Monthly Archives: October 2013

Немили-недраги в ЕС

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

… или как Европа обръща гръб на бежанците


Те идват, за да търсят убежище, но пресичайки границите на Европейския съюз, често не откриват състрадание. В Гърция ги вкарват в мизерни бежански лагери, приличащи на затвори, а в Италия се озовават направо на улицата, във Франция чакат по 20 месеца за придобиване на статут. Германското издание „Шпигел“ разказва какво чака бежанците в различните точки, в които голяма част от тях стъпват на европейска земя.

Очакванията на бежанците, които идват в Европа често остават излъгани. Много от тях трябва да преминат през дълъг процес на придобиване на статут или да се изправят срещу предразсъдъците на местните; принудени са да понасят ужасяващи условия на живот в бежанските лагери или да свършат на улицата като бездомници:

Италия

Трагедията в Лампедуза разтърси света – особено Италия. Италианците наблюдаваха с ужас  телевизионните кадри на мъртви тела в найлонови чували, подредени по плажа. „Как е възможно това? Позор!“, обяви папа Франциск. Много се съгласиха. И заговориха за солидарност. Премиерът Енрико Лета присъди посмъртно италианско гражданство на загиналите.

Онези, които оцеляха обаче, започват един неприятен процес. Първо, прокуратурата ще образува досъдебни производства, за да разбере дали те са нелегални имигранти. Ако е така, ще трябва да заплатят глоба от до 5000 евро. Дори съдиите изразяват несъгласие с тази практика. За бежанците обаче, това едва ли е солидарност.

Пристигналите по море се озовават в „приемателни центрове“, лагери, които в най-добрия случай биха могли да се нарекат мрачни, но в действителност са ужасяващи. Много от тях се надяват да кандидатстват за политическо убежище, но не са в състояние или не им позволяват да опишат своята история.

Други, избягали от войната или от политически репресии, приемат предложените им временни документи и понякога дори 500 евро на ръка, в които могат да заминат на север – към Швейцария, Германия или Скандинавия.

По официални данни през 2012 г. в Италия са останали 15 715 нови бежанци. Това прави по 216 души на 1 милион италианци.

Но Рим не е подготвен да се справи дори с такова малко количество хора. Изградената от страната институционална инфраструктура може да се справи едва с една трета от тях. Бежанците, които успяват да се вредят, получават покрив над главите си за поне 10 месеца. След това трябва да напуснат.

Някой намират дом, но повечето свършват на улицата. Живеят в изоставени къщи, гари или на матраци, покрити с найлон под открито небе. Малцина намират работа – в най-добрия случай временна, без договор, за 1-2 евро на час.

Гърция

Повече от десетилетие Гърция беше главния входен пункт за търсещите убежище от Азия и Африка. Вместо Обетованата земя обаче, там те откриваха една разбита имиграционна система.

Търсещите убежище

са държани в претъпкани, мизерни лагери. Правозащитните организации и световните медии непрекъснато алармират за тяхната драматична съдба.
Положението със сирийските бежанци конкретно засили дебата. През 2012 г. Гърция арестува 8000 сирийци за незаконно преминаване на държавната граница. Според ООН, миналата година едва двама сирийци за получили статут.

Европейския съд по правата на човека определи, че гръцката система за работа с бежанците е неадекватна и унизителна. В резултат, повечето европейски държави вече не депортират бежанци в Гърция, въпреки задължението си да връщат бежанците в държавата, в която за първи път са преминали границите на ЕС (директивата „Дъблин 2“ от 2003 г.).

В началото на август обитателите на „Амигдалеза“, нов бежански лагер край Атина, се разбунтуваха и мнозина успяха да избягат. Според гръцкия омбудсман по политиката за бежанците, мястото прилича по-скоро на затвор.

Под засилващия се международен натиск, Атина започна да реформира своята система, но финансовата криза в страната затруднява процеса изключително много.

За гърците катастрофалното положение на бежанците в родината им изобщо не е на дневен ред. Въпреки това много от тях са на мнение, че страната им не може да приеме повече чужденци. Големите печеливши от тази ситуация са крайно десни групировки като „Златна зора“ – третата най-силна партия в гръцкия парламент.

Франция

Основната външнополитическа тема във Франция през последните няколко седмици бяха ромите. Въпреки, че в страната има едва 15-20 000 от тях, те бяха превърнати в синоним на престъпност и мизерни условия на живот от медии и политици. Наскоро дори вътрешният министър, социалистът Мануел Валс, заяви, че те не могат да бъдат интегрирани. И също както при бившия десен президент Никола Сар

кози, продължават да бъдат прогонвани от страната.

Като цяло обаче, бежанският въпрос рядко се появява във френските медии. Броят на молбите за убежище в страната се е увеличил със 73% за последните 5 години до 61 468. Власите са напълно затрупани от този поток.

