Monthly Archives: January 2014

Ердоган е виновен за всяка капка кръв в Сирия

Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

По думите на сирийския зам.-външен министър Фейсал Мекдад през Турция минават всички терористи, влезли в Сирия

„Женева-2″ е начин да се избегне намесата на Съединените щати, Франция, Турция и Саудитска Арабия. Това заяви заместник-министърът на външните работи на Сирия Фейсал Мекдад. „Искаме да обсъдим всяка тема“, каза той.

„Надяваме се, че това е правилният начин да се спаси Сирия от войната, на която всички сме свидетели и от военната намеса на външни страни, включително Турция, Франция, САЩ, Саудитска Арабия и други страни, които искат да убият сирийския народ“, добави Мекдад.

Мекдад докосна и проблема с тероризма, като в това отношение остро разкритикува Турция и премиерa Реджеп Тайип Ердоган.

„Всички терористи по света, пристигнали в Сирия, са минали през Турция. Или, за да не преувеличавам, повечето от тях идват през Турция. Ердоган е отговорен за всяка капка кръв, пролята в Сирия“, заяви заместник-външният министър nа Сирия. “Това, което се случва в Сирия – това е тероризъм“, каза Мекдад, отбелязвайки, че има терористи „от повече от 80 страни“. „И така, първият въпрос, който трябва да се обсъдим тук – това е тероризмът“, заяви дипломатът.

Мекдад поиска от опозицията и журналистите да показват уважение към участващата в преговорите в Женева-2 правителствена делегация.

„Ние представяме тук не „режим“, а правителството на Сирия. Нашата задача – да се спрат кръвопролитията и да се намерят начини за осъществяване на мирен процес. Вместо това обаче, ние виждаме, че се правят опити да се демонизира правителствената делегация“, каза той по време на пресконференцията в Женева, където се водят преговори между правителство и опозиция. Мекдад призова за спиране на „тази кампания на атаки.“

Източник: http://temadaily.bg

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/28/%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%B2/

Залезът на боговете

© polperdelmar

© polperdelmar

За да придобиеш живот след смъртта, приказките препоръчват използването първо на мъртва, а след това на жива вода.

Този подход се прилага и от специалистите в областта на криониката – замразяват се тялото и мозъкът, за да могат след това отново да се върнат към живот.

За съжаление втората част от приказната рецепта – самото съживяване – все още не е достъпна за съвременните технологии. Но учените обещават да намерят решение в рамките на няколко десетилетия. И тогава чудодейното възкресение наистина ще стане реалност – е, или поне за тези, които навреме са успели да се замразят.

Впрочем към криониката думата „замразяване“ е неприложима. Днес за тази цел се прилага витрификацията, при която голяма част от водата в клетките се заменя със специални вещества – криопротектори. В резултат дори при дълбоко охлаждане в тъканите не се появяват ледени кристали, които биха могли бързо да разрушат клетъчните мембрани.

С понижението на температурата на клетката химичните процеси в нея бързо се забавят, а биологичните полимери преминават от еластично в стъклообразно състояние. Времето за клетката практически спира, но впоследствие витрифицираните образци могат да се върнат към живот.

Експерименти с животни са показали възможност да се възстановят функциите на преживели дълбоко (от -124 до -196 ºC) охлаждане на съдовете, черния дроб и други органи, а от яйчниците на мишките да се получи потомство. Витрификацията намира все по-голямо приложение в криобиологията за нискотемпературно съхранение на донорски органи и тъкани. В перспектива такива методи ще се използват и за временна „хибернация“ на ранени войници и хора, пострадали при аварии или катастрофи, за да може да се закарат до болницата.

Но целта на самата крионика е друга – да съхрани не толкова тялото, колкото човешката личност. А тъй като личността – това е мозъкът, то акцентът е върху криоконсервирането именно на този орган. Според оценки на компанията „КриоРус“ около половината от нейните клиенти предпочитат да икономисат и да запазят за бъдещето само мозъка – отделно или заедно с неговото естествено хранилище – главата.

„За непосветения това може да прилича на балсамиране. Наш специалист се включва към аортата и вените, извежда кръвта и последователно я заменя с няколко разтвора – първо промиващ, след това с три разтвора с повишаваща се концентрация на основния криопротектор.

Разтворите са много студени и тялото, потопено във вана с течаща вода, наполовината с лед, бързо се охлажда. Постепенно криопротекторът прониква в тъканите и заменя водата. Затова после, когато още по-силно охладим тялото – в сух лед, в течен азот, – не се образуват кристали лед и тъканите остават цели“, разказва директорът на „КриоРус“ Валерия Удалова.

