйна и контролираха онези групи „евромайданци“, идващи с автомати, бухалки и пистолети в центъра на Киев не са „цяла Европа“. И не всички държави в Европа, малки или големи са съгласни да бъдат послушни сателити на САЩ и НАТО. Има лидери, които водят политика спрямо интересите си, а не спрямо капризите на ЕС. Не случайно държави като Великобритания и лично нейния премиер, Дейвид Камерън, регулярно заплашват, че ще напуснат Евросъюза.

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/28/%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%80/

„Рособоронекспорт“ ще демонстрира в Сантяго най-нова военна техника

„Рособоронекспорт“ е единствената в Русия държавна организация за износ на целия спектър продукция, услуги и технологии с военно или двойно предназначение. На нея се падат над 80% от износа на руски оръжия и военна техника. В течение на много години Русия участва в различни прегледи в Латинска Америка, в това число и започвайки от 1994 година в изложенията ФИДАЕ в Чили. В небето над Сантяго не веднъж са демонстрирани най-добри руски разработки, в това число изтребители Су и МиГ, каза представителят на „Рособоронекспорт“ Вячеслав Давиденко:

- През 2002 година група чилийски парламентаристи направо на изложението извършиха полет на борда на хеликоптер Ми-17. През 2008 имаше демонстрационни полети на Ка-32, а през 2010 – на уникалния самолет-амфибия Бе-200.

Тази година компанията запознава посетителите с широк спектър военна авиационна техника. Очаква се повишен интерес към учебно-бойния самолет Як-130, който съчетава функциите на тренировъчна машина за подготовка на пилоти за Военновъздушните сили и щурмовак. Сред новостите са военнотранспортният хеликоптер Ми-17, бойният хеликоптер Ми-28НЕ, многоцелевият свръх маневрен изтребител Су-35, военнотранспортният самолет Ил-76МД-90А. Бе съобщавано, че интерес откупуването на тези машини са изказвали Индия и Китай. Не се изключва, че някои образци руска авиационна техника ще заинтересуват бизнеса и военните от Латинска Америка, казва Вячеслав Давиденко:

- Планираме да активизираме контактите с чилийските си партньори, да продължим диалога със страни от Латинска Америка в сферата на промишленото коопериране. Делегация на „Рособоронекспорт“ ще преговаря с високопоставени представители на Въоръжените сили на Аржентина, Бразилия, Колумбия. Перу, Уругвай, Чили. Планирани са срещи и преговори с няколко бразилски компании, ще се обсъждат въпроси на технологическото ни сътрудничество.

„Рособоронекспорт“ ще демонстрира в Сантяго и нови средства за противовъздушна отбрана. Особено перспективни в Латинска Америка са комплексите Панцир-С1, Бук-М2Е, Тор-М2Е, Игла-С. Русия предлага не само военна техника и оръжия, които по критерий ефикасност/стойност изпреварват конкурентите, но и обвързани с тях проекти за технологическо коопериране. С една дума, „Рособоронекспорт“ ще прокарва курс към разширяване на своето присъствие в Латинска Америка.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Олег Нехай

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/27/%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B0/

Крим отваря път на рублата

Крим отваря път на рублатаДоходите на жителите на полуострова ще се вдигнат още преди да са влезли в сила руските стандарти

Още в първите дни на април кри­мчани ще започ­нат да полу­ча­ват запла­тите, пен­си­ите и соци­ал­ните си помощи в рубли и по рус­ките стан­дарти, които са доста по-​високи от укра­ин­ските, осо­бено сега след орязва­нето им от новите киев­ски власти.

Преми­на­ва­нето на даден адми­ни­стра­ти­вен субект от една валута към друга е доста сложен финан­сов процес, пре­дупре­жда­ват експерти. Още по сложно е, когато това трябва да стане в съкра­тени сро­кове. До момента жите­лите на полу­ост­рова полу­ча­ваха парите си от Киев чрез мест­ната бан­кова система, която не е под­властна нито на Симфе­ропол, нито на Москва. За да бъдат осигу­рени кри­мчани с необ­хо­ди­мите доходи в рубли ще се наложи да се тър­сят алтер­на­тивни пътища. В големите гра­дове това може да стане чрез под­раз­де­ле­ни­ята на рус­ките банки, а в мал­ките — по пощата. В краен слу­чай вла­стите биха могли да използ­ват про­ве­ре­ния път на мобил­ните бан­кови платформи, пред­лагат специалистите.

Сро­ко­вете, раз­бира се, са доста скъ­сени, но ние сме в състо­я­ние да се спра­вим със зада­чата. Тя е по силите на Цен­трал­ната банка на Русия, вклю­чи­телно и с помощта на подвижни офиси”, уве­рен е ана­ли­за­торът от компа­ни­ята „Инвест­кафе” Михаил Кузмин. На прак­тика това озна­чава, че парите ще бъдат доста­вяни на жите­лите бук­вално във всяко селце и градче така, че хората дори няма да оби­ка­лят, както това им се налага в момента. Ще се наложи бан­ко­вата система на Крим да работи в този „полеви режим” не повече от няколко месеца, предпо­лагат анализаторите.

