Monthly Archives: September 2013

Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за Сирия

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BB/

ООН се обедини за Сирия

Снимка: Преса

Снимка: Преса

Русия се наложи над САЩ, няма да има военна намеса, нито санкции, ако Сирия не изпълни плана

Страните от Съвета за сигурност на ООН се обединиха около резолюция за Сирия. Министрите на външните работи се съгласиха за пътя, по който страната трябва да поеме, за да предаде химическите си оръжия на международната общност.  Окончателният проект на резолюцията предстои да бъде приет. Петте постоянни членки на Съвета за сигурност (САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай ) одобряват правно решение, което да регламентира предаването на арсенала под контрола на ООН.  Русия се наложи и текстът няма да съдържа санкции или заплаха от използването на сила, които да накарат Дамаск да изпълни ангажимента си. Според документа, ако ООН види, че Сирия не прави това, ще има нови преговори в Съвета за сигурност и ще се изработи нова резолюция, преди да се предприеме каквото и да било. 

Западът отхвърли възможността да се позове на глава 7 от Устава на ООН, която позволява на организацията да наложи серия санкции при неизпълнение на договореност от страна на Сирия. Те са от напомняне за придържане към реда до военна сила. Приетият текст казва, че Съветът за сигурност би могъл да реши да се позове на глава 7 в случай на проблеми. 

Втора победа за руснаците е фактът, че документът не обвинява сирийското правителство за химическата атака от 21 август. Пише, че всеки, който е отговорен за употребата на химически арсенал, ще отговаря за действията си. Текстът посочва, че използването на химически оръжия е заплаха за международната сигурност и мира. Тази фраза е правната основа, върху която  ООН може да се позовава, за да накара Сирия да спазва задълженията си за химическите оръжия.  Сега на ход е Организацията за забрана на химическите оръжия. Тя трябва да изготви план, по който да се забрани употребата на арсенала в Сирия и той да се унищожи. Американския посланик в ООН, Саманта Пауър, призова за  ”създаването на норма”, която да забрани на Сирия да използва химическо оръжие.  Инспекторите на ООН ще трябва да се върнат в Сирия в разгара на гражданската война, за да съберат забранените за ползване вещества и да ги унищожат. Ориентировъчната дата за това ще бъде в средата на 2014 г.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D0%BE%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F/

“Газпром” търси подизпълнители за “Южен поток” в България и Сърбия

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Конкурсът в България е открит за чуждестранни компании

“Газпром” се надява до края на годината да намери главни подизпълнители в България и Сърбия за изграждането на европейската част на Южен поток”, съобщи днес в Милано заместник-директорът на отдела за управление на проекти на “Газпром” Александър Сиромятин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

“До края на годината ще бъдат проведени конкурсни процедури в България и Сърбия. До края на годината ще имаме главни подизпълнители”, посочи той. Сиромятин уточни, че конкурсът в България е открит за чуждестранни компании и изрази увереност, че италианските компании ще участват.

По думите му всички планирани срокове за изграждането и пускането в експлоатация на “Южен поток” се спазват. В края на 2015 година първият газ по този газопровод ще постъпи в България. В края на 2016 година са планирани първите доставки в Италия, а през 2017 година доставките ще се изпълняват в пълен обем”, посочи Сиромятин.

В Милано той участва в конференцията “Южен поток: Еволюцията на един газопровод”, организирана от независимата информационно-анализаторска група “Нечъръл гес Юръп” (Natural Gas Europe). Конференцията е посветена на преимуществата и икономическите перспективи на “Южен поток”.

Олег Аксютин, който е началник на отдела за транспортиране, подземно съхранение и използване на газ в Газпром, заяви пред журналисти на конференцията, че международните финансови пазари са заинтересовани от инвестиране в проекта “Южен поток”. Аксютин е и изпълнителен директор на компанията оператор на морския участък на “Южен поток” Саут стрийм тренспорт (South Stream Transport B.V.).

