Monthly Archives: December 2013

Национализмът и антикомунизмът прикриват екстремистите

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Образователната система и медиите с малки изключения са изиграли зловеща роля и днес сме изправени пред поколения, които са отровени от вируса на национализма, не познавайки основни исторически събития, предупреди бившият хърватски президент

Присъединяването на Хърватия към Европейския съюз и НАТО не доведе до ценностна промяна. Днешните млади поколения са отровени от национализъм. Това признание направи бившият хърватски президент Стипе Месич.

Страната е на ръба на социалните бунтове. Правителството и НПО с голямо закъснение, липса на единство и без достатъчна решителност реагират на все по-агресивните изстъпления на десните и националистически движения в страната, казва още Месич.

Той критикува и църквата заради нейната директна намеса в политиката. Месич посочва като пример проведения неотдавна референдум за гей браковете, както и подкрепата на църквата „за Вуковар – крепостта на хърватската защита“. Според него по този начин църквата застава на страната на десните екстремисти, които искат да намалят правата на малцинствата, гарантирани от Конституцията.

„Може би това ще доведе и до реакция на европейските институции, които до момента за подобни прояви в Хърватия бяха глухи и слепи, защото всичко това нещо те вкарва в риториката на антикомунизма“, заяви бившият държавен глава.

„Излезте на улицата и започнете да крещите, че сте усташ /хърватски привърженик на нацистка Германия – бел. ред./. Може би някой ще ви погледне странно, но нищо няма да ви се случи. В същото време, ако излезете на улицата и кажете, че сте комунист много вероятно е да бъдете пребит и да свършите в болница“, добави той.

Месич предупреждава, че образователната система и медиите с малки изключения са изиграли зловеща роля и днес сме изправени пред поколения, които са отровени от вируса на национализма, не познавайки основни исторически събития. Не съзнавайки, че бъдещето не е и не може да бъде в гета, а само в общ съвместен живот.

Той предупреждава, че Хърватия е на ръба на социалните бунтове, защото е „много глупаво да очакваш, че онези, които са оставени без средства за живот и работа, много често даже губят покрива над главата си, ще бъдат безкрайно търпеливи“.

„Ще се намери някой и не е трудно да се познае от коя политическа сила, който ще ги изведе на улицата. Това може да означава пълния мрак за демокрацията в Хърватия, която току-що започна да се развива“, казва още Месич пред местния новинарски портал „Тачно“.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/12/30/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA/

Виртуално ПСИХОзомбиране

Снимка: Преса

Снимка: Преса

С технологичната революция и с персоналния компютър се появяват компютърните психотехнологии

Психоекологията е наука за състоянието и поведението на човека като информационна система в информационната среда, в която живее.

Психотехнологиите са компютърни технологии, с чиято помощ се диагностицира, коригира и управлява психическото и физическото състояние на човека, като се използва неговата семантична (смислова) памет – подсъзнанието. То отговаря за обработката и съхраняването на информацията – генетична и бързотечаща. Използват се два метода – психосондиране и психокорекция. Първият (психосемантически анализ) извлича скритата в подсъзнанието информация. А вторият активизира психическите и физическите възможности на организма, които той не използва.

Психосондирането е компютърна програма, в чиято основа е заложен методът на кодиране на речта със запазване на смисловото й съдържание. С нейна помощ се получават конкретни отговори на конкретни индивидуални въпроси и се съставя психологически портрет на пациента. Въпросите задава компютърът. Той разпитва подсъзнанието на език, който само те си разбират. Подсъзнанието отговаря честно, защото не умее да лъже.

Пред монитора е седнал пациент със слушалки и натиска определен клавиш. На екрана проблясват цифри, които всъщност са замаскирани семантични символи. Скоростта е 50 милисекунди. За 15-20 минути на пациента се задават хиляди кодирани въпроси. Несъзнателните отговори на тях не лъжат. Смирнов нарича това

„детектор
на истината“

и огледало, в което за първи път човек може да види своята душа. Извлеченият обем информация е равен на обема, който лекарят получава след тримесечна упорита работа. Най-важното в случая е, че всичко се извършва, като се заобикаля съзнанието и на пациента, и на лекаря.

След това машината създава профил на личността по 70 параметъра (невроза, агресия, депресия, алкохол, склонност към криминални прояви, самоубийство, смърт, сатанизъм, секс, сексуални извращения).