Търсещите убежище трябва да подадат молбите си в в административния център на съответния департамент. На администрацията са й необходими до 70 дни, за да издаде временни документи – целия процес отнема около 20 месеца. Първо, агенцията за бежанците проучва документите (около 90% биват отхвърлени). Според вътрешното министерство, всяка година на улицата излизат около 37 000 незаконно пребиваващи чужденци. Без никакви лични документи.

Пренаселването в някои райони е тотално. Властите в град Мец, Лорейн, подслониха 450 бежанци в палатки на паркинг. Хуманитарните организации се оплакаха от „ унизителните“ и „неадекватни“ условия там. Едва след решение на съда, властите разтуриха лагера.

В общо 271 приемателни центрове във Франция има място за 21 400 души, но според вътрешното министерство са необходими 35 000. Държавата настанява част от бежанците в изоставени сгради в дълбоката провинция. Това обаче води до оплаквания от местните власти. Някои биват настанявани в хотели. Общо издръжката на бежанците струва на френския бюджет около 550 млн. евро.

Великобритания

Британските таблоиди често мърморят, че Великобритания се превърна в рай за бежанците и имигрантите. Но  броят на молбите за предоставяне на убежище поставя страната едва на 4-то място в ЕС – далеч назад след Германия, Франция и Швеция. Ежегодно властите на Острова получават 20-25 000 подобни искания. Отказите са около 62%.

Най-голям брой бежанци пристигат от Пакистан, Иран, Шри Ланка и Сирия. Те нямат право да работят и зависят изцяло от държават. Осигуряват им се обзаведени жилища – най-често общински имоти под наем. В повечето случаи те се намират извън големите градове. За покриване на ежедневните разходи всеки получава 43 евро седмично. Достъпът до здравеопазване е за сметка на държавата.

Разглеждането на молбите за убежище трае 6 месеца. През това време подателите им трябва да живеят на адреса, който им е даден и да бъдат на разположение на властите по всяко време. Около 10% от тях имат късмета случаят им да бъде разгледан по ускорена процедура и да бъдат изпратени веднага в приемателните центрове – обикновено това са не сложни казуси, които отнемат 2-3 дни.

След бежанската криза от 2006 г., когато властите се оказаха изправени пред 450 000 неразгледани молби за убежище, въпросът стана приоритетен и от тогава нещата бяха поставени под контрол. В пресата търсещите убежище най-често са наричани „нелегални имигранти“, показва изследване на Университета в Гласгоу. Според него, повечето материали разглеждат въпроса как да им бъде отказан достъп до страната и да бъдат депортирани.

Испания

Градовете Сеута и Мелила са разположени в Северна Африка, но принадлежат към Испания – и затова действат като магнит за много африканци. Имигранти, които искат да избягат в Европа, създават лагери край двата испански анклава.  В средата на септември, властите са били изненадани от масивен прилив. Стотици африканци се впуснаха към Сеута, а в Мелила дори събориха ограда от бодлива тел. Около сто успяха да стъпят испанска територия. Правозащитници алармираха, че в много случаи граничната полиция просто ги е връщала обратно – без изобщо да проверява дали имат право на убежище.

През последните години Испания е увеличи усилията си за сдържане на бежанския поток. По границите на африканските анклави бяха издигнати 6-метрови стени с бодлива тел и инфрачервени камери. Бреговете на Средиземноморието също са под стриктен контрол. През 2006 г. до Канарските острови с помощта на паянтови лодки успяха да достигнат 31 000 бежанци от Северна и Западна Африка. Благодарение на предприетите мерки, броят им беше намален и през 2012 г. те са едва 173. Молбите за убежище са предимно от граждани на Сирия, Алжир и западноафриканските държави като Нигерия и Камерун.

Мигрантите се настаняват в центрове за задържане на територията на цялата страна. Четири подобни центъра са под контрола на правителството. Останалите се управляват от неправителствени организации, като например Испанската комисия за подпомагане на бежанците (CEAR ).

Онези, които получат убежище получават по 51,60 евро месечно. Предвидени са и допълнителни средства за семействата, както и пари за транспорт, облекло и образование.

Швеция

Швеция предоставя достъп до сравнително голям брой лица, търсещи убежище. И все пак мнозина от тях не са щастливи. През май светът гледаше с учудване как в обикновено спокойната Швеция младежи от предградията палиха автомобили и хвърляха камъни.
Почти всички жители на стокхолмския квартал Husby имат чужди корени, а нивото на безработица е около три пъти по-висока от останалата част на града – 9%.
Шведите имат своя дума за това отчуждаване или изключване – utanförskap. Много млади хора се чувстват маргинализирани и унижавани от полицията. Въпреки че са осигурени, те се чувстват нежелани и без продуктивна роля в обществото.