“Непрекъснато тече работа за оценка на инвестициите. Неотдавна в Лондон се състоя поредната презентация в присъствието на чуждестранни компании и над 100 банки. Днес получихме положителни сигнали от пазара за това, че проектът е привлекателен”, посочи Аксютин. Той уточни, че 30 процента от финансирането му е за сметка на акционерите и по думите му това е достатъчно да се задвижи проектът.

“Останалите 70 процента от финансирането ще бъдат осигурени със заеми от финансовия пазар и вече чакаме конкретни предложения”, съобщи Олег Аксютин. По негови данни пълната сума за изпълнението на проекта ”Южен поток” – подводния участък по дъното на Черно море и наземните части – се оценява на 17 милиарда евро.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5/

Ромска интеграция по германски

Снимка: Преса

Снимка: Преса

Берлинският план за интегриране на ромите беше посрещнат с похвали от Брюскел

”В Германия винаги е имало роми. Сега обаче – покрай притока на роми от България и Румъния, броят им непрестанно расте. Това води до конфликти – и до избуяване на прастари предразсъдъци. Но има и положителни примери.’, пише ”Дойче веле”. ”Преди няколко седмици в полицията в Дортмунд постъпва следното обаждане: германско семейство, чиито съседи са роми, разказват на полицаите, че в един “подозрителен” апартамент влизали възрастни с по едно дете, а малко след това излизали без детето. Полицаите посетили въпросното жилище и установили, че става дума за… детски рожден ден.

”Според журналиста Норберт Мапес-Нидек, който от години се занимава с ромската тематика, това е един от най-добрите примери за предразсъдъците, вкоренени в германското общество. Като кореспондент за Югоизточна Европа Мапес-Нидек често е пътувал из региона, срещал се е с много роми, включително в България и Румъния. Германският журналист е добре запознат с историята на този етнос, с положението на ромите в този край на Европа. “Проблем са не ромите, а бедността им”, казва журналистът.

Никой не може да каже колко точно са българските и румънските роми, заселили се в Германия през последните месеци и години. “В Манхайм например в началото се говореше, че ромите са около 70% от всички новодошли имигранти”, казва Даниел Щраус от Съюза на ромите в провинция Баден-Вюртемберг. “Тези данни обаче не отговарят на истината. Ние направихме проучване и установихме, че ромите са не повече от 10% от всички новопристигащи чужденци”, казва той. Въпреки това обаче през последните месеци не спира да се говори за “проблема с ромите”.

При това интеграцията на ромите не е някаква утопична идея – доказва го успешният проект на една църковна организация. Заедно с ромски семейства тя ремонтира няколко изоставени къщи в берлинския квартал Нойкьолн . Междувременно там живеят не само роми, но и хора от други етноси. Проектът беше отличен със специална награда, защото предлага “образцово решение на проблема с интеграцията”.

Това е само един от берлинските проекти, свързани с ромската интеграция. Това лято кметството на града прие специален план за “включване на ромското малцинство в германското общество”. Целта на плана е да разреши най-вече жилищния проблем, както и да осигури по-добър достъп на децата до образователната система. Освен това се предвижда до края на 2014-та във всички берлински квартали да има социални работници, които да подпомагат ромските семейства. Идеята е социалните работници да бъдат придружавани от хора, които говорят езика на ромите. Този берлински план е единствен по рода си в Германия. Брюксел дори вече отправи похвали към кметството.

Някои организации обаче се опасяват, че интеграционният план на Берлин ще “етнизира” проблема с бедността. Ако изведнъж се появят твърде много проекти, свързани с интеграцията на ромите, съществува реалната опасност представителите на този етнос да бъдат окончателно възприети като тежест за държавната хазна. Крайнодясната партия НПД дори вкара темата в предизборната си кампания. Един от лозунгите ѝ гласеше: “Пари за бабите ни, вместо за ромите!”. “Точно поради тези причини планът ни е насочен не само към ромите”, казва Моника Люке, която отговаря за интеграционните въпроси в Берлин. Тя добавя: “Той ще обхваща всички мигранти, които се намират в подобно положение. Освен това трябва да се отбележи, че не всички роми имат нужда от подкрепа – някои от тях са много добре интегрирани.” През 1960-те и 1970-те години в Германия се заселват десетки хиляди роми – гастарбайтери от Югославия. “Никой не би ги разпознал. Те са отлично интегрирани”, казва журналистът Норберт Мапес-Нидек. “Никой не ги разпознава” – това важи и за всички онези роми, които живеят в Германия от столетия. Предполага се, че днес те са около 70 хиляди. И те обаче, подобно на новодошлите роми от Източна Европа, често стават жертва на предразсъдъци и дискриминация. От страх много от тях не признават, че са роми. ”, завършва медиата. Информацията е на БГНЕС.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8/