След при­съе­ди­ня­ва­нето на полу­ост­рова към Русия укра­ин­ските и други чуж­де­странни банки ще трябва да бъдат наново лицен­зи­рани, или да про­да­дат акти­вите си на рус­ките държавни банки. Съще­временно влого­вете може и да не попа­дат под руска юрис­дикция. Вла­стите веро­ятно ще дадат време на граж­да­ните да пре­хвър­лят влого­вете си в руски банки и да пре­ве­дат спе­стя­ва­ни­ята си в рубли по изго­ден курс. „Най-​добре е бан­ките да уста­но­вят офици­а­лен обме­нен курс за кри­мчани, които про­сто ще сме­нят грив­ните за рубли, а за Цен­трал­ната банка вече ще бъде тех­ни­че­ски лесно да върне укра­ин­ската валута в роди­ната й, смята финан­си­стът от държав­ната служба при пре­зи­дента Васи­лий Яким­кин. Без наме­сата на Цен­трал­ната банка жите­лите на Крим може да постра­дат от действи­ята на валутни спе­ку­ланти и дори от самите банки, които държат достатъчно много рубли за обмен по текущия курс, пре­дупре­жда­ват експертите.

Трябва да се отбе­лежи, че въпреки крат­ките сро­кове за преми­на­ване на Крим към руб­лата, до 1 яну­ари 2016 г. грив­ната ще остане там в обръще­ние, за да не бъдат още­тени граж­да­ните. След валут­ната интеграция на Крим ще последва и бюджетна. На първо място ще бъдат пре­смет­нати пен­си­ите и соци­ал­ните помощи вече на базата на жиз­не­ния минимум в Русия. Срав­не­ни­ето е едно­значно: сред­ната пен­сия в Крим е 5400 рубли, а в съсед­ния Крас­но­дар­ски край — 9000. Пред­стои да бъдат повишени и запла­тите на първо време на бюджет­ните служители.

Раз­бира се, масово повиша­ване на запла­тите още през тази година не може да се оча­ква. Рус­ките стан­дарти ще се задействат в Крим през след­ващата година при новия феде­ра­лен бюджет. Неза­ви­симо от това жиз­не­ното рав­нище на кри­мчани ще започне да се променя към по-​добро още през първите месеци след вклю­ч­ва­нето на Крим към състава на Русия. Това ще стане преди всичко на базата на нама­ля­ва­нето на данъците, които са много по-​високи в Крим, отбе­ляз­ват ана­ли­за­тори. При средна заплата 1011 хиляди рубли от всеки рабо­тещ на полу­ост­рова се удържат до 24 000 рубли годишно. При рус­кото зако­но­да­тел­ство удръж­ките ще бъдат не повече от 20 000. Още по-​чувствително ще се усети ефектът от понижа­ване на ДДС. В Украйна всяка пета гривна от покуп­ката на всяка стока отива в държав­ната хазна. В Русия данъкът, когато става дума за хра­ни­тел­ните про­дукти, е двойно по-​малък. Излиза, че само от нама­ля­ване на данъците дохо­дите на жите­лите на Крим за година биха могли да се уве­ли­чат със сума, равна на една средна месечна заплата. Това е, без да се смя­тат другите данъчни при­ви­легии, които рус­кото Мини­стер­ство на финан­сите пред­лага да се въве­дат на тери­то­ри­ята на Крим.

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/27/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0/

В Крим беше погребана мечтата за глобална доминация на САЩ

В Крим беше погребана мечтата за глобална доминация на САЩ За начало, ще припомня на читателите официалните резултати от референдума в Крим, проведен на 16 март 2014. 96,77% са гласували за пресъединяването на автономната република към Русия. 2,51% са гласували против, 0,72% от бюлетините са недействителни. В референдума са участвали 83,1% от всички с право на глас. Ето какъв пък е етническият състав на Крим по официални данни от 2001: 58,3% от населението са руснаци, 24,32% – украинци, а 12,1% – кримски татари.

Какво означава всичко това?

На първо място, което е и най-главното, участието беше масово и привържениците на обединяването с Русия регистрираха съкрушителна победа.

На второ място, гласуването очевидно не е било на етнически принцип. Както вече споменах, руснаците в Крим са 58,32%, но това не означава, че всички имат право да гласуват (децата очевидно нямат такова право). Тоест, реалното количество на руските избиратели в Крим вероятно е под 50% от всички. Въпреки това резултатите сочат, че 96,77% от избирателите са гласували за присъединяване към Русия. Откъде са дошли останалите 43,77% (примерно)? Това, както изглежда, са гласове на украинци и татари. Дори ако предположим, че 100% от руснаците са имали право да гласуват и, че всички са подкрепили присъединяването към Русия, дори и в този случай остават 35,45% от гласовете, дошли от неруските общности. Впрочем, дори и 100% от украинците не запълват въпросния дял. С други думи, т.нар. „бойкот на референдума от кримските татари“ е изцяло измислица на големите западни медии.