Около 43 900 души са потърсили убежище в Швеция миналата година, според шведския Миграционен съвет. Тази година се очаква броят им да нарасне значително. В сравнение със същия период на миналата година, почти 20% повече хора са подали молба за убежище. Повечето идват от Сирия, Еритрея, Афганистан и Сомалия. През 2011 г. кандидатите са чакали средно 149 дни за одобрение. Стокхолм пуска на своя територия около една трета от тях.

Миграционният съвет осигурява жилища на кандидатите, но те също така имат право по закон да организират самостоятелно настаняването си, чрез приятели или роднини – около 40% са направили това през миналата година. Този закон обаче е подложен на сериозни  критики. Ангелес Сванквист, директорът на шведските служби по заетостта, каза в началото на годината, че търсещите убежище са концентрирани в няколко района, което е довело до “изключително трудна социална ситуация”.

Бежанци се оплакаха, че в някои области са били принудени да живеят като животни. „Има кавги, пожари, заплахи – за два месеца, полицията беше викана над 30 пъти“, разказва  един от тях. „Понякога шест или седем души спят в една стая“.

Австрия

Сауалм е в историята. Бившият център за бежанци беше пример за съмнителните политики  при предоставяне на убежище в Австрия. “Специализираната институция за надзор на престъпна лица, търсещи убежище” беше създадена от покойния лидер на крайната десница Йорг Хайдер, който по онова време е губернатор на провинция Каринтия. Центърът беше затворен миналата година, след доклади свидетелстващи наличието на гнила храна и липсата на достъп до медицинска помощ.

Неправителствените организации, занимаващи се с бежанците си отдъхнаха. Въпреки че в сравнение с останалата част на Европа , Австрия има “не най-лошата система за предоставяне на убежище”, според Ани Кнап от Asylum Coordination Austria (ACA), все още са необходими подобрения в много области, като правните съвети и жилищния фонд. Както в Германия, местата за настаняване в Австрия често се намират в отдалечени райони.

Миналата година е имало около 17 500 молби за убежище в Австрия, от които 3680 са  приети. Повечето кандидати са от Афганистан, Русия и Пакистан.
Някои лица, търсещи убежище, обаче чакат повече от пет години за окончателно решение. В същото време, има тенденция за бързи решения по отношение на по-новите молби.

От следващата година за процедурите за предоставяне на убежище в Австрия ще отговаря по-висш орган – Федералната служба по въпросите на външните работи и убежището. Тя ще бъде под егидата на Министерството на вътрешните работи и ще “отговори по-ефективно на нарастващите последици от глобалните миграционни движения”, твърсят от австрийското МВР.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/10/11/%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D0%B2-%D0%B5%D1%81/

Епохата на геополитическия плурализъм

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/10/11/%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BB%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7/

В Русия пристигна Сноудън-старши

Сноудън-старши пристигна в Москва за да се срещне със сина си и да обсъди по-нататъшните му действия. Той е убеден, че САЩ не са в списъка на страните, където Едуард би могъл да се прехвърли в бъдеще – там той не може да разчита на справедливо отношение, или поне на сигурност.

Баща и син Сноудън не са се виждали половин година. Американските адвокати настоятелно препоръчват на бащата да не общува със сина си. Но роднинските чувства се оказаха по-силни. Лон Сноудън пристигна в Москва, където беше посрещнат от руския консултант на Едуард Сноудън по правните въпроси, адвоката Анатолий Кучерена.

Планира се Сноудън-старши да остане в Москва две седмици. През това време той има намерение да обсъди със сина си, какво той ще прави по-нататък, когато изтече разрешение за пребиваване срок в Русия. За сега не е ясно, къде ще замине Сноудън, но това едва ли ще бъдат САЩ, смята Лон Сноудън:

- Не съм убеден, че синът ми ще се върне в Америка. Това е негово решение и аз го уважавам. Чувствам огромна благодарност към онези, които помогнаха на сина ми. Моят син е в безопасност и е свободен.

В САЩ Едуард Сноудън го обвиняват в шпионаж. Наказанието по този параграф е включително смъртна присъда. Заплахата да бъде хванат от американски агенти виси над беглеца до края на живота му, с каквото и да се занимава в бъдеще, смята политологът Алексей Мухин:

- Сноудън предаде част от информацията си на медиите, които продължават да публикуват нови разобличения. Трябва да кажем, че това се оказа изгодно за американските специални служби и за онези корпорации, които бяха споменати в разобличенията. Корпорациите получиха допълнителни клиенти, а американските специални служби получиха демонизация на своя образ за да могат и по-нататък да оказват морален натиск на световната общност.