Албански сюжети: физик вместо кардиолог, социалист вместо демократ

В резултат Бериша загуби. За президент с мнозинство депутатски гласове бе избран социалистът Рексхеп Мейдани, бил по-рано Генерален секретар на Социалистическата партия.

Мейдани никога не е бил член на тъжно прочутата „Албанска партия на труда”. Физик с известно име, той блестящо владее английски, професор е на Тиранския университет. Към социалистите той се присъедини в момент, когато Бериша от демократ постепенно започна да се превръща в авторитарен ръководител.

Малко преди това албанците бяха на ръба на гражданската война и само намесата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и международните полицаи ги спаси от страшното клане, когато северът вече започна „изчистване на сметките” с юга. Башким Фино, премиер на временното компромисно правителство, възникнало по време на общонародния бунт, веднага свали пълномощията си. Неговото място зае Фатос Нано, който през 1993 година беше хвърлен от Бериша в затвора и излежа там до 1997. Поръчаха му да формира министерски кабинет с привличането на представители на 5 малки леви партии, които влезнаха и в парламента. В този кабинет Фино получи мястото на вицепремиер.

През четирите години, когато Нано беше зад решетката, Мейдани беше първият човек в партията. Когато Нано излезе от затвора тези двама главни социалисти на Албания създадоха нов имидж – на политици с европейско лице. Новият президент и премиер веднага обещаха на своите избиратели да върнат откраднатото. Освен това, беше заявено, че страната завинаги ще се избави от хаоса и анархията. И разбира се, в Рим незабавно потвърдиха, че Тирана без подкрепа няма да остане.

Италианските власти отдавна изчислиха, е къде по-просто да се окаже помощ на адриатическите съседи с пари и опит в създаването на правна държава, отколкото да се чака повтаряне на неотдавнашния хаос и потока нелегални бежанци.

Новото ръководство на страната и лично премиерът Фатос Нано, получи от Италия съдействие в няколко насоки – в реформирането на Въоръжените сили, в създаването на финансова и гранична полиция. Рим издигна едно конкретно условие – ние ви даваме материална и политическа подкрепа, а вие въвеждане ред в къщата си. Премиерът Нано, разбирайки, че италианците ще дадат техника и пари само при тези условия, без колебания обеща да направи всичко зависещо от него.

Рим пое върху себе си координиращата роля и се договори с 35 страни, които станаха спонсори на Албания. След военните в Албания дойдоха и банкерите. Те също се нуждаеха от ред, стабилност и евтина работна ръка, която да увеличава капиталите и да връща солидни лихви срещу кредитите. А Рим просто така, от любов към съседите, и не мислеше да дава тези кредити.

По този начин, социалистите през 1997 година дойдоха на власт в Албания мирно и без всякакви ексцеси.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB/

Гърция твърдо се противопостави на неонацизма

Снимка: Getty Images / Guliver

Снимка: Getty Images / Guliver

Нетърпимостта на Гърция към крайните националистически позиции и към неонацизма се отприщи с масов митинг по улиците на Атина и Солун, в който взеха участие хиляди гърци.

Те се противопоставиха на “Златна зора” и изразиха възмущението си от знаковото убийство на рапъра Павлос Фисас, извършено преди седмица.

Пред сградата на гръцкия парламент омбудсманът на Гърция предупреди за засилване на проявите на расисткото насилие, които подкопават социалната сплотеност и основите на държавността.

Той беше подкрепен от десет хиляди души, които скандираха “Неонацистите вън!”. Сред тях имаше и много представители на имигрантските общности, предаде БНТ.