Следващият етап е психокорекцията – да се коригират и управляват състоянието и поведението на конкретен човек. Използват се фабули, които са разработени съобразно резултатите от психодиагностиката, те са индивидуални за всеки пациент. Прилагат се следните методи: акустична (или аудиопсихокорекция) – закодирани думи, цели изречения се въвеждат в звукова редица, която човек прослушва; видеопсихокорекция – закодирани образи, тематични картинки и думи се записват във видеоредица, която той разглежда.

С тяхна помощ в подсъзнанието се въвежда, отново като се заобикаля съзнанието,

кодирано съобщение

което се декодира от мозъка и се приема за изпълнение.

Фабулите се съставят на родния език на пациента и са неосъзнаваеми, в противен случай се включва контролът на съзнанието – негов цензор и коректор. Такава е защитната реакция на мозъка. Той изтласква травмиращата информация в подсъзнанието, където тя става табу за човека, но продължава да съществува, като предизвиква различни заболявания, в т.ч. и смъртоносни. Тя може да се извлече оттам само с методите на Смирнов. Информацията е необходима за последващата психокорекция, при която негативните мотиви се приглушават, а положителните се поддържат. Препоръките, една истинска „психотронна меса“, се кодират на аудио-визуален или на звуков носител.

Интересен е следният експеримент в лабораторията на Смирнов. Във вентилационната система поставили високоговорител, по който предавали

най-обикновено стихотворение

„В мазето мишките гладуват, храна им бързо занесете…“. То звучало като обикновен шум на вентилатора. Само след три дни сътрудниците на лабораторията носели от домовете си пакети с храна. Според специалистите подобен вид зомбиране не се възприема като наложена заповед. Напротив, човек си мисли, че вътрешният глас му нашепва тези действия и ги възприема като свои. Затова той не може да открие въздействието на психотронното оръжие върху себе си.

Съвсем незабелязано за съзнанието

в паметта може да се въведе

всякаква информация, която човек усвоява така, както усвоява храната. Телевизия, радио, компютърни връзки, модемна мрежа и дори елмрежата (хладилници, перални, ютии) могат да се използват за неосъзнавано внушаване.

Психокорекцията помага на мозъка да се справя сам с проблемите на организма, защото няма по-добър лекар от собствения организъм. В това е и съществената отлика от лекарствената терапия.

С новия метод се лекуват психосоматичните заболявания; болести, които досега се смятаха за неличими (епилепсия); отчасти ракът; фантомни болки; стрес; тревожност. Предотвратяват се масови безредици и панически реакции. Съдейства за постигането на високи спортни резултати. Благодарение на него на олимпиадата в Москва (1980 г.) всички съветски атлети получават златни медали, а в Пекин през 2008 г. единствената подготвена по този метод спортистка става олимпийска шампионка.

Психотехнологиите са средство с двойно предназначение, предупреждава откривателят. С помощта на инструмент (компютъра) се навлиза в светая светих на човека – в неговата душа. Един скалпел за душата, който е много по-опасен от атомната бомба и космическите полети…

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/12/30/%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

Кризата в Турция продължава

Снимка: АФП

Снимка: АФП

Още един директор от истанбулската дирекция по сигурността е отстранен от длъжност, с което чистката, започнала след началото на разследването за корупция по високите етажи на властта в Турция, продължава. Отстранен е досегашният директор на дирекцията за връзки с медиите и с обществеността Зюлкюф Атълган.
Новината идва, след като през изминалата мощ в страната се проведоха демонстрации в подкрепа и в знак на протест срещу правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, което бе силно разклатено от корупционния скандал.
Междувременно, ЕС изрази безпокойство от събитията в Турция и призова властите за прозрачност и безпристрастност по отношение на разследването.

