Monthly Archives: November 2013

Кошмарът “Златна зора” се завръща

Снимка: euronews

Снимка: euronews

Фактът, че подкрепата към неонацистите расте, въпреки разтърсващите разкрития за техните деяния, е повече от обезпокоителен, коментират политически анализатори

Два месеца след залавянето и изпращането в предварителния арест на ръководната й група, гръцката неонацистка партия “Златна зора” продължава да е третата политическа сила в Гърция, посочва сайтът GRReporter.

След убийството на рапъра Павлос Фисас и разкритията за дейността й, партията отчете спад в подкрепата на гласоподавателите. Но убийството на двама нейни членове пред партийния офис в атинското предградие Нео Ираклио върна на Златна зора подкрепата на почти три на сто от избирателите.

Резултатите от проведеното през тези дни изследване на агенция Metron Analysis показват, че тя е на път да си върне изгубената мощ. 10,8 на сто от мъжете и 2,6 на сто от жените, които са участвали в анкетата, са заявили, че биха гласували за крайно дясната партия. Въпреки че е последен в класацията за популярността на лидерите на партиите и въпреки разкритията за престъпната дейност на “Златна зора”, лидерът й Никос Михалолякос продължава да има подкрепата на много гърци. От 7 на сто веднага след убийството на Павлос Фисас, два месеца по-късно тя стигна до 10 на сто.

Според изследването повечето от привържениците на “Златна зора” имат средно образование (в процент 9,4 на сто). 3,6 на сто са завършили само началния курс на образование, а 4,9 на сто имат диплома от висше учебно заведение. 7,8 на сто принадлежат към средната или по-високата класа в гръцкото общество, 6,9 на сто са работници, 6,8 на сто – земеделци и 5,5 на сто хора с малки до средни доходи.

Фактът, че подкрепата към неонацистите расте, въпреки разтърсващите разкрития за техните деяния, е повече от обезпокоителен, коментират политически анализатори. Те призовават гръцките партии да осъзнаят, че изпращането на ръководната група в затвора съвсем не е достатъчно.

В понеделник депутатите на Златна зора Георгиос Герменис, Панайотис Илиопулос и Статис Букурас се явиха пред съдебните власти. Те трябваше да дадат показания по предявеното им обвинение за участие в ръководството на престъпна организация в степен углавно престъпление. В съдебния комплекс Евелпидон ги очакваха около 150 поддръжници на “Златна зора”, които викаха лозунги в тяхна подкрепа. Тримата внесоха искане и им бе дадена отсрочка да дадат показания на 7 декември. В същото време обявеният в обвинителния акт за втори в йерархията на престъпната организация “Златна зора” Христос Папас поиска да бъде освободен от предварителния арест.

В събота партията организира митинг в подкрепа на лидера Никос Михалолякос, доскорошния парламентарен представител Христос Папас и депутата Янис Лагос, които партийният говорител Илиас Касидиарис определи като политически затворници. Митингът ще се проведе в 19:00 на площад Синтагма. Полицията в Атина ще бъде нащрек, тъй като три часа по-рано Движението срещу расизма и фашистката опасност организира протест пред Атинския университет.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/11/28/%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0/

Търговията е по-важна от ракетите в съвременния свят

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Китай започва да осъзнава, че е изостанал, в момент когато Западът държи икономическата власт

Спрете да броите самолетоносачите, изтребителите и крилатите ракети. Войните на САЩ в Ирак и Афганистан показаха границите на военната мощ. Днешните големи игри се въртят около друго измерение на силата. Геополитиката отстъпва място на геоикономиката.

Сега се водят международни преговори по три големи теми. Те обещават да очертаят контурите на постзападния свят, да възстановят баланса между развитите и набиращите сила държави и да определят мястото на Китай в света. Тези преговори ще решат какво може да бъде спасено от сегашната многостранна система.

Изборът е между открити глобални споразумения и един икономически ред, основаващ се на конкурентни блокове. В непосредствен план вниманието е съсредоточено върху търговията. Евентуалното довеждане до успешен край на преговорите за Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП) ще затвърди икономическата интеграция на САЩ с голяма част от Източна Азия.

Едно паралелно споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) ще внесе отново сплотеност в отношенията на Вашингтон с Европа. Наред с тези регионални пактове, Европейският съюз преговаря за двустранните спогодби с Индия и Япония. За да е пълна бъркотията, САЩ и ЕС имат водеща роля в преговорите между над 20 развити и нововъзникващи пазарни икономики за либерализиране на сектора на услугите.