Шумът в Европа след публикациите за това, как агенти на САЩ шпионират гражданина и дори политически лидери на приятелски страни, утихна. Обещанията от страна на САЩ, че техните служби ще се откажат от методите си, не последва. Не оставят тази история само в Латинска Америка – президентът на Бразилия Дилма Русеф повдигна въпроса за шпионажа от трибуната на Общото събрание на ООН. Но работата не се придвижва по-нататък от вътрешнодържавно разследване.

А Едуард Сноудън учи руски език, чете книги и мечтае да продължи правозащитната дейност.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/10/11/%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%83%D0%B4%D1%8A%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8/

НАТО се противопостави на обвиненията на афганистанския президент

НАТО се противопостави на обвиненията на афганистанския президентПостиженията на мисията на ИСАФ в Афганистан не могат да бъдат подлагани на съмнение от никого, много от бойците на НАТО пожертваха кръвта и живота си, за да помогнат на тази страна. Това заяви на пресконференция генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен по повод скорошни изявления на афганистанския президент Хамид Карзай, според когото работата на ИСАФ не е дала резултати.

Промените и напредъкът в Афганистан са забележителни, това е най-голямата операция на НАТО досега, никой не може да го отрече и тези факти трябва да бъдат признати, заяви Расмусен, цитиран от БТА в кореспонденция от Брюксел.

Той допълни, че на годишната среща на държавните и правителствените ръководители от страните от алианса догодина ще бъдат отчетени “невероятният принос и саможертва” на състава на ИСАФ.

Афганистанците, с които съм разговарял, са благодарни за извършената от нас тежка работа – изградихме силни местни сили за сигурност, пожертвахме много, включително проляхме кръв, за да помогнем на хората в тази държава, добави Расмусен.

По темата за Сирия и унищожаването на запасите на Дамаск от химически оръжия ръководителят на пакта коментира, че това е огромна стъпка напред. Той призова сирийските власти да направят всичко възможно за оказване на съдействие на международните представители в унищожаването на химическите боеприпаси в утвърдените срокове.

Загрижени сме, че сраженията в страната продължават, повече от 100 000 души са убити досега. Призовавам всички да престанат с насилието и убийствата, да започнат политически процес, заяви Расмусен. Той добави, че е възможно следващия месец да бъде  организирана конференция в търсенето на политическо решение за Сирия.

Източник: http://mediapool.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/10/11/%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82/

Америка не може винаги да живее толкова безгрижно

Америка не може винаги да живее толкова безгрижноИграта на руска рулетка никога не е препоръчителна. Този път Конгресът може да открие патрон в цевта.

Докато гледах как се разгръща бюджетната криза в САЩ, се сетих за прочут откъс от романа “Великият Гетсби”. “Те бяха небрежни хора, Том и Дейзи – смазваха неща и живи създания и след това се оттегляха в богатството си или в голямата си небрежност, или изобщо в онова, което ги държеше заедно” (превод – Нели Доспевска, изд. Народна култура, 1986 г.), пише Ф. Скот Фицджералд.

Точно сега републиканците и демократите във Вашингтон се държат като Том и Дейзи в глобалната политика – воюваща помежду си двойка, при чиито разправии изглежда по-вероятно да пострадат невинни минувачи, отколкото те двамата. Американските политици изглежда са уверени, че богатството и силата на тяхната държава им позволяват да бъдат небрежни и да се отървават без последици, докато подобно поведение бързо би било наказано в по-слаба и по-бедна страна.

Ако съдим от историята, това самодоволство е оправдано.

Конгресът и преди е играл на руска рулетка с парализирането на държавния апарат – и цевта винаги се е оказвала празна. По-общо погледнато, през изминалите 50 години от убийството на Джон Ф. Кенеди са се разигравали редица политически мелодрами – от “Уотъргейт” до импийчмънта на президента Бил Клинтън.

Всеки път мнозина си мислеха, че американската система се разпада. Въпреки това всеки път САЩ се съвземаха. Защото макар политическите недостатъци на Америка да са доста видими, нейните икономически и социални предимства твърде лесно се омаловажават.

За разлика от американците, чужденците понякога плащат висока цена за небрежно поведение във Вашингтон. В Брюксел е разпространено стандартното самосъжалително оплакване, че кризата в еврозоната е била причинена от сриването на американската инвестиционна банка “Леман брадърс”.

Мрачната заплененост на останалия свят по бюджетната криза до голяма степен отразява страха, че ако икономиката на САЩ пак хване настинка, останалият свят ще бъде поразен от пневмония. Китай казва на САЩ да не застрашават стойността на неговите дялове от облигации на американското министерство на финансите, а директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреждава, че кризата може да навреди на световната икономика.

Но подобни оплаквания са заглушавани от егоистичните караници в Конгреса.