Европа следи отблизо събитията в Турция
Започналото на 17 декември мащабно разследване за корупционни практики и рушветчийство в Турция се следи постоянно и отблизо от Брюксел. Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле заяви, че случващото се в Турция буди безпокойство и по-специално – масовото отстраняването от длъжност на голям брой полицаи на висши позиции. Щефан Фюле подчерта важността на гарантирането на безпристрастността и независимостта на съдебното разследване. В тази връзка еврокомисарят изрази задоволство от решението на Върховния касационен съд (ВКС) да блокира действието на извършените в последните дни промени в Правилника за осъществяване на съдебния контрол в страната, отслабващи независимостта на съда и неговия капацитет за действие.
Междувременно докладчикът за Турция в Европарламента – холандската депутатка Риа Оомен-Руижтен (ЕНП-ЕД) подчерта, че изпитва безпокойство по отношение на разделението на властта в Турция и призова изпълнителната власт да се въздържа от действия, които могат да бъдат оценявани като правителствена намеса в съдебни производства.
От своя страна, германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер призова Анкара да хвърли светлина по случая с подозренията за корупция, които тегнат над турското правителство, като подчерта, че това е „тест” за турската демокрация. „Имаме доверие в силата на турската държава да хвърли светлина по случая с подозренията за корупция без оглед на засегнатите хора”, заяви Щайнмайер.
Способността на Анкара да изясни случая „има стойност на тест за всяка политика, която претендира, че спазва върховенството на закона”, допълни министърът във връзка с разследването по корупционния скандал в Турция. Той подчерта, че Берлин следи внимателно събитията в Анкара и Истанбул. „В регион, който е белязан от кризи и конфликти, имаме нужда от една силна Турция като вътрешен и външен полюс на стабилност”, допълни германският външен министър.
Лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу оцени хода на мащабната операция срещу корупционните практики и рушветчийството в Турция и заяви, че на този фон никой не трябва да си позволява да възпрепятства изпълнението на задълженията на съдебната система. „Съдът може да бъде критикуван, съдебните решения – също; но това е нещо отделно. Никой обаче няма право да възпрепятства съдебната система да изпълнява своите служебни задължения.”, посочи още лидерът на турската опозиция Кемал Кълъчдароглу.
Междувременно, продължава чистката в турските органи за сигурност и още един директор в истанбулската дирекция по сигурността е отстранен от длъжност. Досегашният директор на дирекцията за връзки с медиите и с обществеността Зюлкюф Атълган е преминал в разпореждане на новоназначения директор на истанбулската дирекция по сигурността – Ахмет Аръбаш (доскорошен валия, ползващ се с пълното доверие на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган), а мястото му е заето от Сейлян Демир – досегашен директор на дирекцията за специална сигурност.
Днес също така стана ясно, че изявленията на турските въоръжени сили, че няма да се намесват в политическата криза, провокирана от корупционния скандал в страната, са предварително съгласувани с премиера Реджеп Тайип Ердоган. Лично началникът на Генералния щаб армейски генерал Недждет Йозел е работил през последните дни върху текста на вчерашното изявление, а преди оповестяването му го е съгласувал и очевидно – получил одобрение от министър-председателя Ердоган.

Източник: Информационна агенция „Фокус“

http://www.focus-news.net

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/12/30/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/

Изборът на Бразилия на JAS 39 Gripen E дава импулс на проекта Sea Gripen

JAS 39 Решението на Бразилия да закупи шведски изтребители JAS 39 Gripen E в рамките на програмата F-X2 „вдъхва нов живот в концепцията на Saab за палубната версия Sea Gripen”, научава Jane’s от свой източник.
Според източника, пожелал анонимност,сделката за 36 самолета за ВВС на Бразилия „открива изцяло нова област от възможности” за проекта за палубен изтребител Sea Gripen в контекста на потенциалната потребност на бразилските ВМС от 24 изтребителя за своя самолетоносач Sao Paulо.
На основа на концепцията за палубен изтребител, насочена да отговаря на изискванията на бразилските и индийски ВМС, сега компанията Saab има индустриално присъствие в една от тези страни, което е добра база да популяризира своя Sea Gripen.
Според източника на Jane’s Saab продължава разговорите с индийските ВМС, „чийто интерес към Sea Gripen никога не е спирал”.
За първи път концепцията на Saab за Sea Gripen е представена през 2010 г., като той е на база Gripen E, но с добавени редица специфични елементи, които са необходими, за да действа от самолетоносач – усилен колесник, по-големи въздушни спирачки и спирачна кука.
Самият ‘стандартният’ Gripen притежава редица характеристики, които се изискват при палубните изтребители – презизна система за кацане и поддържане на глисадата, високи ъглови скорости по тангаж и крен, усилен фюзелаж и антикорозийно покритие.