„КриоРус“ засега е единствената крионична компания в Русия, но тя има най-голямото хранилище в Евразия и според статистиката заема около 15% от подобни услуги на световния пазар. Не на последно място това се обяснява със сравнително ниската цена – ако в Америка „замразяването“ на тялото може да ви струва няколкостотин хиляди долара, в Русия са достатъчни и 36 000. Разбира се, съхраняването на мозъка сам по себе си или в естественото му хранилище ще бъде още по-евтино.

Юридически ограничения за тази процедура днес не съществуват. На консервация може да подложиш не само себе си, но и починал роднина или любимото куче, но само при условие, че те наистина са мъртви.

„Бихме искали да правим консервация приживе, да речем в последната секунда на агонията, но замразяваме само тези, които вече са мъртви“, казва Удалова.

Впрочем необходимост от пожизнено „замразяване“ може и да няма. Сам Парния, известен американски реаниматор, оглавяващ проекта по изучаване на „посмъртното“ съзнание AWARE, уверява, че скоро технологиите ще позволяват да се връщат към живот хора и секунди след установяването на смъртта.

„Разбира се, след смъртта настъпва момент, след който вече не можете да върнете тялото към живот. Но никой не знае с точност именно кога настъпва той. Това може да бъдат и няколко десетки минути, и повече от час – казва Парния пред Wired. – Когато умирате, в повечето ви клетки се пуска апоптозата, или програмираната клетъчна смърт. Ако тялото се намира на студено, то процесът се забавя. Благодарение на това може да се забави темпът на умирането на клетките.“

„Получава се, че обикновено съхраняваме „малко живи“ хора – коментира Удалова. – И позицията на криониката се състои тъкмо в това, че няма точна граница между живите и мъртвите. Тя се появява тогава, когато медикът е поставил точката. (…) Процесът на умиране се развива постепенно и ако сега на даден етап вече не можем да реанимираме човека, то ще бъде разумно да прекратим този процес.“

Крионичните компании възприемат своята работа като многогодишно изследване, което касае процеса на охлаждане, продължително съхранение и реанимация на човека. В техните криохранилища във вани с течен азот или сух лед се съхраняват не само тела и органи на хора и животни, но и образци от тяхната ДНК. Значителна част от финансирането се влага за изследвания в областта на криобиологията, съхраняването на донорски органи и разбира се, по въпроса за това как впоследствие да се съживят техните клиенти.

През 60-те години, когато благодарение на книгата на Робърт Етингер „Перспективи на безсмъртието“ се появява самата концепция на криониката, идеята звучи почти елементарно – да замразиш, за да размразиш след това.

Уви, дори правилното замразяване се оказало не толкова просто, а размразяването не се получава и досега. Това наистина може и да не се наложи – технологиите, появили се в последните десетилетия, позволяват в много отношения да се мине и без тази стъпка.

„Преди всичко си струва да споменем методите за отглеждане на нови органи (от собствени или донорски стволови клетки) – казва Удалова. – Много такива технологии засега се възпроизвеждат само в лабораториите, но немалко са навлезли и в медицинската практика. Мисля, че след няколко десетилетия ще се отглеждат не само всякакви органи от нашето тяло, но и цели техни комплекси – вече са проведени експерименти по отглеждане на трахея и бронхи.“

Главният въпрос обаче си остава как да се възстанови мозъкът – това, което е уникално, там, където се съхранява личността.

Според Удалова сега може само да се предположат няколко технологии, които в бъдеще ще позволят такава реанимация.

Разработват се нови методи за сканиране на човешкия мозък. Преди да се заемем с неговото възстановяване, необходимо е да разберем какво се е случило в него, в какво състояние е той. За пациентите тази процедура може да се окаже по-проста, тъй като при такава ниска температура практически отсъства топлинен фон.

Да предположим, че сме го сторили. След това получените данни се анализират, изясняват се уврежданията и се съставя програма за реанимация – избира се какво и къде ще се наложи да бъде „ремонтирано“.

Тук в бъдеще ще могат да помогнат нанороботи – миниатюрни молекулярни механизми, програмирани за изпълнение на определени действия. Сега в тази област се правят едва първите крачки, но напредъкът е постоянен.