Усещането, че САЩ са склонни към “небрежно” поведение, което поставя в опасност другите, се разпростира в международната политика. Америка плати висока цена в загубени животи и похарчени пари по време на войната в Ирак. Но сега САЩ се прибират у дома и губят интерес. Междувременно Ирак още е обхванат от ужасния граждански конфликт, последвал свалянето от власт на Саддам Хюсеин.

Настоящата криза поражда смесени реакции у чужденците.

Мнозина – като г-жа Лагард – знаят, че останалият свят може да плати висока цена за безразсъдството във Вашингтон, и искрено копнеят за това американците да се разберат. Тези, които се възхищават на Америка, потръпват, като гледат как държава, която смятат за пример, се държи по начин, който я прави да изглежда толкова зле. Но сред тези, които негодуват срещу глобалното водачество на САЩ, има значително злорадство поради усещането, че американците, които обичат да проповядват за демокрация в чужбина, си спретват такъв здрав демократичен бой у дома.

Китайците също ще бъдат доволни, че усилията на Америка да утвърди водачеството си в Азия на форума на АТИС са били осуетени от факта, че президентът Барак Обама е трябвало да отмени участието си заради кризата във Вашингтон.

Що се отнася до руския президент Владимир Путин, който наскоро публикува статия във в. “Ню Йорк таймс”, в която предупреди американците, че е опасно да се смятат за “изключителни”, той несъмнено би изпитал определено задоволство, ако пазарите в крайна сметка покажат на американците, че те все пак не са толкова изключителни.

Обратно, страхът на хора като Путин е, че тези небрежни американци отново ще се измъкнат сухи. Защото е факт, че САЩ са толкова важни за гладкото функциониране на глобалната икономика, че останалият свят има неотменим интерес да си затваря очите за безразсъдното поведение във Вашингтон.

 Последният път, когато САЩ се отнесоха безотговорно към тавана на дълга, а това беше през 2011 г., “Стандард енд Пуърс” понижи техния дългов рейтинг.

 На времето много коментатори сметнаха това за историческа повратна точка и предсказаха, че кредитните разходи на Америка рязко ще се повишат. Всъщност кредитните разходи останаха ниски.

 Том и Дейзи отново се измъкнаха.

 Фактът, че Америка многократно оцелява при небрежно поведение и се съвзема от кризи, обаче подсилва обърнатото навътре самодоволство във Вашингтон. Това, от своя страна,

изглежда убеждава политиците в САЩ, че могат да поемат все по-големи рискове с държавните финанси. Но повтарящите се игри на руска рулетка никога не са препоръчителни. Със сигурност е възможно този път Конгресът да завърти барабана на револвера и да открие, че в цевта наистина има патрон.

 Ако бъде постигнат компромис, преди американското финансово министерство да достигне тавана на дълга на 17 октомври, тогава това вероятно ще бъде просто поредната “обичайна криза”.

 Но ако Америка се спъне в препятствието на дълга, нещата стават сериозни. Както отбеляза Гевин Дейвис миналата седмица, изглежда малко по-вероятно правителството на Обама драстично да ореже сегашните разходи, вместо да обяви неплатежоспособност по дълговите плащания.

 Ако посред нощ бъде постигнат балансиран бюджет, това би било форма на незабавно наложени икономии от типа на тези, които предизвикват тежки рецесии в страни като Гърция и Испания, след като те също се мъчат да балансират своите бюджети.

 Разликата би била в това, че ако се стигне до икономии в САЩ, те биха били предизвикани не от натиска на пазарите или МВФ, а биха били самонараняване, което би причинило огромни вреди на обикновените американци и на глобалната икономика. Това наистина би било проява на нехайство.

По БТА.

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2013/10/11/%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Благонадежността на САЩ е поставена под въпрос

Снимка: Преса

Снимка: Преса

Правителството на САЩ от доста време насам изглежда все по-объркано

“Несъмнено чувство на безпокойство се разраства из столиците по света, защото правителството на САЩ от доста време насам изглежда все по-объркано – изплъзна се от военна намеса в Сирия, а у дома е в безизходица при блокирания Конгрес и е под заплаха от дефолт заради суверенния дълг. Това може да хвърли световната финансова система в хаос”, твърди в свой анализ агенция “Асошиейтед прес”. 

Въпреки че всеки от тези фактори може да няма връзка с пряко упражняване на външната политика на САЩ, взети заедно те оставят у някои съюзници усещането, че Вашингтон не е толкова твърд, както преди, в своята решителност и финансов потенциал. И по този начин оставя на Китай и Русия възможност да запълнят празнината, както каза миналата седмица пред журналисти в Ню Йорк един азиатски финансов министър.