Естествено, възниква въпросът, защо кримските татари, които са били подложени на жестоки репресии и масова депортация по времето на Сталин, и които крещят „Алах Акбар“ по време на сблъсъците си с проруските демонстранти, внезапно са решили да гласуват за присъединяване към Русия? Възможно ли е да са го направили под дулото на оръжията? Не, разбира се. Обяснението е много по-просто: през 22-годишното си съществуване като независима държава, Украйна не направи нищо за да помогне на кримските татари, техния език и култура, да не говорим за компенсации за понесените от тях в миналото страдания. И обратното, Русия още през 1991 прие „Закон за реабилитация на репресираните народи“, който в общи линии решава и проблемите на кримските татари, които, заедно с новите си руски паспорти, ще получат и всичко онова, за което претендират. Разбира се, има татари, които биха предпочели да останат под суверенитета на Украйна, защото вярват, че руснаците „по наследство“ във всеки момент са в състояние да повторят действията на Сталин и, че руският национализъм е заплаха за тях. Няма да коментирам доколко основателни са подобни опасения – истината е, че някои от тези хора действително вярват, че някой ден могат да станат част от Турция или пък да създадат собствена мюсюлманска държава. Тяхно право е да разсъждават така, но те очевидно са „малцинство вътре в малцинството“, т.е. броят им е незначителен. Реалността е, че целият „кримско-татарски въпрос“, изкуствено се раздухва от определени среди на Запад, отчаяно опитващи се да открият някаква „етнорелигиозна опора“, за да отхвърлят легимността на референдума и да провокират допълнително етническо напрежение.

Какво ще се случи по-нататък?

Украйна е мъртва, да живее „Бандерастан“?

Вероятно някои читатели няма да приемат използваното от мен име „Бандерастан“ по отношение на днешна Украйна. Но, ако четат по-внимателно, ще разберат, че въобще не поставям знак за равенство между Украйна и „Бандерастан“. Горчивата истина е, че Украйна е държава, която престана да съществува през февруари 2014, а това, което наричам. „Бандерастан“, представлява нов национален проект, лансиран от т.нар. „Десен сектор“ и партия „Свобода“ (чието първоначално название, както е известно, беше „Социал-национална партия“). Така че, какво всъщност представлява „Бандерастан“?

„Бандерастан“ е онази Украйна, която се опитват да създадат Дмитрий Ярош, Андрий Парубий или Олег Тягнибок, т.е. „социал-национална“ държава, чиито фундаментален принцип ще бъде „бий чифутите и московците – Украйна за украинците“. Просто и ясно. В подобна държава ще има само един език (украинския), само един етнос (украинския), само един лидер (Ярош) и само един „баща-основател“ (Степан Бандера). Дългосрочната политическа цел на този режим ще бъде „връщането“ на „останалите“ украински земи, които в момента са „окупирани“ от руснаците и поляците, и „наказанието“ на „предателите на Отечеството“.

Според мен, т.нар. „бандеровци“ представляват своеобразна украинска версия на Движението Талибан, но още по-зловеща и много по-глупава. Всъщност, по-точно сравнение би било това с движението „Интерахамве“ в Руанда (както е известно, само за сто дни през 1994, две екстремистки групировки на руандийското племе хуту – Интерахваме и Импузамугамби, избиват около 937 000 представители на съперничещото племе тутси и умерени членове на хуту – б.р.). Какво ще кажете за това?

Разбира се, шансовете на подобен проект са нулеви по няколко основни причини:

След 22 години на олигархично управление, проспериращата в миналото Украйна се превърна във фалирала държава. „Бандерастан“ пък е поставен в още по-тежки условия. Повечето украинци, включително тези от Западна Украйна, не са „социал-националисти“ и всеки път, когато въпросните „бандеровци“ предприемат някакви действия, реакцията срещу тях става все по-остра. Мнозина рускоезични граждани на Украйна, както и част от местните евреи, изпитват ужас пред бъдещето, като с течение на времето този ужас само нараства.

На всичкото отгоре, „революционерите“ не разполагат с никаква икономическа програма. Резултатът е прост и разбираем: нещата опират до това, да можеш да управляваш страната, или по-скоро да градиш наново фалиралата и рухнала държава и нация, а не да маршируваш в нацистка униформа, да разчиташ само на финансова помощ отвън и да водиш героични битки с полицията, под лозунга „Слава на Украйна, слава на героите!. На практика, целият „проект Бандерастан“ се намира в състояние на свободно падане, независимо какво биха искали повечето западни лидери. А що се отнася до външните заеми (отпускани от САЩ, ЕС и МВФ), те биха могли само да отложат неизбежното.

Как се оказахме в подобно безумна ситуация?

Най-важната особеност на днешната американска външна политика е, че тя в общи линии се провежда от хора, които не притежават опит и дори не са наясно с принципите и целите на дипломацията. Това се отнася и за г-жа Нюланд и скандалната и фраза „майната му на ЕС“, и за държавния секретар Джон Кери, който постоянно се мята от една крайност в друга и постоянно заблуждава обществеността на САЩ, и за госпожа Сюзан Райс с нейните агресивни и традиционно войнствени заплахи срещу Русия и много други държави и, накрая, това се отнася и за самия президент Обама, чиято имперска надменност по странен начин се съчетава с феноменално лицемерие. Самата мисъл за преговори по какъвто и да било въпрос е съвършено чужда на тези имперски политици, убедени, че търсенето на компромис (в пълния смисъл на това понятие) е признак за слабост. Според тях, единственото, по което може да се търси споразумение, е останалите да приемат всички искания и условия на САЩ, а когато това не се случва, Вашингтон е в правото си да го наложи със сила.