Източник: http://megavselena.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/28/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5/

Първо дозареждане във въздуха на Су-30СМ

 Първо дозареждане във въздуха на Су-30СМ В Липецкия държавен център успешно преминаха първите изпитания по дозареждане с гориво във въздуха на многоцелевия изтребител Су-30СМ.
„В хода на летателните изпитания няколко екипажа проведоха полети с дозареждане във въздуха денем и нощем.

Тези полети са едни от най-сложните видове летателни подготовки, при които на височина от 2000 до 5000 метра и скорост 500-600 км/ч летецът трябва да приближи изтребителя до въздушния танкер на разстояние 10-15 м и да законтри щангата към конуса на системата за дозареждане на самолета-цистерна, след което да поддържа този режим до пълното зареждане с гориво.

Нощем дозареждането се извършва с използване на допълнително осветяване както от Ил-78, така и от изтребителя”, съобщава официален представител на руските ВВС полковник Климов.

Су-30СМ постъпва на въоръжение не само във ВВС, но и във ВМС на Русия.

Двуместният многофункционален изтребител Су-30СМ притежава свръхманевреност, оборудван е с РЛС с АФАР, двигатели с променлив вектор на тягата и предно хоризонтално оперение.

Източник: http://pan.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/28/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83-30%D1%81/

Тежък дефект на българската демокрация

Статистиката отчита, че през 2013 година са рагистрирани 130 000 престъпления. Специалисти в тази сфера обаче смятат, че толкова и дори повече са и престъпленията, които не са обявени в полицията поради недоверие в службите създадени за да гарантират правата на гражданите. Самият Йовчев признава, че ресурсът на полицията е използван за облагодателстване на частни структури. Има над 700 договора, по които МВР е подизпълнител на частни охранителни фирми в цялата страна. Едва ли е случаен фактът, че в своя последен доклад по механизма за сътрудничество и проверка, публикуван миналата сряда, Еврокомисията е възприела впечатляващо по-рязък критичен тон към българските власти. Примери за безбройните болести на правоохранителната система в България животът предлага всеки ден. Миналата седмица товарен влак с цистерни, за щастие празни, дерайлира в близост до София. Причините – кражба на скрепителни елементи по трасето, които държат железния път за траверсите. Пострадали, по някаква случайност, няма. Различна щеше да е картинта, ако дерайлиралият влак беше пътнически. Министърът на транспорта Данаил Папазов нарече инцидентът “транспортен тероризъм”.

Тревожното е, че това не е изолиран случай. В интервю за агенция „Фокус“ генералният директор на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ инж. Бисер Минчев каза, че през първите 10 месец на 2013 г., са регистрирани 747 кражби на различни елементи от релсовите пътища в страната. Това е проблем по който се говори, пише и дискутира от години, но безрезултатно. В пунктовете за вторични суровини се изкупуват безпроблемно (не се държи сметка на “доставчика” откъде се е сдобил скрапа, който продава!!!) всякакви “железа”, включително планки, болтове, скрепители и други части от железопътната инфраструктура. Държавата се оказва безпомощна поради бездействие на властите, включително и на законодателната – не се предвиждат сурови наказания за крадците. Така на практика се защитават мафиотски интереси. И крадците, и онези, които изкупуват крадените вторични суровини продължават своя “транспортен тероризъм.”

За опасна отсечка от железопътното трасе Монтана – Берковица, по което на ден минават по шест пътнически влака, сигнализираха зрители на Нова телевизия. Те предупредиха, че на много места по линията липсват същите болтове, които доведоха до инцидента с товарния влак край София. На произволна отсечка от 50 метра по тази ЖП линия журналистическа проверка установи, че липсват около 80 болта.

Така към бедността се прибавя и постоянният страх, в който е принуден да живее българинът. Кражбите не могат да бъдат премахнати с магическа пръчка. И в развитите демократични общества те са неизменна тревожна част от социалния живот. Но това, което става по българските релсови пътища, е срам за държавата. Затова все по-малко са онези, които вярват на обещанията на вицепремиера Йовчев, че тази година МВР ще фокусира вниманието си върху битовата престъпност, засягаща вече националната сигурност. Защото черната хроника на престъпността стои извън дневния ред на полицията, която месеци наред да охранява протестните шествия срещу властта и “облагодетелства частни структури”. Подготвяният нов закон за МВР едва ли ще промени картината, ако не бъде осъществено единодействие на гражданите със силите на МВР и местното самоуправление.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/28/%D1%82%D0%B5%D0%B6%D1%8A%D0%BA-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86/

САЩ може да премахне визите за израелци

САЩ може да премахне визите за израелциПроектозаконът обявява Израел за „основен стратегически партньор“

Разпоредба в законопроект, обсъждащ се в Камарата на представителите, включва отпадане на визите за израелски граждани и обявяването на Израел  за „основен стратегически партньор“. Гласуването на проектозакона е насрочено за идната сряда.