Самолетът има вертикална скорост на снижение 15 ft/s (4,6м/сек), която трябва да се увеличи на 25 ft/s (7,6 м/сек), необходима при кацане ан самолетоносач.
Sea Gripen е подходящ както за индийските самолетоносачи INS Viraat и INS Vikramaditya (както и за перспективните такива), които са от клас STOBAR (‘short take-off, but arrested recovery’), така и за бразилския Sao Pauloот клас CATOBAR ( ‘catapult-assisted take-off, but arrested recovery’). За последния проблем ще е липсата палуба със „ски рампа”, имайки предвид максималното тегло на излитане на Sea Gripen.
Според анонимния източни Saab е завършила подготвителния етап на проекта и при поява на перспективен клиент ще започне по-нататъшното разработване. В този аспект „бразилското решение за закупуване на Gripen не променя настоящем нищо в развитието на проекта за Sea Gripen, но в бъдеще може да промени всичко”.

Източник: http://pan.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/12/29/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-jas-39-gripen-e-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%83%D0%BB%D1%81/

Земята и Слънцето. Смяната на магнитните полюси.

Земята и Слънцето. Смяната на магнитните полюси.В природата има два огромни магнита, оказващи влияние на всичко живо – Земята и Слънцето. Тези два естествени магнита имат тенденция към периодична смяна на полюсите.

На Слънцето това се случва сравнително често, почти на всеки 11 години. Земята също променя полярността на своя вътрешен магнит, но доста нерегулярно, с промеждутък от милиони години между тези събития. Такива кардинални различия всъщност са явления с един и същи характер и са следствие от различния строеж и динамика на тези две космически тела.

Превключването на полярността на слънчевия „магнит” е предизвикано от това, че Слънцето се явява гигантска топка от въртяща се маса свръхгореща плазма. Както обяснява астрофизикът Йън О’Нийл:

„През 11-годишния слънчев цикъл динамиката на най-близката до нас звезда се променя кардинално. По време на движението от „слънчев минимум” към „слънчев максимум” плазмата изменя характера на своето въртене, въртенето на масата на екватора на Слънцето става по-бързо от въртенето на полюсите. Такова различие „натяга” магнитното поле на Слънцето, което въздейства на самата слънчева плазма. И при приближаването на цикъла към слънчевия максимум настъпва „пускане” на тази система, намираща се в крайно нестабилно състояние, което води до възникването на редица достатъчно сложни магнитни и електрични явления на Слънцето, чийто край е смяната на магнитните полюси.”

За разлика от Слънцето магнитното поле на Земята се изработва в външното ядро на планетата. Това е слой течно ядро с дебелина около 2000 километра, състоящо се предимно от разтопено желязо и никел. Температурните конвекционни потоци в тази течност, заедно с влиянието на въртенето на Земята, карат тази течност да се върти, което става причина за възникването на силни електрични токове, протичащи през целия обем на земното ядро.

Този безкраен електромагнитен цикъл се нарича геодинамо, а съществуването му е обяснение на причините за възникването на магнитно поле на нашата и на някои други планети. Но рядко може да се насложат уникални условия, промени на посоката на движение на потоците течност в земното ядро, което води до смяна на магнитните полюси.

В някои научнофантастични произведения звучи идеята за това, че инверсията на магнитните полюси е нещо от рода на катастрофа от вселенски мащаб, която изтрива от повърхността на планетата всичко живо. Това далеч не е така, макар че в момента на смяната на полюсите протичат някои не особено приятни явления, но това не е задължително силно да повлияе на самата Земя, на цивилизацията и дори на силата на сутрешното ви кафе.

Просто в момента на смяната на полярността магнитното поле на Земята значително отслабва, откривайки достъпа до повърхността на планетата за потока вредни заредени частици от Слънцето и от дълбините на Космоса. „Естествено, ако магнитното поле изчезне или отслабне, то до горните слоеве на атмосферата ще се доберат по-голямо количество частици космическо лъчение. Някои смятат, че това е проблем, но всъщност атмосферата на планетата е достатъчно дебела и плътна, за да погълне тези частици и да защити повърхността”, разказва Кати Джордан от Корнуелския университет.