Отдавна останаха в историята времената на Джордж Буш-старши и блестящия му държавен секретар Джеймс Бейкър, които бяха наясно, колко много може да се постигне със средствата на умелата дипломация и преговорите. Поколението на Кери и Райс смята, че може да говори, каквото си иска, и ако това не проработи, грубата сила (независима дали става дума за заплахи или за практическото и използване) ще реши всеки проблем. Ето защо САЩ упорито не искаха да преговарят с Кадафи или Асад, ето защо и руските предложения да се търсят решения чрез преговори, систематично биваха отхвърляни.

Както е известно, Русия предлагаше преговори още през есента на 2013, когато се очертаха първите признаци на надигащата се криза. Тогава руският външен министър Лавров предложи да стартират тристранни преговори между ЕС, Украйна и Русия. Брюксел обаче (дали под натиска на Вашингтон или заради илюзиите за собственото си величие) високомерно отхвърли подобна възможност под предлог, че Украйна е независима държава и поради това Русия има не по-голямо право на глас при решаване на въпроса за бъдещето и, отколкото Парагвай или Вануату например. По-лошо, ЕС демонстрираше увереност, че украинското правителство наистина ще подпише 1500-страничния текст, в който изискванията и условията на предлаганата асоциация между ЕС и Украйна се разясняваха без оглед на това, което би могла да предприеме Русия. В края на краищата, Янукович и Азаров осъзнаха, че Москва няма да има друг избор, освен за затвори границите си за да защити своята икономика от потока европейски стоки, който неизбежно би залял Украйна. Впрочем, когато в последния момент Янукович реши да даде „заден ход“, Русия отново предложи преговори и предложението и отново беше отхвърлено. Очевидно, някои бюрократи от ЕС все още са вярвали, че Янукович ще капитулира на срещата във Вилнюс в края на 2013. Той обаче нямаше как да го направи, защото това би означавало убийството на украинската икономика.

Именно в този момент, САЩ внезапно и съвсем буквално побесняха, тъй като осъзнаха, че украинското „не“ на ЕС (макар и временно), означава „да“ на Русия (при това вероятно за постоянно). Тоест, че американските интереси са засегнати съвсем пряко.

Целта, стратегията и тактиката на външната политика на САЩ в Украйна и света

Всъщност, основната цел на американската външна политика е съвсем проста: САЩ да останат единствената свръхдържава на планетата. Фактът, че все повече признаци очевидно сочат, че те вече не са глобална свръхдържава, само прави постигането на тази цел още по-приоритетно.

В този контекст, САЩ следват доста проста стратегия по отношение на Русия: да правят всичко възможно за да и попречат да се превърне в „нов Съветски съюз“, т.е. в реална заплаха за глобалната доминация на Америка. На практика, това означава само едно: да се направи всичко възможно за да се откъсне Украйна от Русия. В основата на тази стратегия е заложена ексцентричната идея на американския елит, че заедно с Украйна Русия може да се превърне в свръхдържава, а без нея това ще е невъзможно. Тази идея обаче се разминава с фактите (Русия вече е свръхдържава, доказателство дза което е развитието на сирийската криза) и очевидно е нелогична, защото Москва или не се нуждае, или просто не иска Украйна, която, на практика, представлява „пропаднала“ и съвършено изкуствена държава, управлявана от олигарси, за които липсват каквито и да било перспективи, че ще могат да допринесат с нещо за сегашния руски просперитет. Честно казано, и от гледната точка на трезвата реална политика, Украйна е бреме, от което никой в Русия не се нуждае. Не бива да забравяме обаче, че действията на американските елити не се основават на фактите или на руското възприятие на нещата, а се базират на собствената им фикс-идея, че на Украйна в никакъв случай не бива да се позволява да се върне в сферата на руското влиняие, иначе Русия отново ще се превърне в свръхдържава.

От тактическа гледна точка, тази стратегия намира израз в две прости правила:

- всички антируски сили, без значение колко са отвратителни или безумни, ще получат подкрепата на САЩ;

- става дума за игра с нулева сума: всяка загуба за Русия е печалба за САЩ и обратното.

Най-голямата награда за САЩ би било прогонването на руския Черноморски флот от Крим и създаването в Украйна на бази на НАТО и то не защото това би им дало някакво военно предимство, а за да не допуснат сближаването между Украйна и Русия или да не и позволят отново да стане част от Русия.

С други думи, следващият най-добър вариант за САЩ е да направят всичко възможно антируският режим в Киев да съхрани властта си. За Вашингтон е без значение, че този режим е дошъл на власт чрез въоръжен метеж. Без значение е и, че с ключови позиции в новото правителство разполагат откровени неонацисти. Всичко това е без значение, ако то пречи на руснаците да си върнат Украйна.

Разбира се, светът е много по-сложен от примитивните представи за него на тези невежи и войнствени политикани. Истината е, че САЩ не просто са единствената страна, отговорна за сегашния хаос в Украйна, но и, че именно те носят отговорността за това постигнатият там резултат да се оказва съвършено противоположен на онзи, който очакваха във Вашингтон.

Как американската некомпетентност провокира „патриотичен ефект на доминото“ в Русия

Още през ноември 2013 в един свой коментар дадох следната характеристика на рускоезичното население на Украйна: „Те нямат визия, нямат идеология, нямат ясно определена бъдеща цел. Всичко, което могат да предложат, е послание, в което, на практика, се казва следното: „Ние нямаме друг избор, освен да се продадем на богатите руснаци, вместо на бедните европейци“, или „Всичко, което можем да получим от ЕС са думи, докато руснаците ни предлагат пари“. Всъщност, това действително е така, но не звучи никак вдъхновяващо“.