Същевременно, Израел има практика да отказва достъп до страната на американски граждани, изповядващи мюсюлманската религия, или на граждани, които са критични към Израел. Освен това, наскоро Израел прие нови законови уредби, според които властите имат правото да проверяват електронната кореспонденция на всеки, новопристигнал в Израел.

От друга страна, правото на израелски граждани да пътуват безвизово в САЩ може да се окаже изключително опасно за властите. Израел има големи демографски проблеми, а властите и налаганата официална политика на Израел принуждава все повече и повече израелци да напускат страната. В скорошно проучване се оказа, че повечето евреи, живеещи в САЩ обявяват, че неодобряват политиката на Израел.

Интересно е, че макар и да е факт отдавна, сега израелското лоби в САЩ иска да обяви чрез закон, че Израел е основния съюзник на САЩ.

Законопроекта ще бъде гласуван в сряда и америаканския политически анализатор и журналист Кевин Барет даде интересна оценка:

- “ Законопроекта, даващ право на израелци да влизат в САЩ без виза е напълно неприемлив, вземайки предвид геноцидния и расистки характер на ционисткия режим, отказващ достъп до Израел на мнозина американски-мюсюлмани. Израелските власти дори недопускат араби и мюсюлмани до трите най-свещени за тях места. Дори, ако аз поискам да отида и да видя тези красиви монументи ще ми бъде отказан достъп“, заяви Барет, цитиран от „ПресТВ“.

Кевин Барет категорично заявява и позицията си, че САЩ трябва да спре финансовата си помощ за Израел, а самите израелски власти незабавно да прекратят „нелегалната и геноцидна окупация над Палестина“.

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/28/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D1%86/

70 години от свалянето на блокадата на Ленинград

Обсадата на Ленинград от фашистките войски започва на 8 септември 1941 г. А пълното освобождаване става на 27 януари 1944-та. Героичната защита на Ленинград изиграва важна роля в ключовите битки през онези години, а също така е повлияла върху изхода на войната, казва историкът Юрий Рубцов:

- Не само фактът за пълното сваляне на блокадата през януари 1944 г., но и всички етапи на отбраната на града са променяли и стратегическите планове на воюващите страни. Сам по себе си фактът, че градът в продължение на почти 900 дена, намирайки се отначало под пълна, а после под частична блокада, е издържал, е оказвал деморализиращо действие на немските и финландските войници. Тръгвайки към Ленинград през септември 1941 г., те са били убедени, че ще завземат града за един-два месеца.

Фото: РИА Новости

Фото: РИА Новости

С всяка година свидетелите на онези дни стават все по-малко. Зинаида Шевкуненко е била на седем години, когато е започнала войната. В обсадения град тя е прекарала година и половина. Тогавашната ученичка в първи клас не е разбрала веднага целия ужас на ставащото. Било много страшно, глад и студ, споделя Зинаида Шевкуненко спомените си:

- Бомбардираха обикновено през нощта, но в блока ни имаше бомбоубежище. Ние отивахме там, седяхме и дори спяхме седнали. По-късно започнаха да обстрелват града. Отначало бяхме живи аз, сестра ми, брат ми и майка ни. Но постепенно брат ми и сестра ми умряха и дълго време ние с майка ми живеехме двете. А когато останах сама, ме изпратиха в детски дом и ме изведоха от града.

Фото: РИА Новости

Фото: РИА Новости

А Лидия Хомич, също жителка на обсадения град, въпреки младата си възраст остава до края в обсадения Ленинград и както е могла, така е помагала на гражданите да преодолеят блокадата:

- Имахме специално създадени отряди, в които имаше цигулари, симфонисти виолончелисти, пианисти. Децата рецитираха стихове, вокалистите пееха. Развозваха ни в различни места – в заводите, в болниците. Много често изнасяхме концерти в болничните стаи, където имаше лежащи ранени.

Фото: РИА Новости

Фото: РИА Новости

Най-паметните за мен дни са пробивът и свалянето на блокадата. Тогава преподавателката на музикалния ни клас организира концерт, посветен на победата на Червената армия на Ленинградския франт. Концертът се проведе на 28 януари 1944 г. и, разбира се, и до сега го помнят всички, които са останали живи.