Фактът, че полярността на магнитното поле на Земята вече се е сменяла за цялата история на съществуването на нашата планета няколко пъти, е отдавна известен на учените. Потвърждения за това явление са откритите и изучени от геолозите вулканични породи от различни епохи. Когато тези породи във вид на течна лава излизат на повърхността на Земята, те се охлаждат и изстиват, но всичко това протича под въздействието на магнитното поле на планетата. Затова дребните елементи от структурата на тези породи като стрелки на миниатюрни компаси са ориентирани спрямо линиите на съществувалото тогава магнитно поле и служат като указател за миналите му конфигурации.

Тъй като вулканична дейност на Земята е имало през цялото време на нейното съществуване, то във вулканичните породи е била „запечатана” цялата й дълга и подробна „магнитна” история. Анализът на тези данни сочи, че в историята няма данни за катастрофални събития и катаклизми, съвпадащи по време с момента на смяната на полюсите на магнитното поле.

Но инверсията ще окаже значително влияние върху природата, цивилизацията и технологиите. За щастие по предварителни прогнози смяната на полюсите на магнитното поле на Земята може да настъпи не по-рано от няколко хиляди години, така че живеещите сега на нея хора нямат и най-малкия шанс да я видят.

DailyTechInfo

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/12/29/%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8/

Споровете за „Южен поток“

Споровете за "Южен поток"Споразуменията между „Газпром“ и седем европейски държави за изграждането на „Южен поток“ вече бяха подписани, когато Европейската комисия реши да се намеси: договореностите ще са в нарушение на европейското право, тъй като не може фирма едновременно да експлоатира газопровода и да има пълен монопол върху доставките на газ. През януари еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер ще замине за Москва, където от името на шест страни-членки на ЕС – Унгария, България, Хърватия, Словения, Австрия и Гърция, както и от името на кандидатката за членство в общността Сърбия ще преговаря наново с представителите на Кремъл.

В Южна Русия, България и Сърбия вече са разположени първите тръби, през които преносът на газ трябва да започне до края на 2015. Крайните точки на север са Австрия и Унгария, южното разклонение ще доставя газ през Гърция за Италия.

Против правилата на конкуренцията

„Газопроводите трябва да функционират като магистрали – всеки би трябвало да може да ги използва и да плаща според съответните тарифи“, заяви говорителката на еврокомисаря Марлене Холцнер. Според сега съществуващите договори обаче това не е така, тъй като „Газпром“ претендира за целия капацитет. Експертът по енергийните въпроси Антонио Хуртадо от своя страна отбелязва, че ако един концерн държи всички лостове, това е против интересите на потребителя. „Ако цялата верига – от добива до доставките – е в ръцете на една фирма, това не е в съответствие с правилата на конкуренцията“, казва Хуртадо. С други думи – „Газпром“ не би трябвало да се занимава и с мениджмънта на „Южен поток“.

Не всички обаче са на това мнение. Русия финансира преобладаваща част от газопровода на обща стойност 16 милиарда евро и респективно иска да печели от проекта, казва сръбската журналистка Желица Путникович. „Дали ако някой си построи къща в Берлин ще предостави една трета от нея на някого другиго“, пита тя. Според нея Брюксел няма основания да иска от „Газпром“ да дели капацитета на „Южен поток“ с други фирми от бранша. Путникович е убедена, че реакцията на ЕС срещу „Газпром“ е продиктувана от политически съображения.

И политологът Герхард Мангот гледа критично на позицията на ЕС. „Защо това решение се взема едва сега? За мен твърдението, че доскоро ЕС не е имал поглед върху съдържанието на двустранните договорености, звучи абсурдно“, казва той и добавя, че изобщо не става дума за допълнителни доставки на газ и засилване на зависимостта от Русия, а за по-модерен и по-сигурен алтернативен газопровод.

Предложенията на Брюксел

Тъй като по-нататъшното развитие на проекта не е ясно, банките, които са предоставили кредити за изграждането му, са много предпазливи. И тъй като ЕС може да попречи на реализацията на вече постигнатите договорености, Русия ще декларира готовност за подхващането на нови преговори, предполага Антонио Хуртадо. Все пак би било жалко, ако изграждането бъде прекратено. Последствията за шестте държави-членки на ЕС, които вече са подписали споразумения с „Газпром“, биха могли да бъдат много сериозни: подписването на договори, които противоречат на европейското право, може да предизвика налагането на тежки глоби.