Месец по-късно добавих следното: „Какво правят тези 17 милиона руснаци и няколкото милиона проруски настроени украинци? В крайна сметка, това е собствената им страна, която бива тласкана директно към пропастта, а те въобще не реагират. Колко руски знамена можеха да се видят на демонстрациите в Източна Украйна, в Донецк или Севастопол? Нямаше нито едно! Дори т.нар. „руснаци“ и „проруски настроени“ предпочитат да демонстрират с жълто-сини знамена, макар че това са цветовете на Западна Украйна, т.е. на Галиция. Когато се говори, че става дума за морални и духовни проблеми, помислете, дали някога сте чували жителите на Източна Украйна да повдигат подобни въпроси? Да споменават за хилядите светци, живели някога на тази свята земя? Споменават ли за милионите руснаци, загинали, освобождавайки тази земя от поляците, йезуитите и т.н., превърнали местните православни християни във втора котегория хора? Не никога. Единственото, за което говорят са парите, посочвайки, че: „С ЕС ще си останем бедни, докато ако сме с Русия бизнесът ни ще просперира“ – това е тяхната „духовност“. Нима след като стана известно, че украински доброволци се сражават на страната на чеченските уахабити това породи някакви протести в Украйна? Или пък, когато украинското правителство въоръжаваше режима на Саакашвили, тласкайки го по този начин към безумна война с руснаците? Не, разбира се. За тези хора да си „проруски настроен“, означаваше просто да обичаш руските пари“.

Бях ли прав в тези свои коментари? Да, защото по онова време това беше тъжната реалност. Онова, което се промени отогава насам обаче е, че през последните няколко месеца това напълно пасивно руско население беше подложено на жестока „шокова терапия“, извадила го от хипнозата, в която бе изпаднало в резултат на близо четвъртвековната украинска националистическа пропаганда и липсата на всякаква реакция от страна на Русия. Как точно се случи това?

Всичко започна с абсурдното неонацистко шоу на киевския Майдан, което бързо прерасна във въоръжен бунт. След това, когато Янукович най-сетне беше свален, първото решение на новото правителство бе прокарването на закон, отменящ ползването на руския език като втори официален, както и на още един, който на практика позволява пропагандата на нацистките идеи. Паралелно с това бяха извършени серия от нападения срещу „колаборационисти“ на сваления режим на Янукович, бързо прераснали в антируска терористична кампания. В резултат от всичко това, рускоезичното население за първи път наистина се уплаши за собственото си бъдеще, което го тласна към обединение и предприемане на протестни действия.

След това, мнозина в самата Русия, които дотогава обвиняваха сънародниците си в Украйна в прекалена пасивност, започнаха да преоценяват ситуацията. Когато населението на Източна и Южна Украйна най-сетне реши да излезе на улицата, там вече нямаше никакви украински, а само руски знамена. Именно този момент промени радикално и позицията на руските граждани за случващото се в югозападната им съседка.

По ред съвсем обективни причини, Крим беше най-видимата част на айсберга на протестното движение, затова не е чудно, че следващото значимо събитие се случи именно там. Руските разузнавателни служби бяха наясно, какво точно ще стане в Крим, затова Кремъл взе радикалното решение да изпрати там свои специални части (твърди се че става дума за части на Главното разузнавателно управление – ГРУ). Все още не е ясно, с какви точно данни са разполагали руснаците, но е очевидно, че начинът, по който тези части бяха прехвърлени в Крим, не бе обикновена предислокация на сили, като тези, предприемани в мирно време. Действията им напомняха повече операция на специални части във военно време: те бяха бързи, прикрити, посилени със значителна огнева мощ и целяха овладяването на ключови цели, където след това да бъдат разположени съответните подкрепления. На практика, това нощно разгръщане на руските специални части предотврати планирания преврат в автономната република, като нещата се разминаха само с няколко дребни сблъсъка.

Основният ефект от тази стъпка на Путин беше изпращането на мощен сигнал към рускоезичното население в останалата част на Украйна, че Русия няма да позволи на ултранационалистическия режим в Киев да го атакува и тероризира. Това, което всъщност направи руският президент бе да разшири „психологическия щит“ над рускоезичната Източна и Южна Украйна, давайки ясен знак на западноукраинските националисти, че ако пресекат „червената линия“ ще си имат работа с руската армия. Това имаше огромен ефект и скоро тълпите протестиращи срещу новия режим в Киев станаха и по-големи, и по-организирани. Единственото, което можа да направи в отговор сегашното украинско правителство, бе да използва силите за сигурност за да арестува някои свои политически противници. Извън това, Киев (поне засега) не предприема никакви сериозни стъпки за потушаване на вълненията в тези региони с военни сили. И, накрая, виждайки внезапния подем на руските протести в Украйна, все повече руснаци в самата Русия излизат по улиците за да изразят подкрепата си за своите съотечественици в Украйна. Тоест, крайният резултат от всичко това бе пробуждането на полулетаргичната руска национална идентичност и патриотичните настроения в Русия, при това в такива мащаби, за каквито в Кремъл не биха могли и да мечтаят.