Фото: РИА Новости

Фото: РИА Новости

В чест на 70-годишнината от свалянето на блокадата в Санкт Петербург се откриха изложби и експозиции, посветени на събитията от онези дни. Някои райони в града на Нева са превърнати в „Улица на живота”: на тях временно са разположени противотанкови ежи, за да напомнят на съвременниците как е изглеждал градът през 1941-1944 г.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/27/70-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB/

Европейските бойци в Сирия използват пропуските на Шенген

Снимка: АФП

Снимка: АФП

Често без тъмно минало и неизвестни на полицията, младите европейци, които отиват да се бият срещу режима в Сирия, използват пропуските в Шенгенската зона за свободно движение, което ги прави заплаха за Европа и трябва да накара ЕС да преразгледа системата си.
„Всичките ни инструменти за контрол на външните граници бяха изготвени за хора от трети страни, не за европейци”, заяви координаторът за борбата с тероризма в ЕС Жил де Керхов в рамките на неформална среща на европейските министри на вътрешните работи в Атина.
Участието на младите европейци в джихадистки движения, като например „Ислямска държава в Ирак и Леванта” – една от най-радикалните групи, се превърна в повод за голямо безпокойство за европейците, признава Де Керхов.
„Не искаме германски младежи да заминават, за да участват в гражданската война в Сирия, както и не искаме да се връщат обучени от войната и да извършват тук атаки”, казва и вътрешният министър на Германия Томас де Мезиер.
Над 2000 европейски младежи са заминали за Сирия, за да се бият във войната. Те са французи, белгийци, германци, холандци, британци, шведи, датчани, испанци и италианци, подчертава Де Керхов. Според германския вътрешен министър 270 германски граждани участват във войната в Сирия. Французите са 700, белгийците са 250, а британците са оценени на „няколко стотици”. Това са младежи, които имат една или две националности. Кандидатите да заминат са понякога и чужденци, които живеят легално в Европа, отбелязва Жил де Керхов.

„Учат се да се бият”
„Те имат документи за самоличност и могат много лесно да отидат от Брюксел до Рабат с марокански паспорт, да влязат без виза в Турция, да отидат в Сирия и да се върнат в Белгия с белгийски паспорт”, обяснява той.
„Те представляват заплаха, тъй като се присъединяват към крайно жестоки групи, живеят в сурова среда, учат се да се бият и да боравят с експлозиви”, подчертава Де Керхов. „Това не означава, че всички, които се завръщат, се отдават на насилие, но и една малка част е достатъчна”, предупреждава той.
„Цяла Европа трябва да работи, за да предотврати тази заплаха, и затова имаме нужда от една функционираща Европа”, казва Томас де Мезиер.
Шенгенското пространство, в което няма нито вътрешни граници, нито проверки, поддава под пропуските си. „Кодексът на шенгенските граници казва, че не можем да проверяваме системно европейците при влизането и излизането от зоната. Не можем да проверяваме имената от всички база-данни, а само да проверяваме паспортите, и то не систематично, а спорадично”, критикува Де Керхов.
Държавите „препоръчват разработването” на папка с данни на пътниците на въздушния транспорт, „но европейският парламент се противопоставя”, казва той, като подчертава, че все пак „това е най-ефективната система за установяване на непознати хора”, а повечето от младите европейци, които заминават в Сирия, са непознати за полицейските служби.
Европейските лидери се опитват да запълнят пропуските. Срещата в Атина бе повод за провеждане на първия разговор по серията предложения, които бяха направени от европейския комисар за сигурността Сесилия Малмстрьом. „Трябва да разберем по-добре мотивите” на тези младежи, допълва и Де Мезиер, като подчертава, че броят им е „много по-голям от този на европейците, заминали за войната в Афганистан”.

Източник: Информационна агенция „Фокус“

http://www.focus-news.net

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/27/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82/

Африканският поход на Франция

На 19 януари в интервю за „France-Prese“ президентът на Сирия Башар Асад каза следното: „Днес европейската политика се формира или с американска благословия, или американската политика се възприема като своя”. Според него, нито Европа като цяло, нито Франция по-специално са в състояние днес да изиграят каквато и да роля в бъдещето на Сирия и нейните съседи.

Но Франция изглежда се готви да изиграе тази своя роля в „своята” Африка. На 21 януари министърът на отбраната на Франция Жан-Ив Льо Дриан съобщи за „разширяване на военното присъствие” в традиционната сфера на влияние на Франция – страните на Сахел.