Напрежението ескалира, когато част от протестиращите се отделиха от основното шествие и се насочиха към централата на партия “Златна зора” в центъра на гръцката столица. На няколко стотин метра от сградата полицията ги спря с кордон. Демонстрантите атакуваха с коктейли “Молотов” и камъни.

Силите на реда отвърнаха със сълзотворен газ. Много от протестиращите носеха маски и шлемове. Те подпалиха десетки контейнери за смет по улиците на Атина.

Междувременно гръцкият омбудсман предупреди за нарастване на расисткото насилие в страната. Калиопе Спану съобщи пред Парламента, че от януари 2012 г. до април 2013 г. в Гърция е имало над 281 расистки нападения, довели до най-малко четири убийства и раняването на 400 души.

Спану заяви, че в 71 от тези нападения има замесени предполагаеми членове или симпатизанти на крайнодясната партия “Златна зора”, а в 47 случая има предполагаемо участие на полицейски служители.

“Златна зора” е третата по популярност партия в Гърция, но след убийството на рапъра Павлос Фисас подкрепата за партията е намаляла с 4 пункта до 6,8 на сто, според актуално социологическо проучване.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/28/%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5/

Молдовският „газопровод – призрак”

Според европейските и румънските политици, газопроводът „Яси -Унгени” ще стане ключов инструмент за „освобождаването” на Република Молдова от „енергийното иго на Москва”. Въпреки факта, че по тръбопровода от Румъния към Молдова може да минава само руски газ: самата Румъния е принудена да купува от Газпром около 30% от употребяваното в страната гориво. Липсата на икономически смисъл не спря европейските политици, които превърнаха този тръбопровод в голям пиар-проект „на европейското бъдеще на Молдова”. Бъдещето се оказа зловещо.

Европейският съюз отдели 7 милиона евро за строителството, като ги раздели между румънското и молдовското правителство. В края на август, министър-председателят на Румъния Виктор Понта, премиерът на Молдова Юрие Лянке и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер тържествено дадоха началото на строителството на газопровода. А още в началото на септември в румънската преса започнаха да се появяват съобщения, че газопроводът всъщност не се строи. Румънският премиер отрече тези съобщения, определяйки ги като „спекулации”.

Всички повярваха, след като дъщерята на президента на Румъния, която е и депутат от Европейския парламент, Елена Бъсеску, написа писмо до комисаря Йотингер, в което заявява, че началото на строителството на газопровода е било просто спектакъл. „Строителството така и не е започнало и няма конкретна дата за неговото начало. Написах на комисаря Йотингер за да го информирам за този маскарад, режисиран от Виктор Понта на 26-27 август, заяви депутатът Бъсеску.

Румънските телевизии и вестници изпратиха кореспондентите си на мястото на събитието и установиха, че там няма нито работници, нито тръби, нито техника. В неделя, 22-ри септември, президентът Бъсеску пристигна лично и съобщи, че там наистина не работи в момента. Преди това посещение комисарят Йотингер правеше всичко по силите си да „потули” скандала и казваше, че вярва на румънските си партньори. След този европейският чиновник трябваше да признае, че никой не строи газопровода. Йотингер изрази надежда, че строителството ще започне в най-скоро време. Въпреки това, конкретни срокове не бяха определени.

Сега европейският чиновник ще трябва да обяснява на обществеността, къде са отишли отпуснатите от Европа пари, а това ще бъде доста трудно. Не можеш да кажеш на европейската преса, че целият шум около газопровода е бил просто прикрит подкуп за молдовските и румънските политици.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/27/%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%BA/

Кибервойните ще доведат до кибер-хирошима

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/27/%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80-%D1%85%D0%B8%D1%80%D0%BE/

Митът за Обединените нации

Снимка: Преса

Снимка: Преса

Няма такова нещо като Обединени нации – ООН е просто съвкупност от страни, които преследват своите интереси

Шейсет и осмата сесия на Общото събрание на ООН откри годишния си общ дебат в Ню Йорк във вторник с водещи оратори, в това число американския президент Барак Обама и иранския президент Хасан Рохани. Очакваше се, че Обама и Рохани ще си стиснат ръцете. Обама бленуваше за подобно ръкостискане с ирански президент още от встъпителната реч за първия си  президентски мандат през 2009 г.