В същото време западните медии полагат наистина титанични усилия да не забелязват случващото се. Мнозинството западни анализатори и политици действат така, сякаш има начин взезапно освободеният дух на руския патриотизъм „да бъде вкаран обратно в бутилката“, и то при положение, че именно те самите, а не Кремъл, го изкараха оттам. Но най-лошото е, че западната пропаганда продължава с опитите да представи проблема като касаещ само бъдещето на Украйна. Това обаче не е така. Украйна вече не съществува, тя е мъртва, беше унищожена и завинаги остана в миналото. Истината е, че нещата вече не опират до бъдещето на Украйна, а става дума (ни повече, ни по-малко) за бъдещото на американскати империя.

Тектоничният провал на американската политика

Със своята надменност, невежество и крайна непримиримост, САЩ и европейските им съюзници тотално промениха отношението на руснаците към проблема. В огромното си мнозинство, руската нация вече се отнася към случващото се в Киев като към повторение на най-тежкия период на Втората световна война и очевидно е решително настроена да не допусне това отново да се случи. Гледайки репортажите за тълпите крайни украински националисти, маршируващи с факли и огромни потрети на Степан Бандера, руснаците (и в Русия, и в Украйна) виждат надигането на същото зло, което успяха да победят преди почти седемедесет години с цената на десетки милиони убити и ранени. Ето защо, в коментара си от началото на март 2014 подчертах: „не бива да се заблуждаваме, че Русия не е готова за война“.

Продължавам да смятам, че това е вярно и в момента: руската нация прекалено пострада по време на Втората световна война за да позволи на крайни националисти и откровени неонацисти отново да тероризират руското малцинство в Украйна. Дълбочината и интензивността на тези чувства е толкова голяма, че трудно може да бъде осъзната в ЕС, още по-малко пък в САЩ. Подозирам, че единствената държава, която би могла да разбере и оцени по достойнство силата на тази руска решителност е Израел. На практика, това означава, че Москва няма да преговаря с режим който застрашава сигурността и правата на рускоезичното население в Украйна, и няма да отстъпи пред никакви заплахи и санкциии. За пореден път Русия, като нация, изглежда готова да поеме всички разходи и жертви, за да не допусне утвърждаването на т.нар. „Бандерастан“, който в момента се ползва с мощната подкрепа на САЩ и ЕС. Струва ми се също, че ако украинските крайни националисти решат да атакуват рускоезичното население в Източна и Южна Украйна, това ще провокира военната намеса на Москва.

Има обаче и друга, още по-значима последица от сегашното развитие на ситуацията.

През август 2008, веднага след като руската армия разгроми подкрепяния от САЩ режим на Саакашвили, написах голяма статия, озаглавена „Истинското значение на войната в Южна Осетия“, в която посочих, че: „Безумното нападение на грузинския сателит на САЩ срещу руските миротворци, наред с потресаващото лицемерие на западните медии и политиците, подкрепили тази агресия, се превърна в своеобразна „последна сламка“ за Москва. Тези, изглеждащи на пръв поглед незначителни събития, доведоха до мащабни качествени промени: рязко нарастна новата руска решимост за противопоставяне на заплахата за съществуването на Русия, отправяна от САЩ. Вероятно ще мине доста време преди Западът да осъзнае, както точно се е случило. Историците обаче, ще разглеждат август 2008 като моментът, в който Русия за първи път реши да нанесе ответен удар на американската империя“.

Случилото се през зимата на 2013-2014 до голяма степен е продължение на войната от август 2008. Русия отново (както и тогава) не желаеше подобно развитие на събитията, но Западът отново не и остави никакъв избор (през август 2008 в Кремъл бяха наясно, че има риск САЩ и НАТО да се намесят на страната на Грузия, затова директно им заявиха, че ако техни сили бъдат изпратени в зоната на военните действия, ще бъдат атакувани незабавно от руснаците). Все пак, през 2008 шансовете за военна намеса на САЩ и НАТО бяха сравнително малки. През 2014 обаче, Путин реши да се опълчи не срешу Саакашвили и „оперетъчната му армия“, а на президента на САЩ и обединената мощ на НАТО. В течение на няколко дни ситуацията изглеждаше също толкова критична като по време на Карибската криза. Напрежението нарасна дотолкова, че британският „Индипендънт“ излезе с редакционна статия, озаглавена „Не искаме война с Русия“, която завършваше по следния начин: „Не сме против всички войни въобще и не споделяме модните тези на онези, които твърдят, че живеем в „постинтервенционистки свят“. Ние, както и президентът Обама, сме против глупавите войни. А войната с Русия би била най-глупавата от всички глупави войни“.

Впрочем, съвсем скоро стана ясно, че САЩ не са готови да воюват заради Крим или Украйна. Можеше да се очаква, че в „дуела“ между Барак Обама и Владимир Путин, Обама пръв „ще трепне“. Макар че САЩ положиха толкова усилия да не допуснат референдума за бъдещето на Крим, той все пак се проведе, а разултатите от него бяха не просто удар за Вашингтон. Вече има признаци, че САЩ вече са склонни да търсят пътища за отстъпление.