Безпокойствата се задълбочиха, след като президентът Барак Обама отмени участието си във форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество /АТИС/ на остров Бали и на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Бруней. Той предпочете да остане у дома заради спирането на работата на правителството поради липса на финансиране и опасенията, че Конгресът ще блокира увеличаването на кредитните възможности на САЩ, което може да доведе до дефолт на държавата.

САЩ все още са отбранителен стълб на места в Азия като Тайван и Южна Корея, като поддържат жизнено важен чадър на сигурност срещу Китай. Те все още имат силни съюзници в Близкия изток, вкл. Израел и арабските държави от Залива, в противопоставянето срещу Ал Каида и Иран. Но от интервюта с учени, правителствени лидери и дипломати следва, че намалява увереността, че това ще бъде завинаги.

Политическите турбуленции във Вашингтон и очакваните потенциални икономически бомби заради затварянето на правителствените служби, както и възможния дефолт през този месец, изпратиха земетръсни вълни по Европа. Шефът на европейската централна банка Марио Драги изрази безпокойство относно възстановяването на континента от икономическата криза през 2008 г. “Смятаме това възстановяване за слабо, крехко и непостоянно”, каза той на пресконференция.

А влиятелният немски вестник “Зюддойче цайтунг” се оплака миналата седмица от политическия хаос в САЩ. “В момента Вашингтон воюва за бюджета и никой не знае дали след три седмици ще бъде платежоспособен. Но е ясно, че Америка вече е политически фалирала”, пише вестникът.

Обама се оказва между хаоса в управлението у дома и вълната от предизвикателства във външната политика. Той бе притиснат от промените в Близкия изток заради бунтовете от Арабската пролет, след като успя да измъкне САЩ от един дълъг, жесток и до голяма степен неуспешен опит да установи демокрация в Ирак. Той изтегля и силите на САЩ от продължилата повече от десетилетие война в Афганистан без изгледи за истинска победа в нея. Той ръководи страна, чиято народ вече не иска да се говори за още войни в чужбина.

Докато Европа се безпокои за икономиката, азиатските съюзници гледат с известен смут към онова, което САЩ са в състояние да им обещаят за променянето на баланса на въоръжените сили и дипломацията в обстановката на засилващ се Китай. Опасенията по света относно американската политика достигнаха своя връх заради позицията на Обама по гражданската война в Сирия и предполагаемото използване на химическо оръжие от режима на президента Башар Ал Асад. Но всъщност безпокойствата отиват още по-далеч.

Крале и принцове от Персийския залив бяха силно объркани, когато Вашингтон обърна гръб на дългогодишния египетски диктатор и съюзник Хосни Мубарак по време на въстанието през 2011 г. в тази най-голяма арабска страна. Сега арабските съюзници от Залива изразяват смущението си от рязката смяна на политиката на Обама спрямо Сирия, където бунтовниците получават жизнено важно финансиране и оръжие от Саудитска Арабия, Катар и други страни от Залива. Разгоря се необичаен публичен спор с Вашингтон, чиито разногласия със страните от Залива често остават зад закрити врати. Миналия месец саудитският външен министър Сауд Ал Фейсал предупреди, че връщането на акцента върху дипломацията с Асад ще позволи на сирийския президент да извърши още убийства.

След като казаха, че Асад трябва да бъде свален от власт и после го заплашиха с военни удари заради предполагаемата употреба на химически оръжия, сега САЩ работят заедно с Русия и ООН за събирането и унищожаването на химическия арсенал на Дамаск. Това гарантира на Асад оставането на власт засега, а може би задълго.

Сирийските бунтовници, на които бяха обещани американски оръжия, казват, че се чувстват предадени от американците, като добавят, че са загубили своята вяра и уважение към Обама. Вашингтон отстоява позицията, че заплахата за военен удар по Асад е накарала неговия режим да промени на курса и да се съгласи на плана на Москва и Вашингтон да предаде химическите си оръжия под контрола на международни инспектори за унищожение. Това е много по-добър резултат от прибягването до военен удар, настояват членове на администрацията на Обама. Сред управниците в Залива също внезапно изникна недоволство относно подхода на САЩ към техния регионален съперник Иран. Външният министър на Бахрейн шейх Халид бин Ахмед ал Халифа каза, че страните от Залива “трябва да бъдат в картината” при всеки опит на САЩ и Иран да започнат траен диалог за постигане на споразумение по ядрените програми на Техеран. Това е знак, че държавите от Залива се опасяват да не бъдат оставени в периферията при някое преоформящо историята развитие в техния регион.