Според Европейската комисия проблемът би се решил, ако „Газпром“ предостави менажирането на газопровода на независима фирма. Тя би могла да определи тарифите и да разпредели капацитетите. „В този случай „Газпром“ ще остане собственик на газопровода, но няма да има влияние върху сделките“, казва Марлене Холцер. Москва би могла да отправи до Брюксел и официално искане за въвеждане на изключение в съществуващите правила – както вече стана със „Северен поток“, но дотам едва ли ще се стигне, предполага Мангот.

Конкуренцията ли е в дъното на всичко?

Някои наблюдатели смятат, че Брюксел иска да попречи на изграждането на „Южен поток“, тъй като той би представлявал конкуренция за друг планиран газопровод – Трансадриатическия, по който се предвижда да се доставя газ от Азербайджан до Европа. Това не е вярно, казва Марлене Холцнер, но допълва: „За нас „Южен поток“ не е приоритет. Това би бил един допълнителен газопровод, който ще доставя газ за Европа, но не през Украйна“. Проектът „Южен поток“ е със същото качество като този за Трансадриатическия газопровод, който ще осигури достъпа до нови източници в Каспийско море, смята Холцнер.

Все пак през Трансадриатическия газопровод ще се доставят само 10 милиарда кубически метра годишно, т.е. шест пъти по-малко, отколкото през „Южен поток“. И поддръжниците, и критиците на позицията на ЕС по случая са единодушни, че по-големият брой тръбопроводи до Европа само ще увеличат енергийната сигурност и конкуренцията. И сигурният губещ от „Южен поток“ е само един: Украйна, през която в момента се транспортира над половината от руския газ за Европа.

Автор Н. Ружевич

Източник: http://www.dw.de

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/12/29/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA/

Тревожно изчакване на бъдещето


11Растящият международен авторитет на Русия през 2013 г. е безспорен, но не трябва да бъде прахосан

Мъдрата фраза на Кип­линг: „Да срещ­неш побе­дата и пораже­ни­ето и да се отне­сеш към тези измам­ници съвършено една­кво” може да бъде епи­граф на всяка ста­тия, посве­тена на рус­ката външна поли­тика. Имам усеща­нето, че гра­ницата между тези две поня­тия наи­стина е изчезнала.