Тоест, Обама не просто „трепна първи“, а и първи даде заден ход. Това показва, че Русия очевидно разполага с достатъчна военна мощ и политическа воля за да попречи на Американската империя да постигне най-важната си стратегическа цел – да продължи да бъде единствената свръхдържава на планетата. Ако провалът на американската политика в Сирия беше болезнен удар за Вашингтон, случващото се в Украйна е събитие от качествено по-висок порядък: Русия обърка плановете на ЕС, НАТО и САЩ и не се поколеба да изостри максимално конфронтацията, в рамките на която Западът до последния момент се опитваше с всички позволени и непозволени средства да постигне победа, но вместо това претърпя сериозно поражение.

Вече всички са наясно, че тоталната доминация на САЩ остава в миналото

В момента са очевидни две неща. На първо място, че Крим се върна в състава на Русия и това вече не може да се промени. На второ място, опитите за превръщането на Украйна в „Бандерастан“ са обречени на провал. Макар постоянно да се появяват съобщения че въоръжени групи на крайните националисти от „Десния сектор“ се придвижват към Донбас, лично аз не виждам, как властите в Киев ще успеят да потушат сегашните протести в Източна и Южна Украйна. На всичкото отгоре, след като това, което теоретично е останало от бившата украинска икономика, окончателно рухне, новият режим ще има далеч по-сериозни и неотложни проблеми от протестите. Очаквам, че в определен момент САЩ и Русия ще седнат на масата за преговори и ще се разберат деликатно да посочат изход от създалата се ситуация на екстремистите, които в момента контролират лостовете на властта в Киев. В резултат от това те ше бъдат заменени от един повече или по-малко цивилизован и неутрален режим и ще бъде създадена една повече или по-малко цивилиована и неутрална „Украинска Федерация“. Ако пък хунтата в Киев все пак удържи позициите си и остане на власт, значителна част от Източна и Южна Украйна могат да последван примера на Крим. Впрочем, възможно е и временно разделяне на Украйна на две части по кипърския „модел“.

Честно казано, не мога да си представя някой да се окаже толкова безумен, че да провокира влизането на руски войски в Източна или Южна Украйна. В дългосрочен план, за всички би било по-добре да се позволи Украйна да се разпадне на две или три различни части: западна – униатска и националистическа, руска, която вероятно ше се присъедини към Евразийския съюз, и (възможно) независима Южна Украйна. При всички случаи обаче, мечтата за голяма единна Украйна, управлявана от националистите-русофоби, няма да се реализира – този шанс е пропуснат завинаги.

Какво да очакваме занапред?

На пръв поглед, нищо особено. Бизнес, както винаги. Нито Русия, нито Китай ще предприемат нещо необмислено, което би могло да провокира САЩ – подобно на Русия през 90-те, те си остават ядрена свръхдържава и една от основните военни сили на планетата – нещо което нито една страна може да си позволи да игнорира. Но митът за всемогъщата Америка вече не съществува и така ще бъде и занапред. Нещо повече, Европа ще трябва да поеме основното бреме на последиците и да се опита постепенно да превърне сегашния украински „Бандерастан“ в нещо по-нормално и по-малко опасно. Междувременно Съюзът вероятно ще затъне още повече в сегашната си икономическа и социална криза, което пък ще измести случващото се в Украйна на по-заден план. Тоест, външно нещата няма да се променят особено и вероятно ще мине доста време преди Западът да осъзнае, какво се е случила всъщност – а именно, че през февруари 2014 Русия е нанесла успешен ответен удар на обединените сили на САЩ и ЕС, поставяйки началото на нов етап в историята на Европа и света.

Написано от Вин СEЙКЪР

Източник: http://www.geopolitica.eu

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/27/%D0%B2-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0/

През Украйна тайно внасят оръжие от Европа в Русия

През Украйна тайно внасят оръжие от Европа в РусияСтотици наемници от САЩ са пристигнали в Киев, техни части вече маршируват в Донецк

Феде­рал­ната служба за сигур­ност на Русия пре­сече канал за кон­тра­бандна доставка на оръжие от страни на ЕС през тери­то­ри­ята на Украйна за Русия, съобщи ИТАР-​ТАСС. Използван е бил автомо­би­лен и жп транспорт, както и пощен­ски опе­ра­тори. Задър­жани са били няколко участ­ници в кри­ми­нална групи­ровка — укра­ин­ски и руски граж­дани, запо­до­зрени в орга­ни­за­ци­ята на канала, чиято крайна цел е била про­даж­бата на оръжи­ето в раз­лични райони на Русия.

В момента на задър­жа­нето и послед­ва­лите обиски в домо­вете на аре­сту­ва­ните са били иззети няколко десетки еди­ници раз­лични марки писто­лети, кара­бини, вин­товки, патрони, взри­вни веще­ства и запасни части за огне­стрел­ното оръжие. Срещу задър­жа­ните са обра­зу­вани дела по кри­ми­нал­ния кодекс. След като банди и ради­кални акти­ви­сти от Май­дана през послед­ните сед­мици напад­наха и разгра­биха военни скла­дове и поде­ле­ния на укра­ин­ската армия, чер­ните търговци на оръжие осо­бено се раз­движиха. Във връзка с това рус­ките мит­ни­че­ски служби заси­лиха кон­трола по руско-​украинската граница.

По-​рано стана известно, че в Киев са били пре­хвър­лени няколко сто­тин чуж­де­странни наем­ници. По данни на военно-​дипломатически източ­ник на агенция „Интерфакс” става дума за „сътруд­ници на частни военни компа­нии с голям опит в бойни опе­рации в раз­лични кра­ища на света”. Съобщава се за около 300400 наем­ници, при­стиг­нали с въоръже­ние, спе­ц­обо­рудване и екипи­ровка. Мно­зин­ството от тях са от САЩ, като преди това са били с частни дого­вори в Ирак и Афганистан.