За някои подобно ръкостискане само по себе си оправдава съществуването на ООН. Като че ли не са от значение финансовото бреме, носено от САЩ /22-процентните вноски на САЩ в повечето от агенциите на ООН/, непрестанните политически атаки срещу нас и близки нам приятели като Израел, нападките срещу свободата на словото, извършвани под прикритието на религиозната толератност, безкрайните преговори по различни договори, в които тайният дневен ред ограничава американската гъвкавост и влияние, както и другите безчет нарушения по въпроси, които са от компетентността на нашата конституционна система.

В действителност онези, които бяха във възторг от евентуалната среща между Обама и Рохани, не се нуждаят от доказателство за ефективността на ООН. Те не се интересуват и какви усилия коства това на Америка. Десетилетия наред тяхната подкрепа за ООН се основава на доверието им, което по своето естество е почти като религиозно благоговеене, както и на непоколебимостта им.

С настоящата си работа обаче ООН дава горчиви уроци по реализъм дори и за боготворящите я момчета и момичета. Над Общото събрание тегне заплахата от провала на Съвета за сигурност на ООН да реагира вече близо две години на един международен конфликт, водещ се чрез механизмите на сирийската гражданска война.
Съветът за сигурност на ООН почти не направи нищо, за да спре тази битка, която отнема все повече и повече жертви, предизвиква масов поток от бежанци в пределите на Сирия и в чужбина и унищожаване на частна собственост и на производствени предприятия. Три пъти Русия и Китай използваха правото си на вето, за да блокират строги санкции срещу режима на сирийския президент Башар Асад или други значими стъпки за разрешаване на конфликта. Дори небивалото споразумение за заставяне на Сирия да предаде целия си химически арсенал за унищожение беше договорено извън пределите на Съвета за сигурност. И въпреки че той има ограничена отговорност за прилагането на това споразумение, противоречията по този въпрос в пределите му са вече дълбоко вкоренени.

Каквото и да си мислят някои за американската политика за Сирия /помощ за опозицията или стоене настрана, удари по режима на Асад заради използването на химическо оръжие или не/, няма спор, че Съветът за сигурност до голяма степен е чисто и просто наблюдател. Но затова си има причина. Съветът винаги до известна степен е бил отражение на по-широкия свят. Съперническите интереси на страните членки на ООН не се променят само защото сблъсъците между тях стават на Търтъл бей в Ню Йорк.

ООН не може /и не би могла/ да действа смислено без насока и контрол от страна на членовете си. Ако тя можеше да действа отделно от членовете си, това означава, че ние сме преотстъпили значителен дял от нашия суверенитет – нещо, което само незначителна част от американците са склонни да приемат. По този въпрос последователите на ООН се сблъскват със стената на действителността и рядко се е случвало на администрацията на Обама да е било по-трудно отколкото сега.

Нов Съвета за сигурност?

Но именно защото вярата е силна, привържениците на ООН предвидимо твърдят, че проблемът се корени не в самата ООН, а в остарелия състав на Съвета за сигурност. Променете Съвета, казват те, и всичко ще бъде решено. Ако администрацията продължава по този път, голяма част от външната политика от втория мандат на Обама ще бъде пропиляна в преследването на непостижими цели. Това поне ще намали шансовете да се навреди на външнополитически въпроси, които са от значение за САЩ. Съставът на

Съвета за сигурност обаче няма да се промени. От сегашните пет постоянни членки Великобритания и Франция удържат позициите си въпреки настояването на много страни от ЕС те да бъдат заменени от самия ЕС като постоянен представител на “Европа”. В това отношение не се задава промяна.
Русия оправдава постоянното си членство само със статута си на притежател на най-големия в света арсенал от ядрени оръжия.