Теглете чертата и посланието е, че Западът се отказва от общия мултилатерализъм, с който се характеризираше периодът след Втората световна война. По-интересното обаче е, че всяко от предложените нови споразумения няма да включва Китай. Изолирането на втората икономика в света съвсем не е случайно. Китай е големият победител от отварянето на световната икономика. САЩ се питат защо трябва да разширяват допълнително обхвата на споразуменията, които увеличават силата на техния съперник. Американският отговор на възхода на Китай отдавна е установяване на контакти и изграждане на прегради – с цел Пекин да бъде вкаран в една система, основана на правила, и едновременно с това да се подновят старите съюзи като политическо застраховане. Акцентът сега е поставен върху бариерите.

Привлекателността на новия “полулатерализъм” е, че той ще подсили контрола на Запада при определянето на глобалните стандарти и норми. По инстинкт европейците са настроени по-интеграционно от американците и много хора твърдят, че регионалните сделки откриват пътя за споразумения с по-голям обхват. САЩ обаче не са единствените, които се безпокоят да не загубят икономическата си мощ. Френски дипломат, мой приятел, ми каза, че Париж се е включил в преговорите за ТТИП, защото ”повече се страхува от Китай, отколкото мрази САЩ”. Не виждам Вашингтон да се е забързал да кани Пекин в ТТП. Няма гаранции, разбира се, че тези споразумения ще бъдат сключени. Обхватът и мащабът на шпионажа, извършван от американските разузнавателни агенции, вгорчи трансатлантическите отношения. Япония ще има проблеми с изпълнението на условията, наложени от ТТП. По време на посещение в Индия миналата седмица (б. пр.: по-миналата седмица) не усетих особена настойчивост за сключване на търговска спогодба с ЕС.

Проблем е, че обхватът на това следващо поколение споразумения далеч ще надхвърли митата, регулациите, държавните поръчки и стандартите. Това заплашва могъщи “запазени” интереси и ”събужда” политическата невралгия за националния суверенитет. Друг проблем е, че държавната власт не е организирана така, че да осъзнава стратегическото значение на икономическите споразумения. Президентите и премиерите обичат да говорят за война и мир. Търговията е за експертите. Няма кой да се вгледа в голямата геоикономическа картина. Имам усещането, че западните правителства ще положат извънредно много усилия, за да предотвратят провала на всичките тези преговори. Те се нуждаят от икономическия растеж, който вещае по-нататъшното отваряне на пазарите. Евентуалният неуспех ще има висока цена. По-добре ще е да бъдат снижени тихо част от първоначалните амбиции. Това е последният шанс на Запада да задържи икономическата си власт.

Китай започва да осъзнава факта, че е изолиран. Пекин поиска да се присъедини към преговорите за либерализиране на сектора на услугите и предложи разговорите с ЕС за инвестиционните правила евентуално да бъдат последвани от договаряне на търговски договор. Отговорите от Вашингтон и Брюксел обаче бяха отчетливо хладни. Китай е възприеман като играч, който се възползва безплатно от многостранната система. САЩ и Европа искат доказателства, че Пекин е готов да отвори своята икономика.

Рисковете от фрагментиране на международните търговски правила са достатъчно очевидни. Една система, от която всички печелят, може доста бързо да се превърне в игра с нулев резултат, носеща злощастния оттенък на надпревара между Запада и останалия свят. Изолирането на Китай носи заплахи за сегашната конструкция на глобалната система; и историята предлага няколко застрашителни примера за това как търговските спорове предшестват по-сериозни конфликти.

Много може да зависи от изхода от преговорите по останалите две големи теми, които обещават да изпробват предаността към мултилатерализма. Едните ще определят дали е възможно да бъде постигнато глобално споразумение за промените в климата, а другите – дали богатите държави са готови да увеличат помощта си за бедните, обещана в рамките на Целите на хилядолетието за развитие на ООН, чието действие изтича скоро. Дебатите и по двете теми са съсредоточени върху правата и задълженията. Как да бъде поделено бремето на намаляването на въглеродните емисии; колко трябва да плати Западът за развитието? Дали е необходимо западната щедрост да върви ръка за ръка с по-голяма отговорност от страна на получателите?

Дяволът не е в детайлите, а в общите насоки. Дали правителствата от Севера и Юга, или от Запада и Изтока, имат политическата воля и енергия да признаят своя взаимен интерес от нови многостранни споразумения? Признаците далеч не са обнадеждаващи.

САЩ се чувстват по-удобно с коалиции на единомислещите, отколкото с мултилатерализма. Правителствата на други страни говорят лицемерно за взаимната зависимост и едновременно с това пазят ревниво остарели възгледи за националния суверенитет. Просветеният егоизъм е подход, забравен от днешните световни лидери. Глобализацията без глобални правила може да работи за известен период от време, но не и трайно.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/11/27/%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B2/