САЩ са напълно задоволени от това разпределение на сферите за влияние. Според експерта от Stratfor Марк Шрьодер, Франция избавя САЩ от необходимостта да реагира на кризи, там, където самите САЩ нямат сериозни интереси.

Впрочем, далеч не всичко е толкова ясно. Защитата на националните интереси подразбира и съществени разходи. Но на фона на значителното съкращаване на бюджетните разходи, министърът на отбраната на Франция все пак успя да запази сумата на годишния военен бюджет на предишното ниво – €31,4 милиарда. Там не са предвидени абсолютно неопределените разходи за отвъдморските операции, докато годишните разходи за операция в Мали костваха на Париж €650 милиона. Бюджетът на започналата операция в Централноафрикнската република (ЦАР) дори е трудно да се определи: положението там се оказа къде по-лошо, отколкото бяха предполагали.

Проблемът с парите, впрочем, никак не оказва влияние върху плановете. В интервю за „Associated Press“ Льо Дриан каза, че в борбата с тероризма Франция се движи към регионалния подход, който обхваща Чад, Кот д’Ивоар, Буркина Фасо, Нигер и Мали: „Ние реорганизираме схемите за разгръщане в Африка, с цел по-бързо да реагираме на потенциални кризи”.

Принуждаването към мир иска не само пари и време, но и войници. До 2019 година Франция планира да съкрати Въоръжените сили с 80.000 души. Не е известно, как това ще се отрази върху експедиционните сили. Но военният контингент в Африка няма да бъде увеличаван. Според Льо Дриан, „в региона на Сахел ще останат същите 3000 души, само че организирани по друг начин”.

Опитът обаче показва, че е невъзможно да се предрече промяната на подобни ситуации. В Мали френският контингент вече се съкращава, но в ЦАР, както се изясни, 1600 френски войници могат да се окажат недостатъчни. Временният президент на страната Катрин Панса вече заяви, че „френските войници не стигат дори за възстановяване на реда в Банги. Ако искаме мир по цялата територия. това ще поиска и повече войски”.

Последните операции са водени от коалициите при неограничени ресурси и бюджет. Резултатите са плачевни. Но Франция се надява на друг резултат в Африка.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/27/%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F/

Еврокомисията забранява детските приказки

Еврокомисията-забранява-детските-приказки

Според Комитета по правата на жените към ЕК, класическите произведения на литературата за деца формират в подрастващото поколение невярна представа за съвременния свят, затова четенето на такива книги следва да се ограничи.

Комитетът по правата на жените към Европейската комисия подготви отчет, в който особено внимание се отделя на това, че класическите детски книги, които жителите на Европейския съюз продължават от десетилетия да четат на своите деца, формират в подрастващото поколение неверен модел за равноправието на половете в съвременния свят. В тези книги възрастните най-често действат според патриархални канони – бащата работи, а майката си седи у дома и възпитава децата. Това, според евродепутати, е недопустимо, тъй като у малчуганите се създава впечатление, че мястото на жената не е в офиса, а в кухнята и така се формират определени стереотипи за взаимоотношенията между половете.

За да промени тази ситуация, Европейската комисия предлага в училищата да се въведат специални курсове, където да се обяснява на децата, че всички те – и момчета, и момичета – имат равни права и могат да правят кариера независимо от пола си. По време на тези курсове на учениците ще им бъде предложена подходяща литература, а неправилната – забутана на задните рафтове.

Това предложение обаче предизвика негативни реакции във Великобритания. Представители на движението на „евроскептиците“ посочиха, че е най-малкото непрофесионално да се отделя такова внимание на подобни „дреболии“, а да се загърбва далеч по-важната тема за ефективното използване на ресурсите на Евросъюза, с което да се преодолее икономическата криза в Европа. Според тях, вместо да се занимават със социално инженерство сред подрастващите, еврочиновниците е по-добре да отделят повече внимание как да осигурят работа на родителите на фона на растящата безработица. Освен това британците заявиха, че смятат да се борят за правото да четат на децата си книги като „Питър Пан“, независимо че там героините не работят и не се занимават с правенето на кариера.

(ДЯСНОТО  http://diasnоtо.wоrdpress.cоm)

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/27/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80/

Потоци от думи и куршуми

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Войната в Сирия продължава, докато в Швейцария тръгна второто издание на конференцията, която търси мирно разрешаване на конфликта

Войната в Сирия, която към момента е прокудила от домовете им около една трета от 22-милионното население на страната, става все по-сюрреалистична за онези, които се опитват да я следят по медиите. Докато международната общност се придвижваше с много зигзаги към мирната конференция Женева-2, в информационното пространство се взривиха не една и две бомби – очевидно нагласени с тайминг за навечерието на събитието на 22 януари.