В отговор на новото отваряне на САЩ към Иран за сделка по предполагаемите негови ядрени програми израелският премиер Бенямин Нетаняху каза пред Общото събрание на ООН, че неговата страна остава в готовност да действа едностранно, за да попречи на Техеран да създаде атомна бомба. Той даде знак, че желае да остави още известно време за дипломацията, но не повече. Нетаняху разкритикува новоизбрания ирански президент Хасан Рохани като “вълк в овча кожа”. Държавният секретар Джон Кери заяви, че САЩ няма да се оставят да бъдат подведени от Иран. По думите на австралийския експерт по глобални отношения Майкъл Маккинли събитията около Сирия и бюджетната криза в САЩ са разклатили увереността на австралийците в съюза им с Вашингтон. “Това означава, че който е разчитал на този съюз като на крайъгълен камък за цялата австралийска външна политика и особено в политиката по сигурността, сега не е толкова сигурен”, казва експертът от Австралийска национален университет.

В противовес на вълната от безпокойства лидерите на Филипините разчитат на най-важния си съюзник да ги защити от агресивните претенции на Китай в Южнокитайско море. Министърът на националната отбрана на Филипините Волтер Гасмин заявява, че Манила все още смята САЩ за надежден съюзник, въпреки многото трудности, които изпитва. “Трябва да разберем, че всички държави се изправят пред някакви проблеми, но що се отнася до нашите отношения със САЩ, те продължават да бъдат насреща, когато се нуждаем от тях”, казва той.

Но по думите на Антъни Кордсман, военен анализатор от Центъра за международни изследвания, “реториката на дипломацията е направо прекрасна, но тя почти никога на описва действителността”. Тази действителност по целия сват, казва той, ”е истинското безпокойство за това накъде вървят САЩ. Под въпрос е доверието. И според мен се засилва усещането, че Съединените щати се дърпат назад, а тяхната вътрешна политика става все по-изолационистична, така че хората не винаги могат да вярват на това, което казват официалните представители на САЩ”.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/10/10/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF/

Министърът на отбраната на Русия ще обсъди военното сътрудничество с Бразилия и Перу

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/10/10/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D0%B1/

Израел може да бъде атакуван от няколко страни

Израел може да бъде атакуван от няколко страниМрачна картина за потенциална едновременна атака срещу Израел по няколко възможни начина обрисува началникът на генералния щаб ген. Бени Ганц на конференция, която беше предавана по държавното радио, предаде БГНЕС.

По неговите думи войната можела да започне с нанасяне на хирургически точен ракетен удар по комплекса Кирия в Тел Авив /там се намира министерството на отбраната – бел. ред./или кибератака срещу обекти, от чието функциониране зависи всекидневният живот на израелците, в резултат на което ще престанат да работят банките или светофарите.

По думите на ген. Ганц основната заплаха за Израел идва от ливанската групировка Хизбула: “Точността на техните ракети се увеличава с много бързи темпове и ако Хизбула реши да удари точно определена цел където и да е на територията на Израел, те са в състояние да го направят”. Успоредно с ракетните атаки военните патрули на окупираните от Израел Голански възвишения могат да бъдат подложени на нападения от различни ислямски екстремистки групировки: “Шефът на генералния щаб ще получи информация, че са отвлечени трима израелски войници, сред които и командир на батальон. Отговорността ще бъде поета от някоя терористична организация – или от мрежата на световния джихад или без ясна принадлежност. И пасторалната картина на Голанските възвишения само за миг би могла да се превърне в кърваво бойно поле, обхванато от огън и белязано от стълбове дим”.

Израел превзе по време на Шестдневната война /1967 г./ стратегическото плато и впоследствие анексира територията – нещо, което международната общност не одобрява и не признава.

Ген. Ганц посочи, че макар всички описани от него сценарии да са хипотетични, те са в границите на реалността: “Звучи ви хипотетично? Не бих казал”, подчерта той пред аудиторията от учени.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/10/10/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA/

Гостите на Сочи 2014 се страхуват от призрака на КГБ

Някои от статиите дори дават съвети на чужденците, за да запазят поверителността на личните си контакти, преди да тръгнат за олимпийска Русия, да оставят у дома си лаптопите, таблетите и смартфоните си. Според предположенията на чуждестранните медии, безпилотни самолети на МВР и службите за сигурност почти непрекъснато ще наблюдават от въздуха цялата територия на Игрите, а телефонните разговори, както и всички електронни писма ще бъдат под пълния контрол на руската полиция и контраразузнаване.

Но, експертите не споделят паниката, създавана от пресата. Мнение на специалиста по IT-технологии Тимур Нигматулин:

- Техническото оборудване на специалните служби, по принцип позволява подслушване на разговорите, но поради недостига на човешки ресурси, те надали ще успеят да го направят. Най-вероятно, ще бъде засилен надзора над дадена група от хора по някакъв признак.