Прави впе­чат­ле­ние, че наем­ниците на аме­ри­кан­ски частни военни компа­нии, които често изпъл­ня­ват зада­ния на пра­ви­тел­ствени служби на САЩ — от Държав­ния депар­тамент и Пен­тагона до ЦРУ, са при­стиг­нали с обик­но­вени път­ни­че­ски и чартърни полети. Без много шум те са били наста­нени в няколко киев­ски хотела. Основ­ната част от тях са сътруд­ници на фирмата Greystone, на чийто сайт в интер­нет пише, че „предо­ставя услуги на добре подго­т­вен, обра­зо­ван и запо­знат с кул­ту­рата на други страни пер­со­нал за орга­ни­зи­ране на опе­рации в десет страни на три континента”.

Фирмата е дъщерна струк­тура на компа­ни­ята Blackwater, ста­нала скан­дално известна в сре­дата на 2000 години с убийството на десетки мирни ирак­чани. За да „изчи­сти” реномето си, през 2009 г. компа­ни­ята смени името си на Хe Services, а през 2010 г. — на Academi. Пред­метът на дей­ност обаче остава същият и ней­ните „вой­ници на съд­бата” пред­став­ля­ват цяла армия от няколко хиляди души, разпо­лагащи с най-​модерно стрел­ково оръжие, вер­то­лети и дори безпи­лотни самолети.

Каква може да бъде зада­чата, с която са нато­ва­рени наем­ниците в Украйна? Военни експерти разглеж­дат две вер­сии. Пър­вата е, че те ще трябва да защи­тават новите вла­сти от нарастващото недо­вол­ство на ултра­дес­ните орга­ни­за­ции и тех­ните май­дан­ски банди, или от назря­ващия гняв на укра­инците, чието обед­ня­ване става все по-​непоносимо. Вто­рата вер­сия е, че отвъд­мор­ските воини са били наети от укра­ин­ски олигарси, които бяха назна­чени на губер­на­тор­ски постове в юго­източ­ните рус­ко­е­зични райони на стра­ната и про­те­стите срещу тях­ното управ­ле­ние вече обхваща няколко десетки гра­дове. В Донецк са били забе­ля­зани марши­ру­ващи по града групи от тежко въоръжени „мъл­ча­ливи” вой­ници, обле­чени в непо­знати до момента униформи.

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/27/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B2/

Коя страна представлява най-голяма заплаха за мира в 2014 година?

Такива резултати посочва американският институт за обществено мнение Gallup International. Анкетата била проведена в 65 страни. При това държавите, които западните идеолози наричат „огнища на зло”, се оказали много по-малко опасни. Така например, Иран и Северна Корея получили по 5%. А това, че Русия представлява опасност, посочили едва 2%.

Такива анкети на населението по въпроси на вътрешната и външната политика се провеждат ежегодно и се ползват с голям авторитет. Този път своето мнение споделили около 70 хиляди анкетирани от 65 държави в света.

Както станало ясно, най-много от Америка се страхуват руснаците (54% от анкетираните) и китайците (49%). На трето място са Сърбия и страните от Близкия изток. Голяма роля за това изиграло нахлуването на американците в Югославия и Ирак, смята политологът Александър Михайлов:

- В САЩ има най-голяма заплаха, защото те живеят не в многополюсен, а в черно-бял свят. Те имат понятието: свой-чужд. Тоест онези, които не споделят гледната точка на американците, трябва да бъдат унищожени. Не е важно, дали това е страна, лидер или континент. Сърбия отдавна са я разчленили, но тя и до сега се държи гордо и независимо. Затова САЩ не ги задоволява нейното поведение. А що се отнася до Близкия изток, този регион е обект на постоянен натиск на американците.

Удивителен факт за американските изследователи станало това, че 44% от жителите на Пакистан негативно се отнасят към Америка. Но нали Исламабад се смята за съюзник на Вашингтон и неотдавна САЩ предоставили около 1,6 млрд. долара за оказване на военна и политическа помощ на тази страна. Наистина, самите пакистанци смятат, че сложната ситуация в тяхната страна и без това се изострила заради намесата, натиска и манипулациите на Вашингтон.

Не очакват нищо хубаво от САЩ и жителите на „приятелските” държави: 45% от гражданите на Гърция и Турция, а също мексиканците, испанците, канадците, германците и англичаните. В Източна Европа това са 39% от латвийците и 33% от украинците. Най-интересното е, че самите американци смятат САЩ за заплаха за мира – 13% от жителите на тази страна. А най-доброжелателни по отношение на Америка в Западна Европа се оказали Италия и Франция с 3% от анкетираните.

В същото време държавите, които западните идеолози наричат „огнища на зло”, се оказали много по-малко опасни. Така например, Иран и Северна Корея получили по 5%. Според анкетите, Русия, обратното – напълно е приятелска страна. С това не са съгласни по традиция само Грузия и Полша. Но дори като се имат предвид техните гласове, това, че Русия представлява някаква опасност за мира смятат едва 2% от анкетираните.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Кристина Малишева

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/03/27/%D0%BA%D0%BE%D1%8F-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0/