Да поглед­нем назад в годи­ната — нача­лото на сеп­тем­ври. Кар­ти­ната тогава бе такава: Съе­ди­не­ните щати обя­вя­ват, че „чер­ве­ната линия” е преми­ната и тира­ни­ята на Башар Асад повече не може да се търпи — възмез­ди­ето ще бъде ско­ро­шно, сурово и спра­вед­ливо. Всички уси­лия на Русия за недопус­кане на външна военна намеса в сирийския конфликт се раз­би­ват на пух и прах. На хори­зонта се появява друг сюжет — граж­дан­с­ката война в Сирия да бъде превър­ната в голям меж­ду­на­ро­ден конфликт срещу Иран, с който в реги­она мно­зина отдавна искат да си раз­чи­стят смет­ките.
Така се оказва, че рус­ката карта отново може да бъде бита при положе­ние, че са хвър­лени тол­кова сили и сред­ства за изграж­да­нето на осо­бени отноше­ния с Техе­ран. Нак­рая, най-​болното място — Украйна, с пълна пара се движи към подпи­сване на спо­ра­зуме­ние за асоци­ация с ЕС. Рез­ките движе­ния на Москва, вклю­чи­телно спи­ра­нето на експорта от съсед­ната страна, не помагат. Напро­тив при­върже­ниците на „европе­йския избор” от Киев и Лвов иро­ни­зи­рат: благо­да­рим на Путин — сплоти народа про­тив Русия и сега пътят е само към Европа. С една дума, про­вал по всички линии.
Три месеца по-​късно кар­ти­ната е съв­сем друга. Аме­рика, която се беше замах­нала, застина в недо­уме­ние какво да прави и даде заден ход. Това всели тре­вога в душите на сирийските съседи в реги­она. При­каз­ките за неза­бав­ното падане на Башар Асад стих­наха, а на театъра на воен­ните действия дори се усети здра­ви­ната на него­вата власт. Иран вече не само не се страхува от неми­нуем удар, но дори излиза от изо­лация, като за първи път постига смек­ча­ване на санкци­ите. И най-​главното — Украйна даде команда „пълен назад”, като остави ЕС и него­вото „Източно парт­ньор­ство” в доста уни­зи­телно положе­ние. Вил­нюс­ката среща на високо рав­нище, зами­слена като три­умф на при­вле­ка­тел­но­стта на единна Европа, към която тряб­ваше да се асоци­и­рат Киев и Ере­ван, се превърна в конфуз.
Затова пък по адрес на Путин и Русия вече няма иро­ния. Напро­тив, при­зна­ват, че след всички избро­ени перипе­тии, ако има побе­ди­тел, това е Кремъл, изиграл клю­чова роля във всички сюжети. А него­вият гла­вен оби­та­тел бе увен­чан от сп. „Форбс” като най-​влиятелен лидер в света. С тази оценка са съгласни не само симпа­ти­зан­тите и почи­та­те­лите на поли­ти­че­ския талант на рус­кия пре­зи­дент, но и — макар и със скърцащи зъби, него­вите най-​убедени недоб­роже­ла­тели.
Какво се промени за този период? Нищо. Обсто­я­тел­ствата са същите, общото разпре­де­ле­ние на силите е пре­диш­ното, пове­де­ни­ето на основ­ните действащи лица не се е проме­нило. Защо тогава Москва вме­сто предпо­лагаем губещ номер едно извед­нъж започна да изглежда като най-​умел играч — ако не стра­теги­че­ски, то поне так­ти­че­ски? Оказа се, че в свят, където нищо не е ясно, не действат ника­кви пра­вила, а ста­рите основи се под­рон­ват, залог за успеха е после­до­ва­тел­ната при­вър­за­ност към няка­кви после­до­ва­телни принципи. Как­вито ще да са, но да са твърди. При това не бива да бър­каме принципи с цен­но­сти, за които ЕС така здраво се е хва­нал, а те са или в стил СССР, или модер­ните САЩ. Принци­пите на пове­де­ние са система от възг­леди за устройството на света, за пове­де­ни­ето, което трябва да съо­т­вет­ства на зако­ните, по които този свят функци­о­нира.
При­ето е на Русия да се гледа — и осо­бено на Русия при Вла­ди­мир Путин, като на страна с арха­ична външна поли­тика, опи­раща се на ста­ро­модни и тежки инструменти. В центъра на тази пред­става е непо­кла­тимо­стта на суве­ре­ни­тета. Той стои над всички модни схваща­ния за т. нар. отго­вор­ност за защи­тата, т.е. — правото на външни сили да се наме­сват във вътреш­ните работи, ако в дадена страна се наруша­ват хума­ни­тар­ните норми. Под­ходът на Русия е лега­листки, което озна­чава, че гло­бал­ните играчи са длъжни да уважа­ват меж­ду­на­род­ното право с изклю­че­ние на слу­ча­ите, когато трябва да бъде отсто­яван принци­път на суве­ре­ни­тета. Това обяс­нява защо Русия така трепетно се отнася към ООН и ней­ните инсти­туции, но съще­временно спо­койно игно­рира реше­ни­ето на съда на ООН по мор­ско право за кораба на „Грийн­пийс”. Русия вярва, че как­вото и да гово­рят за разни нови видове сили, добрата стара твърда сила винаги ще победи, без да е необ­хо­димо тя да бъде при­лагана на всяка цена — достатъчно да бъде демон­стри­рана реши­тел­ност. И нак­рая, отноше­ни­ята между стра­ните това е непрекъс­ната борба за власт и пре­стиж. Както каз­ваше кла­си­кът на шко­лата на поли­ти­че­ския реа­лизъм Ханс Морген­тау, не трябва да се оста­вяш да те под­веж­дат закли­на­ни­ята, че в съвремен­ния свят нямало печалба в игра с нулев залог.