Не трябва да забравяме, например, че лидерът на екстремистите в Северен Кавказ Доку Умаров обеща да развали Игрите по всички възможни начини. Следователно, да предявяват претенции към мерките за сигурност по време на масово провеждането на масово мероприятие от такав мащаб е безсмислено, каза директорът на групата от компании „АЛОР” Сергей Хестанов. В същото време, убеден е Хестанов, и спортистите и гостите на Олимпиадата могат да не се страхуват от опити за нарушаване на неприкосновеността на личния им живот:

- Тези лица и организации, които се отнасят сериозно към сигурността на техните лични данни, прилагат методи, които позволяват много сигурно да се зашифроват данните им. По този начин, данните съвсем спокойно могат да бъдат изпратени по всеки комуникационен канал. Следователно, проблемът носи до голяма степен политически характер, защото и гражданите, и организациите, които наистина искат да защитят неприкосновеността на техните данни, ако искат, могат лесно да го направят. Затова, предположението за тотално подслушване повече прилича на типично пропагандистко клише.

Много експерти не изключват, че „червеното” ниво на заплаха от тотално наблюдение в Сочи, обявено от западните медии, – може да не е нищо повече от опит на Запада да си върне за бившия служител на американските специални служби Едуард Сноудън, които разобличи своя работодател в шпионаж в глобален мащаб. Или дори да прехвърли вината върху Русия. Например, специалистът по информационна сигурност Александър Токаренко каза в интервю за „Гласът на Русия”, че руските спецслужби не подготвят нищо принципно ново в Сочи. Според него, властите на САЩ на територията на страната си действат много по-агресивно в сферата на сигурността от руските специални служби. Ако гостите от Америка последват съвета на вестниците и оставят у дома си, преди да отлетят за Сочи, средствата си за връзка, там ще продължава да ги подслушва и чете родната Агенция за национална сигурност, добави Токаренко.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/10/10/%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8-2014-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80/

Русия-ЕС: изпитание на ценностите

Тя напомнила, че поради икономическите трудности, Европа е заета с вътрешните си работи, и на трети страни е много удобно да разширят влиянието си.

В частност, литовци твърдят, че са принудени да плащат по контракта на „Газпром” 35% по-скъпо, отколкото Германия. А депутатът на Европарламента от Полша Яцек Сариуш-Волский смята, че в ЕС се натрупали редица въпроси към Русия: от спазването на човешките права в Русия, до дейността на „Газпром” в България, Чехия, Унгария, Полша и страните на Балтия. Според политолога Леонид Савин, зад тези претенции се забелязва конкретна борба за сфери на влияние:

- На срещата на „Източно партньорство” във Вилнюс, Украйна, Грузия и Молдова трябва да подпишат споразумение за асоцииране с ЕС, което ще препятства встъпването им в Митническия съюз. Безусловно, редица страни от Източна Европа оказват всячески натиск по отношение на Русия. Преди всичко, Литва. А Полша е заинтересована от разширение на зоната на своето влияние в Украйна и Молдова.

Според някои аналитици, въпреки обективните и субективните сложности, сега между Русия и Европа се откриват нови възможности. Просто повече трябва да се мисли за икономическите проблеми, защото за Европа това сега е най-главното. Ако икономическите проблеми не бъдат решени, в Европа ще започне политическа криза, включително разпадане на ЕС. Още повече, че към конфронтация с Русия я подтикват целенасочено, смята политологът Сергей Михеев:

- Европа не е единна. Предимно гласове се чуват от страни на Източна и постсъветска Европа: Прибалтика, Полша. Тези страни са най-близки съюзнички на САЩ в Европа. Американците използват техните исторически обиди и болезнени комплекси. Защото ако Европа и Русия постигнат конструктивно сътрудничество, то ролята на американците на европейския континент значително ще бъде намалена.

Според мнението на водещия аналитик на Европейския съвет по международни отношения Щефан Майстер, ръководна роля в отношенията между Брюксел и Москва играят отрицателните впечатления и стереотипи. Очакванията на двете страни силно се различават, и ако те не се оправдават, то това води да дълбоко разочарование. За да бъде променено това положение на нещата, на ЕС е необходимо по-реалистично да оценява съвременната ситуация в Русия, а също да се опита Москва да приеме неговите правила, казва германският експерт.

Но е възможно, че все пак кризата в руско-европейските отношения да е по-дълбока, отколкото смятат оптимистите. Както неотдавна заяви в интервю за руския вестник „Комерсант” новият представител на Европейския съюз в Москва Вигаудас Ушацкас, истинско доверие е възможно именно тогава, когато страните споделят общи ценности. Това засяга и правата на секс-малцинствата, и действията на международните екологични организации и политико-социалния строй като цяло. Докато Европа и Русия не стигнат до общ знаменател макар и по тези въпроси, тяхното добросъседство често няма да издържа изпитанията на здравина.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.
Гласът на Русия  http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/10/10/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/