Веднъж бях казал, че по всички стандарти за обективност може да бъде оправдано съществуването само на един постоянен член, а именно на САЩ. Тогава “гръцкият хор” в ООН изрази възмущението си, но консервативният журналист Уилям Ф. Бъкли ми направи голям комплимент с думите: “Вие нарушавате правилото, на което ни учеха като деца – никакви шеги в църквата”. Сега обаче е ясно, че Китай заслужава постоянно място, така че променям предишната си оценка.

Още по-проблемен е значителният брой на другите страни, които си мислят, че заслужават постоянно членство – Япония, Индия, Пакистан, Германия, Италия, Египет, Нигерия, Южна Африка, Бразилия, Мексико и т.н. Има предложения за “регионални” постоянни места /примерно за Латинска Америка/, които да се сменят на ротационен принцип сред регионите. Конфигурациите са безкрайни, но всички те означават да се разшири Съветът отвъд неговите 15 членове /първоначално през 1945 г. те бяха само 11/. Но колкото по-голям бъде Съветът, толкова по-малко ефективен ще бъде той.

Активният дебат относно разширяването на Съвета за сигурност тече десетилетия наред. Не е постигнат напредък и не се очертава напредък на хоризонта заради сблъсъка на току-що споменатите амбиции. Това ни връща обратно към фундаменталните принципи – няма такова нещо като Обединените нации. ООН е просто
съвкупност от страни, които преследват своите респективни интереси, от време на време начело със САЩ.
—————–
Джон Болтън, бивш посланик на САЩ в ООН

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/27/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/

Резолюцията по Сирия ще бъде компромисна

В частност, в документа най-вероятно ще има позоваване на седма глава на Устава на ООН, но това не дава възможност за използване на сила против Дамаск без допълнително обсъждане в Съвета за сигурност.

За споменаването в текста на резолюцията по Сирия на седма глава от Устава на ООН, предвиждаща използване на сила при неспазване на условията на Съвета за сигурност, настояваха САЩ и техните западни съюзници. В резултат беше решено позоваване на главата да бъде дадено, но конкретни силови действия не се посочват. Това лишава войнствено настроените членове на ООН от възможност да нападнат Сирия без съгласувани стъпки в Съвета за сигурност. В същото време това успокоява онези, които се опасяват, че Дамаск има намерение да не изпълни поетите от него международни задължения.

При това Москва на обещава да не блокира в Съвета за сигурност на ООН разглеждането на силово въздействие срещу Дамаск, ако сирийските власти не изпълнят резолюцията. Както заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров в интервю за вестник Washington Post, Москва ще бъде готова за това, тъй като е заинтересована не от подкрепата на някакви политически сили в Сирия, а от „запазване на неделима, суверенна и независима страна, където правата на всички групи, в това число и етнически, напълно се спазват“.

Неотдавна Сирия се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие, съгласи се да допусне до арсеналите си международни инспектори. Няма причини да се съмняваме в искреността на намеренията й. В интервюто за американския вестник Сергей Лавров напомни, че през пролетта на тази година, когато ООН се отказа да изпрати комисия за разследване на инцидента с използване на газ зарин край град Алепо, там на посещение бяха руски специалисти. Те изяснили, че използваният край Алепо газ бил ръчно производство. Москва също има свидетелства, че на 21 август край Дамаск бил използван такъв зарин, само че с по-висока концентрация. Това по-скоро говори за това, че той е бил използван от въстаници, а не от правителствени войски.

Сега президентът на Сирия Башар Асад са опасява от нови провокации от страна на въстаниците и подкрепящите ги външни сили. В интервю за латиноамериканския телевизионен канал Telesur той предположил, че въоръжените бойци могат да блокират достъпа на инспекторите на ООН към складовете със химическо оръжие и да провалят изпълнението на резолюцията. Асад подчертал, че не разполага с доказателства за това, че химическото оръжие на въстаниците е било доставяно от чужбина. Но фактът, че обикновено оръжие и боеприпаси се доставят на опозицията от чужбина, е известен на всички.

Този въпрос- проблемът за подкрепата на сирийските въстаници от чужбина, Москва предлага да стане един от ключовите в дневния ред на втората женевска конференция по Сирия.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2013/09/27/%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8/