Асад спонсорирал и имал договорка с „Ал-Кайда“ и така си създал удобен противник, с който да дискредитира опозицията. Тази хипотеза завъртя в. Daily Telegraph ден преди началото на форума в Швейцария. Самият вестник разкрива и целта на публикацията си – да покаже, че режимът в Дамаск заиграва задкулисно със световния тероризъм.

Как обаче да разбираме информацията във в. Wallstreet Journal от 15 януари, че представители на европейските разузнавателни служби се срещнали със сирийския президент Башар Асад, сключил според вече споменатия в. Daily Telegraph пакт с дявола („Ал-Кайда“), за да обменят информация за поне 1200 европейски джихадисти, присъединили се към въоръжените групировки против властта в Сирия? Черен като дявола ли е Асад, или е поне на някакво ниво партньор на Запада? Западните и близкоизточните официални лица и дипломати уточняват, че разговорите са били фокусирани изключително върху екстремистите и нарастващата мощ на „Ал-Кайда“ в Сирия. С една дума – да не се гледа на този контакт със сирийския лидер като на някакво дипломатическо омекване към Дамаск.

Но с това информационните бомби не се изчерпаха. Според публикации във водещи световни издания режимът в Дамаск е отговорен за смъртта на 11 000 души, загинали след мъчения в пленнически центрове. Свидетелства за това са около 55 000 дигитални снимки, направени от опозиционер, действал под прикритие като фотограф към военната полиция. Неговите показания са потвърдени от трима водещи юристи от Международния наказателен съд. Зверствата били в „индустриален мащаб“ – подобни на тези по времето на Хитлер.

Асад сигурно отдавна не се впечатлява, когато го сравняват с фюрера. Последният път, когато това се случи, бе през септември 2013 г., дни след извършената химическа атака над предградието Източна Гута на Дамаск. Именно с онзи инцидент е свързана и едната неизбухнала бомба в навечерието на конференцията. Според доклад на американските експерти проф. Теодор Постол от Масачузетския технологичен институт и бившия оръжеен инспектор на ООН Ричард Лойд химическата атака в Източна Гута не може да е дело на сирийския режим. Експертите смятат, че там е използвана „импровизирана химическа смес“, чийто обсег е бил 2 км. Тъй като правителствените войски са били на разстояние доста над 2 км от мястото на инцидента, американските експерти смятат, че това ги оневинява. „Независима оценка от ООН за обсега на тези химически муниции съответства на нашите заключения“, обобщават авторите на изследването, озаглавено „Възможни последствия от погрешна американска техническа разузнавателна информация за газовата атака в Дамаск на 21 август 2013 г.“

В този изпълнен с медийни взривове контекст едва ли очакванията към конференцията в Женева биха могли да бъдат големи. До последния момент не се знаеше кой ще присъства на нея. Първоначално генералният секретар на ООН Бан Ки Мун покани Иран да присъства, като заяви, че иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф е приел в личен разговор американското условие за участие – съгласие с договореното на първата конференция в Женева създаване на преходно правителство в Сирия. Джавад Зариф обаче отрече да се е съгласявал с това. В същото време последва реакция на говорителя на американския Държавен департамент Джен Псаки и на сирийската опозиция, която заплаши, че няма да уважи събитието, ако Иран присъства. Очевидно поставен под натиск, но без да посочи аргумент за промяната в позицията си, Бан Ки Мун оттегли поканата си към Иран. Това пък бе разчетено от Техеран като недипломатичен и дори обиден жест.

Иронията е, че между САЩ и Русия няма единно мнение какво точно е споразумението от първата конференция в Женева. За Русия там е постигнато съгласие за контролиран преход в Сирия, без да се уточнява ролята на президента Асад. САЩ смятат, че това е повече от ясно -  той би трябвало да сдаде властта. Разнобоят по-скоро генерира неопределеност в разговорите, отколкото помага за съвместното и трайно разрешаване на конфликта.

Оставането на Иран извън сегашните женевски разговори би могло да се окачестви като пример за международна дипломатическа ирония. На тях присъстват 40 държави и организации, много от които имат далеч по-малък интерес в сирийския конфликт. Дали в отсъствието на Иран, на представители на кюрдите от сирийския клон на ПКК и на много от бунтовническите групировки инициативата не изглежда предварително обречена на провал?