Такива възг­леди въобще са харак­терни за рус­ката тра­диция, а при Вла­ди­мир Путин те са изра­зени в най-​чист и цяло­стен вид. Рус­кият пре­зи­дент по харак­тер е кон­сер­ва­ти­вен, но въпро­сът не е само в това. Той е убе­ден, че само с помощта на такава опора може да се оце­лее в усло­ви­ята на раз­растващия се нао­коло хаос. На базата на реална опора, ако я имаш, или изми­слена, ако реал­но­стта се разпада. Кла­си­че­ският под­ход към меж­ду­на­род­ните отноше­ния е при­зван да изпълни именно такава функция.
Фак­тите показ­ват, че той работи. При­дър­жа­нето към него изгодно отли­чава Русия от оста­на­лите актьори на меж­ду­на­род­ната сцена. Европе­йският съюз говори за цен­но­сти и с този инструмент иска да си служи нав­ся­къде — от Близ­кия изток и Северна Африка до Източна Европа и Кав­каз. Без да нав­ли­заме в подро­бен ана­лиз на при­чи­ните, ясно е че този под­ход я доведе до пълен про­вал. В реги­она на Близ­кия изток Европа въобще я няма като що-​годе сери­о­зно действащо лице. В стра­ните от ОНД — където се смя­таше, че ЕС има няка­кво пре­имуще­ство — рабо­тите също не вър­вят. САЩ предпо­чи­тат идео­логи­че­ски строй­ния под­ход с раз­де­ля­нето на участ­ниците в даден конфликт на „прогре­сивни” и „ретроградни”. Действи­тел­но­стта в Близ­кия изток обаче е отчай­ваща — съби­ти­ята там все по-​трудно се вме­стват в този опро­стен модел. Така и ЕС и САЩ започ­ват да се мятат в тър­сене на „пра­вил­ната страна на исто­ри­ята”.
В резул­тат на сво­ята поли­тика Русия засили авто­ри­тета си, но това може да се превърне в капан, тъй като заедно с авто­ри­тета рас­тат и оча­к­ва­ни­ята. Обър­ка­ното пове­де­ние на Аме­рика в Близ­кия изток, наме­ре­ни­ето й да свие при­състви­ето и да намали актив­но­стта си там водят към съз­да­ване на вакуум и по навик се пред­лага на Русия да го запълни. На кой друг да се пред­ложи? Споменът за систем­ната роля, която игра­еше Съвет­ският съюз в реги­она, още е жив и други кан­ди­дати не се забе­ляз­ват. Китай бяга от отго­вор­ност като от огън.
Пара­док­сът е в това, че Русия въобще не е имала и няма наме­ре­ние да се връща в реги­она като основна външна сила. Не това бе целта на ней­ната сирий­ска външна поли­тика, която всъщ­ност и не е имала пряка връзка с Близ­кия изток. За Русия бе важно бе да затвърди принципа за недопу­стимост на външна намеса с цел смяна на режима, защото това е път към тотално раз­ру­ше­ние. Русия се върна в реги­она главно заради про­вала на другите, но сега не й е съв­сем ясно как да капи­та­ли­зира постиже­ни­ето си. Никой в Москва няма нищо про­тив да разшири портфейла с оръжейни дого­вори, но от нея се оча­ква нещо друго — по– съще­ствено. Русия обаче не е готова да нагазва до уши в разни локални про­блеми, които до голяма степен са без­на­деждни.
Ситу­аци­ята в Украйна изглежда раз­лична — тук и инте­ре­сът е раз­би­раем, и хазартът е голям. Духът на съпер­ни­че­ство постепенно ще отслабне, а какво да се прави с тази съседна и тол­кова близка страна, все още не е ясно. Киев не е напра­вил избор в полза на Русия. Вла­стите там за поре­ден път се отка­заха от избор, смя­тайки да продължат да мотаят и едните, и другите. Възможно е на гре­бена на сегаш­ната вълна Москва да разтвори финан­сови и инсти­туци­о­нални обя­тия и да прегърне Киев. Сери­о­зен обаче е рискът, че те няма да имат ефект и Украйна отново ще намига към Запада, неза­ви­симо от промен­ли­вите при­о­ри­тети на вла­стите.
Полу­чава се доста странно. Рус­кото ръко­вод­ство най-​добре усеща неустой­чи­вото състо­я­ние на света и затова действа по-​разумно и успешно. Кол­кото по-​нататък оти­ваме, тол­кова по-​неясно става какво да прави Русия с успе­хите си, защото отсъства глав­ното — няма раз­би­ране каква иска да бъде в бъдеще самата Русия, каква роля да играе, какви при­о­ри­тети да следва. С други думи, системна пред­става за света, осигу­ря­ваща пра­вилна так­тика, има, а същата системна пред­става за самата себе си — няма. А само с так­тика дълго не се издържа.

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/12/29/%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE/