Monthly Archives: November 2013

На Саудитска Арабия й кроят „наказателен член за разстрел”?

pakistan-nuclear-rocket

Набиращият обороти публичен конфликт между Саудитска Арабия и западните държави внезапно придоби нови форми. Този път на монархията й беше предявено обвинение в желание да се сдобие с ядрено оръжие. На 7 ноември британският вестник „Гардиън” публикува новината за това, че Саудитска Арабия, както се твърди, има намерение да придобие от Пакистан готови балистични ракети със средна далекобойност с ядрени заряди. Желанието да има оръжие за масово поразяване е твърде сериозно обвинение, което не веднъж се е превръщало в причина за реални войни.

В статията се твърди, че Саудитска Арабия някога е финансирала създаването на ядрения потенциал на Пакистан и днес разчита, че ще успее да получи част от бойните глави и средства за доставка. В действителност слуховете за възможното придобиване от монархията на ядрени оръжия се появи още през 2009 г., когато властите в кралството предупредиха, че няма да търпят наличието им само у Иран.

Освен това изданието публикува снимки на пусковите установки на вече съществуващи балистични ракети, разположени на 300 км. от Ал-Рияд. По думите на изданието разположените там ракети също теоретично могат да носят ядрен заряд. Кралството беше принудено да се оправдава, като напомни, в частност, че Саудитска Арабия е подписала договор за неразпространение на ядрено оръжие.

Охлаждането между Саудитска Арабия и САЩ отдавна вече не е новина. В частност, свалянето на Саддам Хюсеин, който далеч не беше приятел на монархията, но пък беше сунит, се превърна в удар по Саудитска Арабия и ролята й на покровител на сунитската умма.

В последно време в световните средства за масова информация широко беше осветен демарша на Саудитска Арабия, която се отказа от мястото си в Съвета по безопасност на ООН и която заяви самостоятелната си подкрепа за някои групировки на въстаниците в Сирия въпреки позицията на САЩ.

Впрочем, инициаторът на новото влошаване на отношенията беше именно Запада. Той редовно засилва натиска си върху монархията чрез привичните „правозащитни механизми”. Под натиска на САЩ още през 2011 г. крал Абдалла обяви разширяването на политическите права на жените, включително възможността им да избират и да бъдат избирани в общински избори, както и да бъдат назначавани в консултативния съвет Шура – най-влиятелният политически орган. Саудитска Арабия дори позволи на жените си да участват в Олимпийските игри – за първи път през цялата й история. Но критиката все се засилваше.

През октомври правозащитната организация Amnesty International изведнъж откри, че властите в монархията продължават да се борят с опозицията чрез „произволни арести и задържания, несправедливи съдилища, изтезания и други видове жестоко отношение”.

Политическият натиск върху монархията от страна на САЩ постоянно нараства. САЩ постоянно изисква от СА борба с Ал Кайда и други терористични групи, което поставя „покровителя на сунитите” в двусмислено положение. При това кралството е обезпокоено от това, че Израел – регионалният съперник на монархията – вече има ядрено оръжие. Но САЩ си затварят очите за това и изобщо не искат да обсъждат темата. На рязка критика от Запада беше подложено участието на СА в потушаването на въстанието в Бахрейн. В последно време натискът на САЩ върху военните, свалили египетския президент Мохамад Мурси, и преговорите между Запада и Иран още повече засилиха раздразнението на Саудитска Арабия.

Понякога се създава впечатление, че Западът подготвя монархията за рязък демарш, за някакъв нов „Пърл Харбър”. Саудитска Арабия е най-богатата държава, имаща глобални интереси, чийто елит е частично интегриран в елита на Запада. Но парите са си пари, а страната няма достатъчно собствени военни или политически ресурси за защита на интересите си.

Досега най-силната страна на Саудитска Арабия беше наличието на най-големите в света запаси от нефт, които представляват 25 % от откритите световни запаси. Но днес САЩ постепенно се отървават от вноса на енергийни носители благодарение на революцията в областта на шифтовия нефт и газ. Голямата взаимна независимост разкрива пред двете страни и за целия свят нови политически перспективи.

Автор: Сергей Исрапилов

Източник: http://www.anna-news.info

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/11/29/%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5/

Иран има нова ракетна технология

Снимка: Getty Images / Guliver

Снимка: Getty Images / Guliver

Иран разполага с нова технология за балистични ракети, която би му позволила да “достави ядрен товар на голямо разстояние”.

Това заяви бригаден генерал Хосеин Салами, заместник-командващ елитния корпус на Републиканската гвардия, съобщи Адам Кредо от “Уошингтън фрий бийкън”, предаде БГНЕС.

Иран е една от трите страни в света, които разполагат с подобна технология, цитира думите на генерала официалната агенция ФАРС.

“Много страни може и да имат достъп до технологии за крилати ракети, но когато става дума за балистични ракети съм убеден, че с такива разполагат само САЩ и бившия Съветски съюз, но сега и ние я имаме”, подчертал генералът.

По думите на Салами макар Техеран до скоро да не е разполагал с възможности за безпилотни самолети, в момента има такива апарати, които са в състояние да прелитат по 2000 км. и да кацат, където трябва.

Друг от командирите на революционните гвардейци – ген. Рамезан Шариф, подчерта във вторник, че САЩ разбират само от “езика на силата”:

“САЩ винаги са имали двоен стандарт по отношение на соициалните въпроси на другите страни и разбират само от езика на силата”. И допълва, че с всеки изминат ден основите на американската мощ особено в Близкия изток са все по-разклатени.

Заместник-министърът на отбраната на Иран ген. Абуталеб Шафакат пък допълни, че страната му вече не се нуждае от вноса на модерни оръжия, тъй като местни учени им ги осигурявали.

Освен че били разположили сериозна противовъздушна отбрана, иранците твърдят, че имат на въоръжение безпилотен самолет, който може да прекара във въздуха до 30 ч.

Бившият съветник в Пентагона Майкъл Рубин коментира с черно чувство за хумор:

“Вероятно държавният секретар Джон Кери си мисли, че Иран иска да притежава балистични ракети с мирни цели”.

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/11/29/%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

Сноудън, Сирия и Украйна – “трите победи на Путин”

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

При срещата на Путин с Янукович в Москва, последният осъзнава, че единствената му надежда за политическо оцеляване е да свърже съдбата си с руската

На 26 ноември 2013 г. известното германско издание “Spiegel” помести на своята уебстраница статия под заглавие “Путински гамбит. Защо ЕС изпусна Украина”. Материалът има за цел да отговори на въпроса, който през последната една седмица занимава основно медиите: Кой е виновен затова, че на 21 ноември Украйна се отказа от подписването на договора за асоцииране с Европейския съюз.

Германското издание си задава въпроса, какво е причинило всичко това. Дали става дума за неспособност на европейските чиновници да отговорят на манипулациите на Кремъл или Киев защитава някои свои политически цели. Но във всеки случаи това, което стана нанесе сериозен удар върху външната политика на Украйна. И не на последно място: “Spiegel” си задава въпросът, дали провала на договора за асоциирането на Украйна не означава фиаско на цялостната политика на “Източно  партньорство” на Евросъюза.

Това е първото подобно признание, идващо от западна медия.

Според “Spiegel” президентът на Руската федерация Владимир Путин е “предприел на 9 ноември 2013 г. решително действие” по време на срещата му в Москва с президента на Украйна Виктор Янукович. По нататък ние даваме съкратен преразказ на версията на случилото се.

Германското издание констатира, че след предоставянето на убежище за Сноудън и постигнатата договореност за Сирия, това е трета победа за Путин над Запада. Но при всички положения тук става дума за някакъв “брак по сметка”, а не “по любов”.

Преди четири години ЕС предложи на Украйна, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Беларус програмата “Източно партньорство”. Тя включва сътрудничество, свободна търговия и финансови ресурси в замяна на демократични реформи. Единственото, което тогава не беше предложено на “източните партньори” бе членство в ЕС. Другата цел на Брюксел, която обаче не бе огласена, е ограничаване на влиянието на Русия. Но за Москва борбата за Украйна значи не само съхраняване на геополитическото й влияние,  но и контрол над областта, която преди столетия е била ядро на Руската империя.

Всичко това допринесе до “създаване на стил”, сходен с този от времето на Студената война между Брюксел и Москва. Президентът на Русия, кален от схватките за властта в Кремъл, се оказа изключително подготвен в манипулирането на хора, склонни към продажност и клиентелизъм. За разлика от него, нито един от високопоставените европейски политици не предприе сериозни усилия, за “да върне в играта” Украина – нито германския канцлер Ангела Меркел, нито председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Като официална причина за отказа от подписване на договора за асоцииране на Украйна в ЕС бе изтъкната Юлия Тимошенко. Янукович показа, че не желае да пусне от затвора своя бивш съперник.

Но има и финансови стимули. В края на крайщата се оказа, че президентът на Русия е обещал на своя украйнски колега няколко милиарда евро във вид на субсидия, отписване на стари задължения и митнически облекчения. Докато Евросъюзът от своя страна предложи да кредитира властите в Киев със сумата от 610 млн. евро. И макар че в последния момент тя набъбна до 1 млрд. евро, Янукович избра Путин. Брюксел бе принуден да признае, че предложението е било отхвърлено, тъй като цената, която се съгласи да даде не бе приета.

“Източното партньорство” претърпя неуспех в случая с Украйна. Беларус се оказа “неосъществима надежда” на ЕС, а Армения отмени договора си за асоцииране по-рано тази година. В този смисъл, ако Украйна влезе във формиращия се Евразийски съюз, то тя повече няма да има възможност да влиза в други търговски споразумения без одобрението на Москва. В този смисъл, съюзът с Москва има ексклузивен характер.

“Източното партньорство” на ЕС пък напротив, би позволил на Украйна да встъпи в други алианси. Но в замяна на това Янукович, който досега бе разглеждан като марионетка на Кремъл, ще трябва да реализира редица реформи. “Той ще трябва да осъществи много реформи, както неговия предшественик при Тимошенко”, твърди източник от преговарящите екипи на ЕС.

Но се оказа, че тези реформи не вървят така, както биха искали от ЕС. В страните от “Източното партньорство” много от реформите бяха осъществени без ентусиазъм, а правителствата в крайна сметка само укрепиха властта си.

Европейците погрешно вярват, че Киев автоматично ще се обърне към Запада. В крайна сметка, повече от половината от населението е „за“ по-тесни връзки с ЕС, а украинските имигранти живеят и работят много повече на Запад, отколкото в Русия. Европейците базират аргументацията си върху икономическата устойчивост, вярвайки, че ще могат да убедят Янукович в перспективите на дългосрочен растеж с бързи темпове от най-малко 6%. От друга страна, те твърдят, че Митническия съюз и Русия ще доведат до намаляване темпа на икономически растеж в Украйна в дългосрочен план. Трябва да отбележим, че в условията на настоящата икономическа и финансова криза да се говори за дългосрочни перспективи – в най-висшата си степен не е ползотворно занятие.

В действителност, тъй както се оказа, най-важната цел за Янукович е да се задържи на власт. За да бъде преизбран през 2015 г., той се нуждае от бързо икономическо подобрение. Сега Украйна е изпаднала в рецесия и може се окаже неплатежоспособна в близкото бъдеще. В допълнение, Украйна е зависима от руските газови доставки. Ето защо Янукович се нуждае от Путин, който през последните месеци ясно определи последиците, в случай че Украйна приеме предложението на ЕС.

Мерките, предприети през последните месеци от Москва, доведоха до намаляване с 25% на износа на Украйна към Русия и страните от ОНД. Русия също така заплаши да въведе визи за украинците. Три дни по-късно, след тайна среща в Москва, украински олигарси (очевидно след консултации с Кремъл) искат от Янукович да отложи подписването на споразумение за асоцииране с ЕС.

Според Spiegel, решаваща роля за успешната интрига срещу Янукович би могъл да изиграе и Владислав Сурков. Според вестника, той може да консолидира проруските избиратели на Янукович и да осуети плановете му за повторно избиране.

При срещата на Путин с Янукович в Москва, последният осъзнава, че единствената му надежда за политическо оцеляване е да свърже съдбата си с руската. Заплахите са придружени от обещания. Путин очертава за Украйна перспектива за взимане на заеми, по-ниски цени на природния газ и отмяна на дълга на Украйна към Газпром, който възлиза на $ 1.3 милиарда.

ЕС обеща на украинците освобождаване от руската енергийна зависимост. Обратните доставки за Украйна ще бъдат включени в обновен тръбопровод от Словакия – държава-членка на ЕС. Янукович се поколебава. Но тъй като е необходима работа за модернизиране на обратния газ от Запада, ЕС дава гаранции, че газът ще потече към Украйна едва през септември следващата година. Това обаче прави украинците уязвими на натиск, или поне през тази зима. Преговорите за нов договор със Запада изглежда помогнаха на Янукович. Руснаците същевременно сигнализираха, че значително ще намалят цените на природния газ за Украйна. Изглежда, че Янукович пак е в позиция да започне своите игри. Но пък ще му се наложи да запази политическият гняв на съперника си в рамките на Украйна.

И сега какво предстои? Миналия петък в Брюксел европейският комисар по разширяването Щефан Фюле се опита да успокои всички: “Само когато започне официално срещата на върха, ние ще научим, веднъж и завинаги, дали Украйна възнамерява да подпише споразумението”. Но в действителност, вече никой не очаква бързо съгласие. Дори Фюле вече мисли за възможните следващи стъпки. Той дори изглежда малко в недоумение, когато казва, че ЕС не е заинтересован от конкуренция с Русия, сякаш тя вече е факт. “Трудно е да се каже кога преговорите ще бъдат възобновени”, казва посредникът Квашневски. Европейският парламент ще бъде избран през следващата година, ще има и промени в състава на Европейската комисия. През 2015 г. Ще се проведат и президентските избори в Украйна. “Струва ми се, че паузата ще е по-скоро дълга, отколкото кратка”, добавя Квашневски.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/11/29/%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%83%D0%B4%D1%8A%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8/

Застрахователната полица като защита от кибератаки

Cyber

Купувайки застрахователна полица, дружествата измислиха как да се оградят от отговорности и рискове, свързани с пожар. Днес те започнаха да се замислят как по аналогичен начин може да се защитят и от кибератаки.

 

Всичко щеше да е лесно, ако основният проблем не се криеше във факта, че днес никой не знае как да се определи количествено риска от кибератаки, с други думи – стойността им. Всичко е игра на числа, а за застрахователните агенти, които си разбират от работата – на първо място е цената на щетите.

 

В момента нито една страна в света няма обща база данни, както е модерно да се казва днес, актюерска информация, която ще позволи на застрахователите да изчислят рисковете и очакваните щети. Тази сфера все още е една добра инвестиция за бизнеса като цяло и за застрахователните компании в частност и с този проблем вече е ангажиран целият свят.

 

Информационната сигурност като наука е все още много млада. Не съществуват нито показатели, нито модели или оценки.

 

Обикновено, когато човек рискува, той определя степента на риска и се опитва да го намали до приемливо ниво. Но със сигурността на информацията не е същото, защото няма пробивни изследвания в тази област, няма и модели за оценка, а за застрахователни продукти не може и да се говори.

 

В идеалния случай фирмите биха могли да получат частична застраховка въз основа на нивото на сигурност, което е установено при тях в момента. Но засега това не се е случило, защото дружествата не са имунизирани срещу изтичане на класифицирана информация по време на разследване на инциденти, свързани с кибератаки.

 

Въпреки това съществува едно важно изключение от това правило: взлом и кражба на записи. Приблизително три четвърти от застраховките, които могат да бъдат класифицирани условно към киберзастраховането, са свързани с инсталиране на средства против кражба на записи. Отчасти причината за възможността да се застрахова такъв случай е съвсем ясна – лесно е да се тегли чертата между това, което е било и това, което е останало, т.е. откраднатото. Има обаче още един факт – за да се защитят потребителите от взлом и кражба на записи някои държави установяват конкретна цена за всеки запис.

 

Въпреки трудностите при определяне на стойността на застраховката на рисковете, експертите твърдят, че по целия свят вече има интерес от извършването на задълбочени изследвания в тази област. Лесно е да си представим, че скоро фирмите ще бъдат в състояние да получат финансова защита срещу кибератаки идентично с начина, по който те купуват софтуер за защита. Но дори и това не позволява на фирмите цялостно да се защитят срещу кибератаки, тъй като те стават все по-отворени за тях. Неслучайно в „компютърните” кръгове битува разбирането, че „антивирусните програми се измислят от тези, които създават вирусите”.

 

Финансовите или морални загуби за частния бизнес (едър или дребен), възникнали в резултат на кибератаки, са едната страна на въпроса. Най-малкото рисковете могат да бъдат изчислени. Но ако се гледа с мащабите на държавата, то тук, както се казва „проблемът е по-висок от покрива”. Как например да се направи оценка на рисковете в сферата на безопасността на държавата (икономическа, военна и т.н.), или нанесените щети? По какви критерии да се оценят? И кой ще се заеме със застраховане на такива рискове и щети? Засега – само въпроси.

 

И това е проблем не на една отделно взета държава, а на целия свят.

 

По оценки на експерти, специализирани в областта на кибернетичната сигурност, е необходимо в най-кратки срокове да се направят пробивни изследвания в тази област, в противен случай, като се има предвид скоростта, с която се развиват компютърните технологии, после ще бъде късно.

 

Автор: Сергей Острина

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/11/28/%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82/

Победа за Меркел

Снимка: АФП

Снимка: АФП

В сряда консерваторите и социалдемократите в Германия успяха да сключат коалиционно споразумение, два месеца след парламентарните избори.

Споразумението бе обявено в ранните часове след 17-часови разговори. То обаче трябва да бъде одобрено от членовете на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) по време на референдум в началото на декември, чийто резултат е несигурен.

Ако вотът даде зелена светлина, Меркел може да бъде избрана за канцлер на 17 декември и да оглави „широка коалиция” по време на третия си 4-годишен мандат.

Договорът, който сключиха консервативният блок ХДС/ХСС и ГСДП, представлява „пакет с мерки, които можем да представим на нашите членове и на които можем да кажем „да”, заяви генералният секретар на социалдемократите Андреа Налес.

По време на преговорите Меркел направи множество големи отстъпки. Налес приветства своя лагер за това, че от 2015 година в страната ще има минимална заплата от 8,50 евро на час въпреки демонстрираната от канцлера враждебност, която развя заплаха за закриването на работни места. Въпреки това, минималното възнаграждение ще бъде прилагано във всички сектори едва от 2017 година, а много условия, които може да ограничат обхвата й, трябва да бъдат изяснени.

За социалдемократите тази мярка бе основно условие за сключването на всяко бъдещо споразумение. Минималната заплата ще бъде новост за Германия и трябва да подобри покупателната способност на милиони хора. Тя отговаря донякъде и на призивите на германските партньори за засилване на динамиката на германския вътрешен пазар, което ще допринесе за световния икономически растеж.

След повече от месец на преговори, социалдемократите могат да се похвалят и с това, че постигнаха план за увеличаване на пенсиите при ниските заплати, както и възможността за пенсиониране на 63 години вместо на 67 години за служителите, които са работили 45 години.

Всички социални мерки и инвестиции, предвидени в споразумението, ще струват 23 милиарда евро до 2017 година и ще бъдат финансирани без увеличаване на данъците, нито преразглеждане на целта за намаляване на публичния дълг.

„Полученият резултат е добър за нашата страна, той носи отпечатъка на християндемократите”, заяви генералният секретар на ХДС, подчертавайки, че данъците няма да бъдат увеличени, противно на това, което искаха социалдемократите.

От своя страна, ГСДП получи победа по едно от основните си социални изисквания – двойната националност за децата на чужденци, които са родени в Германия.

„Има един победител и това е Меркел. Тя получи широка коалиция”, смята Геро Нойгебауер, политолог в свободния университет в Берлин. „ГСДП сигурно се притеснява дали ще може да убеди членовете си, че резултатът отговаря на техните надежди”, въпреки че според него партията „е получила повече отстъпки, тъй като е искала повече”.

Социалдемократите предвиждат да се консултират със своите 470 хиляди членове между 6 и 12 декември и да обяви резултатите преди 15 декември, тоест два дни преди датата, на която трябва да бъде преизбрана Меркел за канцлер.

Перспективата за управление с консерваторите обаче не поражда ни най-малък ентусиазъм в партията, която все още носи белезите от реформите на социалната държава, които бяха проведени преди 10 години от Герхард Шрьодер и които накърниха трайно „социалния” образ на партията.

Източник: Информационна агенция “Фокус”

http://www.focus-news.net

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/11/28/%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB/

Иран по пътя на Северна Корея

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Републиканските противници на сделката в американския Конгрес предупреждават, че Техеран върви по добре познатите стъпки на Пхенян

Критиците на сделката за ограничаването на ядрената програма на Иран смятат, че се повтарят грешките от преговорите със Северна Корея. Анализатори обаче твърдят, че е малко вероятно Техеран да последва примера на Пхенян с нарушените обещания за ядрена бомба. Съгласно споразумението от Женева, Иран приема да замрази ядрените си мощности за шест месеца в замяна на ограничени компенсации.

Републиканските противници на сделката в американския Конгрес предупреждават, че Техеран върви по добре познатите стъпки на Пхенян като си печели време и финансови средства с празни обещания, довели до първия ядрен опит на Северна Корея през 2006 г. Има две прилики между Иран и Северна Корея в отношенията с Ирак по времето на “Оста на злото” президента Джордж Буш младши.

Макар и в различна степен, това са автократични, дипломатически изолирани, обременени със санкции народи с обща история на дългогодишната вражда със САЩ и желанието им за ядрена програма. В случая със Северна Корея, редица споразумения за помощ срещу спиране на ядрената програма се разпаднаха в последните 20 години. Пхенян открито разполага оръжия на всички фронтове и проведе трети ядрен опит през февруари тази година.

Много анализатори смятат, че предположенията, че Иран със сигурност ще тръгне по този път премахват ключови, социални, структурни и геополитически различия. Съществената разлика за Стефан Хагард, експерт по Северна Корея в Калифорнийския университет, е “видимият обрат” в управлението на Иран-изборите през юни, на които Рохани бе избран за президент. Умерената репутация на Рохани и желанието му за движение от конфронтация към ангажираност, оправда риска от преговори с Техеран.

“Нищо подобно не се забелязва в Северна Корея” добавя той. От идването на младия Ким Чен-Ун на власт през декември 2011 г. Северна Корея се заяви като ядрена страна в конституцията си и гласува, че никога няма да се съгласи да унищожи ядрените си оръжия.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/11/28/%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F/