По време на отварящата сесия, провела се в Монтрьо, както можеше да се очаква, външният министър на Сирия Уалид Муалем и лидерът на Сирийската национална коалиция Ахмед Джарба размениха обвинения в престъпления срещу човечеството. Муалем говори в пъти по-дълго от предварително определените му 10 минути и отказа да уважи подканяне на Бан Ки Мун да съкрати речта си с думите, че генералният секретар живеел в Ню Йорк, а Муалем бил дошъл до Швейцария, за да изложи позицията на своя народ.

Представителят на другия сирийски лагер Джарба пък се движи с осанката на държавен глава. Той е заел мястото на Сирия в Арабската лига и бе приет миналата година в западни столици именно като държавен лидер. Но ислямистите в отбора на противниците на Асад са склонни да виждат светските опозиционери като предатели дори и само заради това, че са се включили в женевските дискусии.

И Джарба, и Муалем са обвинявани от противниците си, че не са легитимни представители на сирийския народ и че ръцете на техните политически лобита са изцапани с кръв. Правителството и терористите са „двете страни на една и съща монета“, заяви на конференцията френският външен министър Лоран Фабиус. Какво решение тогава се очаква да изработят тези двама души, при положение че сирийският народ в голяма своя част е или вътрешно разселен, или е в бежански лагери вън от страната, докато правителство и опозиция  воюват?

Ако се вслушаме в един от архитектите на женевската конференция – руския външен министър Сергей Лавров, решението няма да бъде „нито бързо, нито лесно“. Срещата в Швейцария само поставя началото на един процес, в който участниците очевидно към момента са на непримирими позиции. Американският държавен секретар Джон Кери не спира да подчертава, че преходът в Сирия би трябвало да изключва президента Асад като лидер на страната. На свой ред Лавров смята, че всички страни имат роля в бъдещото разрешаване, и той се обявява против „едностранни интерпретации“ на женевското споразумение от 2012 г., като очевидно има предвид възгледите на Кери. Според руския външен министър „външните играчи“ не бива да се месят в суверенните дела на Сирия и да предрешават изхода на разговорите по сформирането на временно правителство. И Лавров, и Кери обаче са на мнение, че Иран може да изиграе позитивна роля за разрешаването на конфликта.

Картината в Сирия е доста по-сложна от противопоставянето власт-бунтовници. През декември Сирийската свободна армия бе почти ликвидирана след настъпление на организацията „Ислямска държава на Ирак и Леванта“. Същата групировка, считана за местно крило на „Ал-Кайда“, в момента контролира големи части от Северна Сирия, включително по границата с Турция. И води битка с друга ислямистка коалиция, спонсорирана от Саудитска Арабия и наречена „Ислямски фронт“. В сражения между двете формирования през последните седмици са загинали над 1000 бойци.

В Швейцария Саудитска Арабия призова Иран и шиитската организация „Хизбула“ да изтеглят войските си от Сирия. Отсъствието на Ислямската република от дискусиите остави призива без отговор, макар да е очевидно, че той не би бил положителен. Една от причините конфликтът в Сирия да продължава в крайна сметка е нестихващата битка за надмощие между отделните влиятелни сили в ислямския свят.

Междувременно в Сирия сраженията между правителство и бунтовници не стихват. Сблъсъци е имало около Дамаск, в Хама, Халеб и в южната провинция Дераа. Освен за мирно разрешаване на сирийския конфликт женевският процес може да изиграе роля и за хуманитарното подпомагане на бедстващите в Сирия цивилни.

В самата страна хората подхождат към дискусиите в Женева предпазливо. „Не мога да кажа, че съм оптимист за разговорите в Женева, но те са все пак едно начало. Наистина не мисля, че оттам ще произлезе нещо голямо, но алтернативата е да няма разговори, а това не е по-добрата възможност“, казва Руба – майка на две деца, цитирана от Ройтерс.

Опозиционната активистка Сузан Ахмед добавя пред информационната агенция: „Хората се надяват, че Женева може да бъде благословия за завръщането им по домовете. Те са изтощени и искат всичко да приключи.“

Всичко ще приключи, когато страните в конфликта – вътрешни и външни, се разберат. Засега обаче те само възпроизвеждат сюрреалистичната картина на войната.

Източник: http://temadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/01/27/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%88%D1%83%D0%BC%D0%B8/